Решение по дело №143/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20217220700143
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 164

 

гр. Сливен, 25. 10. 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на  тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                    ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора ИВАН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 143 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация– Сливен” ООД, подадена против Решение № 260194 от 18.06.2021 г., постановено по АНД № 997 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 98 от 09.07.2020 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ и е осъдено „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД да заплати в полза на БД ИБР разноски в размер на 80 лева. С потвърденото НП, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 13 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Заявено е искане за отмяна на съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че се касае за предписание, което няма връзка със закона и с издаденото разрешително, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че от жалбоподателя е извършено процесното нарушение на ЗВ; изложил е съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложената на търговското дружество санкция е определена правилно.  

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 14.02.2020 г. от служители на БД ИБР е извършен последващ контрол относно дадено предписание с Констативен протокол № СЛ 4 от 08.01.2020 г. и № СЛ 5 от 08.01.2020 г. по описа на БД ИБР, а именно: с цел измерване на отнетите и подадени количества подземни води от Водоснабдителна система „Мечкарево I-ва група – лява тераса” и Водоснабдителна система „Мечкарево II-ра група– дясна тераса”, да се отремонтират разходомерните устройства, монтирани в ПС Мечкарево II, със срок на изпълнение 10.02.2020 г. При извършената проверка е констатирано, че срокът по дадените с Констативен протокол № СЛ 4 от 08.01.2020 г. и Констативен протокол № СЛ 5 от 08.01.2020 г. предписания е изтекъл на 10.02.2020 г. и към 14.02.2020 г. не са предприети действия от страна на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД за ремонтиране на измервателните устройства на ПС Мечкарево II, с което не са изпълнени в срок дадените предписания. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № СЛ 32 от 14.02.2020 г. За констатираното, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е съставен АУАН № 35 на 04.03.2020 г., в който е прието, че като не е изпълнено в срок даденото от контролните органи предписание – не са предприети действия от страна на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД за ремонтирането на измервателните устройства на ПС Мечкарево II, е нарушена разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ. Въз основа на съставения АУАН, на 09.07.2020 г. е издадено процесното НП.

Районният съд правилно е приел, че  отговорността на  жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. С НП на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция, на основание административнонаказателната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, в която е предвидено, че се наказва с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи. От доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, като титуляр по Разрешително № 31510119 от 10.12.2008 г. за водовземане от подземни води и Разрешително № 31510120 от 10.12.2008 г. за водовземане от подземни води, не е изпълнило в срок даденото му предписание от контролиращ орган, с което е нарушило разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената му отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ с налагане на санкция в минимално предвидения от закона размер, както обосновано е приел и Районният съд.

Тезата на жалбоподателя, че даденото предписание не съответства на закона, не може да бъде споделена. Няма данни по делото предписанието да е било оспорено, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила. Като стабилен административен акт, то е задължително за адресата, а неизпълнението му съставлява основание за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, и следва да бъде оставен в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260194 от 18.06.2021 г., постановено по АНД № 997 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

                         

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: