№ 128
гр. Плевен , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Здравков
Членове:Красимир Ив. Петракиев
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20214400500242 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 615/22.12.2020г. по гр. д. № 4997/2019г. по описа на
Плевенски районен съд, съдът е прогласил за нищожни на основание чл.366
от ЗЗД, по предявяни установителни искове от А. Л.. В., ЕГН ********** и
ИВ. П. Т., ЕГН ****, против "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК ****,
с адрес на управление гр.София, район "В.", бул. "Околовръстен" №260
/универсален правоприемник на „Банка Пиреос България"АД-София/,
нищожността по отношение на ищците, на клаузи в чл.1, т.1, предложение 2 и
5 от Анекс № 2/31.08.2009г., сключен към Договор за ипотечен кредит №
4179/12.10.2007г. между А. Л.. В., ИВ. П. Т. и „Банка Пиреос България"АД-
София, които гласят: „дължими просорочени задължения /главница, лихви,
такси и комисионни/ по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179 /R/
2007г. за сумата 2424,20 евро и лихва 242,07 евро и "лихвите, дължими за
периода с по-ниска лихва от настоящия Анекс" - за сумата 986,46 евро, като
ОТХВЪРЛИЛ предявяния иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН за
прогласяване на нищожност на клаузи от Анекс №2/31.08.2009г., основаващи
се на чл.15, ал.3 от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179 /R/ 2007г.
ОСЪДИЛ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК****, с адрес на управление гр.София, район
"В.", бул. "Околовръстен" №260 / универсален правоприемник на „Банка
1
Пиреос България" АД-София/, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Ц. М. А. - В., ЕГН ****,
член на САК, личен номер **********, като процесуален представител на А.
Л.. В., ЕГН ********** и ИВ. П. Т., ЕГН **********, сумата от 1 400лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ на осн. чл.78, ал.1 от ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД
София, ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, район "В.", бул.
"Околовръстен" №260 /универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България"АД-София/, ДА ЗАПЛАТИ на А. Л.. В., ЕГН ********** и ИВ. П.
Т., ЕГН **********, направени разноски общо 460лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали А. Л.. В. и ИВ.
П. Т., представлявани от адв.Ц. А. – В. от САК, които го обжалват като
неправилно. Твърдят, че са поискали прогласяване нищожността на Анекс №
2/31.08.2009г. като спогодба, чиито клаузи са определени на неравноправни
клаузи в първоначалния Договор и заключението на ССЕ е установило, че в
новоформираната главница по Анекс № 2 са включени суми, които са
изчислени при приложение на клаузи, обявени за неравноправни. Навеждат
доводи, че неправилно ПлРС прогласява нищожност само на отделни
елементи от новообразуваната главница, които като стойност са посочени
само от заключението на ССЕ. Ако се приеме, че ПлРС е приложил чл.26 ал.4
ЗЗД и е обявил само части от Анекса за нищожни, то предположение по
делото остава, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Предметът на споразумението, изразено в Анекс № 2/31.08.2009г. е
предоговаряне размера на кредита, формиран след приложение на
неравноправни клаузи, а съгласно чл.366 ЗЗД спогодбата върху непозволен
договор е нищожна дори страните да се спогодили относно неговата
нищожност.
Правят искане решението да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което да се прогласи нищожност на Анекс № 2 от 31.08.2009г. на осн.
чл.366 ЗЗД като спогодба, чиито клаузи са основани на неравноправни клаузи
в първоначалния Договор, както и да им се присъдят разноските, а на
адвоката им да се определи възнаграждение по чл.38 ЗАдв за оказаната
безплатна правна помощ.
Ответната Банка чрез адв.А. А. от САК изразяват становище, че съдът е
приел, че предмет на делото са само клаузите за лихвите от Анекс № 2,
основани на обявените за недействителни клаузи по чл.14 ал.3 и ал.4, изр.
2
първо и чл.15 ал.3 от Договора за кредит, а ищците след като не са възразили
против Доклада по делото, с ВЖ за първи път релевират твърдения, че
предмет на делото е целия Анекс № 2/31.08.2009г. Твърдят, че прогласените с
влязлото в сила решение № I-33-63/30.06.2014г. по гр.д. № 43 973/2013г. по
описа на 33-ти състав на СРС за нищожни клаузи по Договора за кредит се
отнасят единствено за лихвите. Навеждат доводи, че Договор който може да
се изпълнява без неравноправните клаузи и не е изцяло нищожен, не
представлява непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД и въз основа на
него може да се сключва спогодба. Жалбата като неоснователна да се
отхвърли и да им се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Въззивна жалба е подало и Юробанк България АД гр.София, ЕИК ****,
представлявано от П. Д. и Д. Ш. - Изпълнителни директори чрез адв.А. А. от
САК – ответник по делото пред ПлРС - в Частта, с която съдът е прогласил
нищожността на клаузите по чл.1, т.1, предл. 2 и 5 от Анекс № 2/31.08.2009г.,
сключен към Договор за ипотечен кредит № 4179/12.10.2007г. на осн. чл.366
ЗЗД и с която са осъдени да заплатят сторените по делото разноски. Твърдят,
че решението е недопустимо – въпросът за валидността на атакуваните клаузи
от Анекс № 2/31.08.2009г. е разрешен с влязлото в сила решение №
106/03.07.2015г. по т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен. Банката за образували
това дело за установяване на вземанията си спрямо М. П. В., произтичащи от
Договор за ипотечен кредит № 4179/12.10.2007г. и Анекс № 2/31.08.2009г.
към него и съдът като е отхвърлил възраженията на М. П. В. е приел, че
процесния Анекс не е нищожен. Считат, че по делото на ПлРС, решението, по
което се обжалва и това по т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен е налице
идентитет в страните – М. П. В. е ищца по гр.д. № 4997/2019г. на ПлРС.
Поради това следва да се зачете силата на присъдено нещо по въпросите за
Анекса и същите да не се пререшават по настоящото дело – арг. от чл.299 вр.
чл.297 ГПК.
Правят искане да се обезсили решението като недопустимо, ИМ да се
остави без разглеждане и делото да се прекрати поради влязло в сила решение
по т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен.
А. Л.. В. и ИВ. П. Т. чрез адв.Ц. В. от САК в отговор – л.38 – л.39 от
делото, изразяват становище, че решението не е недопустимо. Макар ИМ да е
3
подадена от трима ищци, един от които е М. П. В., то с определение от
27.11.2019г. на ПлРС делото е прекратено спрямо същата и тя не е страна по
настоящото дело. От друга страна по воденото от Банката т.д. № 215/2014г.
на ОС гр.Плевен, А.В. и И.Т. не са страни и решението по това дело няма
сила на присъдено нещо спрямо тях поради чл.298 ГПК. Правят искане
жалбата да се отхвърли като неоснователна и да им се присъдят разноски за
настоящата инстанция.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и тази на
ищците е ОСНОВАТЕЛНА, а тази на ответната Банка - неоснователна.
Безспорно е и се установява от представения Договор за кредит
обезпечен с ипотека – л.6 от делото на СРС, че на 12.10.2007г. А. Л.. В. в
качеството на кредитополучател и ИВ. П. Т. в качеството на поръчител са
сключили с „Банка Пиреос България"АД - кредитодател, Договор за кредит,
обезпечен с ипотека с номер 4179/R/2007г., с който на А.В. е отпуснат кредит
в евро за закупуване на апартамент в гр.Плевен в размер на 82 000 /осемдесет
и две хиляди/ евро при годишен лихвен процент в размер на 6,4%, равен на
базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро.
Не се спори и се установява от представения Анекс № 2 към Договор за
кредит – л.9 от делото на СРС, че на 31.08.2009г. между страните е подписано
споразумение, по силата на което М. П. В. е встъпила в задължението по
Договора за кредит като съкредитополучател, както и са били определени
нови условия за издължаване на кредита, страните са се съгласили, че
размерът на отпуснатия им кредит по Договора се изменя на 87 482,20 евро,
която сума се формира от:
Дължимата по Договора редовна главница;
Дължими просрочени задължения (главница, лихви, такси и
комисионни) по Договора;
Дължимата по Договор за безлихвен кредит – бонус към жилищен
кредит № 1190/CL/12.10.2007г. редовна главница;
Дължимите просрочени задължения (главница, лихви, такси и
комисионни) по Договор за безлихвен кредит – бонус към жилищен кредит №
4
1190/CL/12.10.2007г. и
Лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по същия Анекс №2.
