№ 9906
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110165863 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
С искова молба ищецът Л. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С----, е предявила
отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против „Е---“ ЕООД,
ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С----, за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника вземания по изпълнителен лист от 03.08.2018г., издаден по ч.гр.д. №
330/2018г. по описа на СРС, 144 състав, за сумата от 1343.26 лв.– главница по договор за
издаване на кредитна карта VISA от 22.06.2009г., ведно със законната лихва от 03.01.2018г.
до изплащане на вземането, сумата от 154.23 лв.– договорна лихва за периода от
22.06.2009г. до 31.12.2015г., както и разноски в размер на 329.95 лв., въз основа на който
изпълнителен лист било образувано изп. д. № 20188440402584 по описа на ЧСИ С----, рег.
№ 844 на КЧСИ. Релевира възражение, че вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност, вкл. към датата на подаване на исковата молба вземането по изпълнителния лист е
недължимо, като погасено с изтичането на тригодишен давностен срок, както и твърди, че за
периода от 31.12.2018г. до 30.11.2022г. не са предприемани изпълнителни действия по
изпълнителното производство.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за недопустим, тъй като вземанията по изп.д. № 20188440402584 по описа на ЧСИ С----,
рег. № 844 на КЧСИ, не са установени в исково производство, поради което за длъжника е
налице възможност да обжалва действията на частния съдебен изпълнител по реда на чл.
424 ГПК. Ответникът навежда и довод, че освен позоваване на изтекла погасителна давност
по отношение на вземането, предмет на принудително изпълнение, ищецът не сочи да са
настъпили нови факти и обстоятелства, така и писмени доказателства, които да съставляват
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на разпоредбата на
1
чл. 424 ГПК, която намира за приложима. Релевира и възражение, че длъжникът е имал
възможността да възрази срещу издадената заповед за изпълнение, което свое право
последният не е упражнил в законоустновения срок, поради което следва да се приеме, че е
счел вземането за безспорно.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 330/2018г. по описа на СРС, 144 състав, се установява, че на
10.01.2018г. има издадена заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Л. С. П. да заплати
на Е--- ЕООД сумата: 1343.26лв., представляваща главница по договор за издаване на
кредитна карта VISA от 22.06.2009г., ведно със законната лихва от 3.1.2018г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 154.23лв. за периода от 22.6.2009г. до
31.12.2015г. и 329.95лв. разноски по делото, а именно: 29.95лв. държавна такса и 300лв.
възнаграждение за адвокат. Заповедта е влязла в сила съгласно разпореждане от
02.08.2018г., поради което на 03.08.2018г. е издаден изпълнителен лист.
От приобщеното по делото заверено копие на изп.д. № 2584/2018 по описа на ЧСИ Я-,
рег.№ 844 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на ответника на
13.09.2018г. въз основа на изпълнителния лист от 03.08.2018г. В молбата за образуване е
поискано образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, вкл.
на съдебния изпълнител е възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението.
След образуване на изп.д. са извършвани следните изпълнителни действия: изпратени
запорни съобщения за запор върху банкови сметки на 20.09.2018г. (л.29, 30), запор върху
банкови сметки на 27.09.2018г. (л.32), както и запор върху трудово възнаграждение от
27.09.2018г. (л.31) изпратено до „С-“ ЕООД. На 26.09.2018 г. /датата на получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запора. На 22.12.2021 г. е
изпратено напомнително съобщение до „С-“ ЕООД, с което във връзка с наложения запор е
поискано започване на ежемесечни удръжки, включително и за пропуснати такива за
предходни месеци след налагането на запора. На 09.02.2022 г. с уточнително съобщение до
„С-“ ЕООД съдебният изпълнител е посочил начина на изчисляване на сумите, които следва
да бъдат удържани от трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело. С
молба от 07.02.2023г. ответникът е поискал налагане запор на вземания на ищцата. На
24.02.2023г. е наложен запор върху трудово възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
2
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
С оглед твърденията на страните и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание (заповедното производство), са настъпили факти, които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право. Предвид наведените основания за недължимост на сумата,
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съдът приема, че искът е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
предявяването му и по отношение на сумите, които са събрани в хода на принудителното
производство. Предмет на иска по чл.439, ал.1 ГПК е установяване на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и довели до погасяване правото на принудително изпълнение.
Обстоятелството дали част от сумите са принудително събрани или не в хода на
изпълнителното производство е ирелевантно за преценката за наличие на правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск, защото съдът в това производство
преценява дали е погасено правото на взискателя по отношение на всички суми по
изпълнителния титул, доколкото пред съдебният изпълнител длъжникът не може да
упражнява правото си на възражение за изтекла погасителна давност. Предявяването на иска
по чл.439 ГПК е изрично предвиден способ за защита и не е необходимо ищецът да доказван
наличието на конкретен интерес от завеждането му (в който смисъл е определение №
266638/09.04.2021г. по в.гр.д. № 5580/2020г. на СГС, IV-г състав).
Не се спори между страните, че ответникът е разполагал с вземане в претендирания
размер срещу ищцата, което е подлежало на принудително изпълнение.
Спорът е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист е
изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани
действия по изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
По първият спорен въпрос – за приложимата давност, съдът приема, че доколкото
изпълнителният лист е бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, то с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност за
вземанията (в който смисъл са и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа
IV г.о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022г. по гр.д. № 4063/2021г. на Трето г.о. на ВКС).
По следващия спорен въпрос – извършвани ли са изпълнителни действия, прекъсващи
давността и има ли 5г. период между действията, през който да е изтекла погасителната
давност:
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсват давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
3
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане
и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. Така и когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В ТР 2/15
по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Всички от
цитираните изпълнителни действия (вкл. искането за извършване на такива) според
мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи давността.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен
лист, с молбата за образуване на изпълнително дело е възложено на съдебния изпълнител
предприемане на изпълнителни действия, което според мотивите на цитираното ТР2/15
съставляват действия, прекъсващи давността. Още от това действие (03.08.2018г. ) до
предявяване на иска (01.12.2022г.) давността не е изтекла (вкл. без дори да се съобразява
спирането при действието на ЗМДВИП). След образуване на изпълнителното дело са
извършвани действия, които също прекъсват давността, съответно почва да тече след всяко
ново действие нова пет годишна давност, както следва: изпратени запорни съобщения на
20.09.2018г, както и запор върху трудово възнаграждение от 27.09.2018г., действал в
периода от 02.08.2019г. до 15.04.2022г. (реализираният изпълнителен способ действа в
периода на изпълнението му, без да е необходимо ежемесечно да се пуска нови молби за
налагане на запор по вече реализиран такъв). Оттук съдът приема, че давността не е
изтекла, защото са извършвани действия, прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“
ЗЗД вр. приетото в ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС, а именно с описаните по-горе
действия, като между поисканите и изпълнени изпълнителни действия не е изминал 5г.
давностен срок, най-малкото от 03.08.2018г. (първото изп.действие) до подаване на иска –
30.11.2022г. (с оглед Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022г. по описа на ВКС,
Четвърто г.о.) не е изтекла 5г. давност (вкл. с оглед спирането на срока при действието на
ЗМДВИП).
По разноските:
С право на разноски разполага ответникът, който не е претендирал такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. П., ЕГН: **********, гр.С---, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за установено, че не
дължи на Е--- ЕООД, ЕИК: -, гр.С----, сумата от 1343.26лв., представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта VISA от 22.06.2009г., ведно със законната лихва от
3.1.2018г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 154.23лв. за периода от
22.6.2009г. до 31.12.2015г. и 329.95лв. разноски по делото, а именно: 29.95лв. държавна
такса и 300лв. възнаграждение за адвокат, представляващи суми по изпълнителен лист от
03.08.2018г. от СРС, 114 състав, по ч.гр.д. № 330/2018г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2018г., въз основа на който било
образувано изп.д. № 2584/2018 по описа на ЧСИ С----, рег. № 844 на КЧСИ, поради
погасяване на сумите по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5