Р Е Ш Е Н И Е
№ 1882
гр. Варна, 22.04.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети април
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. С.
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13052 по описа на ВРС за 2014-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от С.К.К., ЕГН*********, искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските
права върху детето Н. Р. Д., ЕГН**********, на майката, при определяне местоживеене на детето на посочен от
ищеца адрес и при определяне на предложен
режим на лични отношения с бащата;
с правно основание чл.127,
ал.2 СК вр. чл.143 СК, за осъждане на ответника Р.Е.Д.,
ЕГН**********, за заплащане на издръжка
в полза на непълнолетното дете, в размер на 200.00лв. месечно, от подаване на исковата молба – 20.10.2014г. до
настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, с
падеж 1-во число на месеца, за който се дължи;
с правно основание чл.127, ал.2 СК вр.
чл.149 СК, за осъждане на ответника Р.Е.Д., ЕГН**********, за заплащане на издръжка за минало време в полза на
непълнолетното дете, в размер на 200.00лв. месечно или общо 800.00лв. – за периода 18.06.2014г.
– 20.10.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 20.10.2014г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че с
ответника съжителствали фактически до м. юни 2014г., когато се разделили. Имат
едно дете – Н., родено на ***г.
Твъди още, че след раждането бащата не полагал достатъчно
лични и материални грижи за детето и не осигурявал нуждата от подкрепа на
майката и малолетното. След раздялата соченото поведение на ответника се
засилило, като отделно възникнали и спорове относно контактите с детето.
Поради изложеното и предвид
личните си и родителски качества ищцата счита, че тя следва упражнява
родителските права и детето да живее при нея, в дом с всички необходими условия
за отглеждането му, в който и към момента то живее.
Заявява също, че с оглед
възрастта на детето нуждите му предполагат издръжка в предявения размер, която
бащата може да поеме, съобразно доходите си – твърди, че последният работи като
капитан на кораб и получава месечно възнаграждение най – малко в размер на
2000евро.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски. В о.с.з. поддържа становището си.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва родителските права да се
предоставят на ищцата, не оспорва и детето да живее при нея на посочения в
исковата молба адрес. Не оспорва и задължението си за заплащане на издръжка,
като го признава и по размер до сумата от 100.00лв. месечно.
Над горепосочения размер
твърди, че претендираната издръжка не съответства на
нуждите на детето и възможностите на бащата. В тази връзка заявява, че работ като „стажант капитан” и получава доходи само по
време на рейсове, при това в размер на 563.20евро на месец.
Оспорва и предложения режим
на лични контакти, като моли по – разширен такъв. В тази връзка твърди, че
поддържа емоционална връзка с детето си, че го обича и желае да прекарва повече
време с него, като освен това ищцата системно препятства контактите на бащата с
детето.
По същество моли за отвхърляне
на исковете в оспорените им части. В о.с.з. поддържа становището си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
безспорно, а се потвърждава и от придставеното
удостоверение за раждане, че
страните са родители на детето – Н., родено на ***г, което живее при майката на
посочения от последната адрес.
Безспорно е също, че
родителите съжителствали фактически до м. юни 2014г., след който момент се
разделили.
Не се спори още относно
предоставянето на родителските права на майката, местоживеенето на детето при
нея и издръжката му до сумата 100.00лв.
Видно от служебна бележка
от 14.10.2014г. ищцата е страна по трудов договор с търговско дружество, на
длъжно „продавач-консултант”.
Видно от служебна бележка
от 02.12.2014г. ответникът е работил по срочни трудови договори с белгийско
дружество през 2011г.
От удостоверение от
28.01.2015г. от ТД на НАП – Варна се установява, че към тази дата ответникът Р.
Д. няма подадена при административния орган декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2014г.
От удостоверение от
26.02.2015г. от ТД на НАП – Варна се установява, че за 2014г. и 2015г. ищцата е
получавала обезщетения по ДОО за бременност и раждане, респ. за отглеждане на
малко дете, в размери средно 340.00лв. месечно.
От служебна бележка от
община Варна се изяснява, че през м.март 2015г. детето е записано да ползва
услугите на ОП „К. з. д. х.”, във връзка със заплащане на които услуги са
представени и платежни документи.
От показанията на св. К. К.,
които съдът преценява съгласно чл.172 ГПК, но и като непосредствени, се
установява, че страните по делото живяли на семейни
начала допреди около три - четири години. След раздялата грижите за детето са
били поети изцяло от майката. В дома й са налице всички необходими от битов
характер условия за отглеждане на детето. Майката живее и с нейните родители,
които й помагат активно при отглеждане на детето. Последното не страда от
хронични заболявания и все още не посещава детско учебно заведение, с оглед
ниската му възраст, но е записано на детска кухня. Свидетелят не знае за
случаи, при които бащата се е отнасял лошо с детето. След раздялата бащата се
вижда сравнително редовно с детето си, но от друга страна не е заплащал никаква
издръжка за него, чрез майката.
От показанията на св. Г. Д.,
които съдът преценява съгласно като непосредствени в една част и непоследнователни – в друга, се установява, че след
раздялата между родителите през 2014г. грижите за детето били поети от майката,
която живее заедно и с нейните родители. След раздялата бащата се вижда редовно
с детето си, което се чувства добре с него. Само в един единствен случай
майката е отказвала среща на бащата с детето и то поради заболяване на
малолетното. При срещите бащата е купувал на детето каквото то си пожелае, но свидетелят
не знае бащата да е заплащал издръжка за детето, чрез майката. Ответникът
работи като моряк, но свидетелят не знае на каква точно позиция.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с пр. осн. чл.127, ал.2 СК вр. чл.59 СК: Раздялата на родителите и създалите се отношения между
тях налагат
родителските права и задължения да се
предоставят за упражняване на единия, поради невъзможността да се упражняват заедно
от двамата. Изборът на родител е детерминиран от редица конкретни
за случая фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип
за максимална защита на интересите на детето (чл.59,
ал.4 СК вр. чл.3,
т.3 ЗЗДет).
В настоящия случай относно упражняването на правата и
местоживеенето на детето липсва спор както по фактите, така и по същество. Напротив
– ищцовите твърдения се подкрепят от ангажираните
писмени и гласни доказателства, а отделно се и признават от ответника. Ето защо
с цел съхраняване интересите на детето, актуалното положение по тези въпроси не
следва да бъде променяно, което налага уважаване на исковете.
По режима: Предоставянето на ефективното упражняване на
родителските права на единия родител и безусловната необходимост от редовен
контакт на детето с другия, при липса на данни за негово увреждащо спрямо
детето поведение, налага утвърждаване на обичаен режим на лични контакти.
При определяне параметрите на същия следва да се вземе
предвид, че в случая детето няма две
навършени години, поради което към настоящия момент продължителното пребиваване
при бащата през лятото следва да се редуцира, с тенденция към увеличаване
занапред. Отделно следва да бъдат регламентирани параметри на контактите през
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, доколкото се касае за
традиционни християнски семейни такива, а също и досежно
рожденния ден на детето.
Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на
своето непълнолетно дете. По отношение на размера й следва да бъдат съобразени
потребностите на детето, възможностите на родителите и обстоятелството кой от
тях полага непосредствена грижа за детето.
В настоящия случай се
изясни, че детето няма навършени две години и не посещава детски учебни или социални
мероприятия, а състоянието му не предполага наличие на изключителни нужди
С оглед на тези данни съдът
намира за адекватен за нуждите му общ размер на необходимата издръжка,
съответстващ на обичайния при идентични фактически данни, а именно 160.00лв. Доколкото
майката ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от
общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата от 120.00лв.
месечно, а майката – разликата.
Размерът на дължимата
издръжка предполага преценка и на материалните възможности на двамата родители.
В случая не се установи действителния доход на ответника, но се изясни, че
същият работи на кораб, макар без категорични данни дали постоянно или
периодично. Освен това той е в трудоспособна възраст и без доказани
здравословни противопоказания. Ето защо съдът намира, че определеният размер на
издръжката е напълно съобразен и с възможностите на ответника и следва да бъде
присъден. Още повече, че този размер не надвишава драстично изрично признатия
от ответника такъв, което по арг. от чл.175 ГПК потвъждава формирания извод.
По иска по чл.149 СК: Предвид липсата на доказателства за значителна промяна
на релевантните обстоятелства спрямо последната календарна година, определеният
по - горе размер на издръжката следва да се приеме за относим
и към задължението за минало време.
Поради това и след като липсват доказателства, че
ответникът е плащал издръжка на детето в релевирания
период (задоволяването на непосредствените нужди на детето по време на срещите
с бащата няма пряко отношение към задължението по чл.143 СК), искът следва да
се уважи за сумата от 480.00лв. за периода 18.06.2014г. – 20.10.2014г., като за
разликата до пълния претендиран размер да се отхвърли
– в двата случая по арг. от чл.86 ЗЗД – ведно със
законната лихва.
По разноските: Предвид изхода по спора ответникът следва да заплати по
сметка на ВРС 50.00лв. – държавна такса по иска по чл.149 ГПК и 172.80лв. –
държавна такса по иска по чл.143, ал.1 ГПК, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ
по ГПК.
Производството по чл.127,
ал.2 ГПК има характер на спорна съдебна администрация и следователно налага
кумулативното произнасяне по всички въпроси, регламентирани с разпоредбата. Ето
защо разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК следва да се прилагат в контекста
на цялостното произнасяне на съда. В този смисъл позитивното произнасяне по
всеки от исковете по чл.127, ал.2 СК е достатъчно да обоснове задължението на
ответника, да заплати сторените от ищеца разноски. Още повече че с извънпроцесуалното си поведение (неплащане на издръжка)
ответникът е предизвикал настоящото производство. Ето защо последният следва да
заплати на ищеца 400.00лв. – платен адв. хонорар и
80.00лв. – платена държавна такса.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на детето Н. Р. Д., ЕГН**********,
на майката С.К.К., ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Н. Р.
Д., ЕГН**********, при майката С.К.К.,
ЕГН**********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните контакти на детето Н. Р.
Д., ЕГН**********, с бащата Р.Е.Д., ЕГН**********, както следва:
към настоящия момент:
всяка първа и трета седмица
от месеца – от 10.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с преспиване;
една седмица през лятото,
когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване;
всяка четна година – от 10.00часа
на 24-ти декември до 12.00часа на 25-ти декември, с преспиване;
всяка нечетна година от 10.00часа
на 31-ви декември до 12.00часа на 1-ви януари, с преспиване;
след навършване на тригодишна
възраст на детето:
всяка първа и трета седмица
от месеца – от 10.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с преспиване;
две седмици през лятото,
когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване;
всяка четна година – от 10.00часа
на 24-ти декември до 12.00часа на 25-ти декември, с преспиване;
всяка нечетна година от 10.00часа
на 31-ви декември до 12.00часа на 1-ви януари, с преспиване;
втория ден от Великденските
празници от 10.00часа на същия ден до 10.00часа на следващия ден с преспиване;
деня следващ рожденния ден на
детето - от 10.00часа на същия ден до
10.00часа на следващия ден с преспиване.
ОСЪЖДА Р.Е.Д.,
ЕГН**********, да заплаща издръжка в
полза на детето Н. Р. Д., ЕГН**********,
чрез майката С.К.К.,
ЕГН**********, в размер 120.00лв.
месечно, платими с падеж 1-во число на месеца, за който се дължат, считано от
предявяване на исковата молба – 20.10.2014г., до
настъпване на промяна в обстоятелствата, обосновали задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 120.00лв. до 200.00лв.,
на осн. чл.143 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Е.Д., ЕГН**********, да заплати на детето Н. Р. Д., ЕГН**********, чрез
майката С.К.К.,
ЕГН**********, сумата 480.00лв. – издръжка от по 120.00лв. месечно за периода 18.06.2014г. – 20.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска – 20.10.2014г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
480.00лв. до 800.00лв., на осн. чл.149 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Е.Д., ЕГН**********, да заплати на С.К.К.,
ЕГН**********, сумата 480.00лв. –
разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Е.Д., ЕГН**********, да заплати полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумите 50.00лв. – държавна такса по
иска по чл.149 СК вр. чл.143, ал.1 СК и 172.80лв. – държавна такса по иска по
чл.143, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………