РЕШЕНИЕ № 102/22.2.2017 г.
гр. Ямбол, 22.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.д.№ 1844 по описа за 2016 г. на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от К.Т.П. *** срещу Г.А.Т. ***, в която се твърди, че наследодателят на ищцата Т. С. П.е сключил с ответника договор за заем, подписан на 01.10.2011 г., за сумата от 25000 евро, с който са договорили връщането й до 01.10.2012 г.. Сумата е получена от длъжника. Наследодателят е починал на 30.12.2012 г. Ищцата е наследила ¼ от имуществото му. Ответникът й дължи от взетата в заем сума ¼ част от нея, по колкото е дължал и на останалите наследници, установили правата си по гр.д.№ *** г. на ЯРС, по което е установено частично плащане от ответника на заема. Той е заплатил от неплатения остатък на наследниците-ищци по това дело- по 2847,26 евро. Не е платил дълга си единствено на ищцата. Налице и забава за връщане на заема след изтичане на договорения падеж. Поради това дължи обезщетение в размер на 2136,27 лв. за периода 01.10.2012 г.-08.07.2016 г. Ищцата иска да бъде осъден да й заплати 2847,26 евро, заедно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 2136,27 лв., и разноските по делото.
В с.з исковете се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез особения си представител признава сключването на договора за заем, наследяването от ищцата на ¼ ид.ч. от имуществото на заемодателя, наличието на невърнат остатък от заетата сума след частично плащане в претендирания размер, т.е. признава дължимостта на вземането на ищцата. В с.з. процесуалният представител на ответника заявява, че не оспорва претенцията за обезщетение за забава.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем от 01.10.2011 г., сключен от Т. С. П.и ответника за сумата от 25000 евро. За срок за връщане на сумата е посочено „до една година”. Записано е, че договорът представлява разписка за получената сума. По делото е представено и Платежно нареждане за вътрешнобанков кредитен превод от 29.09.2011 г. на ЦКБ АД –клон С.за 48 825 лв. с наредител Т. П.и получател ответникът.
Не е спорна смъртта на заемодателя, настъпила на 30.12.2012 г., видно и от Препис-извлечение от акт за смърт от 31.12.2012 г. на С.община, район И.. Безспорно е и, че ищцата е наследник на починалия - негова дъщеря, заедно с още трима наследници –съпруга и деца, видно и от Удостоверение за наследници от 04.01.2013 г. на С.община, район И.
Не е спорно и наличието на частично плащане от страна на ответника на заетата сума и воденето на гр.д.№ *** г. на ЯРС от останалите наследници на заемодателя, по което е постановено осъждане на ответника да им заплати по 2847,26 евро на всеки.
При тази фактическа обстановка ЯРС прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240 ал.1 вр. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл. 240 ал.1, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗЗД урежда правото на кредитора да иска изпълнението, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, заедно с обезщетение за забавата.
Искът за връщане на заетата сума е основателен. Ищцата се легитимира като наследник на починалия заемодател и като такава на осн. чл. 5 и чл.9 от ЗН е наследила ¼ от имуществото му. Налице е твърдяното облигационно правоотношение между наследодателя и ответника, съответно-договорно задължение за връщане на дадената в заем сума. Писменият договор е валиден договор за заем и е налице предаване на сумата, които факти не са оспорени от ответника, т.е. фактическият състав е завършен и договорът поражда правни последици. Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Касае се за изискуемо вземане, тъй като падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил -срокът е изтекъл.
Не е спорно изпълнението на част от безспорно възникналото задължение, както и че от неплатения остатък ищцата има право да получи 2847,26 евро, в който размер са уважени исковете на останалите наследници по приложеното гражданско дело. Искът следва да бъде уважен.
С оглед на уважаването на главния иск основателен е и акцесорният по чл. 86 от ЗЗД, доколкото е налице забава на длъжника, настъпила след изтичане на договорения срок за връщане на заетата сума, а именно след 01.10.2012 г. Претенцията не е оспорена по размер и следва да бъде уважена.
При този изход на делото искането на ищцата за присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от горното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.А.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на К.Т.П. ***, ЕГН **********, сумата от 2847,26 евро по Договор за паричен заем от 01.10.2011 г., сключен от Т. С. П.и Г.А.Т., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 2136,27 лв. за периода 01.10.2012 г.-08.07.2016 г., и направените по делото разноски в размер на 2296,18 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: