Р Е Ш Е Н И Е
№ 39/04.02.2020
година град
Варна
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на десети декември година 2019
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева
при секретаря :
Д.Чипева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 540 по описа
на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното
:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от „Зърнени храни Силистра” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, ул.”Житарска” № 1, представлявано от изпълнителния
директор С Д И против решение № 87/10.06.2019г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 24/19г. в частта, в която е отхвърлен предявения от
дружеството иск против ЕТ „Д. Димитров – Агро”, ЕИК *********, с.Царичино,
община Балчик, област Добрич, представлявано от управителя Д. П Д за заплащане на сумата от 33 208,97лв , представляваща
претендирана неустойка по сключен между страните договор за покупко- продажба
на земеделска продукция от 19.04.2018г. В нея подробно са изложени твърденията
на въззивника за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му
част. Иска се от съда същото да бъде отменено и вместо него постановено
друго, по съществото на спора, с което
едноличният търговец да бъде осъден да му заплати претендираната сума от
33 208,97лв, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по
делото разноски.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение.
Постъпила
е и въззивна жалба от ЕТ „Д. Димитров – Агро”, ЕИК
*********, с.Царичино, община Балчик, област Добрич, представлявано от
управителя Д. П Д
против същото решение, но в частта, с която едноличният търговец е осъден да
заплати на ищеца сумата от 1 736,45лв., представляваща
цедирано вземане по договор за цесия от 30.01.2019г. по ф-ра
№**********/30.04.2018г, ведно със законна лихва, считано от 01.02.2019г. до
окончателното изплащане на главницата. Излагат се съображения за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част, за постановяването му в
нарушение на материалния закон, като се иска същото да бъде отменено, ведно с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна.
Съдът,
за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.92 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.99 ЗЗД.
Ищецът
„Зърнени храни Силистра” АД претендира
от ответника ЕТ „Д. Димитров – Агро”, с.Царичино, община Балчик заплащане на
сумата от 33 208,97лв., представляваща неустойка, дължима по силата на сключен между страните Договор за покупко-
продажба на земеделска продукция от 19.04.2018г. и сумата от 1 736,45 лв., представляваща вземане
по договор за превоз, цедирано на ищеца от „Агро Стив Груп“АД, ведно със
законна лихва, считано от предявяване на иска – 01.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Безспорно
установено е по делото, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение по силата на сключения между тях Договор за
покупко-продажба на земеделска продукция от 19.04.2018г., съгласно който
ответникът, в качеството му на продавач, се е задължил да прехвърли на ищеца, в
качеството му на купувач, 800 метрични тона пшеница от български произход,
реколта 2017г., в насипно състояние, при цена от 301,09 лв.за тон.
Като място за предаване на стоката страните определили складовата база на
продавача в с.Царичино, община Балчик, стопански двор - склад 4 и склад 6, като транспортът е
организиран от и е за сметка на купувача. Продавачът се задължил да достави
стоката на купувача до 30.04.2018г. – чл.6.1, по вид, количество и качество,
определени в договора, за което
двустранно да се подпише приемо-предавателен протокол, неразделна част
от фактурата. Съгласно новелата на чл.3.2 от договора качеството на стоката се определя
чрез нейното опробване от всеки камион, на база на посочените в чл.3
характеристики. Ако качеството не отговаря дори и по един показател от
договора, купувачът можел да върне стоката, като в този случай продавачът се
задължил да достави в рамките на един ден същото количество, но с договореното
качество, като допълнителните разходи са за негова сметка. В чл.8.1 от договора
страните уговорили и неустоечна клауза за пълно неизпълнение или неточно
изпълнение, в хипотезата на неиздължаване на договореното количество, съгласно
която продавачът дължи неустойка в размер на 25 евро на тон върху недоставеното
количество.
Не се спори и по това, че още на 19.04.2018
г. е издадена проформа фактура № 49 за сумата 240 800 лв., която сума е
преведена на продавача по сделката с платежно нареждане от 20.04.2018г. Издадена
е и фактура № 876/20.04.2018г.
На 27.04.2018г. купувачът извозил със
собствен транспорт и за собствена сметка стоката от зърнобазата в с.Царичино.
Според ищеца била извозена цялата заплатена стока, а според ответника, представил
и 11 броя кантарни бележки, били извозени 331 520 кг пшеница, опробвана
предварително от купувача. Страните не спорят, а и това се доказва от
двустранно подписаните приемо.предавателни протоколи, че на 28.04.2018г. поради
несъответствие на качеството на доставената пшеница с договореното такова
продавачът върнал в зърнобазата 210 640 кг пшеница, като задържал
120 880 кг. При това положение недоставеното количество пшеница се равнява
на 679 120 кг.