Безспорно е и се установява от представените по делото на СРС
доказателства – л.15 – л.24, че с влязло в сила на 13.03.2018г. Решение № I-33-
63 от 30.06.2014г. на СРС, 33 с-в, ГК по гр. дело № 43937/13г. на СРС, са
обявени за нищожни по отношение на А.В. и И.Т., на основание чл.146 ал.1
във връзка с чл.143, ал.1, т. 10 и 12 от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 във
връзка с чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП клаузи на Договора за банков ипотечен
кредит № 4179/R/2007г. от 12.10.2007г., както следва:
- чл.14, ал.3, според който базовият лихвен процент на Банката се
определя от 3-месечния Юрибор плюс надбавка от 3,9%, като за изчисляване
на лихвата по Договора е приет Юрибор от 2,5%;
- чл.14, ал.4, изр.1, според който минималната приемлива стойност за
Банката на тримесечния Юрибор е 2,5%, като Банката има право едностранно
да променя размера на приложимата лихва, в случай, че тримесечния Юрибор
достигне нива с 0,25 процентни пункта по-високи от посочените 2,5% в
рамките на един месец.
- чл.15, ал.3 от Договора, според която при просрочие на която и да е
вноска от главницата на кредита от страна на кредитополучателя или
солидарния длъжник, както и при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, върху неиздължените суми за времето на забава се дължи
наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал.1 лихва в размер на
6,4% и наказателна надбавка в размер на 4%.
Спрямо М. П. В. решението влязло в сила на 13.11.2018г., когато с Р №
335/13.11.2018г. по т.д. № 2477/2017г. на второ т.о. на ВКС на РБ е
обезсилено въззивното решение на СГС и това на СРС само в Частта, с която
по иска на М. П. В. срещу Банка Пиреос България АД на основание чл.143
ал.1,т.10 и т.12 ЗЗП е прогласена нищожността на клаузите в чл.14 ал.3 и ал.4
от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г, а на
основание чл.146 ал.1, вр. с чл.143 ал.1,т.5 от ЗЗП е прогласена за нищожна
клаузата в чл.15 ал.3 от същия Договор и е прекратено производството по
иска на М. П. В. срещу Банка Пиреос България АД, за прогласяване
нищожността на основание чл.143 ал.1,т.10 и т.12 ЗЗП на клаузите в чл.14
ал.3 и ал.4 от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/2007 от
12.10.2007г., а на основание чл.146 ал.1, вр. с чл.143 ал.1,т.5 от ЗЗП - на
клаузата в чл.15 ал.3 от същия Договор.
Този изход на спора е настъпил поради т.д. № 215/2014г. на ОС
гр.Плевен, приложено по настоящото дело, по което с влязло в сила на
14.11.2016г. решение е признато за установено на основание чл.422, ал.1 вр.
5
чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на М. П. В. с ЕГН **** с адрес гр. П. ул.
"К." №*. ет.*, ап.*, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД гр.София с ЕИК
****, адрес на управление гр.София, район Средец, бул.”В.”№3,
представлявано от главния изпълнителен директор А. К. и Е. А. А. – зам.
главен изпълнителен директор, чрез пълномощника адв.В. С. от РАК с
АДРЕС ЗА ВРЪЧВАНЕ гр. Р., ул." Ц." №**, ет.* притежава ПРАВО НА
ВЗЕМАНЕ въз основа на Договор за кредит обезпечен с ипотека №
4179/R/2007г. от 12.10.2007г. и Анекс №2 към Договора от 31.08.2009г. в
размер на 96 612,34 евро и 196,80 лева (главница – 87 482, 24 евро;
възнаградителна лихва 7 884,63 евро за периода от 18.12.2011г. до
27.03.2013г.; наказателни лихви 20,12 евро за периода от 18.12.2011г. до
27.03.2013г.; такса по чл.16 б.,“в“ от Договора за кредит и нотариални такси
за нотариални покани от 196,80 лева), ведно със законната лихва върху
главницата считано от 28.03.2013г. до окончателното й изплащане като за
разликата до 107 322,82 евро отхвърлил ИСКА на Банката КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяване на част от вземането за
възнаградителна лихва и наказателна лихва с възражение за прихващане.
Със същото решение осъдил М. П. В. с ЕГН **** да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса за Заповедното производство по
ч.гр.д. №1574/2013г. по описа на същия съд в размер на 3783,08 лева и в
полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД- гр.София с ЕИК ****
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2549,05 лева.
С определение № 3234/25.07.2019г., влязло в сила на 13.05.2020г., ПлРС
прекратил производството по гр.д. № 4997/2019г. спрямо М. П. В. по иска по
чл.366 ЗЗД и оставил без разглеждане молбата й по чл.389 ГПК като
недопустима.
Видно от обжалваното решение съдът е приел, за спорен по делото
въпросът дали в Анекс №2 има клаузи, които са уговорени на база
прогласените за нищожни клаузи от Договора за кредит, обезпечен с ипотека,
като за този извод се позовал на постановеното от самия него определение от
28.09.2020г. с което е уточнено, че се касае за нищожност на клаузи от Анекс
№2, само по отношение на тези, които са базирани на обявените за
недействителни клаузи с решението на СРС, цитираното по-горе. По този
6
начин сам е стеснил преценката си както на доказателствата, така и на
обстоятелствата, които ищците са изтъкнали в ИМ, като изложение на което
основават иска си – чл.127 ал.1, т.4 ГПК.
Видно от ИМ, послужила за образуване на делото пред СРС, ищците са
твърдели, че на 31.08.2009г. са подписали с Банката споразумение – Анекс №
2, с който били определени нови условия за издължаване на кредита.
Съгласили са се, че размерът на кредита по Договора се изменя на 87 482,20
евро при първоначален размер от 82 000 евро, която сума се формира от
Дължимата по Договора редовна главница; Дължими просрочени задължения
(главница, лихви, такси и комисионни) по Договора; Дължимата по Договор
за безлихвен кредит – бонус към жилищен кредит № 1190/CL/12.10.2007г.
редовна главница; Дължимите просрочени задължения (главница, лихви,
такси и комисионни) по Договор за безлихвен кредит – бонус към жилищен
кредит № 1190/CL/12.10.2007г. и лихвите, дължими през периода с по-ниска
лихва по същия Анекс №2. Определя се лихвен процент от 7,65% при
първоначален по Договора от 6,4%
Твърдели са също, че подписаното на 31.08.2009г. споразумение –
Анекс № 2, е нищожно на осн. чл.366 ЗЗД, защото клаузите, които съдържа,
са уговаряни въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния Договор.
Според ищците вземането на Банката, както е установено в Анекс № 2 се
основава на приложението на нищожните клаузи от договора за кредит.
Петитумът на ИМ е бил съдът да прогласи нищожността на Анекс № 2
от 31.08.2009г. на осн. чл.366 ЗЗД, като спогодба чиито клаузи са определени
въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния Договор за кредит.
Видно от Отговора на Банката – л.25 - л.30 от делото на ПлРС, освен
размера на вземането, Анекса от 31.08.2009г. съдържа и клаузи относно
приложимия по кредита лихвен процент след неговото сключване, реда и
начина за погасяване на кредита, броя на вноските, размера на таксите,
встъпването на трето лице като страна по Договора за кредит, нов
погасителен план, застраховане на имуществото служещо, като обезпечение
на Банката. АД твърди и това, че съществена уговорка на Анекса е
встъпването на М. П. В. като съкредитополучател, което дава възможност за
изпълнение на задълженията по Договора без обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Твърди също така, че определеният размер на дълга в Анекса № 2 не се
основава на обявените за недействителни клаузи за базовият лихвен процент
на Банката, определян от 3-месечния Юрибор плюс надбавка от 3,9%, като за
изчисляване на лихвата по Договора е приет Юрибор от 2,5%, т.е. от 6,4%; за
минималната приемлива стойност на Банката на тримесечния Юрибор от
2,5% и за правото на Банката едностранно да променя размера на
приложимата лихва, в случай, че тримесечния Юрибор достигне нива с 0,25
7
процентни пункта по-високи от посочените 2,5% в рамките на един месец и за
дължимата наказателна лихва върху неиздължените суми за времето на забава
в размер на сбора от определената в ал.1 лихва в размер на 6,4% и
наказателна надбавка в размер на 4%, а на клаузата на чл.14 ал.1 от Договора,
която не е обявена за недействителна и според която годишния лихвен
процент по кредита е 6,4%.
Банката твърди също така, че Договорът за кредит може да се изпълнява
без обявените за неравноправни, а с това и за нищожни клаузи за базовия
лихвен процент на Банката и определената надбавка, за минималната
приемлива стойност за Банката на тримесечния Юрибор и правото на Банката
едностранно да променя размера на приложимата лихва и за дължимата
наказателна лихва, и след като може да се изпълнява без неравноправните
клаузи, то той не е непозволен Договор и върху него може да се сключва
спогодба.
При тези данни спорен по делото е въпросът нищожен ли е Анекс №
2/31.08.2009г. на осн. чл.366 ЗЗД като спогодба, чиито клаузи са определени
въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния договор?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложените дела, писмените доказателства и заключението по назначената в
ПлРС СИЕ на в.л. Т. И. – л.94 – л.97 от делото на ПлРС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивните жалби, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
По жалбата на ответната Банка:
Неоснователно Банката счита, че решението е недопустимо поради
постановеното по т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен решение. Видно от
същото първоначалните длъжник и поръчител по Договора за кредит,
обезпечен с ипотека от 12.10.2007г. А. Л.. В., ЕГН ********** и ИВ. П. Т.,
ЕГН ********** не са страни по търговското дело, което Банката е водила
срещу М. П. В. за установяване на вземането си и по същото е признато за
установено, че Банката притежава ПРАВО НА ВЗЕМАНЕ въз основа на
Договор за кредит обезпечен с ипотека № 4179/R/2007г. от 12.10.2007г. и
8
Анекс №2 към Договора от 31.08.2009г. спрямо М. П. В..
Това е послужило за прекратяване на настоящото делото по отношение
на ищцата М. П. В., но искът на първоначалните длъжник и поръчител по
Договора за кредит, обезпечен с ипотека е допустим – те не са били страна по
търговското дело на ОС гр.Плевен и поради това силата на присъдено нещо
по същото не ги обвързва. Банката е избрала спрямо кого от страните по
Договора за кредит, обезпечен с ипотека от длъжника, съкредитополучателя и
поръчителя да води търговското дело за установяване на вземането си след
заповедно производство и по настоящото дело като ответник не може да се
позовава на разпоредбите на чл.299 вр. чл.297 ГПК за да иска прекратяване
поради недопустимост на ИМ на А. Л.. В. и ИВ. П. Т. по настоящото дело.
Поради тези съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
По жалбата на А. Л.. В. и ИВ. П. Т.:
Жалбата и частично основателна.
Решението е неправилно – Анекс № 2/31.08.2009г. е нищожен в Частта
за размера на отпуснатия кредит по Договор за кредит, обезпечен с ипотека,
изменен на 87 482,20 евро, който се формира от Дължимата по Договора
редовна главница; Дължими просрочени задължения (главница, лихви, такси
и комисионни) по Договора; Дължимата по Договор за безлихвен кредит –
бонус към жилищен кредит № 1190/CL/12.10.2007г. редовна главница;
Дължимите просрочени задължения (главница, лихви, такси и комисионни)
по Договор за безлихвен кредит – бонус към жилищен кредит №
1190/CL/12.10.2007г. и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по
същия Анекс №2, т.е в Частта на чл.1 ал.1 от Анекса.
Съгласно чл.366 ЗЗД спогодбата върху непозволен Договор е нищожна
дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност – при
споразумяване на страните по Анекс № 2/31.08.2009г., а именно Банката и А.
Л.. В. и ИВ. П. Т., че размерът на вземането на Банката възлиза на 87 482,20
евро по Договора за кредит, обезпечен с ипотека те изрично са посочили, че в
тази сума участват дължимите просрочени задължения (главница, лихви,
такси и комисионни) по Договора за кредит обезпечен с ипотека №
4179/R/2007г. от 12.10.2007г. Те обаче са изчислени по правилата на
обявените за нищожни като неравноправни клаузи от Договора с решението
на СРС както следва:
9
- чл.14, ал.3, според който базовият лихвен процент на Банката се
определя от 3-месечния Юрибор плюс надбавка от 3,9%, като за изчисляване
на лихвата по Договора е приет Юрибор от 2,5%;
- чл.14, ал.4, изр.1, според който минималната приемлива стойност за
Банката на тримесечния Юрибор е 2,5%, като Банката има право едностранно
да променя размера на приложимата лихва, в случай, че тримесечния Юрибор
достигне нива с 0,25 процентни пункта по-високи от посочените 2,5% в
рамките на един месец.
- чл.15, ал.3 от Договора, според която при просрочие на която и да е
вноска от главницата на кредита от страна на кредитополучателя или
солидарния длъжник, както и при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, върху неиздължените суми за времето на забава се дължи
наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал.1 лихва в размер на
6,4% и наказателна надбавка в размер на 4%.
Както и да се преценява заключението на в.л. Т. И. по назначената СИЕ
в ПлРС и нейните отговори в съдебно заседание на 16.12.2020г. пред ПлРС,
несъмнено е че в сумата от 87 482,20 евро са включени сумата от 242 евро
договорна лихва от 17.08.2009г. до 31.08.2009г. изчислена с лихвен процент
7,65% и сумата от 986,46 евро просрочена лихва по вноски с падеж
17.07.2009г. и 17.08.2009г., изчислена с лихвен процент 7,65%.
Видно и от Анекса и от отговорите на вещото лице, от самото
споразумение не става ясно как е формирана сумата от 87 482,20 евро и след
като страните са се споразумели, че в този размер на кредита влизат
договорна лихва и просрочена лихва, пресметнати по правилата на трите
клаузи за лихвите - за базовия лихвен процент на Банката и определената
надбавка, за минималната приемлива стойност за Банката на тримесечния
Юрибор и правото на Банката едностранно да променя размера на
приложимата лихва и за дължимата наказателна лихва, които са прогласени
за нищожни с решението на СРС като неравноправни, то спогодбата за този
размер на кредита е нищожна защото се основава – включва – признатите за
неравноправни клаузи за лихвите по Договора за кредит, обезпечен с ипотека
№ 4179/R/2007г. от 12.10.2007г.
Основателно е възражението на Банката, че спрямо М. П. В. Анекс № 2
не може да бъде обявен за нищожен, а с това и за тази клауза и за всички
останали спрямо нея той може да се изпълнява – когато може да се
предположи, че спогодбата би била сключена и без недействителните й Части
по арг. от чл.26 ал.4 ЗЗД Договорът не може да бъде обявен за изцяло
нищожен.
Може да се изпълнява и спрямо първите двама ищци за всички останали
клаузи без чл.1 ал.1 от Анекса, защото те не са основани на непозволен
договор по смисъла на чл.366 ЗЗД.
10
Ето защо исковете на А. Л.. В. и ИВ. П. Т. за прогласяване на
нищожността на Анекс № 2/31.08.2009г. на осн. чл.366 ЗЗД като спогодба,
чиито клаузи са определени въз основа на неравноправни клаузи в
първоначалния договор следва да се уважат частично досежно клаузата на
чл.1 ал.1 от Анекса, а за разликата до нищожност на целия Анекс №
2/31.08.2009г. да се отхвърлят като неоснователни.
Като е достигнал до други правни изводи в обжалваното решение, които
не съвпадат с изводите на ПлОС по съществото на делото, обжалваното
решението следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и вместо него
да се постанови друго в горния смисъл.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция и неоснователната
жалба на Банката, на същата не се дължат разноски.
За първата инстанция на двамата ищци се дължи сумата от 460лв. за
депозит за вещо лице, д.т. и удостоверение, а за ОС гр.Плевен – по 15лв. за
всеки от тях – д.т. по ВЖ, или Банката следва да бъде осъдена на осн. чл.78
ал.1 ГПК да заплати разноски в размер на 245лв. на всеки един от ищците за
двете инстанции.
С оглед изхода на спора въззивният съд следва да определи на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв дължимото адвокатско възнаграждение на
адвокат Ц. А. – В. от САК, поради което при съобразяване на разпоредбата на
чл.7 ал.1, т.4 от цитираната Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията към
момента на сключване на Договорите за правна помощ от 21.03.2019г.,
представени пред ПлРС и от 20.01.2021г. пред ПлОС – л.13 от делото, на
същата следва да бъде определено възнаграждение в размер на 600лв. – в
минимален размер за първата инстанция за двамата ищци и в размер на
1 200лв. за втората инстанция за двамата ищци, които суми Банката следва да
бъде осъдена да заплати на адвоката, осъществяващ правна помощ.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260 615/22.12.2020г., постановено по гр. д. №
11
4997/2019г. по описа на Плевенски районен съд, изцяло като
незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.366 ЗЗД в ЧАСТТА
за клаузите по чл.1 ал.1 от Анекс № 2/31.08.2009г., сключен към Договор за
кредит, обезпечен с ипотека № 4179/R/12.07.2007г., които гласят че размерът
на отпуснатия кредит по Договор за кредит обезпечен с ипотека се изменя на
87 482,20 евро, която сума се формира от дължимата по Договора редовна
главница; дължимите просрочени задължения (главница, лихви, такси и
комисионни) по Договора; дължимата по Договор за безлихвен кредит –
бонус към жилищен кредит № 1190/CL/12.10.2007г. редовна главница;
дължимите просрочени задължения (главница, лихви, такси и комисионни) по
Договор за безлихвен кредит – бонус към жилищен кредит №
1190/CL/12.10.2007г. и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по
същия Анекс №2, като Спогодба върху нищожни поради неравноправност
клаузи от първоначалния Договор по искове на А. Л.. В., ЕГН ********** и
ИВ. П. Т., ЕГН ****, против "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК ****,
с адрес на управление гр.София, район "В.", бул. "Околовръстен" №260
/универсален правоприемник на „Банка Пиреос България"АД-София/.
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. Л.. В., ЕГН ********** и ИВ. П. Т., ЕГН
****, против "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК ****, с адрес на
управление гр.София, район "В.", бул. "Околовръстен" №260 /универсален
правоприемник на „Банка Пиреос България"АД-София/ с правно основание
чл.366 ЗЗД за прогласяване ИЗЦЯЛО на нищожността на Анекс №
2/31.08.2009г. като Спогодба, чиито клаузи са определени въз основа на
неравноправни клаузи в първоначалния Договор.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК
****, с адрес на управление гр.София, район "В.", бул. "Околовръстен" №260
/универсален правоприемник на „Банка Пиреос България"АД-София/ против
решение №260 615/22.12.2020г., постановено по гр. д. № 4997/2019г. по описа
на Плевенски районен съд с искане за обезсилването му като недопустимо и
прекратяване на делото, като неоснователна.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД
София, ЕИК****, с адрес на управление гр. София, район "В.", бул.
12
"Околовръстен" №260 ДА ЗАПЛАТИ на А. Л.. В., ЕГН ********** и ИВ. П.
Т., ЕГН **********, направени разноски за двете инстанции от общо 490лв.,
или по 245лв. на всеки един от тях.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.3 от ГПК
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК****, с адрес на управление гр.
София, район "В.", бул. "Околовръстен" №260 да ЗАПЛАТИ на адвокат Ц. М.
А. – В. от САК, личен номер **********, ЕГН **** сумата от 600лв.
адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 1 200лв.
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13