МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА
ПО Н .О .Х .Д .
№ 5620
/ 2017г. , ПО ОПИСА НА
СГС , НО , 13 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла пред настоящия съд
обвинителен акт срещу М.К.Г. за това ,
че за времето от 07.05 часа на
06.02.2017 год. до около 08.00 часа на 22.02.2017год. в гр. София, при
условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които
осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, като е отнел чужди движими вещи от владението на
Е.Т. и Е.М., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила както следва : 1.
На 06.02.2017г. около 07.05 часа, в гр. София, бул. „Константин
Величков“, на спирка на трамвай № 11 на масов градски транспорт пред
„Национален дворец на децата” в посока към бул. „Александър Стамболийски“, е
отнел чужди движими вещи - дамска чанта от еко кожа на стойност 21.00 (двадесет
и един) лева, чифт слънчеви очила на стойност 17.50 (седемнадесет лева и
петдесет стотинки) лева, сгъваем чадър на стойност 5.00 (пет) лева или всички
вещи на обща стойност от 43.50 (четиридесет и три лева и петдесет стотинки)
лева от владението на Е.Й.Т. с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила - хванал чантата, започнал да я дърпа с ръце, при което
повалил Т. на земята и издърпал чантата от ръката й, 2. На 22.02.2017г. около
08.00 часа, в гр. София, бул. „Димитър Петков“, в близост до кръстовището с ул.
„Д-р Калинков“ е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от изкуствена кожа тип
торба на стойност 6.00 (шест) лева, портфейл с надпис „Фере“ на стойност 32.00
(тридесет и два) лева, чифт диоптрични очила на стойност 80.00 (осемдесет)
лева, кутия за диоптрични очила на стойност 1.50 (един лев и петдесет стотинки)
лева, мобилен телефона марка Теленор модел Смарт 2 уайт на стойност 52.67
(петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) лева, калъф за мобилен
телефон на стойност 10 (десет) лева, парична сума в размер на 200 (двеста)
лева, ключодържател с формата на къщичка на стойност 1.50 (един лев и петдесет
стотинки) лева, секретен ключ/обикновен на стойност 2.50 (два лева и петдесет
стотинки) лева, 2 броя касови ключа, на единична стойност от 8.00 (осем) лева и
обща стойност 16.00 (шестнадесет) лева, несесер на стойност 1.50 , (един лев и
петдесет стотинки) лева, червило на стойност 2.00 (два) лева, крем на стойност
2.50 (два лева и петдесет стотинки) лева, тефтерче на стойност 1.50 (един лева
и петдесет стотинки) лева, или всички вещи на обща стойност от 409.67
(четиристотин и девет лева и шестдесет и седем стотинки) лева от владението на Е.Б.М.
с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - издърпал
чантата от лявото й рамо, след което бутнал с ръце М., повалил я на земята и
издърпал чантата от ръката й,като деянията са извършени при условията на опасен
рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66, с присъди както следва: по НОХД № 18758/2014 год. на
СРС в сила от 10.10.2014 год. за престъпление по чл. 196,ал 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. Б от НК на обвиняемия е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; НОХД 3418/2015 год. на
СРС в сила от 09.03.2015 год. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а и б. б, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 НК на обвиняемия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца; НОХД
4114/2006 год. на СГС в сила от 14.10.2008
год. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. б, вр чл. 54 НК на обвиняемия е било наложено наказание
„Лишаване от свобода в размер на 5 години, престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
Обвинителният акт е внесен срещу
М.К.Г. и за това ,
че на 22.02.2017г.
около 08.00 часа, в гр. София, бул. „Димитър Петков“, в близост до кръстовището
с ул. „Д-р Калинков“, причинил на К.Л.С. средна телесна повреда като му нанесъл
удар с ръка в лицето, с което извел тялото му от равновесие, С. паднал върху
земята и с което му причинил счупване на шийката на дясната бедрена кост, което
нараняване е реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение в
движението на десния долен крайник“ за срок по-голям от един месец, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66. с присъди както следва: по НОХД № 18758/2014 год. на СРС в сила от 10.10.2014 год. за престъпление по
чл. 196,ал 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. Б от НК на обвиняемия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца; НОХД 3418/2015 год. на СРС в сила от 09.03.2015 год. за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. а и б. б, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на обвиняемия е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; НОХД 4114/2006 год. на СГС в сила от 14.10.2008 год. за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
б, вр чл. 54 НК на обвиняемия е било наложено наказание „Лишаване от свобода в
размер на 5 години, престъпление по чл.
131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
На осн чл.
76 от НПК е конституирана в съдебното
производство като частен обвинител
пострадалата Е.Б.М..
Съдебното
производство по делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на Софийска градска
прокуратура подържа внесения
обвинителен акт срещу М.К.Г. за извършено престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ НК , както и за извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК като с оглед на събраните по
делото доказателства пледира за
признаването му за виновен
в извършването на престъпленията , за които
е обвинен. По отношение на наказанието , прокурорът пледира да се
вземат предвид обстоятелствата ,
че се касае за продължавано престъпление , употреба на сила спрямо жени, данните
за съдебното минало срещу подсъдимия, както и направеното самопризнание и съдействие
за разкриване на обективната истина по делото, неговата сравнително млада
възраст , при което пледира да му се
наложи наказание лишаване от свобода над средния размер , без да се стига до максимума
.
В съдебно заседание повереникът
на частната обвинителка Е.Б.М. –адв.Г. пледира за постановяване на осъдителна присъда
и налагане на наказание ,като се вземе предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия ,
както и направеното самопризнание още
в досъдебното производство , неговата млада възраст , при което
пледира да му се наложи
наказание лишаване от
свобода около средния размер , което да бъде редуцирано с една трета по реда на глава 27
от НПК.
В съдебно заседание служебният защитник на
подсъдимия М.К.Г. – адв. И. пледира при определяне на наказанието на подсъдимия, на същия да вземе
предвид обстоятелството ,че подсъдимия от самото начало е съдействал за
разкриване на обективната истина по делото , като самопризнанието е във всички
фази на процеса , неговата възраст и изразеното съжаление за стореното. .
В съдебно заседание подсъдимият М.К.Г. се
признава за виновен в извършването на деянието , в което е обвинен , признава
изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти . Подсъдимият сочи,
че се признава за виновен , както и че съжалява за случилото се .
Съдът като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият М.К.Г. е роден на роден на ***г*** , ЕГН ********** ,
българин, български гражданин,
осъждан, със средно образование, неженен, не работи ,
живущ *** .
Подсъдимият
М.К.Г. е осъждан многократно , като осъжданията ,които имат значение за квалификацията
на настоящите деяния са следните : по НОХД
№ 18758/2014 год. на СРС в сила от 10.10.2014
год. за престъпление по чл. 196,ал 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. Б от НК на подсъдимия е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; по НОХД
3418/2015 год. на СРС в сила от 09.03.2015
год. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а и б. б, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на подсъдимия
е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; по НОХД
4114/2006 год. на СГС в сила от 14.10.2008
год. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1,6. б, вр чл. 54
НК на подсъдимия е било наложено наказание
„Лишаване от свобода в размер на 5 години.
На
06.02.2017г. около 07.05 часа сутринта, в гр. София, свидетелката Т. чакала
трамвай №11 на спирка на градски транспорт на бул. „Константин Величков“, пред
„Национален дворец на децата” в посока бул. Александър Стамболийски. На същата
спирка бил и подсъдимият Г. . На
свидетелката направило впечатление, че подсъдимият Г. се разхожда напред - назад, минал пред нея,
погледнали се, след което подсъдимият минал
зад нея. В един момент, докато бил зад Т. ,
подсъдимият Г. хванал
дамската й чанта, която тя носела в лявата си ръка и започнал да я дърпа, при
което свидетелката Т. се завъртяла наляво и за момент застанала лице в лице с подсъдимият Г. в когото разпознала лицето, което заварила
преди малко на спирката. Свидетелката Т. проявила упоритост и не пуснала
веднага чантата си, при което подсъдимият се ожесточил хванал с две ръце
чантата и силно я дръпнал. Следствие на това, свидетелката Т. изгубила
равновесие, паднала на земята по лице, като инстинктивно протегнала напред
ръцете си за да се предпази и изпуснала чантата. След като сломил по този начин
съпротивата на свидетелката Т., подсъдимия Г. взел чантата и избягал с нея. В
чантата си от еко кожа на стойност 21,00лв. свидетелката Т. съхранявала чифт
слънчеви очила на стойност 17.50 лева и сгъваем чадър на стойност 5.00 лева.
