№ 304
гр. Монтана, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200723 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 21-0996-003007/18.12.2021г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана е наложено на Т. Ц. Т., с
посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.Т. Г. от МАК, административно
наказание - глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2 вр. с
ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, за административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Спрямо водача Т. са отнети 10 (десет) контролни точки на основание
Наредба № Із-2539/12г. на МРС (в редакция преди изм. с ДВ,
бр.27/24.03.2023г.).
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателя Т. Ц. Т. чрез
адв.Т. Г. от МАК, моли да бъде отменено с наведени доводи за липса на вина
от страна Т. за настъпване на ПТП. Претендират се разноски, съгласно
представен списък – разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган Началник
Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
1
На 09.12.2021г., 19:30 часа в с.Г. по ул.Х.Б. на кръстовището с ул.Ивайло,
между мпс – во л.а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ххх и л.а. „ФОЛКСВАГЕН
ШАРАН“ с рег. № ххх, възникнало ПТП с материални щети.
На мястото на ПТП пристигнали дежурните мл. авто-контрольори св.Н.
Д. А. и св.Ц. К. Ц.. След оглед, снемане на показания от двамата водачи
участници в ПТП, и преценка на случилото се, св.Н. Д. А. съставил спрямо
жалбоподателя Т. Ц. Т. АУАН Серия GA № 3007, бл. № 448118/09.12.2021г.
за административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на
09.12.2021г. в 19:30 часа в с.Г. по ул.Х.Б. с посока на движение от с.Лехчево
към с.Кобиляк управлявал л.а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ххх, като предприел и
извършил маневра изпреварване на л.а. „ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“ с рег. №
ххх без да се убеди, че движещото се пред него МПС ще промени посоката си
на движение завивайки чрез завой на ляво с цел навлизане по ул.Ивайло,
блъскайки другия л.а. в задната му част, с което се реализирало ПТП с
материални щети. Водачът Т. е проверен за употреба на алкохол с техническо
средство АЛКОТЕСТ 7510 null с фабричен № ARNA 0156, като уреда отчел
0.00 промила алкохол в издишания въздух от водача Т..
По отношение на другия водач, участник в ПТП – В. А. Б. бил съставен
от св.Ц. К. Ц. също АУАН Серия GA № 3008, бл. № 529480/09.12.2021г. за
това, че на 09.12.2021г. в 19:30 часа в с.Г. по ул.Х.Б. при управление на л.а.
„ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“ с рег. № ххх на кръстовището с ул.Ивайло
извършва маневра завой на ляво и не се убеждава че в момента го изпреварва
л.а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ххх при което се реализира ПТП с материални
щети. В хода на полицейската проверка, било установено, че водача Б.
управлява мпс след употреба на алкохол 1.57 промила, установено чрез
техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 null с фабричен № ARNA 0156. Въз
основа на така съставения АУАН спрямо Б. било издадено НП № 21 – 0996 –
003008/18.12.2021г. от Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана за
административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на
основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Видно от изисканата (по искане на пълномощника на жалбоподателя) и
приета по делото актуална справка за съдимост на лицето В. А. Б., по повод
на установената концентрация алкохол над 1.2 на хиляда, Б. е бил признат за
виновен с влязла в сила присъда (по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК) на
04.01.2022г. по НОХД № 1473/22г. по описа на МРС за деяние по чл.343б,
ал.1 от НК.
И двамата водачи, участници в процесното ПТП, не подали писмени
възражения пред административно-наказващия орган.
Св.Ц. К. Ц. съставил Протокол за ПТП № 1/371550/09.12.2021г., с
отразена схема на ПТП.
На базата на изготвения АУАН Серия GA № 3007, бл. №
448118/09.12.2021г. спрямо жалбоподателя Т. Ц. Т., Началник Сектор ПП към
ОДМВР - Монтана като административно-наказващ орган (АНО) намерил, че
2
Т. е извършил административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и издал
обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.179, ал.2 вр. с ал.1,
т.5, пр.5 от ЗДвП. На практика административно-наказващия орган приел, че
е налице съвина на двамата участници в ПТП, като намерил, че основанието
за реализиране на АНО спрямо Б. е също по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от
ЗДвП.
По искане на жалбоподателя чрез един от пълномощните му по делото е
изискана и приета преписка относно щета № 43080612103913 на ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД гр.София, от която е видно, че собственикът
ЦЕЦО Т. ПЕТРОВ на л.а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ххх е получил
застрахователно обезщетение в размер на 954.45 лева, като е отправена
регресна покана до В. А. Б. за възстановяване на посочената сума.
