№ 5678
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. К.а
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100500030 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на С.
С. чрез особен представител адвокат В. К. срещу Решение 20207511 от 06.11.2021г.,
постановено по гр. д. № 3209/2019г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, в
частта с която е уважени, предявеният от „М.П.М." АД с ЕИК ******* (с предходни
правно организационни форма и наименования „М.П.М.“ООД ЕИК ******* и
„К.“ООД) срещу жалбоподателя иск по чл. 422 ГПК за дължимост на главница от
500,00 лева и възнаградителна лихва от 61,54 лева по договор за потребителски заем
1019808/06.01.2017г..
В жалбата са изложени оплаквания за липса на произнасяне на СРС по направени
от жалбоподателя възражения за нищожност на договора за заем, както и за
недопустимост на решението, тъй като е предявен иск на договорно основание, а съдът
го е уважил на извъндоговорно такова, а именно чл. 23 от ЗПК вр. с чл. 34 от ЗЗД.
Искът бил и недоказан по размер. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
исковете.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.
След служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд
1
е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
пои делото доказателства въззивния съд намира следното.
Оплакването по прилагането на чл. 23 от ЗПК е ирелевантно за делото и няма
връзка с мотивите на СРС. СРС е уважил установителен иск по чл. 415 ГПК, като е
приел, че има валиден договор, а не се е позовавал на чл. 23 ЗПК, в която норма се
урежда хипотеза на признаване, че договора е нищожен. СРС е посочил чл. 23 от ЗЗД,
а не от ЗПК и то във връзка с отхвърлената претенция за неустойка. Освен това
съгласно трайната практика на ВКС чл. 23 ЗПК е приложим и когато искът е предявен
на договорно основание-тоест за изпълнение на договора и бъде установена
недействителност на договора и ако се установи предоставяне на сумата искът следва
да бъде уважен независимо, че не е предявен иск по чл. 55 ЗЗД.
В конкретния случай жалбата обаче е основателна. Няма никакви доказателства
по делото в подкрепа на твърдението за валидно сключен договор по реда на ЗПК,
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Няма никакви доказателства да е получено съгласие на потребителя както
изисква ЗПФУР чл. 18. По делото няма приложена и вещото лице по СТЕ не
констатирало изходяща от ответника електронна кореспонденция, която да може да
доведе до извод за съгласие за сключване на договор.
СТЕ също не доказва пълно и главно, че имейл адресът е действително на
ответника, като и вещото лице в ОСЗ е посочило, че няма как със сигурност да даде
такова заключение. Няма и доказателства, че телефонния номер е предоставен именно
на ответника по съответен договор с определен оператор.
Видно от представения по делото договор той не е съставен с еднакъв по размер
шрифт-част от съдържанието му е с размер на шрифта, който е много по-малък от
другата част и това се установява с „просто око“ без да е нужна експертиза. Това е
императивно изискване на ЗПК, важимо и в случаите на договор по ЗПФУР и води на
самостоятелно основание до недействителност на договора.
На следващо място няма никакви доказателства сумата по договора да е
преведена по банкова сметка на ответника.
Представеното платежно нареждане не доказва, че сметката на получателя е
заверена със сумата по платежното нареждане. Плащането се счита извършено със
заверяване сметката на получателя (чл. 75, ал. 3 ЗЗД).
Представените по реда на чл. 192 ГПК документи от „Юробанк България“АД
установяват само факта, че сметката е на ответника, но никъде в тях няма данни за
заверяване на сметката със сумата твърдяна като предоставена в заем.
Отделно в представеното с исковата молба и изходящо от ищеца платежно
2
нареждане като основание е посочен номер на договор, различен от номера на
приложения по делото такъв.
При липса на доказателства за валидно сключен договор и за предоставяне на
сумата, то и за ответника не е възникнало задължение за връщане, поради което
исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, а решението следва да се
отмени.
При този изход на делото само въззивникът има право на разноски, но не е сторил
такива.
Въззиваемия следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС за държавни
такси в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 25,00 лева
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ (включително в частта по разноските присъдени на ищеца) Решение
20207511 от 06.11.2021г., постановено по гр. д. № 3209/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 151 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „М.П.М." АД с ЕИК
******* (с предходни правно организационни форма и наименования „М.П.М.“ООД
ЕИК ******* и „К.“ООД) срещу С. М. С. с ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК за
дължимост на главница от 500,00 лева и възнаградителна лихва от 61,54 лева по
договор за потребителски заем 1019808/06.01.2017г. като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „М.П.М." АД с ЕИК
******* (с предходни правно организационни форма и наименования „М.П.М.“ООД
ЕИК ******* и „К.“ООД) срещу С. М. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к.
******* искове по чл. 422 ГПК вр. с 9 ЗПК за установяване на дължимост на главница
от 500,00 лева и възнаградителна лихва от 61,54 лева по договор за потребителски заем
1019808/06.01.2017г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 30422/2017г. на СРС.
ОСЪЖДА „М.П.М." АД с ЕИК ******* (с предходни правно организационни
форма и наименования „М.П.М.“ООД ЕИК ******* и „К.“ООД) и седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. ******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по банкова сметка за държавни такси на Софийски градски съд с IBAN: ******* 01 при
БНБ сумата от 25,00 лева за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4