На 22.02.2017г.
около 08.00 часа сутринта, в гр. София, свидетелката
М. *** към работното си място. В близост до кръстовището с ул. „Д-р Калинков“ в
гръб към нея се приближил подсъдимия Г. . Същият хванал чантата на свидетелката
М., която тя носела на лявото си рамо и започнал да я дърпа. Свидетелката М. не
пуснала чантата си и оказала съпротива, като дърпала чантата към себе си. В
следващия момент подсъдимия Г. бутнал с ръце свидетелката М. ,при което тя
изгубила равновесие, паднала на земята, а подсъдимия Г. издърпал чантата от
ръцете й. След като сломил по описания начин съпротивата на свидетелката М.,
подсъдимият взел чантата на свидетелката М. на стойност 6,00лв. в която тя
носела портфейл с надпис „Фере“ на стойност 32.00 лева, чифт диоптрични очила
на стойност 80.00 лева, кутия за диоптрични очила на стойност 1.50 лева,
мобилен телефона марка Теленор модел Смарт 2 уайт на стойност 52.67 лева, калъф
за мобилен телефон на стойност 10 лева, парична сума в размер на 200 лева,
ключодържател с формата на къщичка на стойност 1.50 лева, секретен
ключ/обикновен на стойност 2.50 лева, 2 броя касови ключа, на единична стойност
от 8.00 лева на обща стойност 16.00 лева, несесер на стойност 1.50 лева,
червило на стойност 2.00 лева, крем на стойност 2.50 лева, тефтерче на стойност
1.50 лева.
Действията на подсъдимия
били възприети от свидетеля С., който се намирал наблизо и възприел случващото
се. Когато подсъдимия Г. взел чантата на свидетелката М. и тръгнал с нея, свидетеля
С.,/на възраст 90г./ застанал на пътя му и опитал да го спре. В този момент подсъдимия
Г. му нанесъл удар с ръка в областта на лицето, следствие на който извел тялото
му от равновесие, свидетеля С.,паднал на земята в резултат на което получил
телесна увреда изразила се в счупване шийката на дясната бедрена кост, което
нараняване е реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение в
движението на десния долен крайник“ за срок по-голям от един месец - средна
телесна повреда.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства
: направеното признание на фактите , изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт от подсъдимия Г. ,протокол
за разпит на досъдебно производство на свидетелката Е.Й.Т. / на л . 45
-46 от досъдебното производство
/, протокол за разпознаване на лица от
свидетелката Е.Й.Т. / л. 47 от
досъдебното производство / , протокол за разпит на досъдебно производство на
свидетеля С.Г.М./ на л . 49 и
79 от досъдебното производство /, протокол
за разпит на досъдебно производство на свидетеля С.Л.П./ на л . 50 и
78 от досъдебното производство , протокол за разпит на досъдебно
производство на свидетелката Е.Б.М. / на л . 68
-69 от досъдебното производство /, протокол за разпит на досъдебно
производство на свидетеля П.М.И./ на
л . 70
от досъдебното производство /,
протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля К.Л.С. / на л . 71 -72
от досъдебното производство / ,
протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля Л. Н.Н./ на л . 73 -74 от досъдебното производство / , протокол за разпит на досъдебно производство
на свидетеля М.Б.Н./ на л . 75
от досъдебното производство /, протокол за разпознаване
на лица от свидетеля М.Б.Н./ л. 76 -77
от досъдебното производство / ,
протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля О.М.О./ на л . 80 от досъдебното производство / ,
/съдебно – оценителна експертиза / на л. 117 -121 от досъдебното производство /, съдебно – медицинска експертиза / на л. 110 -
112 от досъдебното производство / , съдебно – медицинска експертиза / на
л. 114
- 115 от досъдебното производство /
,видеотехническа експертиза /
л. 103 -106 от досъдебното производство /, справка
от ГУМЛС / л. 99 -100 от досъдебното производство / , актуално свидетелство за съдимост на подсъдимия .
Съгласно чл. 373 ал.3 от НПК , тъй като по делото е налице хипотезата на чл. 372 ал.4 от НПК , настоящата съдебна
инстанция възприема за установени обстоятелствата ,изложени в обвинителния акт
.
Направеното самопризнание на подсъдимия
Г. се
потвърждава изцяло , последователно и безпротиворечиво от посочените по - горе гласни
и писмени доказателства, събрани в хода на проведеното
досъдебно производство по делото.
Направеното самопризнание на подсъдимия
на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно
обстоятелствата, при които същия е отнел инкриминираните чужди
движими вещи от пострадалата свидетелка Е.Й.Т. , а
именно нейната дамска чанта
с
намиращите се в нея вещи , се
потвърждава , както от показанията на разпитаната пострадала
, а именно свидетелка Е.Й.Т./ на л . 45 -46 от досъдебното производство /,
така и от извършеното
разпознаване на лица , за което
е съставен съответния протокол за разпознаване / л.
47 от досъдебното производство
/ , при който тази свидетелка е
разпознала именно подсъдимия Г. като
лицето , което й е отнело вещта посредством
употребата на сила .В тази насока са и показанията на поемните лица дадени в
протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля С.Г.М./ на л . 49 от досъдебното производство / и
протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля С.Л.П./ на л . 50
от досъдебното производство / , които описват действията по извършеното
разпознаване В показанията си свидетелката
очевидец Е.Й.Т. подробно описва конкретните обстоятелства , при които
е било осъществено отнемането на вещта й
.Направеното самопризнание на подсъдимия
на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно обстоятелствата, при които същия е отнел инкриминираните чужди
движими вещи от пострадалата свидетелка Е.Б.М. , а именно нейната
дамска чанта с намиращите се в нея вещи , се потвърждава , както от
показанията на разпитаната пострадала
, а именно свидетелката Е.Б.М. / на л . 68 -69
от досъдебното производство /,
така и от извършеното
разпознаване на лица , за което
е съставен съответния протокол за разпознаване на лица от
свидетеля М.Б.Н./ л. 76 -77
от досъдебното производство /
, при който този свидетелка
е разпознал именно
подсъдимия Г. като
лицето , което е гонил след като е чул
женския писък .В тази насока са и показанията на поемните лица дадени в
протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля С.Г.М./ на л . 79 от досъдебното производство / и
протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля С.Л.П./ на л . 78
от досъдебното производство / , които описват действията по извършеното
разпознаване В показанията си
свидетелката очевидец Е.Б.М. подробно описва конкретните обстоятелства , при които
е било осъществено отнемането на вещта
й .
Направеното
самопризнание на подсъдимия на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се потвърждава от изложеното в протокол за разпит на досъдебно
производство на свидетеля К.Л.С. / на л
. 71 -72 от досъдебното производство / ,
който описва в показанията си
обстоятелствата , при които подсъдимия му е нанесъл удар с ръка в областта на лицето.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи :
Подсъдимият
с деянието си е осъществил
от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ НК, а именно за
времето от 07.05 часа на 06.02.2017 год. до около 08.00 часа на 22.02.2017год.
в гр. София, при условията на продължавано престъпление е извършил две деяния,
които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като е отнел чужди движими
вещи от владението на Е.Т. и Е.М., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила както следва :
1. На 06.02.2017г. около 07.05 часа, в
гр. София, бул. „Константин Величков“, на спирка на трамвай № 11 на масов
градски транспорт пред „Национален дворец на децата” в посока към бул. „Александър
Стамболийски“, е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от еко кожа на
стойност 21.00 (двадесет и един) лева, чифт слънчеви очила на стойност 17.50
(седемнадесет лева и петдесет стотинки) лева, сгъваем чадър на стойност 5.00
(пет) лева или всички вещи на обща стойност от 43.50 (четиридесет и три лева и
петдесет стотинки) лева от владението на Е.Й.Т. с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това сила - хванал чантата, започнал да я дърпа с
ръце, при което повалил Т. на земята и издърпал чантата от ръката й, 2. На
22.02.2017г. около 08.00 часа, в гр. София, бул. „Димитър Петков“, в близост до
кръстовището с ул. „Д-р Калинков“ е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от
изкуствена кожа тип торба на стойност 6.00 (шест) лева, портфейл с надпис „Фере“
на стойност 32.00 (тридесет и два) лева, чифт диоптрични очила на стойност
80.00 (осемдесет) лева, кутия за диоптрични очила на стойност 1.50 (един лев и
петдесет стотинки) лева, мобилен телефона марка Теленор модел Смарт 2 уайт на
стойност 52.67 (петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) лева, калъф
за мобилен телефон на стойност 10 (десет) лева, парична сума в размер на 200
(двеста) лева, ключодържател с формата на къщичка на стойност 1.50 (един лев и
петдесет стотинки) лева, секретен ключ/обикновен на стойност 2.50 (два лева и
петдесет стотинки) лева, 2 броя касови ключа, на единична стойност от 8.00
(осем) лева и обща стойност 16.00 (шестнадесет) лева, несесер на стойност 1.50
, (един лев и петдесет стотинки) лева, червило на стойност 2.00 (два) лева,
крем на стойност 2.50 (два лева и петдесет стотинки) лева, тефтерче на стойност
1.50 (един лева и петдесет стотинки) лева, или всички вещи на обща стойност от
409.67 (четиристотин и девет лева и шестдесет и седем стотинки) лева от
владението на Е.Б.М. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за
това сила - издърпал чантата от лявото й рамо, след което бутнал с ръце М.,
повалил я на земята и издърпал чантата от ръката й,като деянията са извършени
при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66, с присъди както
следва: по НОХД № 18758/2014 год. на
СРС в сила от 10.10.2014 год. за престъпление по чл. 196,ал 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. Б от НК на обвиняемия е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; НОХД 3418/2015 год. на
СРС в сила от 09.03.2015 год. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а и б. б, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 НК на обвиняемия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца; НОХД
4114/2006 год. на СГС в сила от 14.10.2008
год. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. б, вр чл. 54 НК на обвиняемия е било наложено наказание
„Лишаване от свобода в размер на 5 години.
От
обективна страна по делото се установява
, че подсъдимият при условията на продължавано престъпление е извършил две
деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите , при което деянието се явява извършено по чл.26 ал.1 от НК . От обективна страна по делото се
установява , че подсъдимият е извършил
действия по отношение на пострадалата
Е.Й.Т. употребявайки сила , а именно изразена в хващане
на чантата й , дърпане с ръце, при което е повалил Т. на земята и е издърпал чантата от ръката й, както
и е извършил действия по отнемане на
носената от нея
движима вещ – дамската й чанта с намиращите се в нея вещи , доколкото по делото се установява
,че подсъдимия употребявайки посочената
сила по отношение на пострадалата
, е отнел
инкриминираната й вещ.Използваната сила по
отношение на пострадалата е била с цел
да доведе до отнемане на инкримираната
движима вещ на
същата . От
обективна страна по делото се установява
, че подсъдимият е извършил
действия по отношение на
пострадалата Е.Б.М. употребявайки
сила , а именно изразена в издърпване
на чантата от лявото й рамо,
бутане с ръце на М., поваляне
на земята и издърпване на чантата от ръката й, както
и е извършил действия по отнемане на
носената от нея
движима вещ – дамската й
чанта с намиращите се в нея вещи , доколкото по делото се установява
,че подсъдимия употребявайки посочената
сила по отношение на
пострадалата , е отнел инкриминираната й
вещ.Използваната
сила по отношение на пострадалата е била
с цел да доведе до отнемане на
инкримираната движима вещ
на същата Деянието се явява извършено по чл. 199, ал.
1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК , тъй като грабежа представлява опасен рецидив , а именно деянията са извършени при условията на опасен
рецидив - след като подсъдимия е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл. 66, с присъди както следва: по НОХД
№ 18758/2014 год. на СРС в сила от 10.10.2014
год. за престъпление по чл. 196,ал 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. Б от НК на
подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца; НОХД 3418/2015 год. на
СРС в сила от 09.03.2015 год. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а и б. б, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 НК на подсъдимия е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; НОХД 4114/2006 год. на
СГС в сила от 14.10.2008 год. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. б, вр чл. 54 НК на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от
свобода в размер на 5 години.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно че употребява сила
по отношение на пострадалите свидетелки
за да отнеме движимите им вещи ,
съзнавал е че отнема същите , както
и е съзнавал , че отнемането
на същите е с намерение противозаконно да ги присвои , предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното
настъпване .
Подсъдимият с деянието си е осъществил
от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.
131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, а именно това ,че на 22.02.2017г.
около 08.00 часа, в гр. София, бул. „Димитър Петков“, в близост до кръстовището
с ул. „Д-р Калинков“, причинил на К.Л.С. средна телесна повреда като му нанесъл
удар с ръка в лицето, с което извел тялото му от равновесие, С. паднал върху
земята и с което му причинил счупване на шийката на дясната бедрена кост, което
нараняване е реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение в
движението на десния долен крайник“ за срок по-голям от един месец, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66. с присъди както следва: по НОХД № 18758/2014 год. на СРС в сила от 10.10.2014 год. за престъпление по
чл. 196,ал 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. Б от НК на обвиняемия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца; НОХД 3418/2015 год. на СРС в сила от 09.03.2015 год. за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. а и б. б, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на обвиняемия е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; НОХД 4114/2006 год. на СГС в сила от 14.10.2008 год. за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
б, вр чл. 54 НК на обвиняемия е било наложено наказание „Лишаване от свобода в
размер на 5 години.
От
обективна страна по делото се установява
, че подсъдимият е извършил
действия по отношение на
пострадалия К.Л.С. нанасяйки му удар с ръка в лицето, с което е извел тялото му от равновесие, вследствие на което пострадалия С. е паднал върху земята , при което му е било
причинено счупване на шийката на дясната
бедрена кост, което нараняване е реализирало медикобиологичния признак „трайно
затруднение в движението на десния долен крайник“ за срок по-голям от един
месец , а именно средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК . Деянието е
извършено при условията на опасен рецидив след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66. с присъди както следва: по НОХД № 18758/2014 год. на СРС в сила от 10.10.2014 год. за престъпление по
чл. 196,ал 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. Б от НК на подсъдимия е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; НОХД 3418/2015 год. на СРС в сила от 09.03.2015 год. за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. а и б. б, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на
подсъдимия е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца; НОХД 4114/2006 год. на СГС в сила от 14.10.2008 год. за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
б, вр чл. 54 НК на подсъдимия е било
наложено наказание „Лишаване от свобода в размер на 5 години.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото
подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно че употребява сила по отношение на пострадалия свидетел нанасяйки му удар с ръка в лицето, предвиждал е неговите общественоопасни
последици , а именнно нанесеното телесно
увреждане на пострадалия и е
искал тяхното настъпване .
По
индивидуализацията на наказанието :
В разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК за извършеното от подсъдимия престъпление
по този състав е предвидено наказание лишаване от свобода от пет
до петнадесет години , както и по преценка на съда може да се
постанови конфискация до една втора от имуществото на подсъдимия .
С оглед на процесуалния ред , по
който е проведено настоящето съдебно производство , а именно по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК , на основание чл. 373 ал.2 от НПК
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58 А от НК с оглед на обстоятелството ,че по делото се
произнася осъдителна присъда , при което предвиденото наказание лишаване от
свобода следва да бъде намалено с една трета
на осн. чл. 58 А ал.1 от НК .
Съдът намира
,че по настоящето дело с оглед на
индивидуализацията на наказанието , което следва да се наложи на подсъдимия
,
, не са налице основанията
за приложение чл. 55
от НК , тъй като по делото не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства . Като смекчаващо вината
на подсъдимия обстоятелство съдът отчита
изразеното пред съда съжаление за извършеното деяние . Направеното
самопризнание пред съда не следва да се
взема предвид , тъй като същото е взето
предвид от законодателя с оглед на реда , по който се гледа делото и редукцията на наказанието , която задължително следва да се извърши . На
досъдебното производство съдът не
констатира признание на виновност от
страна на подсъдимия , което да бъде взето предвид, нито констатира, че
подсъдимия е в млада възраст след като е роден на ***г. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът
отчита обстоятелството ,че подсъдимия многократно преди деянието е постъпвал в затвора и е изтърпявал наложено му ефективно наказание лишаване от
свобода , което очевидно не е изиграло своя поправителен и възпиращ ефект ,
след като видно от справката от ГУМЛС /
л. 99 -100 от досъдебното производство / е бил освободен от изтърпяване на наказанието
на 13.01.17г , е деянието по настоящето дело е за времето от 07.05 часа на
06.02.2017 год. до около 08.00 часа на 22.02.2017год. дори по малко от месец след излизане от
затвора , при
което и при преценката относно конкретните обстоятелства , при които е осъществено деянието , а именно вида на използваната сила ,послужила
за отнемането на вещта , употребена по
отношение на две жени , съдът намира ,
че наказанието лишаване от свобода по
отношение на подсъдимия по настоящето дело
, следва да се определи в размер на 9
години в размер близък до
предвидения среден размер , което след редукцията с една трета , същото следва да бъде намалено до размер
от 6
години , считано от влизане на присъдата в сила.
По
отношение на предвиденото наказание конфискация до една втора от имуществото на
подсъдимия по преценка на съда,настоящата съдебна инстанция намира ,че с оглед на
стойността на инкриминираните вещи , които подсъдимия е отнел , не следва да се
налага и това наказание на подсъдимия
.
В разпоредбата на чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК за извършеното от подсъдимия престъпление
по този състав е предвидено
наказание лишаване от свобода от пет
до двайнасет години .
С оглед на процесуалния ред , по
който е проведено настоящето съдебно производство , а именно по реда на съкратеното
съдебно следствие по глава 27 от НПК , на основание чл. 373 ал.2 от НПК
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58 А от НК с оглед на обстоятелството ,че по делото се
произнася осъдителна присъда , при което предвиденото наказание лишаване от
свобода следва да бъде намалено с една трета
на осн. чл. 58 А ал.1 от НК .
Съдът намира ,че по настоящето дело с оглед на индивидуализацията на наказанието , което
следва да се наложи на подсъдимия , , не са налице основанията
за приложение чл. 55 от НК ,
тъй като по делото не са
налице нито многобройни нито
изключителни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства . Като
смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство съдът отчита изразеното пред съда съжаление за извършеното деяние
. Направеното самопризнание пред съда не
следва да се взема предвид , тъй като същото е
взето предвид от законодателя с оглед на реда , по който се гледа делото
и редукцията на наказанието , която задължително следва да се извърши . На
досъдебното производство съдът не
констатира признание на виновност от
страна на подсъдимия , което да бъде взето предвид, нито констатира, че
подсъдимия е в млада възраст след като е роден
на ***г. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът
отчита обстоятелството ,че подсъдимия многократно преди деянието е постъпвал в затвора и е изтърпявал наложено му ефективно наказание лишаване от
свобода , което очевидно не е изиграло своя поправителен и възпиращ ефект ,
след като видно от справката от ГУМЛС /
л. 99 -100 от досъдебното производство / е бил освободен от изтърпяване на наказанието
на 13.01.17г , е деянието по настоящето дело е извършено на 22.02.2017год. малко
над месец след излизане от затвора
, при което и при преценката
относно конкретните обстоятелства , при
които е осъществено деянието , а именно
вида на използваната сила употребена по
отношение на доста възрастен човек на 90 години , който се е опитвал да спре
подсъдимия, съдът намира , че
наказанието лишаване от свобода по
отношение на подсъдимия по настоящето
дело , следва да се определи в размер на 7 години 6 месеца в размер близък до предвидения среден размер , което след редукцията с една трета ,
същото следва да бъде намалено до размер от 5
години , считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл.23, ал.1 от НК
следва да се определи едно общо наказание за двете извършени
престъпления, а именно по-тежкото от тях лишаване от свобода за срок от шест
години , считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС следва да се определи първоначален
строг режим на изтърпяване на така определеното наказание.
На основание чл. 59, ал.1 от НК
следва да се зачете предварителното задържане с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на подсъдимия, а именно считано от
09.01.2018 г.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият
М.К.Г. следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 248,64 лв в полза на държавата и по
сметка на МВР, направени на досъдебното производство.
На осн. чл. 190, ал.2 от НПК подсъдимият
М.К.Г. следва да бъде осъден да заплати 5 лв. за служебно издаване на
един изпълнителен лист по делото.
Поради изложените съображения съдът постанови присъдата
си .
СЪДИЯ
: