РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 05 април две хиляди и деветнадесета год., в
състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При
секретаря Валя Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`202
по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск от З.З. *** против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, гр.София за
признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата 519.12 лв. главница по
изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 23570/2006г. на СРС, 704.44 лв. лихви, неолихвяема
сума от 50.38 лв., 172.00 лв. разноски по изп.дело и такса по т.26 от ТТР по
ЗЧСИ в вкл.ДДС в размер на 146.30 лева, за събирането на които е образувано
изп.дело № 748/2018г. на ЧСИ Г.Борисов. Ищецът поддържа, че вземането, предмет
на цитирания изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като последното
валидно изпълнително действие е извършено на 25.04.2013г. Счита, че от тогава
са изминали повече от пет години, поради което на основание чл.111, б.”в” от
ЗЗЗД посочените суми не могат да се събират принудително.
Искът е с правно основание чл.439, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи
преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе
предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени
следните обстоятелства:
С изпълнителен лист от 22.11.2006 г., издаден
по гр. д. №23570/2006 г. на Софийски районен съд, З.З. е осъдена да заплати в
полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД сумата от 519.12лв., на осн.237,б.”е” ГПК, въз
основа на запис на заповед от 01.07.2006 г., ведно със законната лихва, считано
от 09.11.2006 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10.38 лв. на
осн. чл.64, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото, както и сумата от
40,00 лв. на осн.чл.64, ал.5 ГПК вр. с чл.7, ал.5 и ал.2 НМРАВ, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
От приложените
по делото доказателства, се установява, че за удовлетворяване на вземането по
изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело №20137220401324 при ЧСИ
Георги Борисов въз основа на молба от кредитора „Ти Би Ай Кредит” ЕАД
вх.№02698/17.04.2013 г.
До З. е изпратена покана за доброволно
изпълнение от 25.04.2013 г. на дължимите суми въз основа на гореописания
изпълнителен лист.
До
работодателя на ищцата-„ПИМЕКС” ООД е изпратено уведомление за налагане на
запор върху трудовото й възнаграждение. Видно от изпратеното уведомление е
отразено, че след посещение на адреса на три различни дати е установено, че
няма такава фирма.
С
постановление от 18.11.2016 г., ЧСИ Георги Борисов е прекратил изпълнителното производство по изпълнителното
дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На 15.11.2018
г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, в качеството му на цесионер по договор за цесия,
сключена с „Ти Би Ай Кредит” ЕАД с предмет вземането по изпълнителния лист, е
подал молба до ЧСИ Георги Борисов за образуване на изпълнително дело въз основа
на издадения против ищцата изпълнителен лист, като в молбата е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника при
работодател „ПИМЕКС” ООД.
Образувано е
изпълнително дело №20187220400748 по описа на ЧСИ Георги Борисов.
До З. е
изпратена покана за доброволно изпълнение на дължимите суми по изпълнителното
дело, получена от нея на 07.01.2019 г. за следните суми-50.38 лв. неолихвена
сума, 519.12 лв.-главница, 704.44 лв.-лихви и 172.00лв.-разноски по изп. дело,
както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен
ЗЗД в размер на 146.30 лв. в полза на ЧСИ Георги Борисов.
До
работодателя на ищцата-„ПИМЕКС” ООД е изпратено уведомление за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на З.. Няма данни запорното съобщение да е
получено от работодателя на ищцата.
При така
установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Според чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва при материалноправна незаконосъобразност
принудителното изпълнение. Искът
може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В
конкретния случай се твърди, че претендираното вземане е погасено по давност
поради непредприети изпълнителни действия в петгодишния давностен период.
По въпросите за погасителната давност в изпълнителното производство е
постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК. В същото
е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на
иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли
ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако
кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давност тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. В мотивите на задължителното
за съобразяване и прилагане ТР№2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че новата давност
започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва –
образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна
оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ТР искането за предприемане на определено
изпълнително действие представлява юридически факт, прекъсващ давността, но
само когато е уважено и реализирано от съдебния изпълнител и действието е
предприето. Тоест необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да
породят придадения им прекъсващ ефект. Двете действия имат самостоятелно правно
значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното
не би могло да породи прекъсващо действие
без наличие на другото. В този смисъл е и решение от 02.02.2016 г. по гр.д.
№813/2015 г. на Окръжен съд Враца.
При така изложеното
и с оглед данните по делото, настоящият състав приема, че по образуваното с
молба от 17.04.2013 г. изпълнително дело №20137220401324
по описа на ЧСИ Георги Борисов е налице само изпратено
съобщение до работодателя на ищцата за налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение, без данни за наложен запор с оглед
уведомлението до работодателя, което се е върнало в цялост, с указание, че след
посещение на адреса на три различни дати не е намерена такава фирма. Тъй като в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия по делото, на осн.чл.433, ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство е
прекратено от ЧСИ. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Няма
данни и впоследствие до образуваното с молба от 15.11.2018 г. второ
изпълнително дело №20187220400748 по описа на ЧСИ Георги Борисов да са
извършвани действия по принудително изпълнение на дължимите суми. От
изпращането на запорното съобщение от ЧСИ по първото изпълнително дело
№20137220401324 на 25.04.2013 г. до образуване на второто изпълнително дело
№20187220400748 с молба от 15.11.2018 г., в която е поискано налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата е изтекъл период по-дълъг от пет
години, поради което претендираните от взикателя вземания по изпълнителен лист,
издаден по гр.дело № 23570/2006г. на СРС са погасени по давност.
Ответникът
не навежда възражения, че в този период са извършвани действия по принудително
събиране на дължимите от ищцата суми. Следва да се посочи и, че неизвършеното
изпълнително действие според горицитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК не прекъсва
погасителната давност, тъй като както вече се посочи по-горе искането за
предприемане на определено изпълнително действие представлява юридически факт,
прекъсващ давността, но само когато е уважено и реализирано от съдебния
изпълнител и действието е предприето. Видно от данните по делото въпреки
изпратеното запорно съобщение до работодателя на ищцата, запор не е налаган
върху трудовото й възнаграждение нито по първото, нито по второто изпълнително
дело.
При така изведените правни изводи следва, че
предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 519.12 лв. главница по изпълнителен лист, издаден
по гр.дело № 23570/2006г. на СРС, 704.44 лв. лихви и неолихвяема сума от 50,38
лв. за събирането на които е образувано изп.дело № 748/2018г. на ЧСИ Г.Борисов следва
да бъде уважен като основателен.
Съдебното
производство по отношение на искането за установяване недължимост на сумата 172.00
лв. разноски по изп.дело и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в вкл.ДДС в размер на
146.30 лева, за събирането на които е образувано изп.дело № 748/2018г. на ЧСИ
Г.Борисов следва да бъде прекратено, поради недопустимост на претенцията. Това
е така, тъй като предмет на иск по чл.439, ал.1 ГПК е оспорване на недължимост
на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене. Вземането обхваща изпълняемото право по издадения изпълнителен
титул. Разноските за изпълнението не са част от вземането, те са последица от
осъществено принудително изпълнение. В случай че искът по чл.439, ал.1 ГПК бъде
уважен, изпълнителното производство следва да бъде прекратено, а разноските за
изпълнението не се дължат от длъжника. Срещу постановлението за разноски в
изпълнителния процес страните имат друг, а не исков път за защита, в особено
производство.
С оглед
изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 414.00 лв., представляващи заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Съдът не
приема възражението на процесуалният представител на ответника – адв. Димитър
Георгиев за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата
страна. Съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 9 юли
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.З.З. с ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „България” №81В сумата 519.12 лв. главница
по изпълнителен лист, издаден на 22.11.2006г. по гр.дело № 23570/2006г. на СРС,
704.44 лв. лихви и неолихвяема сума от 50.38 лв., за събирането на които е
образувано изп.дело № 748/2018г. на ЧСИ Г.Борисов.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по отношение на искането за установяване недължимост на
сумата 172.00 лв. разноски по изп.дело № 748/2018г.
на ЧСИ Г.Борисов и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в вкл.ДДС в размер на 146.30
лева, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” №81В да заплати на З.З.З. с ЕГН ********** ***
сумата 414.00 лв., представляващи направени разноски по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от съобщението му на страните, а в прекратителната част в
едноседмичен срок от уведомлението.
Районен
съдия:……………….