Подписвайки протокола от 28.04.2018г.
за обратно получаване на стоката, продавачът изрично признава факта, че не е
престирал съобразно договора в качествено отношение. В тази хипотеза приложение
следва да намери новелата на чл.3.2 от договора, съгласно която при връщане на
стоката от купувача поради несъответствието й с договорените показатели,
продавачът е длъжен да достави в рамките на един ден същото количество, но с
договореното качество. Липсват твърдения и представени доказателства, че
продавачът е поканил купувача да изпълни задължението си и да натовари от
зърнобазата му дължимите недоставени количества пшеница. Твърденията на
ответника, че лошото качество на върнатата пшеница не е доказано поради
отсъствието на анализно свидетелство за това противоречат както на договорните уговорки в чл.3.2, че качеството
на стоката се определя чрез опробването й от всеки камион, на база
характеристики, определени в договора, така и на изричното му призвание за несъответствие
на качеството на доставената пшеница с договореното такова, направено в
Приемо-предавателния протокол от 28.04.2018г. – л.20.
Според правната теория когато
изпълнение на задълженията на длъжника се нуждае от съдействие от страна на
кредитора, последният изпада в забава, ако друго не е било уговорено, „откак
бъде ПОКАНЕН да окаже това необходимо съдействие“ / Облигационно право, книга
първа, Ал. Кожухаров, „Софи-Р“, 1992г. – с.348/. Поканата е достатъчна и при
всички търсими задължения / пак там, с.349/. Следователно, ответното дружество
е било задължено да отправи покана до ищеца да му окаже необходимото съдействие
за доставката на останалото договорено количество пшеница. Ответникът не твърди
да е отправял такава покана. Напротив, според него той е трябвало да бъде
поканен да престира, тъй като задължението му за доставка на стоката е търсимо,
а не носимо. Теза, която настоящият състав не споделя.
Недоказани остават и твърденията на
ответника, че купувачът не пожелал да натовари разтоварените камиони с друга
стока и камионите си тръгнали от базата празни.
Подписването на Кредитното известие от
30.04.2018г. към фактура № 876/
20.04.2018г., с което страните намалили цената на сделката до размера на
приетата пшеница от страна на ищеца, доказва единствено реално доставеното и
прието количество пшеница, но не и твърдяния от страна на ответника отказ на
купувача от доставянето на заместващата некачествената стока престация.
С оглед липсата на покана от страна на
продавача настоящият състав намира, че купувачът не е изпаднал в забава поради
неоказване на дължимото съдействие за получаване на недоставената стока – да
изпрати камионите си до зърнобазата в с.Царичино и да натовари качествена
стока, и се явява изправна страна по договора, разполагаща с правната
възможност да получи неустойка от неизправната страна.
Поради неизпълнение на задължението си
по чл.3.2 от договора да замести некачествената стока с пшеница с договореното
качество, ответникът се явява неизправна страна по договора, чиято отговорност
следва да бъде ангажирана при условията на чл.8.1 от договора. Отговорността му
не може да бъде намалена и той не може
да бъде освободен от отговорност поради забава на кредитора, тъй като такава не
се доказа.
Предявената искова претенция за
неустойка е основателна в посочения в исковата молба размер и следва да бъде
уважена.
По иска за присъждане на цедираното
вземане от 1 736,45лв съдът намира
следното :
Твърдението на ищеца е, че с договор
за цесия от 30.01.2019г. между него и „Агро Стив Груп” ЕООД, гр.Силистра му е
прехвърлено вземането на цедента към ответника
ЕТ „Д. Димитров – Агро” в размер на 1 736,45лв, придобито по фактура №
**********/30.04.2018г. за извършен превоз на пшеница от гр.Варна до
с.Царичино, община Балчик, за върнатото количество пшеница, реколта 2017г. Като
доказателства за дължимостта на вземането са представени : самата фактура от
30.04.2018г., покана от „Агро Стив Груп” ЕООД до ответника от 15.06.2018г.,
както и нотариална покана за доброволно погасяване на задължението от
25.06.2018г., получена от ответника на 18.07.2018г.
Основното възражение на ответника е,
че цесията не е произвела действие спрямо него, тъй като не му е съобщена по
реда на чл.99 ал.4 ЗЗД от предишния кредитор – цедент. Твърди още, че не е
получавал уведомлението за сключен договор за цесия от 30.01.2018г. – л.10, тъй
като, видно от самото доказателство, то не е подписано от него. Освен това в
уведомлението е посочено, че на 30.12.2016г. е сключен договор за цесия между
„Зърнени храни Силистра” АД и „Агро Стив Груп” ЕООД, с който е прехвърлено
вземане на „Агро Стив Груп” ЕООД по фактура от 30.04.2018г. за извършен превоз
на пшеница.
