Решение по дело №60/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

 

         РЕШЕНИЕ

 

               гр. Кюстендил, 07.07.2021 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на втори юни  две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                     Председател: Пенка Братанова

                                                     Членове: Росица Савова

                                                              Татяна Костадинова

 

при участие на секретаря Виолета Здравкова,  като разгледа докладваното съдия Савова в. гр. дело № 60 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Р.С.Ф. , ЕГН **********, и К.Й.Ф. , ЕГН **********, двамата с адрес: ***, обжалват  Решение  от 03.12.2020 г. , постановено по гр.д. № 663 / 2020 г.на  Районен съд – *****.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - ***** е разпределил ползването на дворно място, представляващо УПИ 68789.29.300, целият с площ от 321 кв.м, при съседи по скица: 68789.29.363; 68789.29.362; 68789.29.359 и 68789.29.326 съобразно скица вариант II (приложение № 6 към заключението на съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. К. Д., вх. № 261669/14.10.2020г. (л. 76 от  гр.д. №663 / 2020г.на ДнРС), като на Р.С.Ф. и К.Й.Ф. се предоставя ползването на дял I, 141 кв.м., оцветен в розово от скица вариант II (приложение № 6 към  посоченото заключение (л. 76 от делото на ДнРС), на Ж.С.А. се предоставя ползването на дял II, 141 кв.м., оцветен в кафяво от скица вариант II (приложение № 6 към заключението на съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. К. Д. вх. № 261669/14.10.2020г. (л. 76 от посоченото дело на ДнРС) и общо - на Р.С.Ф. и К.Й.Ф. и на Ж.С.А. се предоставя ползването на дял III, 47 кв.м., оцветен в жълто от скица вариант II (приложение № 6 към  горепосоченото заключение).

Въззивниците обжалват постановения от Районен съд – ***** съдебен акт, сочейки доводи за неговата неправилност.

 С въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение не е взел предвид настъпилото по време на делото (след предявяване на исковата молба и в хода на процеса) и своевременно релевирано обстоятелство, че на 11.07.2020 г. ответницата Ж.А. и съпругът й са извършили самоуправни действия и са изградили в процесния имот тухлена стена с дължина 2,18 метра, дебелина 0,26 м. и височина 1,10 м., без знанието и съгласието на ищците, като по този начин са зазидали втория съществуващ вход на процесния имот откъм ул. „****“ и са оставили като съществуващ единствен вход на процесния имот през ул. „****“, създавайки ново фактическо положение в хода на делото.

Сочи се, че в мотивите си първоистанционият съд не е съобразил фактическото положение до момента на възникването на спора, и което съдът следва да вземе предвид при разрешаването му, респ. че процесният имот има два входа – към ул. „****“ и ул. „****“, поради което не се налага бъдещо преустройство с цел обособяване на отделни дялове за ползване – обстоятелство, което се поддържа, че е доказано със свидетелски показания, което не е кредитирано от съда.      Твърди се, че с оглед целесъобразността в конкретния случай предвид крайно влошените отношения между страните по делото, заключението на вещото лице и събраните по делото доказателства, напълно основателно е при разпределение на ползването да се възприемат вариант 3 или 4 към СТЕ, предвид на това, че в тях тази страна счита, че не се предвиждат бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, тъй като двата изхода от процесния имот са съществували като фактическо положение до момента на възникването на спора. 

Отбелязва се, че за извършеното на 11.07.2020 г. самоуправно действие от ответницата, е подадено заявление от Р.Ф. на 12.07.2020 г. до началника на РУ – *****, по повод на което по време на първоинстанционното производство е образувано ДП № 1440/2020 г. по описа на РП – ***** за престъпление по чл. 323, ал. 1 от  НК. Сочи се, че ищецът Ф. е подал заявление във връзка с това самоуправно действие и до Община *****, на база на което е била извършена проверка на място на 28.08.2020 г. и съставен констативен протокол, в който се е установило изграждането на сочената тухлена стена с дължина 2,18 метра, дебелина 0,26 м. и височина 1,10 м. 

По същество се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което ползването на процесния недвижим имот да бъде разпределено съобразно скица вариант № 3 (приложение № 7 към заключението на СТЕ) или вариант № 4 (приложение № 8 към заключението на СТЕ).

Претендират се направените разноски, включително адвокатско възнаграждение, за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна Ж.С.А. с ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощника й адв. З.В. ***, със служебен адрес: *****.

С отговора се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт се приема за правилен, законосъобразен и обоснован. Поддържат се доводите, изложени в писмения отговор по чл. 131 от ГПК, и се сочи, че възприетият от съда вариант за разпределение на ползването  е единствен възможен вариант, по който страните да реализират правата си , предвид липсата на съгласие и влошените отношения между тях. Твърденията за извършено строителство и затваряне на втори вход, изложени в жалбата, се определят от въззиваемата страна като несериозни и неверни, неустановени в процеса при условието на пълно и главно доказване. Излага се, че становището на вещото лице опровергава твърденията за съществуващ втори вход откъм нереализираната ул. „****“. Сочи се, че предвид становището на вещото лице, вариант № 4 за разпределение е невъзможен, тъй като при него се разпределя ползване на имот, на който страните не са собственици, а и при този вариант ще се излезе извън петитума на исковата молба.

Твърди се, че вариант № 3 по заключението на вещото лице също е неприемлив, тъй като същият не съответства на установеното фактическо ползване и при него е необходимо да се извършват допълнителни преустройства и строителство от въззиваемата, както в двора, така и в къщата й, а тя щяла да изгуби достъпа до сградата си откъм главната улица и единствения вход за имота. Отбелязва се, че извън компетентността на съда в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС е да разпорежда извършване на преустройство или да се взимат предвид промени в имота, а при разпределението на ползването следва да се изхожда само от фактическото положение и се сочи задължителна практика на ВКС в подкрепа на това твърдение. Базирайки съжденията си на тази задължителна практика се твърди, че единствено вариант № 2 за разпределение съответства на правата на страните, тъй като при него площта за самостоятелно ползване на страните е с равна квадратура и никой не е привилегирован с ползване на по-голяма от дължащата му се и полагаща съобразно правата му площ.

По същество се иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноските във въззивното производство.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, въззивният съд намира следното:

Кюстендилският окръжен съд счита жалбата за допустима, доколкото е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт и при наличие на правен интерес от обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.

Доколкото е постановено при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки, обжалваното решение е допустимо.

Установено е, че страните /ищците и ответницата/  са съсобственици при равни права на УПИ ХV – 1882, кв.110 по плана на гр.*****, като страните не спорят относно това обстоятелство, както и относно посочената в заключение № 261669 от  14.10.2020г.на в.л.К. Д. площ на имота, подлежаща на разпределение.При геодезическото заснемане е установено и, че част от улица с ОТ2303- ОТ2303а не е приложена и реализирана на място, което не се опровергава  от  данните в писмо изх.№94-Р-360/1/ от 11.09.2020г.на Община *****, като се сочи, че по регулационния план на гр.***** за част от урегулираните имоти в кв.11 е предвидена улица  с осови точки 2302-2303, достигаща до УПИ ХVII-1880.Освен това, чрез заключението на в.л.Д. се констатира, че имотът на място се владее по границите на имот № 1882 по кадастралния план към плана за регулация и по този начин на място навлиза в улица с ОТ2303- ОТ2303а.  Чрез заключението, както и от гласните доказателства е установено и наличието на значителна денивелация откъм така предвидената  улица /“****“/, като вещото лице сочи , че същата е „близо 4 м“, а за достъп откъм улиц“****“ е необходимо изграждане на стълбище, т.е.очевидно това не е бил обичаен вход за достъп от тази страна.

Както се установява от показанията на свид.М. Ф. /син на ищците/ в съдебно заседание на 03.11.2020г., оградата откъм тази улица , която е от тухли и бетон, е от 2-3 седмици преди депозиране на показанията и е изградена от мъжа на леля му /ответницата по иска/, а преди година и половина е била изградена стена, защото е имало уговорка да се направи вход „отгоре“, докато сега е заградено мястото, оставено за вход.Свидетелят сочи, че ответницата ползва жилището си като влиза през входа откъм ул.“****“. Преди , когато ответницата е живяла с родителите си  в къщата, в която  живеят ищците, е имало подпорна стена, където сега са направени стълби, за да минават към другата къща, обитавана от ответницата.Този свидетел сочи за изключително влошени отношения между страните освен поради изложените обстоятелства, още и поради това, че на пътеката свидетелят е поставил колиба, в която живее кучето му, и по повод което също имат пререкания.

От своя страна, свидетелят Ю.Д.сочи, че когато е ходел при ответницата и семейството й е влизал откъм ул.“****“, което положение е от 15-20г., от когато се познават.Спорът бил от около година , защото ищците искат входът да е отделен, т.е.ответницата да влиза от ул.“****“, но свидетелят Д. поддържа, че от там е стръмно и не може да се минава, тъй като нивото над къщата е повече от човешки ръст и освен това трябват стълби, а такива няма.Сочи, че стената на горното ниво е направена, за да не се свлича земя.

С експертизата са изработени четири варианта, като единствено при вариант № 2 е равна площта във всеки от двата дяла – по 42,86% от целия имот – или по 141 кв.м, като в отредената за общо ползване площ при този вариант попадат елементите на техническата инфраструктура.При вариант №1  дял втори е с 8 кв.м по-голям от дял първи ; респ.при вариант №4 дял първи е с 31 кв.м по-голям, като в заключението се сочи, че дял втори следва да има достъп от ул.“****“, която не е приложена за ОТ2303- ОТ2303а, при което следва да се изгради и външно стълбище, за да се осигури нормален достъп до сградата с идентификатор 68789.29.360.2, каквото е разрешението и при варант №4, който също е с отклонение в площите между двата дяла – вторият е с 18 кв.м по-голям от първия, като освен това следва да се измени и действащият регулационен план за приобщаване на  част с площ 49 кв.м, попадаща в улица с ОТ2303- ОТ2303а. 

При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

При така установеното правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 32, ал.2 от ЗС и правилно е изяснил фактическата обстановка, приемайки за доказано от събраните по делото доказателства, че страните са съсобственици на процесния УПИ в гр.***** при квоти по 1/2 идеална част, като всяка от тях притежава самостоятелна жилищна сграда и същите не могат да постигнат доброволно съгласие относно ползването на имота. Производството по чл. 32, ал.2 от ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Посочената разпоредба допуска съдебна намеса при разрешаване на спорове между съсобственици относно ползването на съсобствената вещ  в два случая - когато не може да се образува мнозинство или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ. В случая след като страните притежават по 1/2 ид.част от имота не може да се образува мнозинство, поради което правилно е прието, че искът е допустим.

              При разпределение на правото на ползване съдът следва да съобрази както обема на притежаваното право на собственост върху имота на всяка от страните, така и осигуряването възможността за достъп до сградите и обслужването им, а освен това се съобразява  с действителното положение на имота, като не може да предписва каквито и да било преустройства , изграждане или  преместване на сгради, огради и съоръжения и др.В случая е установено, че страните ползват единствен вход откъм ул.“****“- не бе установено безпротиворечиво такъв реално да е ползван от другата страна на имота, но  не хипотетично да е било възможно обособяването му , като  за това да е изградена стена с оставено за врата пространство.Ето защо, въззивният съд също счита, че в случая е необходимо да бъде възприет вариант втори от заключението на вещото лице К. Д..  С този вариант се осигурява достъп до жилищните сгради както на ищците, така и на ответниците, откъм налична улица, създаваща възможност за съответно използване на транспорт и нормален достъп ,  като се има предвид, че предвидената улица „****“ не е реализирана в указаната й част, а вещото лице сочи, че, с оглед голямата денивелация там би следвало по необходимост допълнително  изграждане и на стълби /т.е.не може при липсата им да се говори за обичаен и нормален достъп от тази страна до имота/ и освен това при вариант №4 – се налага и промяна в регулационния план.При избрания вариант №2 площите във всеки от дяловете са напълно равни, което съответства на правата на страните, а в общата площ се намира техническа инфраструктура, което също е удачно предвид влошените отношения между страните и евентуално препятстване на достъпа в случай на отстраняване на повреди.

 По отношение на направените по делото разноски с оглед константната съдебна практика /напр.Решение № 275/30.10.2012 г. по г.д.№ 444/2012 г. ІІг.о. на ВКС/ въззивниците следва да заплатят на въззиваемата  направените разноски за въззивна инстанция.

При направеното възражение от въззивната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира от въззиваемата , окръжният съд намира че същото следва да се редуцира .

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

 По делото е представен  договор за правна защита и съдействие с посочен адвокатски хонорар от 800 лева. В случая процесуалният представител на въззваемата  е осъществявал процесуална защита и съдействие по неоценяем иск. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за други неоценяеми искове минималното възнаграждение е 600 лева. Въззивният съд намира, че действително заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната фактическа и правна сложност на делото се явява прекомерен и следва да бъде намален до 600 лв. Ето защо и в тежест на въззивниците следва да бъдат възложени на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски за тази инстанция в размер на 600 лв.

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                                           Р   Е   Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  от 03.12.2020 г. , постановено по гр.д. № 663 / 2020 г.на  Районен съд – *****.

ОСЪЖДА Р.С.Ф. , ЕГН **********, и К.Й.Ф. , ЕГН **********, двамата с адрес: ***,да заплатят на Ж.С.А., ЕГН **********,  с адрес ***, разноски за въззивната инстанция в размер на 600 / шестстотин / лева.

            Настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                                                                                             

                                                                                                  2.