№ 16174
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Г.жданско дело №
20241110161274 по описа за 2024 година
Производство е образувано по предявени от Л. В. Г.,
ЕГН: **********, и Н. Л. Г., ЕГН: **********, и двамата със
съдебен адрес: ***************************************,
срещу **********************, ЕИК: *************, с
адрес: *******************************************,
субективно съединени искове с правно основание чл. 439 от
ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че Л. В. Г. и Н. Л. Г. не дължат на
********************** сумите по изпълнителен лист и
заповед за изпълнение, издадени на 11.07.2012г. по ч.гр. д. №
32194/2012г. на СРС, 68-ми състав, както следва: 18 060,00
лв. – представляваща Г.вница, 570,96 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 16.02.2012г. до 26.06.2012г.,
20,00 лв. – представляваща наказателна лихва за периода
от 16.02.2012г. до 26.06.2012г., 373,02 лв., представляваща
1
разноски за държавна такса и 623,02 лв. – представляваща
възнаГ.ждение за юрисконсулт.
Ищците навеждат твърдения, че по силата на
изпълнителен лист от 11.07.2012г. са осъдени да заплатят в
полза на ************************** процесните суми,
като за удовлетворяване паричното притезание на
кредитора срещу тях било образувано изп. д. №
2012***0400165 по описа на ЧСИ Т.В.-Н.. Сочат, че
изпълнителното производство било прекратено на
12.05.2017г. поради настъпила перемпция. Отбелязват, че на
23.05.2017г. било образувано ново изпълнително дело под №
2017***0400511 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., по което считат
също да е настъпила перемпция. Поддържат, че в рамките
на изпълнителните производства не са извършвани
същински изпълнителни действия, поради което за
вземанията, удостоверени в изпълнителния лист е
настъпила погасителна давност. Инвокират правни доводи,
че действията, предприети по прекратено изпълнително
дело, не прекъсват давностния срок. Твърдят, че не са
получили уведомление за извършената между
************************** и ответното дружеството
цесия. Молят за уважаване на предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който се излага становище за неоснователност на
исковите претенции. Оспорват се фактическите твърдения
2
на ищците да е настъпила погасителна давност, тъй като
били предприемани изпълнителни действия в рамките на
изпълнителните производства. Поддържа, че от
образуването на изп. д. № 2012***0400165 до 26.06.2015г. по
отношение на вземанията не е текла погасителна давност.
Счита, че изпълнителни действия, предприети след
прекратяване на изпълнителния процес поради перемпция,
прекъсват погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаГ.ждение.
В съдебно заседание ищците Л. В. Г. и Н. Л. Г., редовно
призовани, не се явяват лично, представляват се от адвокат
Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание, ответникът
**********************, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съГ.сно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
3
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след издаването на заповедта
за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 32194/2012г.
по описа на СРС, 68-ми състав, при висящо изпълнително
производство, поради и което исковите претенции с правно
основание чл. 439 от ГПК са допустими.
Изпълнителен лист от 11.07.2012г. е издаден по ч.гр.д.
№ 32194/2012г. по описа на СРС, 68-ми състав в полза на
************************** срещу ищците, при солидарна
отговорност, за сумата в размер на 18 060,00 лева,
представляваща Г.вница по договор за потребителски
кредит № FL622138/16.01.2012г., ведно със законната лихва,
за периода от 05.07.2012г. до окончателното изплащане на
вземането, за сумата в размер на 570,96 лева,
представляваща договорна лихва, за периода от 16.02.2012г.
до 26.06.2012г., за сумата в размер на 20,00 лева,
представляваща наказателна лихва, за периода от
16.02.2012г. до 26.06.2012г., както и за сумата в размер на
996,04 лева за разноски.
4
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
кредитора от 13.09.2012г. е образувано изп.д. № 165/2012г. по
описа на ЧСИ Т.В.-Н., с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС. По делото се установяват
следните същински изпълнителни действия: на 17.09.2012г.
са наложени запори върху банковите сметки на ищците в
редица банки, както и е наложен запор върху трудовото
възнаГ.ждение на ищеца Л. Г. в
**************************. По делото се установяват
плащания и от двамата ищци: от м.09.2012г. за Н. Г. и за
м.10.2012г. от Л. Г., като на 12.10.2012г. е извършено от ЧСИ
разпределение, като такова е налично и от дата 08.10.2013г.
На 17.03.2016г. е постъпила молба от ответника –
********************** за конституирането му по делото,
като взискател, на основание извършено прехвърляне на
вземането, съГ.сно договор за цесия от 18.01.2016г. На
04.05.2017г. изпълнителното производството е прекратено в
хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
След прекратяване на изп.д. №165/2012г. по молба на
ответника от 23.05.2017г. е образувано ново дело №
2017***0400511 отново по описа на ЧСИ Т.В.-Н.. По това
дело са подавани периодично молби от взискателя за
извършване по отношение и на двамата длъжници на
същински изпълнителни действия, преди изтичане на
преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, както
следва: първа молба на 23.05.2017г.; на 12.02.2019г.; на
26.08.2020г.; на 01.07.2022г.; на 28.06.2023г., на 26.04.2024г. и
5
на 10.09.2024г., съответно датират наложени запори върху
банковите сметки и на двамата длъжници от дата
06.06.2017г., като и запор върху банковите сметки на
длъжника Н. Г. от 11.09.2018г., както и такива за наложени
запори бърху банковите сметки и на двамата длъжници в
редица банки от 08.07.2022г., от 26.04.2024г. и от 21.10.2024г.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, в частност приетите по делото изп.д. № 165/2012г.
и изп.дело № 2017***0400511 и двете по описа на ЧСИ
Т.А.В.-Н., като извежда следните правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
6
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото
право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в
момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал.
2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред,
извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. За приложемост на
петгодишния давностен срок индикира и самото
материално правоотношение между страните – по договор
за кредит.
7
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнително дело № 165/2012г. е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.
8
следователно е било приложимо задължителното тълкуване
на чл. 116 от ЗЗД между страните, а тълкуването дадено с
тълкувателното решение от 26.06.2015 г. е приложимо след
дата 26.06.2015г. Доколкото по делото не са налице
доказателства кога точно заповедта за незабавно
изпълнение е влязла в сила, съдът приема, че давността е
започнала да тече от издаването на изпълнителния лист на
11.07.2012г. С оглед горепосоченото за приложимост на
правилото на чл. 116 от ЗЗД давността впоследствие е
прекъсната с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 13.09.2012г., като съобразно
постановките на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС давност
не е текла до приемането на 26.06.2015г. на ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Действително се установява, че на 17.09.2014г. е настъпила
перемпция по изп.д. № 165/2012г., констатирана от ЧСИ
едва през 2017г., като именно в хипотезата на чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК изп.д. № 165/2012г. е прекратено на 04.05.2017г. В
тази хипотезата действително давността тече от последното
изпълнително действие, което е на 17.09.2012г., но с оглед
задължителното тълкване по ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът приема, че давност не е текла до 26.06.2015г.
След тази дата е започнала да тече нова давност, която е
прекъсната с първото изпълнително действия по изп.д. №
511/2017г. на дата 06.06.2017г. по налагане запор върху
банковите сметки и на двамата длъжници, от когато е
започнала да тече нова давност. Впоследствие с налагането
9
на запори върху банковите сметки на длъжниците от дати
11.09.2018г., 08.07.2022г., 26.04.2024г. и 21.10.2024г. давността
е многократно прекъсвана. Следва и да се подчертае, че по
изп.дело № 511/2017г. не се установява настъпила
перемпция по реда на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Само за яснота съдът следва да посочи, че дори и да се
приеме, след настъпилата перемпция по изп.дело №
165/2012г., че давността тече от последното действие по това
дело, датиращо от 17.09.2012г., то следва да се посочи, че с
образуването на второто изпълнително дело и извършеното
по него първо същинско изпълнително действие на
06.06.2017г. давността е отново прекъсната, като от
прекъсването й е започнала да тече нова давност. Съдът
отчита обстоятелството, че когато след настъпване на
перемпция и преди изтичане на давността, взискателят
отправи искане за извършване на нов способ, както такова
е отправено въз основа на молбата от 23.05.2017г., или
искане за образуване на ново изпълнително производство,
както е в случая с посочената по-горе молба въз основа на
която е образувано изп.д. № 511/2017г., в което да бъдат
реализирани конкретни способи, то съдебният изпълните
не може да откаже да изпълни искания способ, респективно
да образува ново изпълнително дело, предвид наличието на
годно изпълнително основание. Съдебният изпълнител
дължи подчинение на намиращия се при него или
представен му изпълнителен лист, като той е длъжен да
приложи искания способ. /В този смисъл разясненията към
10
т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г./ В
конкретиката на случая давността не е изтекла преди
образуване на изпд. № 511/2017г., а впоследствие с
образуването и извършването по него на същински
изпълнителни действия е отново многократно прекъсвана.
Така съдът приема, че от 26.06.2015г. за процесното
вземане е започнала да тече нова давност, която е
прекъсната с искането за образуване на второто
изпълнително дело, обективирано в молбата от 23.05.2017г.,
впоследствие с първото изпълнително действия по изп.д. №
511/2017г. - на дата 06.06.2017г. по налагане запор върху
банковите сметки и на двамата длъжници, от когато е
започнала да тече нова давност. Впоследствие с налагането
на запори върху банковите сметки на длъжниците от дати
11.09.2018г., 08.07.2022г., 26.04.2024г. и 21.10.2024г. давността
е многократно прекъсвана, поради което не е изтекла
съГ.сно твърденията на ищеца.
По изложеното съдът намира така предявените искове
за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът претендира за присъждане юрисконсултско
възнаГ.ждение, като на същия следва на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ да му се присъди
11
юрисконсултско възнаГ.ждение в размер на 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. Г., ЕГН ********** и
Н. Л. Г., ЕГН ********** срещу **********************,
ЕИК *************, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че Л. В. Г. и Н.
Л. Г. не дължат на ********************** сумите по
изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени на
11.07.2012г. по ч.гр. д. № 32194/2012г. на СРС, 68-ми състав,
както следва: 18 060,00 лв. – представляваща Г.вница,
570,96 лв., представляваща договорна лихва за периода от
16.02.2012г. до 26.06.2012г., 20,00 лв. – представляваща
наказателна лихва за периода от 16.02.2012г. до 26.06.2012г.,
373,02 лв., представляваща разноски за държавна такса и
623,02 лв. – представляваща възнаГ.ждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Л. В. Г., ЕГН ********** и Н. Л. Г., ЕГН
12
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на **********************,
ЕИК *************, сумата в размер на 300,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
Г.дски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13