С допълнителната искова молба ищецът
представя обратна разписка, с която е изпратил уведомителното писмо – л.92, от
която според него е видно, че ответникът е отказал да я получи.
Няма спор в теорията и константната
съдебна практика, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор – чл.99 ал.4 ЗЗД. В процесния
случай такова съобщаване не се доказа : Уведомлението за сключен договор за
цесия е изготвено на 30.01.2018г. В него действително е посочено, че договорът
за цесия е сключен на 30.12.2016г. и има за предмет вземане за извършен превоз
на пшеница от 30.04.2018г., което е лишено от правен смисъл. Обратната разписка
е с дата 31.01.2019г., т.е. – една година след съставянето на уведомителното
писмо и сама по себе си не съдържа указание за конкретния документ, изпратен с
нея. Предвид на това, че между страните по спора е налична многобройна
кореспонденция във връзка с възникналите между тях облигационни отношения по
доставката на пшеница, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че с
тази обратна разписка ответникът е отказал да получи точно това уведомление за
цесия. Освен това изпращач по товарителницата е ищецът „Зърнени храни Силистра”
АД, а не стария кредитор – цедент.
Не
може да бъде споделен и извода на първоинстанционния съд, че уведомлението от
стария кредитор е връчено на ответника с нотариалната покана от 02.07.2018г.
Видно от съдържанието на тази нотариална покана ответникът е уведомен, че към
25.06.2018г. дължи на „Агро Стив Груп” ЕООД сумата от 1 736,45лв за извършен превоз на пшеница от гр.Варна до
с.Царичино, както и покана за доброволно погасяване на задължението. В нея не
се съдържа уведомление за извършено прехвърляне на това вземане, нито има данни
за новия кредитор.
При
това положение искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се присъждат
разноски, както следва : Ищецът е направил разноски за двете инстанции в размер
на 5 111,98лв / 2 947,81лв + 2 164,17лв/. Съобразно уважената
част на иска му се дължат 4 857,96лв. Ответникът е направил разноски за
двете инстанции в размер на 3 834,79лв. Съобразно отхвърлената част на
иска му се дължат 190,55лв. Изчислени по компенсация, на ищеца се дължат 4 667,41лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 87/10.06.2019г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 24/19г., в частта, в която ЕТ “Д. Димитров - Агро“, ЕИК *********, с.Царичино,
общ.Балчик, обл.Добричка, представлявано от управителя Д. П Д е осъден да
заплати на „Зърнени храни Силистра“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, ул.“Житарска“№1, представлявано от изпълнителния
директор д-р С Д И сумата от 117,91 лв. -сторени по делото разноски, съобразно
на уважената част от иска.
ОТМЕНЯ решението в останалата му
обжалвана част, като вместо него
П
О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „Зърнени храни Силистра“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.“Житарска“ № 1, представлявано
от изпълнителния директор д-р С Д И да заплати на ЕТ „Д. Димитров Агро“, ЕИК *********, с.Царичино,общ.Балчик,
обл.Добричка, представлявано от управителя Д. П Д сумата от 33 208,97лв.
представляваща неустойка по сключен
между страните Договор за покупко- продажба на земеделска продукция от
19.04.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Зърнени храни
Силистра“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра,
ул.“Житарска“ № 1, представлявано от изпълнителния директор д-р С Д Ида срещу ЕТ „Д. Димитров Агро“, ЕИК *********,
с.Царичино, общ.Балчик, обл.Добричка, представлявано от управителя Д. П Д за
заплащане на сумата от 1 736,45лв, представляваща
цедирано вземане по Договор за цесия от 30.01.2019г. по ф-ра
№**********/30.04.2018г, ведно със законна лихва, считано от 01.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ“Д. Димитров - Агро“, ЕИК *********, с.Царичино,
общ.Балчик, обл.Добричка, представлявано от управителя Д. П Д да заплати на
„Зърнени храни Силистра“АД, ЕИК118020075, със седалище и адрес на управление
гр.Силистра, ул.“Житарска“№1, представлявано от изпълнителния директор д-р С Д
И сумата от 4 549,50лв – разноски за водене на делото в двете инстанции,
съобразно изхода му, изчислени по компенсация.
Решението в частта, в която е
отхвърлен иска на „Зърнени храни Силистра” АД срещу ЕТ „Д. Димитров – Арго” за
сумата от 1 736,45лв е окончателно и не подлежи на обжалване.
В останалата си част решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията
на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: