Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 01.11.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на двадесет и девети септемврил през две хиляди и
единадесета година, в състав:
Председател:Росен Д.
при секретаря Р.Г. като разгледа
докладваното от съдия Д. гражданско дело № 1478 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявени са при условията на активно обективно съединяване искове с правно основание
чл. 55 ал.1 ,предложение
трето и чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът И.Д.Д. твърди че е сключил
предварителен договор с ответното дружество за покупко продажба на недвижим
имот-апартамент № 10 в многофамилна жилищна сграда,която ще се построй от
последния в гр.С.,район „К.”,квартал „В.”.При сключването на договора е
заплатил част от договорената продажна цена-23 562 евро,а останалата част
е следвало да заплати при предоставяне на констативен акт образец №
16-удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата,не по-късно от края на
2008 год.През месец Януари 2009 год. ищецът е поканил ответника да представи
необходимите документи удостоверяващи въвеждането на обекта в експлоатация и да
му прехвърли собствеността върху апартамента,като при неизпълнение на това в
едноседмичен срок е заявил,че предварителния договор следва да се счита за
развален.
претендира от ответника заплащане на
даденото капаро -23 561 евро и сумата от
4712.20 евро- неустойка по силата на т.ІІ.2. от договора.
Моли съдът да уважи исковете ведно със
законните последици -лихви и разноски по делото.
Ответникът Е.С. еоод *** възразява срещу исковете
с аргумент за неоснователност и необоснованост.В отговора си по чл.131 ГПК
твърди,че няма доказателства за заплащане на сумата от 23 561 евро,а
също,че тази сума е върната на ищеца след прекратяването на предварителния
договор , което прекратяване е настъпило на 23.01.2009 год.Моли съдът да
отхвърли претенциите и с оглед на факта,че те се основават на документ,който по
делото е представен във вид на копие,а не в обигинал,каквото искане ответникът
е направил още с отговора си.Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
По силата на сключен
на 28.09.2007 год. предварителен договор страните по делото са договорили
покупко-продажба на недвижим имот-апартамент № 10 със застроена площ от 95.88
кв.м. по проект заедно с 7.35% идеални части от общите части на сградата или
общо 105.36 кв.м.състоящ се от входно преддверие,склад,кухня,дневна,две
спални,балкон,тоалетна,баня и коридор при съседи на имота:апартамент №
9,стълбищна клетка,улица и вътрешен двор,който апартамен ще бъде изграден на
трети надземен етаж на кота +5.70 на многофамилна жилищна сграда,кафе
аперетив,магазин за хранителни стока и гаражи с РЗП 1481.15 кв.м. ,която ще
бъде построена в УПИІ-471 в кв.52 по плана на гр.С.,местност «кв.В.» с площ от
630 кв.м. при съседи на терена:от две страни –улици,П.К. и К.Ч.. Продежнете
цена е фиксирана на сумата от 60 678 евро,като в т.ІІ.2. от договора е
даписано,че купувачът е заплатил на продавача част от тази цена-23 561
евро при подписването на договора. Съгласно т.ІІ.3. остатъка от
сумата-37 162 евро купувачът е следвало да заплати след представяне от
продавача на Констативен акт № 16, което трябва да се случи до края на 2008
год.
С нотариална покана от
13.01.2009 год. /л.14,15 и 16 от делото/
получено от ответното дружество на 15.01.2009 год. при условията на чл.44,ал.1 ГПК/при отказ, ищецът е направил изявление за едностранно разваляне на
предварителния договор ,ако в едноседмичен срок ответникът не му представи Констативен
акт № 16 за сградата,за да може да се сключи окончателен договор.В 14-дневен
срок е поискал връщане на капарото от 23 561 евро и 4712 евро
неустойка-20% от капарото.
С нотариална покана от
22.01.2009 год./без данни за връчване/ ответното дружество е приело,че ищецът
се «отказва» от предварителния договор,без да има законови основания за
това,поради което заявява,че ще задържи капарото и претендира неустойка в
размер на 4712.20 евро.
По делото е представена
ръкописна разписка от 28.09.2007 год. подписана от М.А.,с която последният
удостоверява,че е получил от ищеца 23 561 евро,представляваща
предплата/капаро/ по предварителен договор за продажбата на апартамент № 10 от
28.09.2007 год.
С исковата молба
ищецът е представил предварителен договор от 28.09.2007 год. във вид на
заверено от адвоката му копие,а в първото съдебно заседание е представен този
договор във вид на ксерокопие с оригинално изписване на текст:»вярно с
оригинала»,оригинален подпис и печат на ответнити дружество на всяка от трите
страници на договора.
От назначената СТЕ е
установено,че въпросната заверка на договора за вярно с оригинала,подписа и
печата са оригинали,а не представляват цветно ксерокопие.
Заключението на
назначената СгрЕ е категорично,
че подписите след ръкописния текст «вярно с оригинала» са положени от М.А..
И двете заключения се
възприемат от съда като обективни и професионални и като такива не са оспорени
от страните.
От показанията на св.К.
се установява,че при подписването на предварителния договор за апартамент № 10
е подписан само един оригинален екземпляр
При описаната горе
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 55 ал.1 , предложение трето и чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Съдът счита, че в случая сумата в
размер на 23 561 евро, платена от купувача на продавача по предварителния
договор, не е задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД,
а е авансово заплатената част от продажната цена на имота.Този извод се налага с оглед съдържанието на
договора, в който липсва уговорка в смисъл, че сумата е дадена като
доказателство за сключване на договора и обезпечава неговото изпълнение.Ето
защо разглежда иска като такъв за неоснователно обогатяване с правно основание
чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД.
Съгласно
предварителният договор –т.ІІ.4. продавача е длъжен на прехвърли на купувача
описания в договора имот,без обаче да е фиксиран срок за това.Такъв обаче е фиксиран
за заплащане на остатъка от цената-при представянато от ответника на
Констативен акт № 18,което трябвало да стане до края на 2008 год и няма спор по
делото,че последният не е изпълнил тази уговорка,т.е. налице е виновно
неизпълнение на съществен елемент от договора/липсата на документа за въвеждане
на обекта в експлоатация препятства плащането на остатъка от цената и
сключването на окончателния договор/ от негова страна. Ищецът е бил изправна
страна,тъй като ясно е декларирал желанието си /в нот.покана/ да заплати
остатъка от цената при представяне на Констативен акт № 16.
Няма спор също,че
предварителния договор е развален считано от 23.01.2009 год. Поради отпадане на
основанието, за което е платена исковата сума от 23 561 евро същата подлежи на
връщане.
Съдът не възприема на
първо място становището не ответника,че няма доказателства за плащане на сумата
от 23 561 евро-доказателствата е самия договор,където е записано ясно,че
тази сума е дадена «на ръка» от купувача на продавача при подписването му.
Представения частен
документ - ръкописна разписка от 28.09.2007 год. подписана от М.А., че е
получил горната сума с аргумант, че му е била върната/разписката/ от ищеца след
развалянето на договора и връщане на сумата на последния е без доказателствена
стойност за съда.Тази разписка съдържа писмено изявление на страната,която го
представя,без достоверна дата и не
кореспондира с подписаното и от двете страни в договора,че сумата вече е била
броена при подписването му.Държането на този документ от ответника не е
достатъчно да удостовери твърдяното от него,че е върнал на ищеца след
развалянето на договора сумата от 23 561 евро.
По възражението на
ответника относно формата,в която е представен предварителния договор във
връзка с разпоредбата на чл.183 ГПК: Факт е,че по делото не е представен в
оригинал договора от 28.09.2007 год.,а също и това, че въпреки процесуалната
възможност разпоредена в чл.190 ГПК ищецът не се е възползвал от правото си да
изиска документа от ответника,след като последният твърди,че е подписвал ,но не
с такова съдържание предварителен договор.В тази насока и с оглед
състезателността на процеса съдът не не е имал право да насочва страната /ищеца/.
Въпреки горното и независимо
от причините за липсата на оригинален предварителен договор у ищеца, съдът
намира,че това писмено доказателствено средства не следва да се изключва от
доказателствения материал по делото и представлява годно такова с оглед
обстоятелството,че върху всяка страница на това копие има оригинален подпис на
управителя на ответното дружество,с който потвърждава,че копието е вярно с
оригинала. Този документ съдържа изявление на страната в оригинал, с което
изявление се потвърждава, че датата, съдържанието
и подписите на предварителния договор представен като ксерокопие са верни и
идентични с оригинала на същия този договор. На следващо място в изявленията си
ответникът не оспорва факта,че на тази дата е подписан с ищеца такъв
предварителен договор с предмет описания в него имот/апартамент № 10/,а също че
е платена по силата на този договор сумата от 23 561 евро.
По
искът с правно основание чл.93 ЗЗД-съгласно т.ІІ.2. от предварителния договор при
отказ от договора,отказалата се страна се задължава да върне капарото заедно с
20% лихва върху тази сума.По въпроса,че става дума за авансово плащане и
термина «капаро» е посочен неправилно съдът се е произнесъл по-горе.Искът е
основателен и следва да се уважи в претендирания размер-4712.20 евро.
С оглед на горното
съдът следва да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 23561
евро –платено на отпаднало основание,ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на исковата молба- 20.02.2009 год. до окончателното й
изплащане ,сумата от 4712.20 евро
договорна неустойка, а също и разноски по делото в общ размер 3712 лв.-държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА «Е.С.»
ЕООД с ЕИК:******* и седалище и адрес гр.С., ,ж.к М. 1,бл.*,вх.»*»,ет.**,ап.** да заплати на И.Д.Д.
ЕГН:********** *** сумата от 23 561 евро
с правно основание чл.55,ал.3,пр.трето ЗЗД ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 20.02.2009 год. до окончателното й изплащане, сумата от 4712.20 евро с правно основание
чл.92,ал.1 ЗЗД и разноските по делото в
размер на 3712 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: