Решение по адм. дело №1781/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 1 и ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ), както и във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС).

Образувано е по жалба от „ХЪС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Северен“, ул. „Пловдив-север“ № 64А, представлявано от управителите А. Х. А. и И. Х. А. – заедно и поотделно, чрез пълномощника адв. Т. А. Г. от АК – Пловдив, против Решение № 32-185308/18.06.2025 г. на директора на ТД „Митница Русе“. С посоченото решение, постановено въз основа на извършена последваща проверка, обективирана в доклад № [рег. номер]/1/18А/04.03.2025 г. на сектор „Митнически контрол“, отдел „Последващ контрол“ при ТД „Митница Пловдив“, е прието, че декларираният от жалбоподателя непреференциален произход на стоките по митническа декларация с MRN 24BG004006104272R0/05.03.2024 г., както и по група други вносни митнически декларации, е неправилен; определен е нов произход на стоките – Република Турция, и на „ХЪС“ ООД са начислени допълнителни вносни мита, данък върху добавената стойност и лихва за забава като свързани публични държавни вземания. Оспореното решение е потвърдено по административен ред с Решение № Р-327/32-213239/11.07.2025 г. на директора на Агенция „Митници“.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалноправните разпоредби относно определяне и доказване произхода на стоките, както и поради несъответствие на акта с целта на закона. Твърди се, че административният орган е постановил решението си въз основа на доклад, в който не са разгледани направените от „ХЪС“ ООД възражения, не са предприети действия по изпълнение на доказателствените искания на дружеството и не е извършен пълен и обективен анализ на всички представени документи, включително на документите, съставляващи част от митническата декларация с MRN 24BG004006104272R0/05.03.2024 г., както и на допълнително предоставените доказателства.

Жалбоподателят излага, че въпреки отправените множество доказателствени искания, митническата администрация не е предоставила пълен достъп до цялата административна преписка, включително до протоколите от първоначалните физически проверки при допускане на стоките за свободно обращение, както и че отказът за предоставяне или липсата на тези протоколи е ограничила правото му на защита и възможността му да установи по несъмнен начин идентичността и произхода на стоката.

Твърди се, че в доклада и в решението неправилно е възприето, че сертификатът MILL TEST CERTIFICATE ACC. TO EN 10204:2004/3.1 е издаден от турското дружество ARCELORMITTAL RZK ÇELIK SERVIS, при положение че от съдържанието му е видно, че издател е SIDERÚRGICA BALBOA – Испания. Неправилно е прието и че липсват декларация от производителя и заверка от официално оправомощено лице, въпреки че представеният сертификат съдържа декларация на производителя относно характеристиките на стоката, придружена с печат и подпис на мениджър по контрол на качеството, както и с обозначени място и дата на издаване. Жалбоподателят твърди още, че в противоречие с действителните данни по преписката е направен извод за липса на идентификация на стоките, при положение че в сертификатите са посочени номера на плавки (heat numbers), съответстващи на данните от етикетите върху стоките, което позволява проследимост и установяване на идентичност между стоката, напуснала територията на Европейския съюз, и стоката, върната на неговата територия.

В жалбата се поддържа, че при пълен и съвкупен анализ на доказателствата митническите органи е следвало да приемат, че произходът на стоките е от държава членка на Европейския съюз, а не Република Турция.

Оспорват се фактическите и правни констатации на митническата администрация относно неприложимостта на представените сертификати EUR.1 и MILL TEST сертификатите като доказателства за произход, както и относно възприетия турски произход. Жалбоподателят се позовава на чл. 16 от Решение № 1/2009 на Съвместния комитет по Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция, на разпоредбите на Протокол № 1 към това споразумение, както и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и административните съдилища в страната. Твърди, че сертификатът EUR.1 представлява основно и достатъчно доказателство за произход, чиято доказателствена сила може да бъде оборена единствено чрез административно сътрудничество с митническите органи на държавата издател – такова сътрудничество органът изобщо не е инициирал, въпреки изричното искане на дружеството.

Жалбоподателят твърди, че в нарушение на чл. 84л, ал. 3 ЗМ митническата администрация е изградила решението си върху недоказани предположения за турски произход, без да събере категорични доказателства за мястото на производство или за осъществената последна съществена и икономически обоснована обработка по смисъла на чл. 60 от МКС. Въпреки това органът е изменил съществен елемент от митническата декларация – държавата на произход, определил е нов произход „Турция“ и е начислил допълнителни публични вземания.

Жалбоподателят излага и доводи, че чрез приетия акт митническата администрация фактически е целяла прилагане на 25% защитно мито по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 след изчерпване на тарифната квота за Република Турция, като е търсила начин да обоснове произход „Турция“, без да притежава необходимите доказателства. Това според него представлява превратно упражняване на власт и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т. Г., който поддържа жалбата, настоява за отмяна на Решение № 32-185308/18.06.2025 г. като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми относно произхода и доказателствата, и в несъответствие с целта на закона, и претендира присъждане на разноските.

С писмен отговор, постъпил от директора на ТД „Митница Русе“, чрез главен юрисконсулт С. Т., жалбата се оспорва като неоснователна. Ответникът поддържа, че Решение № 32-185308/18.06.2025 г. е издадено от материално, териториално и функционално компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 29, чл. 48 и чл. 61, пар. 2 от МКС, чл. 243, пар. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 1, пар. 6 и чл. 2, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, както и на чл. 15, ал. 2, т. 8, чл. 19, ал. 7 и чл. 84 от ЗМ.

Ответникът поддържа, че решението съдържа подробни фактически и правни мотиви, логически последователни и съобразени с приложимите норми; изложените в жалбата оплаквания се квалифицират като бланкетни и неотговарящи на действителността.

Посочва се, че на 05.03.2024 г. в МП „Пристанище Русе“ е приета митническа декларация с MRN 24BG004006104272R0, подадена от „ХЪС“ ООД, с деклариран код по Т. 7216 32 99 00, държава на произход „EU“, държава на изпращане – Турция, без заявени преференции. Представен е сертификат за произход, като износител е посочено турското дружество ARCELORMITTAL RZK ÇELIK SERVIS MERKEZI.

Ответникът посочва, че във връзка с установен риск от заобикаляне на защитните мерки по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 (25 % защитно мито върху определени стоманени продукти) е възложен последващ контрол по реда на чл. 48 от МКС и чл. 84 и сл. ЗМ, обхващащ общо 914 митнически декларации и 1642 стокови позиции, включително процесната стока. За резултатите е съставен доклад № [рег. номер]/1/18А/04.03.2025 г., с който дружеството е запознато при заключителното обсъждане по чл. 84к ЗМ, предоставена му е възможност да представи възражения и допълнителни доказателства, но такава инициатива не е проявена.

Ответникът твърди, че в хода на проверката са извършени справки в МИС3А, анализ на данните по митническите декларации, както и проверка на счетоводната отчетност. Идентифициран е риск от неправилно деклариране на произход при стоки от глава 72 КН, като обект на по-задълбочено изследване са били 15 стокови позиции по 13 митнически декларации, всички с деклариран произход „EU“, но с износител ARCELORMITTAL RZK ÇELIK SERVIS, Турция.

По отношение на процесната декларация се твърди, че приложените сертификати за анализ по EN 10204 са издадени от турското дружество ARCELORMITTAL RZK ÇELIK SERVIS, че липсват уникални партидни номера (heat numbers), което не отговаря на стандарта и не позволява проследимост. Според ответника тези сертификати, издадени от износителя в Турция, сочат именно него като производител и опровергават твърдяния европейски произход.

Ответникът поддържа, че сертификатите за произход и EUR.1 не са относими за доказване на непреференциалния произход по чл. 60 МКС и чл. 2, пар. 1 от Регламент 2019/159, тъй като защитните мерки не са „специални непреференциални разпоредби при внос“, а произходът следва да се установи чрез свободно доказване – договори, данни за производителя, документи за производствения процес и др. Въпреки отправеното Искане № 1 по чл. 61 МКС, дружеството не е представило безспорни доказателства за европейски произход или за идентичност на върнатата стока.

Ответникът изрично поддържа, че няма хипотеза на „върнати стоки“, тъй като в митническата декларация не е деклариран режим по чл. 203 МКС и не са посочени съответните кодове.

Според ответника не е било необходимо и извършване на административно сътрудничество с чуждестранните митнически власти, тъй като наличните документи били достатъчни и не будели съмнение.

На основание чл. 243, пар. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при липса на доказан европейски произход и предвид фактуриране и изпращане от Турция, е определен нов произход – Република Турция. Твърди се, че към релевантния момент тарифните квоти за Турция са били изчерпани и правилно е приложено защитното мито от 25 %.

Ответникът иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото писмени доказателства, приобщената в цялост административна преписка по издаване на обжалваното решение на ТД „Митница Русе“, както и изпратената по делото документация от ТД „Митница Пловдив“, представляваща преписка от трето, неучастващо по делото лице, приема за установено следното от фактическа страна.

От административната преписка се установява, че на 05.03.2024 г. пред МП „Пристанище Русе“ е приета митническа декларация с MRN 24BG004006104272R0 за режим „допускане за свободно обращение“, подадена от „ХЪС“ ООД като вносител. С тази декларация е декларирана стока № 1, описана като „I–ПРОФИЛИ ГОРЕЩОВАЛЦОВАНИ С ВИСОЧИНА, ПРЕВИШАВАЩА 220 ММ NPI 450 12 МТ S275JR BE=2“, с код по Т. 7216 32 99 00, тегло 2780 кг и митническа стойност 6128,59 лв., при цена по фактура IHR2024000000337/01.03.2024 г. на стойност 3133,06 евро, издадена от ARCELORMITTAL RZK ÇELIK SERVIS MERKEZI VE TIC. A.S., Турция. В клетка 5/15 на митническата декларация е деклариран непреференциален произход „EU“, в клетка 4/17 е посочен код на тарифно третиране „100 – без преференции“, а в клетка 5/14 е обозначена държава на изпращане „TR – Турция“. Към декларацията е приложен сертификат за произход № А1806388/01.03.2024 г., издаден от турския износител.

От преписката се установява, че Агенция „Митници“ е извършвала анализ на риска във връзка с прилагането на защитните мерки по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 относно определени стоманени продукти, за които при изчерпване на тарифните квоти за стоки с произход Турция се прилага допълнително мито в размер на 25 %. В рамките на този анализ е идентифициран риск от заобикаляне на защитните мерки чрез деклариране на произход „EU“ за стоки, които фактически се изпращат от Турция и се фактурират от турски дружества, сред които ARCELORMITTAL RZK ÇELIK SERVIS MERKEZI.

В резултат на този риск директорът на ТД „Митница Пловдив“ е възложил последващ контрол върху дейността на „ХЪС“ ООД със Заповед № ЗТД-3000-338/32-1085873/19.11.2024 г., впоследствие изменена със Заповед № ЗТД-3000-22/32-19590/20.01.2025 г. и Заповед № ЗТД-3000-49/32-37724/04.02.2025 г. Последващият контрол обхваща периода от 01.12.2021 г. до 20.11.2024 г. и включва общо 914 митнически декларации с 1642 стокови позиции, сред които и процесната декларация MRN 24BG004006104272R0. По делото са приложени разписки, удостоверяващи връчването на заповедите за възлагане на проверката на представител на дружеството.

В хода на последващия контрол проверяващият екип на ТД „Митница Пловдив“ е отправил към дружеството Искане № 1, връчено на 22.11.2024 г., с което са изискани допълнителни документи и информация по двадесет и два пункта, включително документи за произход, доказателства за идентичност на стоките, сертификати по EN 10204, документи за евентуално предходно движение на стоката, декларации от производителя относно характеристиките на металните профили, митнически документи от държавата на производство или износ, транспортни документи, информация за производствения процес и други относими търговски документи. По делото са приложени част от представените от дружеството документи, сред които сертификати по EN 10204 (анализни сертификати), сертификати EUR.1, фактури, транспортни документи, писма-декларации и преводи на документите на английски и турски език, представени в сборния документ „Превод на документи“.

Въз основа на събраната информация проверяващият екип на ТД „Митница Пловдив“ е изготвил Доклад № [рег. номер]/1/18А/04.03.2025 г., който е приложен по делото в неговата пълнота, включително съдържащите се в него констатации, приложения, таблици и анализи. От съдържанието на доклада се установява, че в рамките на проверката са анализирани петнадесет стокови позиции по тринадесет митнически декларации, всички декларирани с произход „EU“, но изпратени от Турция и фактурирани от ARCELORMITTAL RZK ÇELIK SERVIS. В доклада е прието, че представените от дружеството анализни сертификати не съдържат необходимите реквизити за идентификация на стоката съгласно стандарта EN 10204/3.1, включително уникални идентификационни данни за металургично производство (heat number), както и че в някои случаи сертификатите носят данни на турския износител, което според проверяващия екип поставяло под съмнение твърдения европейски произход. В доклада е отразено, че не са представени документи, които безспорно да установяват идентичност между стоката, напуснала евентуално Европейския съюз, и стоката, декларирана за внос в България, нито документи, доказващи, че стоката не е била подложена на каквато и да е обработка или преработка на територията на Турция. На тази основа проверяващите са приели, че декларираният произход „EU“ не е доказан.

Докладът е бил обсъден с представител на „ХЪС“ ООД на заключително обсъждане по чл. 84к ЗМ, проведено на 14.02.2025 г., за което по делото е приложен протокол. На дружеството е предоставен 7-дневен срок за представяне на допълнителни възражения и доказателства, като от преписката се установява, че в този срок не са постъпили нови документи.

След приключване на проверката административната преписка е изпратена на компетентния орган – директора на ТД „Митница Русе“. С писмо рег. № 32-85191/18.03.2025 г. вносителят е уведомен по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава бъдещо решение, включително констатациите от доклада на ТД Пловдив. На дружеството е предоставен 30-дневен срок за становище и представяне на допълнителни доказателства. В срока е подадено становище с рег. № 32-120937/17.04.2025 г., в което дружеството оспорва изводите на митническата администрация, като поддържа, че представените сертификати по EN 10204 са издадени от европейски производител, че в тях се съдържат данни относно произхода и характеристиките на стоката, че съществува идентичност между стоката, напуснала ЕС, и стоката, върната от Турция, и че представените сертификати EUR.1 доказват преференциален европейски произход. По делото не се съдържат данни към становището да са приложени допълнителни доказателства извън вече представените в хода на последващия контрол.

Въз основа на доклада от последващия контрол и материалите по преписката директорът на ТД „Митница Русе“ е издал Решение № 32-185308/18.06.2025 г., с което е прието, че декларираният непреференциален произход „EU“ по процесната митническа декларация не е доказан. Органът е възприел заключенията на ТД Пловдив, че представените документи не удостоверяват европейски произход на стоката, че анализните сертификати не съдържат необходимите елементи, че сертификатът EUR.1 не служи като доказателство за непреференциален произход, както и че липсват доказателства стоката да е върната от ЕС без обработка. На това основание органът е приложил чл. 243, пар. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определил нов непреференциален произход – „TR – Турция“. С оглед установеното изчерпване на тарифната квота към релевантната дата, за стоката е приложено защитно мито 25 % по Регламент (ЕС) 2019/159 и е определено дължимо допълнително мито в размер на 1532,15 лв. и ДДС в размер на 306,43 лв. На дружеството е изпратено уведомление за приключване на административното производство.

По делото е приобщена и цялата преписка по обжалването на решението пред директора на Агенция „Митници“. В нея се съдържа жалбата на дружеството срещу решението на ТД „Митница Русе“, както и решение № Р-327/32-213239/11.07.2025 г. на директора на Агенция „Митници“, с което решението е потвърдено.

По делото е приета и преписката на ТД „Митница Пловдив“ като трето, неучастващо по спора лице. В тази преписка се съдържат копия от заповедите за възлагане на проверката, доказателства за връчването им, кореспонденция, списъци на проверени декларации, таблици и документи относно движението на стоките по линия на последващия контрол, както и преводите на документите, представени от дружеството. В тази преписка не се съдържат протоколи от физически проверки или огледи на стоките, нито снимков материал, нито други документи, удостоверяващи идентификация на конкретната стока чрез физически контрол от страна на митническата администрация.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства: пълната административна преписка по издаване на обжалвания акт, преписката по последващ контрол от ТД „Митница Пловдив“, документацията по уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС, жалбата до Агенция „Митници“ и решението на горестоящия административен орган, както и всички представени търговски документи, сертификати и техните официални преводи, които съдът кредитира като непротиворечиви и относими към спора.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 220, ал. 2 от Закона за митниците. Подадена е от адресата на акта, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от него, поради което е процесуално допустима. Същевременно е налице и изчерпване на административния ред за обжалване по чл. 149, ал. 2, тъй като оспореното решение е потвърдено от директора на Агенция „Митници“.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, включително относно компетентността на органа, спазването на установената форма, административнопроизводствените правила, материалноправното съответствие и съответствието с целта на закона.

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и по чл. 22, § 5 МКС – индивидуализиране на органа и адресата, фактически основания, правни основания, диспозитив и указания за реда и срока на обжалване. Актът е подписан от оправомощено длъжностно лице и е породил правните последици, присъщи на индивидуален административен акт.

Настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, според която норма за целите на прилагане на чл. 29 от МКС решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. В случая фактите и обстоятелствата по процесната митническа декларация са възникнали на територията на ТД „Митница Русе“, поради което компетентността на директора на ТД „Митница Русе“ е правилно упражнена, независимо че последващият контрол е бил извършен от ТД „Митница Пловдив“.

От своя страна чл. 29 от МКС установява, че, освен когато митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. С оглед на това процесното решение представлява „решение“ по смисъла на МКС, издадено в рамките на правомощията на компетентния митнически орган.

Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, поради което и в тази част компетентността на директора на ТД „Митница Русе“ е правилно ангажирана.

На следващо място, с разпоредбата на чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 се налага допълнително (защитно) мито в размер на 25 %, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, по отношение на 26 категории продукти, определени чрез позоваване на кодовете по КН (Комбинираната номенклатура), посочени за тях в приложение I, в това число и продуктите с код 7216 32 99, като допълнителното мито се прилага за количествата над съответната тарифна [жк], разпределена за държавите, посочени в приложение IV, сред които е и Турция.

Съгласно чл. 2, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, произходът на всеки продукт, за който се прилага настоящият регламент, се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход.

От своя страна, правилата относно установяването на т. нар. „непреференциален произход“ на стоките са уредени в чл. 60 и следващите от Митнически кодекс на Съюза, както и в чл. 31–36 и приложение 22-01 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията.

С. Р. за изпълнение (ЕС) 2019/159 намира своето основание и в чл. 12 от Споразумението, сключено между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция, относно търговията с продукти, влизащи в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, както и в чл. 60 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г., приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, като с оглед на изричното препращане към правилата относно непреференциалния произход регламентът изключва приложението на преференциалните правила за установяване на произхода на стоките, установени с Протокол № 1 към Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция от 25 юли 1996 г. относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, включително в редакцията му съгласно Решение № 1/2009.

При преценката на законосъобразността на обжалваното решение съдът съобразява относимите материалноправни разпоредби, уреждащи определянето и доказването на непреференциалния произход на стоките, реда за извършване на последващ контрол, както и предпоставките за прилагане на защитните мерки, въведени с правото на Европейския съюз. Съществено е, че в разпоредбите на чл. 59 и 60 от МКС се съдържат базовите разпоредби за установяване непреференциален произход на стоките, като съгласно чл. 60, § 1 от МКС, за стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия.

Водещото правило за придобиване на непреференциален произход за стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, е посочено в чл. 60, § 2 от МКС, а именно, че те „произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производство на нов продукт или която представлява важен стадий от производството“.

Посочената разпоредба е доразвита в чл. 31–36 и Приложение 22-01 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446.

Правилата относно прилагането на критерия за непреференциален произход за стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, са конкретизирани в чл. 32 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 „Стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия“, като се счита, че стоките, изброени в приложение 22-01 (в това число и стоки с код по Хармонизираната система 7216 – профили от желязо или нелегирани стомани, включително горещовалцувани), са претърпели последната си съществена преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, в която са изпълнени правилата, определени в посоченото приложение, или в държавата или територията, която се определя от тези правила.

В чл. 34, § 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 „Минимални операции“ лимитативно са изброени операциите, които за целите на установяване на произход не се считат за съществена, икономически обоснована преработка или обработка, сред които попадат и операциите за осигуряване на запазването на продуктите в добро състояние по време на превоза и складирането им (проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и подобни операции) или операциите, улесняващи експедицията или превоза – буква „а“; простите операции, състоящи се в … нарязване – буква „б“; промени в опаковката – буква „в“.

Също така, в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 няма въведено задължение за представяне на конкретен документ, доказващ произхода на посочените в регламента стоки, като с чл. 2, § 1 от регламента е предвидено само, че произходът на продуктите се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход, а според чл. 61 от МКС, когато в митническата декларация съгласно митническото законодателство е посочен произходът на стоките, митническите органи могат да изискат от декларатора да го докаже.

Съгласно чл. 60 от Митническия кодекс на Съюза непреференциалният произход на стоката се определя в зависимост от държавата, в която е извършена последната съществена икономически обоснована обработка или преработка, довела до създаване на нов продукт или представляваща важен етап от производството. Тази разпоредба е основополагаща за спора, доколкото именно мястото на последната съществена обработка определя произхода, а не държавата на износ, на пребиваване или на временно складиране. В случая митническата администрация, за да отхвърли декларирания непреференциален произход „EU“, следваше да установи или че не е доказано извършване на съществено производство в държава членка, или че последната съществена обработка е осъществена извън територията на Съюза, включително в Република Турция. Такива фактически обстоятелства органът е длъжен да докаже при условията на чл. 170, ал. 1 АПК.

Разпоредбата на чл. 61 от Митнически кодекс на Съюза предвижда, че когато в митническата декларация е посочен произходът на стоките, митническите органи могат да изискат от декларатора представяне на доказателства, като в случаите на основателно съмнение имат право да поискат и допълнителни документи. Това правило обаче задължава органа не само да събере изисканите документи, но и да извърши необходимите служебни проверки за изясняване на релевантните факти, включително когато това е обективно необходимо – чрез използване на механизмите за административно сътрудничество с митническите власти на държавата, от която се твърди произход. Нормата не допуска постановяване на неблагоприятен за декларатора акт единствено въз основа на предположения или формални несъответствия, когато са представени документи, които по своето естество могат да допринесат за установяване на произхода, като например сертификати по стандарти EN 10204, Mill Test Certificates и декларации на производителя. Целта на чл. 61 МКС е да осигури проверка на произхода въз основа на обективно изяснени фактически обстоятелства и да предотврати определяне на произход при непълнота или неизясненост на релевантните факти. В тази връзка следва да се има предвид и че документите А.TR и EUR.1 не представляват пряко и самостоятелно доказателство за непреференциалния произход и тяхното наличие или липса не може само по себе си да обуславя отказ или приемане на произхода по чл. 60 МКС.

Материалноправно значение за спора имат и правилата за последващ контрол по чл. 48 от МКС, който позволява след вдигане на стоките митническите органи да проверяват точността и пълнотата на данните, съдържащи се в митническите декларации и придружаващите ги документи. Последващият контрол е инструмент за проверка на достоверността на декларирания произход, но не освобождава органа от задължението да докаже фактическите основания за всяко неблагоприятно решение. Той следва да бъде проведен в съответствие с изискванията на закона, като се изследват всички относими документи и се извършат всички необходими проверки, за да се установят действителните факти. Проверката трябва да бъде пълна, цялостна и активна; неприемливо е органът да изгради отрицателни изводи единствено върху формално констатирани несъответствия, без да е изследвал всички налични доказателства и, когато това е обективно необходимо с оглед на характера им, без да е потърсил съдействие от компетентните власти на държавата, от която се твърди произходът.

Сърцевина на спора е приложението на чл. 243, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който предвижда, че когато се установи, че декларираният непреференциален произход не е правилен, произходът се определя въз основа на предоставените доказателства, а при тяхната недостатъчност – въз основа на наличната информация. Тази разпоредба позволява на митническия орган да определи нов произход, но това следва да бъде извършено при наличие на достатъчна фактическа основа, позволяваща да се направи обоснован извод за действителния произход на стоката. „Наличната информация“ по смисъла на нормата не може да се свежда единствено до държавата на износ или до факта, че стоката е фактурирана от лице, установено в трета държава. За да бъде определен произход „TR“, органът следва да установи положителни фактически данни за това, че последната съществена обработка е извършена в Република Турция. Липсата на доказателства за европейски произход сама по себе си не може да обоснове извод за турски произход, ако няма фактически данни, че стоката е произведена или преработена в Турция. Ето защо определянето на нов произход следва да бъде основано на проверими, конкретни и надеждни факти, а не на вероятностни предположения или на липса на информация.

Относими към спора са и разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, въвеждащ окончателни защитни мерки под формата на допълнително мито в размер на 25 % върху определени стоманени продукти с произход от трети държави. Приложението на защитното мито е обвързано с установяването на непреференциален произход извън Европейския съюз. Регламентът не създава специални правила за доказване на произход, а препраща към общия режим по чл. 60 и чл. 61 от Митнически кодекс на Съюза. Следователно допълнително мито може да бъде начислено само ако органът е установил по безспорен начин, че стоката има произход от трета държава. При липса на такова установяване прилагането на регламента се явява неправомерно и противоречащо на материалния закон.

В съвкупност тези разпоредби очертават материалноправната рамка на спора. За да бъде валиден административният акт, органът следва да е установил по безспорен начин релевантните факти относно непреференциалния произход на стоката, да е събрал и анализирал всички относими доказателства по чл. 61 МКС, да е провел последващия контрол законосъобразно и пълно, както и да са налице достатъчно фактически данни за прилагане на чл. 243, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и на защитните мерки по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159. При липса на такива доказателства административният акт противоречи на материалния закон, както и на изискванията за обективност и за надлежно разпределение на доказателствената тежест, установени в чл. 170 АПК и в митническото право на Съюза.

Съдът констатира, че оспореното Решение № 32-185308/18.06.2025 г. е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 19б, ал. 1 и чл. 84л от Закона за митниците, във връзка с чл. 48, чл. 60 и чл. 61 от Митнически кодекс на Съюза, директорът на териториална дирекция на Агенция „Митници“ притежава материалната компетентност да се произнася относно резултатите от последващ контрол, както и да изменя елементи на митническа декларация, включително относно определянето на непреференциалния произход и дължимите публични вземания. Актът е постановен в рамките на функционалната и териториалната компетентност на директора на ТД „Митница Русе“.

Съдът намира, че при издаване на оспореното решение административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до непълнота при установяване на релевантните факти и до постановяване на акта без необходимата фактическа и доказателствена основа. Нарушени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и на чл. 48, чл. 60 и чл. 61 от Митническия кодекс на Съюза, изискващи пълнота, обективност и всестранност при изясняване на фактическите обстоятелства и обсъждане на всички относими доказателства. Тези нарушения са от категорията на съществените, тъй като са възпрепятствали правилното приложение на материалния закон и са довели до неправилен извод относно непреференциалния произход на стоката.

От приобщената административна преписка се установява, че в хода на последващия контрол митническата администрация е събрала значителен по обем материал – извлечения от информационните системи на митническите органи, копия на митнически декларации, представени от дружеството фактури, товарителници, сертификати, Mill Test Certificates (анализни сертификати по EN 10204:2004/3.1), декларации за качество, етикети и маркировки на стоките, както и сертификати за движение EUR.1. Тези документи по своя характер могат да имат значение при изследване на непреференциалния произход на стоки, включително стоманени продукти, за които техническите характеристики, производствените партиди и проследимостта по heat/coil номера, обозначенията върху профилите, както и данните за производителя и мястото на експедиция имат съществено значение. По делото се установява, че дружеството е представило именно такива документи, съдържащи данни за производителя, за производствения стандарт, за конкретни номера на плавки и профили, за пристанища на товарене и разтоварване, както и индикации относно това, че стоките са произведени в предприятие, установено в държава – членка на Европейския съюз.

Въпреки това, в доклада по чл. 84к ЗМ и в обжалваното решение липсва съответстващо на събраните доказателства аналитично обсъждане. Административният орган се е задоволил да възпроизведе общи констатации относно липса на единен партиден номер в част от приложените към митническите декларации анализни сертификати, като е посочил, че „сертификатите не съдържат heat number“ и че „не позволяват идентификация на стоката“, без да извърши детайлен преглед на представените от жалбоподателя Mill Test Certificates по EN 10204:2004/3.1, нито да посочи конкретни несъответствия в тях. В решението липсва индивидуализиране на това за кои точно сертификати се отнасят тези констатации, за кои доставки и стоки са представени, какви реквизити съдържат, съответстват ли на изискванията на стандарта EN 10204 и дали в тях са отразени производствени номера, позволяващи проследимост.

Напротив, от съдържанието на представените по делото Mill Test Certificates и придружаващите ги документи се установява, че в тях се съдържат данни за конкретен производител, установен в държава – членка на ЕС, за стандарта на производство, за типа профили, за номера на плавки и партиди, както и данни за пристанище на товарене в държава – членка и пристанище на разтоварване в Република Турция, като последните имат характер на логистична информация. Административният орган не е обсъдил тези обстоятелства, не е изложил мотиви защо ги счита за неотносими към произхода или защо ги отхвърля като недостатъчни. Липсва и какъвто и да е анализ дали данните от сертификатите и останалите търговски документи съответстват на декларирания непреференциален произход „EU“ или, обратно, подкрепят извода за произход от трета държава.

По същество органът е заменил изискваната от чл. 35 и чл. 36 АПК цялостна, обективна и всестранна преценка на събраните доказателства с общи, декларативни заключения, без конкретика и без съпоставка между различните доказателствени източници. Това представлява непълно изпълнение на задължението по чл. 61 от МКС да се извърши реална проверка на декларирания произход, както и на доказателствата, представени от декларатора. Вместо да анализира подробно наличните сертификати, фактури, транспортни документи и други търговски книжа и при необходимост да потърси допълнителна информация от митническите власти на държавата, от която се твърди произходът, митническата администрация е изградила извод за недоказан европейски произход и за произход от трета държава, основан преимуществено на държавата на изпращане и на обстоятелството, че стоката е фактурирана от лице, установено в Република Турция.

Подобен подход не съответства на стандарта за законосъобразно административно производство по АПК и на изискванията на митническото право на Съюза. При наличие на множество документи, които по естеството си са предназначени да съдържат данни относно произхода, производството, проследимостта и движението на стоката, митническият орган не може да се ограничи до констатация за „липса на heat number“ или „липса на идентификация“, без да провери дали наистина липсват идентификационни данни, дали не се съдържат в други полета на сертификатите или в други представени документи и дали те не позволяват проследяване на стоката до конкретен производител в държава – членка на ЕС. Отсъствието на такъв анализ, при съществуването на представени документи, които по принцип са годни да послужат като доказателства при проверката на произхода, представлява съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК и на чл. 61 от Митническия кодекс на Съюза и лишава административния акт от необходимата фактическа и доказателствена основа.

От събраните по делото доказателства се установява, че представените Mill Test Certificates съдържат множество индивидуализиращи данни, които по естеството си имат съществено значение за изследване на непреференциалния произход на стоката и за проследяване на конкретната производствена партида. Видно от преведените документи „Mill Test Certificate acc. to EN 10204:2004/3.1“, приложени към административната преписка и представени и в настоящото производство, сертификатите съдържат: уникален сертификатен номер; изрично посочен производител – SIDERURGICA BALBOA S.L., Испания; номера на плавки (Heat No.), вписани в сертификата като производствени идентификатори; химичен анализ на материала (въглерод, манган, силиций и други елементи), проведен съобразно изискванията на стандарта; механични характеристики – yield strength, tensile strength, elongation; посочени стандарти на производство – EN 10025 и EN 10204; подпис и печат на Quality Control Manager на производителя, с отбелязани дата и място на издаване.

Тези реквизити представляват типичните елементи на сертификат по EN 10204:2004 тип 3.1 и по естеството си са документи, съдържащи данни относно производителя, производствената партида, технологичните характеристики и проследимостта на стоката.

От административната преписка се установява още, че към сертификатите са приложени и етикети, поставени върху самата стока, като в тях – видно от приложените снимкови материали – са отбелязани идентификатори като heat number, размер, профил, производствен стандарт и друга маркировка. Съдът констатира, че heat numbers, посочени на етикетите, съвпадат с heat numbers, вписани в Mill Test Certificates, което позволява индивидуализация на конкретната пратка и проследяване до определена производствена партида, за която в документите е посочен производител SIDERURGICA BALBOA S.L., Испания.

Въпреки наличието на тези документи в административната преписка, в доклада по чл. 84к ЗМ и в оспореното решение липсва каквото и да е персонализирано обсъждане на съдържанието и доказателствената стойност на Mill Test Certificates. Административният орган не е извършил съпоставка между heat numbers, съдържащи се в сертификатите, и heat numbers върху етикетите на стоката; не е анализирал съответствието между данните от сертификатите, фактурите и товарителниците; не е обсъдил съответствието между производителя, посочен в сертификатите, и мястото на товарене.

Липсва обяснение и защо органът е приел, че сертификатите са издадени от турския търговец ARCELORMITTAL RZK, при положение че удостоверителната част на документа съдържа идентификационни данни на производителя SIDERURGICA BALBOA S.L. и подпис на длъжностно лице от неговия отдел „Контрол на качеството“. Твърдението, че сертификатът е „издаден от износителя“, не намира опора нито в представения оригинал, нито в официално заверените му преводи.

Съдът отчита и това, че административният орган не е изложил мотиви защо приема подписа и печата на испанския производител за ирелевантни или негодни, нито е извършил служебна проверка за автентичност, включително чрез използване на механизмите за административно сътрудничество с компетентните митнически власти на държавата – членка, където е установен производителят. Това е особено съществено, тъй като съгласно чл. 61 от МКС, когато възникне съмнение относно произхода, митническите органи следва да предприемат необходимите допълнителни мерки за проверка на декларирания произход, включително чрез обмен на информация с митническите органи на държавата, в която се твърди, че е извършена последната съществена обработка, когато това е обективно необходимо за изясняване на релевантните факти.

Наред с това, административният орган не е мотивирал и защо приема, че представените Mill Test Certificates не отговарят на стандарта EN 10204. Напротив – от съдържанието им се установява, че те съдържат реквизити, характерни за сертификат тип 3.1, включително подпис от производител, резултати от изпитвания, данни за производствени партиди и ясно посочен европейски производител. Липсват данни от съдържанието на сертификатите, които да подкрепят тезата, че документът представлява „търговски анализ“ или „анализен сертификат“, издаден от износителя, както твърди административният орган.

Съдът подчертава и обстоятелството, че официално заверените преводи на Mill Test Certificates, представени по делото, потвърждават съдържанието на тези документи и наличието на heat numbers, съвпадащи с етикетите върху стоката. Въпреки това нито в доклада, нито в решението са изложени мотиви, които да оборват достоверността на тези документи, нито пък се съдържа анализ, поставящ под съмнение корелацията между сертификатите, етикетите и търговската документация.

Всичко това сочи, че митническият орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК, нито задължението да извърши проверка на декларирания произход по реда на чл. 61 МКС. Вместо да извърши обективен и пълен анализ на доказателствата, органът е изградил отрицателни правни изводи въз основа на предположение за недостоверност на сертификатите и въз основа на държавата на износ, без да изложи конкретни мотиви, обосноваващи подобна недостоверност, и без да оцени конкретните индивидуализиращи данни, относими към определянето на произхода на стоката.

Към изложеното следва да се добави, че административният орган не е анализирал и събраните по преписката етикети и маркировки на стоката, които по своето естество и съобразно утвърдената практика в търговията със стоманени продукти имат значение за проследимостта на същите. В доклада липсват констатации дали етикетите са автентични, дали съдържат производствени номера (heat numbers), дали кореспондират по съдържание с данните в представените Mill Test Certificates или напротив – съдържат несъответствия. Липсата на такава проверка, при наличие на данни, които я предпоставят, представлява неизпълнение на задължението по чл. 36 АПК за служебно събиране и анализ на всички относими доказателства.

Органът не е посочил мотиви защо приема за достоверни търговските документи, издадени от турския износител и турските производители, но отрича доказателствената стойност на Mill Test Certificates, включително този по EN 10204:2004/3.1, издаден от европейския производител SIDERÚRGICA BALBOA S.L, Испания, както и защо не кредитира данните, съдържащи се в представените сертификати EUR.1, доколкото последните не се ползват като самостоятелно доказателство за непреференциалния произход, но съдържат информация, относима към движението и търговската документация на стоката. Идентифицирането на причините, поради които едни доказателства се предпочитат пред други, е задължителен елемент от мотивите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Отсъствието на подобен анализ и липсата на аргументация защо Mill Test Certificates и придружаващите ги етикети се игнорират, съставляват самостоятелно основание за отмяна.

Всички тези обстоятелства показват, че административният орган не е извършил необходимата фактическа проверка на представените доказателства и е достигнал до извод за липса на идентификация на стоката, без да обсъди наличните документи, съдържащи именно данните, за които се твърди, че липсват. Това несъответствие между събраните доказателства и съдържанието на административния акт представлява съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК и е едно от основанията за незаконосъобразност на оспореното решение.

Жалбоподателят изрично е поддържал, включително в становището си по чл. 22, § 6 МКС, че heat numbers, отразени в Mill Test Certificates, съответстват на маркировките върху самата стока, което позволява проследяване на партидата до европейския производител SIDERÚRGICA BALBOA. Тези доводи не са намерили отговор нито в доклада, нито в решението. Макар ответникът в съдебния процес да твърди, че сертификатите били издадени от турското дружество ARCELORMITTAL RZK, от представените по делото документи се установява, че част от Mill Test Certificates съдържат идентификационни данни именно за производителя SIDERÚRGICA BALBOA S.A., Испания, посочен като „Manufacturer“, с подпис на длъжностно лице от отдел „Контрол на качеството“. Това несъответствие между твърденията на органа и съдържанието на наличните документи не е изяснено, като митническата администрация не е изложила мотиви защо приема, че сертификатите следва да се третират като издадени от турския търговец и защо не кредитира данните, съдържащи се в Mill Test Certificates, относими към производителя и производствената партида. Липсата на мотиви по този съществен въпрос съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Съществен пропуск в дейността на административния орган представлява и необсъждането на представените по административната преписка сертификати EUR.1. Макар ответникът да поддържа, че тези документи имат отношение единствено към преференциалния режим и не доказват непреференциален произход по смисъла на чл. 60 МКС, съдът намира, че съдържащите се в тях данни са относими към фактическата страна на спора и подлежат на обсъждане в рамките на цялостната проверка на произхода, доколкото могат да бъдат съпоставени с останалите доказателства по преписката, без да се третират като самостоятелно и достатъчно доказателство за непреференциален произход. От приетите по делото преведени копия на сертификати EUR.1, приложени към митнически декларации за стоманени профили от същия доставчик и производител, се установява, че в тези документи са вписани: посочен производител на стоката, като в част от сертификатите е отбелязано „SIDERÚRGICA BALBOA, Spain“, съответстващо на производителя, вписан в Mill Test Certificates; държава на производство, означена като „EU – Spain“; описание на стоката, включително профил, стандарт и номер на партида; номер и дата на фактура, кореспондиращи на фактурите, приложени към митническите декларации; както и удостоверяване от митнически орган, което предполага извършване на проверка при издаването по реда на приложимия преференциален режим. Нито в доклада по чл. 84к ЗМ, нито в обжалваното решение се съдържа какъвто и да е анализ дали тези реквизити съответстват или противоречат на твърдения европейски произход по процесната декларация. Административният орган се е ограничил до общо твърдение, че сертификатът EUR.1 не доказва непреференциален произход, без да разгледа дали вписаните в него данни – особено относно производителя, държавата на производство и детайлите за фактуриране – са съвместими с останалите доказателства и дали подкрепят или поставят под съмнение фактическите твърдения по преписката. Подобен формален подход не съответства на принципа на цялостно изясняване на фактите по чл. 35 АПК.

Не са обсъдени и други представени документи с доказателствено значение – сертификати за качество, декларации на производителя, технологични характеристики и описания на производствения процес, представени от жалбоподателя в изпълнение на отправеното по реда на чл. 61 МКС искане за допълнителни доказателства и впоследствие допълнени с официални преводи в хода на съдебното производство. Игнорирането на този комплекс от доказателства допълнително подчертава непълнотата на фактическата основа, върху която е изградено оспореното решение.

Съдът констатира, че например декларацията на производителя, съдържаща данни за изпълнения стандарт, механичните свойства и номер на партида, е налична в административната преписка, но в доклада отсъства каквато и да е оценка на нейната достоверност, относимост или връзка със сертификатите 3.1 и етикетите на стоката. Няма и съпоставка между тези документи и данните по фактурата, нито се съдържат мотиви защо са приети за нерелевантни.

В доклада и решението липсват и констатации относно последната съществена обработка на стоката, въпреки че това е определящият критерий за определяне на непреференциалния произход по чл. 60 от МКС. Административният орган не е разгледал данните относно производството, съдържащи се в Mill Test Certificates, нито е изискал пояснения или документи от европейския производител във връзка с технологичния процес, вида на обработката, мястото на производство и момента на напускане на ЕС, които биха били относими към изясняване на този критерий.

Съдът счита за основателно възражението на жалбоподателя, че органът не е предприел необходимите действия по административно сътрудничество, въпреки изрично направено искане в становището по чл. 22, § 6 МКС, доколкото от наличните по преписката материали не се установява да са използвани механизмите за обмен на информация с митническите органи на държавата членка, в която е установен производителят, при положение че това е било обективно необходимо за изясняване на произхода. В административната преписка липсват доказателства за отправено искане към митническите власти на Испания или друга държава членка, от която произхождат процесните стоки съгласно представените документи.

Чл. 61, § 2 от МКС предвижда, че когато съществуват основателни съмнения относно деклариран произход, митническите органи са длъжни да поискат допълнителни доказателства, включително чрез съответните митнически органи на предполагаемата държава производител, когато това е обективно необходимо за изясняване на произхода. В случая органът не само не е отправил такова искане, но не е изложил и мотиви защо не е използвал този способ, който представлява предвидения от съюзното право механизъм за проверка на спорни или неубедителни доказателства за произход.

При тези обстоятелства съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК да събере и анализира всички относими доказателства, както и задължението по чл. 61, § 2 МКС да извърши необходимите проверки за установяване на действителния произход на стоката. Това неизпълнение има за последица постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка, довело до неправилен правен извод относно произхода.

От друга страна, ответникът поддържа, че анализът в доклада е изчерпателен и че всички представени документи били обсъдени, включително сертификатите по EN 10204, които според него „не съдържали уникални идентификатори“. Съдът намира, че този довод не се подкрепя от съдържанието на административната преписка. При преглед на доклада по чл. 84к ЗМ (рег. № 32-66500/04.03.2025 г.) се установява, че в т. 4.2 и т. 4.3 от него органът е възпроизвел само общо заключение, че „представените сертификати не съдържат heat number“, без позоваване на конкретен документ, номер, дата или съдържание. Същевременно в приложените към преписката Mill Test Certificates — напр. сертификат № 23/MT-45117, приложен към фактура IHR2024000000337/01.03.2024 г. (лист 142–147 от преписката), както и сертификат № 22/MT-44803 (лист 151–155), изрично са посочени Heat No. 45117, респ. Heat No. 44803, придружени от химичен състав, механични характеристики, стандарт EN 10025 и подпис на Quality Control Manager на SIDERURGICA BALBOA S.L., Spain.

Допълнително в преведените документи, представени в съдебното производство, се съдържат официални преводи на етикети, поставени на стоката, на които ясно са отбелязани съответните heat numbers и coil numbers, идентични с вписаните в Mill Test Certificates. Въпреки това в доклада липсва каквато и да е съпоставка между тези маркировки и съдържанието на сертификатите.

Съдът констатира, че в решението № 32-185308/18.06.2025 г. не са посочени конкретни несъответствия в сертификатите, нито е извършен анализ на отделните документи поотделно: не е разгледано например защо сертификат № 23/MT-45117, издаден от SIDERURGICA BALBOA, не е приет; не е обсъдено защо heat numbers, съдържащи се в него, не са счетени за идентификационни; нито е посочено дали административният орган е проверил автентичността на подписа или печата на производителя. Липсва и анализ на сертификата, приложен към стока № 1 по МД MRN 24BG004006104272R0/05.03.2024 г. (л. 134–141 от преписката), в който също се съдържат идентификатори и европейски производствени данни.

От прегледа на административната преписка се установява наличие на множество изображения на етикети и маркировки, съдържащи производствени номера (включително heat/coil numbers). Нито докладът, нито решението на административния орган съдържат какъвто и да е анализ на този снимков материал. Не се установява и да е направено позоваване на снимковия материал, в който heat numbers, поставени върху стоката, се виждат ясно и съответстват на вписаните в сертификатите. Тези документи изобщо не са индивидуално обсъдени нито в доклада, нито в мотивите на решението.

При този обем конкретна информация и пълна липса на нейното обсъждане съдът не може да приеме, че административният орган е извършил необходимия фактически анализ. Поради отсъствието на персонализирана проверка на всеки сертификат, на съпоставка с маркировките върху стоката, както и на проверка на европейския производител или чрез административно сътрудничество, изложените в акта констатации не могат да се приемат за обосновани и съответстващи на доказателствата по преписката.

Съдът отчита, че митническата администрация е имала право да изиска допълнителни документи и да извърши последващ контрол по чл. 48 МКС. Това правомощие обаче следва да се упражнява при спазване на принципите на обективност и служебно начало. В случая последващият контрол е проведен формално – съсредоточен предимно върху липсата на партидни номера в част от сертификатите и факта, че стоката е изпратена от Турция. Тези два елемента не са достатъчни, за да се обори представената от жалбоподателя документация, нито да се приеме, че произходът непременно е турски. В решението не се съдържат констатации относно наличие на производствени или преработвателни операции в Турция, което е необходимо условие за определяне на непреференциален произход по чл. 60 МКС. Фактуриране от турско дружество или изпращане от турска територия сами по себе си не представляват последна съществена обработка.

С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното решение е постановено при съществено неизясняване на релевантната фактическа обстановка и при нарушаване на служебното задължение за пълнота и обективност по чл. 35 и чл. 36 АПК. Необсъждането на значителна част от доказателствата и липсата на мотиви относно представените от жалбоподателя документи, включително Mill Test Certificates, маркировки на стоката и сертификати EUR.1, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е довело до постановяване на акта при непълнота на фактическите основания.

В обобщение, констатираните пропуски в събирането, анализа и обсъждането на доказателствата представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като са довели до постановяване на акта при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни всички относими факти, нито е оборил доказателствената сила на представените сертификати тип 3.1, които съдържат heat numbers – основен индивидуализиращ белег при стоманени продукти. Липсата на анализ на тези показатели, както и на съпоставка с маркировките върху стоката, обуславя извод, че административният акт е издаден при непълнота на фактическите основания и не съответства на изискването за обоснованост по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Както вече бе посочено, съгласно чл. 60 от Митническия кодекс на Съюза, непреференциалният произход на стоките се определя в зависимост от държавата, в която е извършена последната съществена икономически обоснована обработка или преработка, извършена в предприятие, оборудвано за тази цел, и довела до създаването на нов продукт или представляваща важен етап от производството. Нормата поставя акцент не върху държавата на износ, нито върху мястото на продажба или фактуриране, а върху реалното място на производствената дейност, придаваща на стоката нейните основни характеристики. Само такава обработка, която обективно може да се квалифицира като „съществена“ и „икономически обоснована“, има правно значение за определяне на произхода. Мероприятия като складиране, сортиране, преопаковане, опростени операции по обработка или единствено търговско посредничество не представляват „последна съществена обработка“ по смисъла на чл. 60 МКС и не могат да обуславят промяна на произхода.

От събраните по делото доказателства не се установява извършване на каквато и да е производствена или преработвателна дейност върху процесната стока на територията на Република Турция. В административната преписка липсват данни за наличие на производствено предприятие на турския износител, в което стоките да са подложени на обработка, довела до създаване на нов продукт или представляваща важен етап от производството. Няма представени технологични описания, производствени схеми, договори за преработка, фактури за технологични услуги или други документи, които да сочат, че в Турция е извършвана промишлена дейност с такава правна значимост. Обратно, от Mill Test Certificates по EN 10204:2004/3.1, както и от представените сертификати EUR.1 и други придружаващи документи се установява, че производител на стоката е дружеството SIDERURGICA BALBOA S.L., Испания, като именно в Испания е осъществен производственият процес, при който стоманените профили придобиват своите основни технически характеристики.

В този контекст, за да приеме, че непреференциалният произход на стоката е „TR – Турция“, административният орган е следвало да установи по безспорен начин или че последната съществена обработка е извършена на територията на Турция, или че представените доказателства за европейски произход са недостоверни, непълни или противоречиви в такава степен, че да не позволяват приемане на декларирания произход „EU“. Т. установяване не е налице. Решението се основава главно на обстоятелството, че стоката е фактурирана и изпратена от турския търговец ARCELORMITTAL RZK и че в част от приложените към митническите декларации сертификати липсвал heat number. Нито едно от тези обстоятелства само по себе си, нито в съвкупност, не доказва извършване на последна съществена обработка в Турция. Държавата на изпращане и установяването на търговеца са търговско-логистични факти, но не са равнозначни на държава на производство по чл. 60 МКС.

Съдът отчита и възражението на жалбоподателя, че административният орган не е индивидуализирал каква конкретна обработка твърди да е извършена в Република Турция. В оспореното решение липсват констатации за каквито и да е производствени операции — валцуване, профилиране, термична обработка, рязане или други действия, които биха могли да се квалифицират като последна съществена обработка по чл. 60 МКС. Органът не е изложил и мотиви дали приема, че стоката е била произведена изцяло в Турция, или частично преработена там. Липсата на ясно очертана фактическа теза относно естеството и мястото на производствения процес сама по себе си препятства възможността да бъде извършен контрол за правилното приложение на чл. 60 МКС и представлява допълнителен елемент към установената непълнота на фактическите основания.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че в административната преписка не са представени доказателства за извършване на производствена или преработвателна дейност върху процесната стока на територията на Република Турция. Представените търговски документи от турското дружество ARCELORMITTAL RZK, включително и сертификатът за произход, на който митническата администрация се позовава като доказателство за „произход TR“, по своя характер представляват документи на износителя и не съдържат данни за осъществена последна съществена обработка в турско предприятие по смисъла на чл. 60, § 2 МКС. В тях не се индивидуализира конкретен турски производител, нито са налице технически реквизити, характерни за производствен сертификат по EN 10204:2004/3.1. Обратно, Mill Test Certificates, етикетите на стоката и придружаващите ги документи проследяват конкретната производствена партида до производителя SIDERÚRGICA BALBOA S.A., Испания. При липса на установени факти за извършена последна съществена, икономически обоснована обработка в Турция, не са налице материалноправните предпоставки за промяна на декларирания непреференциален произход „EU“ и за определяне на произход „TR – Турция“ само въз основа на държавата на изпращане или търговската роля на турския износител.

В тази връзка следва да се отбележи, че в утвърдената практика на Върховния административен съд се приема, че когато за определяне на непреференциалния произход е необходимо събиране на допълнителна специализирана информация — включително от производителя, от органи на друга държава членка или чрез административно сътрудничество по чл. 61 МКС — а административният орган не е предприел такива действия, съдът не може да компенсира тази непълнота чрез собствена преценка. Оценявайки доказателствата по делото през призмата на критерия „последна съществена икономически обоснована обработка“, съдът намира, че преобладаващата част от представените документи сочи на производствен процес, осъществен в Испания, а не в Турция. Mill Test Certificates, приети по делото с официален превод, съдържат данни за производител SIDERURGICA BALBOA S.L., Spain, конкретни heat numbers, механични свойства и химичен състав, стандарт на производство (EN 10025, EN 10204), както и подписи на Quality Control Manager на производителя. От прегледа на административната преписка се установява наличие на снимков материал и етикети, поставени върху стоката, съдържащи производствени идентификатори, включително heat/coil номера и други технически белези, характерни за проследяване на стоманени продукти. Въпреки присъствието на тези материали в преписката, нито докладът по чл. 84к ЗМ, нито обжалваното решение съдържат анализ на този доказателствен източник. Не е направена съпоставка между данните, съдържащи се в Mill Test Certificates, и маркировките върху стоката, нито е изложено становище относно тяхната относимост, достоверност или евентуални несъответствия. При липса на такава проверка съдът не може да приеме, че органът е извършил пълно и всестранно установяване на фактите по чл. 35–36 АПК.

Сертификатите EUR.1, макар да имат пряко значение за преференциалния режим, също съдържат данни относно производителя и държавата на производство, които не могат да бъдат напълно игнорирани при непреференциалния анализ. От приетите по делото екземпляри се установява, че и в тях са вписани данни за производител от държава членка и за производство в рамките на Европейския съюз, като се посочват номера на фактури и описания на стоките, съответстващи на процесната партида. Макар сертификатът EUR.1 сам по себе си да не е единствено и достатъчно доказателство за непреференциален произход, съдържащите се в него реквизити следва да бъдат оценени в съвкупност с останалите доказателства – Mill Test Certificates, декларации на производителя, маркировки на стоката и търговски документи. Административният орган не е извършил подобна съвкупна оценка, а е отрекъл относима доказателствена стойност на EUR.1 въз основа на чисто формално съображение, без да анализира фактическото съдържание на сертификатите.

При това положение съдът приема, че митническата администрация не е изпълнила доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК да установи фактическите основания за промяна на декларирания непреференциален произход и за определяне на нов произход „TR – Турция“. Органът не е доказал нито наличието на последна съществена обработка в Турция, нито обстоятелства, които да изключват производството в Испания и да обезсилват доказателствената сила на Mill Test Certificates и останалите документи. Вместо това е направен извод за турски произход по редукционистичен начин – основно въз основа на фактуриране и изпращане от Турция – което е в пряко противоречие с критерия на чл. 60 МКС.

В тази връзка следва да се прецени и правилността на приложението на чл. 243, пар. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, на който органът се позовава. Посочената разпоредба допуска, когато декларираният непреференциален произход се окаже неправилен и представените доказателства са недостатъчни за определяне на действителния произход, митническите органи да определят произхода въз основа на наличната информация. Тази норма обаче не освобождава органа от задължението да положи всички дължими усилия за събиране на релевантни доказателства, включително чрез административно сътрудничество по чл. 61, § 2 МКС, нито му позволява да определя произход въз основа на предположения или „по подразбиране“ от държавата на износ. „Наличната информация“ в смисъла на чл. 243, пар. 4 следва да бъде резултат от пълно и добросъвестно проведено разследване, а не от формален, ограничен по обхват контрол.

В конкретния случай, както вече беше установено, органът не е използвал механизма за административно сътрудничество с митническите органи на предполагаемата държава производител (Испания), не е изискал допълнителни данни от европейския производител, нито е проверил автентичността на представените Mill Test Certificates. При това положение не може да се приеме, че е налице „недостатъчност на доказателствата“ по смисъла на чл. 243, пар. 4, която да оправдае определянето на нов произход на базата единствено на държавата на изпращане и фактуриране. Използването на тази норма в разглеждания случай фактически превръща презумпцията „изпратено от Турция = произведено в Турция“ в заместител на реалния анализ по чл. 60 МКС, което е недопустимо.

Що се отнася до приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, съдът приема, че този акт въвежда окончателни защитни мерки под формата на допълнително мито в размер на 25 % върху определени стоманени продукти с произход от трети държави, но не съдържа самостоятелни правила за определяне на непреференциалния произход. Регламентът предполага предварително и законосъобразно определяне на произхода по правилата на МКС, включително чл. 60 и чл. 61, и едва след това – проверка дали са налице материалноправните предпоставки за начисляване на защитното мито (вид на стоката, тарифен код, наличност/изчерпване на квоти и др.). Следователно допълнителното мито по Регламент 2019/159 може да бъде дължимо само ако е надлежно установено, че стоката има непреференциален произход от трета държава – напр. Турция. В противен случай прилагането на защитната мярка би било в противоречие както с регламента, така и с МКС.

В разглеждания случай митническата администрация е определила нов непреференциален произход „TR – Турция“ без да изложи убедителна фактическа и правна обосновка за това и само въз основа на тази неправилно определена страна на произход е приложила допълнителното мито от 25 % по Регламент 2019/159. Като последица от допуснатата материална незаконосъобразност при определяне на произхода, и начисляването на защитното мито се явява лишено от правно основание.

С оглед на всичко изложено съдът приема, че административният орган не е доказал по категоричен и убедителен начин наличието на фактическите и правни предпоставки за изменение на декларирания непреференциален произход „EU“ на процесната стока. При настоящата непълнота на събраните доказателства липсват данни за извършена последна съществена икономически обоснована обработка в Република Турция, а представените от жалбоподателя документи – Mill Test Certificates, сертификати EUR.1, декларации на производителя и маркировки на стоката – не са били надлежно анализирани и оборени. При тези данни съдът приема, че към момента на постановяване на оспореното решение административният орган не е разполагал с достатъчна фактическа и правна основа, за да пристъпи към промяна на декларирания непреференциален произход „EU“ и определяне на нов произход „TR – Турция“, поради което актът противоречи на материалноправните разпоредби на чл. 60 и чл. 61 МКС, чл. 243, пар. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и на релевантните разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореното решение не съответства на приложимите материалноправни разпоредби, уреждащи определянето на непреференциалния произход. Административният орган е достигнал до извод за произход „TR – Турция“ при липса на установени факти за извършена последна съществена обработка на територията на тази държава и без да обори представените доказателства за производство в държава членка на Европейския съюз. Това е довело до неправилно приложение на чл. 60 и чл. 61 МКС, както и на чл. 243, пар. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и на защитните мерки по Регламент 2019/159, поради което актът е материално незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Административният акт не съответства и на целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Целта на разпоредбите на чл. 60 и чл. 61 МКС, на чл. 48 МКС и на защитните мерки по Регламент 2019/159 е произходът на стоките да бъде установяван обективно и достоверно въз основа на реално извършената последна съществена обработка, а не въз основа на формални елементи като държавата на изпращане или търговското посредничество. В случая произход „TR – Турция“ е определен без да бъдат установени данни за такава обработка и без да бъдат използвани предвидените в МКС механизми за проверка и административно сътрудничество. Това отклонява приложението на закона от неговата цел – установяване на действителния произход на стоката – и е довело до неправомерно прилагане на защитното мито, което се допуска единствено при наличие на произход от трета държава.

По изложените съображения съдът приема, че оспореното Решение № 32-185308/18.06.2025 г. е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби относно определяне на непреференциалния произход (чл. 60 и чл. 61 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 243, пар. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), както и в несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган не е изпълнил задължението си за пълно, всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка, включително чрез механизма за административно сътрудничество по чл. 61, § 2 МКС, и не е доказал наличието на предпоставки за изменение на декларирания непреференциален произход „EU“.

При това положение жалбата се явява основателна, а оспореното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, разноските по делото следва да бъдат възложени върху административния орган. От представения списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК се установява, че жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 50 лева. Тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.

Воден от изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 32-185308/18.06.2025 г. на директора на Териториална дирекция „Митница Русе“ при Агенция „Митници“, постановено по митническа декларация с MRN 24BG004006104272R0/05.03.2024 г., с което е коригиран декларираният непреференциален произход на стоката от „EU“ на „TR – Турция“ и на „ХЪС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Северен“, ул. „Пловдив-север“ № 64А, са определени суми за досъбиране, както следва:

— мито в размер на 1 532,15 лв. (допълнително начислено мито по ставка 25%);

— ДДС в размер на 306,43 лв. (дължим вследствие на увеличената данъчна основа);

— общо допълнително дължими суми – 1 838,58 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, [ЕИК], да заплати на
„ХЪС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Северен“, ул. „Пловдив-север“ № 64А, сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.