Решение по дело №538/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Б. Б. К., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Заповед №ЗН-299/12.03.2024г. на началника на Затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 /три/ денонощия”, на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предложение 1 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС. С жалбата се оспорват съдържащите се в заповедта фактически констатации. По същество се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, доведен от ОД „Охрана“. Поддържа жалбата и пледира заповедта да бъде отменена. Не ангажира доказателства.

Ответникът – началникът на Затвора Бургас представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт в цялост. В съдебно заседание, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Моли заповедта да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас в писмено становище намира оспорената заповед за законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдена.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените от страните доводи, съобрази приетите по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС. Видно от заповедта и отбелязването направено от самия жалбоподател /л.10 от делото/, той се е запознал със заповедта, предмет на оспорване, на 12.03.2024г. Жалбата е подадена на 14.03.2024г., съгласно писмо с вх.№3279/18.03.2024г. на началника на Затвора Бургас /л. 9/ и е депозирана е от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

От представената административна преписка се установява, че оспорената заповед е издадена от началника на Затвора Бургас, по повод на това, че на 19.02.2024г., около 18:30 ч., л.св. Костов е използвал физическа сила спрямо друг лишен от свобода, а именно В. К., като Кандев е получил рана по главата.

По случая инспектор „СДВР” И. Л. извършила проверка, резултатите от която са обективирани в Докладна записка /л.10 гръб,/ в която е посочила, че от постъпилите в хода на проверката данни, е установила, че на 19.02.2024г., около 18:30 часа, мл.инспектор С. К. чул силни викове от салона на втора група, като видял и струпване на хора. Сбиването било между Б. К. и В. К.. Всички лица били прибрани в спалните помещения. К. се държал за главата, от която течала кръв. Двете лица били отведени в медицинския център за преглед. Оказана им е медицинска помощ – промивка и превръзка на раните. Младши инспектор К. докладвал за случая на инспектор К. – дежурен главен надзирател. Към докладната записка на ИСДВР Л. са приложени докладна записка, изготвена от младши инспектор К. /л.12 гръб/, докладна записка на инспектор К. /л. 11 гръб/ и обясненията на лишените от свобода. За конкретния случай – 19.02.2024г. в 18.30ч., инспектор Караманов е описал възприетото по следния начин:

„На дата 19.02.2024г., около 18:30часа, чух силни викове от салона на втора група и видях струпване на хора и че двама от тях се бият. При влизане в салона, обявих за проблем на четвъртия етаж. Сбиването беше между л.[населено място] и л.[населено място]. Всички лишени от свобода бяха прибрани в спалните помещения. Лишенията от свобода Кандев се държеше за главата, от която течала кръв. Двамата бяха свалени в медицинския център за преглед. На същите бе оказана лекарска помощ-промивка и превръзка на раните“.

ИСДВР Лекова е приключила възложената й проверка със заключението, че на 19.02.2024 г., в 18:30 ч., В. К. и Б. Б. са упражнили физическо и психическо насилие помежду си, като с действията си л.св. Борисов е нарушил законовите норми, което е основание да му бъде ангажирана дисциплинарна отговорност и е предложила на основание чл.100, ал.1, чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

На 12.03.2024 год. лишеният от свобода бил изслушан от началника на Затвора във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение, за което бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя /л.14 гръб/.

На същата дата – 12.03.2024 г. е издадена обжалваната заповед на началника на Затвора Бургас, с която на Б. К. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 /три/ денонощия”, на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предлож.1 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание л.св. Костов го обжалва пред Административен съд - Бургас.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Заповед № ЗН-299/12.03.2024 г. на началника на Затвора Бургас е издадена от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.104, ал.2, предл. 2 от ЗИНЗС, в предвидената от закона писмена форма. В нея са описани, както фактическите, така и правните основания за издаването й. Описани са установените при проверката на ИСДВР Л. факти, а именно, че на 19.02.2024г., около 18:30 часа, служител на НОС установява силни викове и струпване на хора в салона на Втора група. При извършената проверка става ясно, че е възникнал конфликт, преминал във физическа саморазправа, между Кандев и Костов, при което Кандев е получил рана по главата, от която е течала кръв. В заповедта са обсъдени и докладните записки, както и проверката от ИСДВР Л..

Предвид установеното, началникът на Затвора Бургас е намерил, че на 19.02.2024г. около 18:30 часа л.св.Костов е осъществил физическа саморазправа с друг л.св., като го е ударил, и с това е нарушил разпоредбите на чл. 96, т.3, чл. 97, т.4, във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл.101, т.7, във вр. чл.102, ал.2, предл. първо от ЗИНЗС е наложил на л.св. Б. К., дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 /три/ денонощия”.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Преди да наложи наказанието началникът на Затвора Бургас е изслушал нарушителя, съобразно изискванията на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС.

Настоящият съдебен състава намира, че с оглед установените по делото релевантни факти, заповедта е съобразена с материалните разпоредби и целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята и физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

Разпоредбата на чл. 101,т.7 от ЗИНЗС предвижда, че дисциплинарните наказания са изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия.

Съгласно чл.96, т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да спазват точно установените за тях правила, а по силата на чл.97, т.4 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме за безспорно доказано, че на 19.02.2024г., около 18:30ч. л.св. К. е използвал физическа сила спрямо друг лишен от свобода.

Настоящият съдебен състав намира факта на извършеното нарушение и неговото авторство за доказани по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства – докладната записка на инспектор К., докладната записка на инспектор К., обясненията на К., а и самия л.св. К., който е признал отчасти за случилото се.

Следователно, налице е хипотезата на чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС и на основание чл.102, ал.2 от същия закон законосъобразно е наложено дисциплинарното наказание, предвидено в чл.101, т.7 от ЗИНЗС, а именно: „изолиране в наказателна килия за срок от три денонощия“.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което като законосъобразна следва да бъде оставена в сила.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10.00 (десет) лева.

Предвид изхода на делото и заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание чл. 143, ал.3 от АПК в полза на ГДИН следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед №ЗН-299/12.03.2024г. на началника на Затвора Бургас, с която на Б. Б. К., с [ЕГН], е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 /три/ денонощия”, на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предлож.1 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС.

ОСЪЖДА Б. Б. К., с [ЕГН], да заплати на Административен съд - Бургас, адрес: [населено място], [улица], сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело.

ОСЪЖДА Б. Б. К., с [ЕГН], да заплати на ГДИН София направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от днес по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд - Бургас.