В рамките на съдебното следствие показания дадоха – св.Н. Д. А. и св.Ц.
К. Ц., които потвърждават изложените обстоятелства в АУАН.
Жалбоподателят не се явява и не излага доводи извън наведените в
жалбата чрез адв.Т. Г. от МАК.
Другият участник в процесното ПТП В. А. Б. по усмострение на съда
също беше призован по делото като свидетел, но поради това, че е заминал за
неопределено време извън страната да работи, съдът не успя да разпита това
лице като свидетел по делото. Независимо от това, съдът счита, че делото е
попълнено с необходимите доказателства, респ. е изяснено от фактическа и
правна страна.
Бяха приобщени и писмените доказателства по делото (и допълнително
изискани такива относно В. А. Б., другия участник в ПТП), в т.ч. съставения
Протокол за ПТП № 1/371550/09.12.2021г., с отразена схема на ПТП.
След като непосредствено събра писмените и гласни доказателства,
настоящия съд намира, че административно-наказващия орган не е следвало
да съобразява задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, защото възражения от
двамата участници в процесното ПТП не са били наведени пред него. В
рамките на проведеното съдебно следствие съдът извърши разследване на
възраженията на жалбоподателя Т. Ц. Т. и приобщи по делото всички
писмени доказателства, които пълномощника му адв.Г. е настоял да бъдат
приобщени. Съдът анализирайки всички събрани по делото доказателства -
писмени и гласни, в т.ч. и съставения Протокол за ПТП №
1/371550/09.12.2021г., с отразена схема на ПТП, намира, че са налице
несъмнени и безспорни данни за това че Т. Ц. Т. качеството на водач на
09.12.2021г. е извършил административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от
ЗДвП, респ. управляваното от него МПС не е било единствената причина да
настъпи ПТП с настъпили материални щети и по двете ППС-ва. Според
настоящия съд след анализ на всички непосредствено събрани писмени и
гласни доказателства, е налице съвина, респ. е доказана вината на водача Т. Ц.
Т., респ. е доказано че е извършил административно нарушение по чл.42,
ал.1, т.1 от ЗДвП, което е било годно правно основание за приложение на
3
чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
Съгласно чл.42, ал.1 от ЗДвП – „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: т.1.преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него
пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво;“.
Съгласно чл.43 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
т.2.На кръстовище на равнозначни пътища;“.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“.
Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.43 от 2002г., изм., бр.101
от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) – „Който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление“.
Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДвП – „Наказва се с глоба в размер 150 лв.:
(доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), т.5
– „който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението;“.
Горното цитиране има за цел да онагледи доказана съвина у водача Т. Ц.
Т. да настъпи процесното ПТП, имайки предвид гласните и писмени
доказателства по делото, съставения Протокол за ПТП и отразена на него
схема на ПТП, мястото на съприкосновението между двете ППС-ва,
причинените по вид повреди на двете ППС. Настоящият съд кредитира
показанията на св.А. и св.Ц., които са обективни и последователни,
съответстващи на писмените доказателства по делото. Възраженията на Т. са
изцяло необосновани, защото не кореспондират с другите писмени и гласни
доказателсва по делото, които настоящия съд кредитира, в т.ч. и с писмените
доказателства относно другия участник в ПТП - В. А. Б.. Настоящият съд не
изследва вината на Б. и това дали е следвало да се състави АУАН спрямо
него, респ. само на него, защото това не е предмет на настоящето
производство. В. А. Б. е поел вината си, санкциониран е за съвината си да
4
причини ПТП, наказан е и за това, че е управлявал МПС след употребата на
алкохол. Това, че В. А. Б. е управлявал МПС след употреба на алкохол, по
никакъв начин не се отразява на доказаното за извършено от жалбоподателя
Т. административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, който е извършил
неправилна маневра изпреварване, при условие и че е забранено
изпреварването на кръстовище на равнозначни пътища. Б. твърдял, че е бил
подал сигнал за завИ.е на ляво (съгласно показанията на св.Н. Д. А. – л.36,
гръб от делото), жалбоподателя твърди в жалбата си, че Б. не е бил подал
сигнал (мигач) за завИ.е на ляво. Според настоящия съд е ирелевантно дали
В. А. Б. е бил подал мигач или не преди да предприеме маневра завИ.е на
ляво, защото жалбоподателя Т. не е имал право да изпреварва на кръстовище
на равнозначни пътища и е бил длъжен да съобразява задълженията си по
чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази насока съдът изцяло споделя показанията на
св.Ц. К. Ц.. Според настоящия съд, жалбоподателя не следва да черпи права
от собственото си виновно пративоправно поведение и да се опитва да
прехвърли своята вина за настъпване на ПТП единствено и спрямо лицето В.
А. Б..
Не на последно място, според настоящия съд не е обвързващо това, че
собственика на л.а. управляван от Т. е получил обезщетение от застраховател,
като последния видно от преписката, която е изпратил на съда, не е приел, че
единствено Б. има вина за настъпилото ПТП, това твърдение не е доказано, и
чрез преписката относно щета № 43080612103913 на ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД гр.София.
Според въззивния съд (имайки предвид вида дело) в рамките на
административно-наказателното производство не е допуснато каквото и да е
съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на
защита на Т., в т.ч. и такива по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗДвП. Нито Т.,
нито Б. са оспорвали пред административно-наказващия орган, че имат
съвина за настъпилото ПТП, за да е трябвало да се разследват спорни
обстоятелства.
Като се има предвид изложеното, съдът намира, че поради правилно
приложение на процесуалния и материален закон, обжалваното НП следва да
бъде изцяло потвърдено.
Не са налице условия и за изменение на наложеното по вид и точно
фиксирано по размер административно наказание на основание чл.179, ал.2
вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) от
ЗДвП – „за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания”, а имайки предвид датата на
извършване на нарушението – 09.12.2021г., чл.3, ал.2 от ЗАНН е приложим.
Липсват обаче доказателства по делото, които да обосновават приложението
на чл.28 от ЗАНН, заради значимостта на защитените обществени отношения
и по – конкретно заради конкретната тежест на извършеното нарушение,
5
отличаващо се със значителна тежест. Не на последно място приетата по
делото справка за нарушител/водач относно жалбоподателя Т. Ц. Т. водач на
мпс от м.10.2017г. – л.12 – л.14 от делото, удостоверяваща констатирани и
други административни нарушения по ЗДвП, вследствие на което спрямо
водача Т. Ц. Т. са налице 9 бр. влезли в сила НП-я, 1 бр. НП връчено и 1 бр. в
процес на обжалване ( процесното) и 19 бр. влезли в сила фишове, по
мнение на настоящия съд изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно цитираната справка, Т. и друг път е бил административно наказван
на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП с влязло в сила НП № 19 – 0996 –
001780/31.05.2019г., което е още едно основание настоящия съд да приеме, че
правилно АНО не е приложил чл.28 от ЗАНН.
За да приеме, че процесното нарушение няма правна възможност да се
определели като маловажно, настоящия съд съобразява утвърдената съдебна
практика в тази насока от касационната инстанция - АС – Монтана в
поредица от Решения, с които приема, че случая от вида на процесния, не е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед
постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия
обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение
на водача да спази задълженията си преди да предприеме маневра
изпреварване е маловажно административно нарушение. ( в подобен смисъл е
Решение № 76/01.03.2022г. по КАНД № 9/2022г. по описа на АС – Монтана).
Към момента на постановяване на настоящето решение, не са налице
условията за погасяване на административно-наказателната отговорност по
давност, т.е. не са изминали 4г. и 6 м., считано от 09.12.2021г.
Последица от гореизложеното е потвърждаване на НП, в т.ч. и в частта
му, с което спрямо водача Т. са отнети 10 (десет) контролни точки на
основание чл.6, ал.1, т.16 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР (в
редакция преди изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.). С изм. на Наредба Із –
2539/17.12.2012г. ДВ, бр.27/24.03.2023г. не е отпаднало основанието за
отнемане на 10 (десет) контролни точки (броят на точките е 13 (тринадесет)
съгласно чл.6, ал.1, т.9 от Наредбата в редакция след изм. ДВ, бр.27/23г.).
Налице е и разпоредбата на § 2 от ПЗР, ДВ, бр.27/24.03.2023г., съгласно който
броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на Наредбата, се
запазва, поради което настоящия съд приема, че не е налице хипотезата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН в тази част на НП.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Т.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), НЕ следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Г. от МАК
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, във
въззивното производство, като това искане следва да бъде оставено без
уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0996-
003007/18.12.2021г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което
на Т. Ц. Т., с посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.Т. Г. от МАК, е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева
на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и са ОТНЕТИ 10
(десет) контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР (в редакция преди изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.).
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева в полза на
жалбоподателя Т. Ц. Т..
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7