Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………………., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При
участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и
секретаря ПЕНКА МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова кас. адм.
нак. д. № 318/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „ДАР 69“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище с. Припек, област Варна, представлявано от С. А. , подадена
чрез адв. П.И. - ВАК, срещу Решение № 260181 от 30.09.2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по АНД № 2864/2020 г., с което
е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000328 от 20.06.2019 г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна
(понастоящем Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна).
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че районният
съд не е обсъдил доводите на наказаното дружество, сочещи незаконосъобразност
на НП, като липсват правни доводи или направените са изцяло бланкетни. Заявява
се категорично несподеляне на съжденията на съда за безспорна установеност на
извършеното от страна на превозвача нарушение, тъй като не се установяват
факти, относими към вмененото на дружеството нарушение – извършването на превоз
и неговия характер. Поддържа се, че липсва надлежна привръзка със съответен
текст от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) или подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, за да е безспорно приложението на чл. 96г, ал. 1
ЗАвПр, доколкото тестът на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвПр препраща към наредбите по
чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 ЗАвПр, т.к. изискванията за психологическа
годност са определени в наредбите, респ. липсва привръзка с релевантна
материалноправна норма, поради което изводите на ВРС са нелогични и
противоречиви. Твърди се и че изискванията, на които трябва да отговаря водачът
следва да са определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, но Наредба № 36 от 15.05.2006 г. е издадена на основание Закона
за движението по пътищата (ЗДвП). На следващо място касаторът изтъква, че
липсата на издадено валидно удостоверение не е сред изискванията за психологическа
годност на водачите, а същото установява психологическа годност, доказва я, при
липса на факти в противна насока. Искането е да се отмени обжалваният съдебен
акт и да се отмени потвърденото с него НП. Излагат се и доводи за неправилност
на обжалвания съдебен акт и в частта на разноските, като се иска изменение в
тази част като бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Ответникът в касационното
производство – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна (РД „АА“),
правоприемник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна (ОО “АА“)
Варна, не представя писмен отговор и не изпраща представил в съдебно заседание,
за което е редовно призован.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата, респ. пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Съдът, като
прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, установени
от ВРС от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК,
определяща обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес
от обжалване на решението като неизгодно за него.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно постановление № 23-0000328
от 20.06.2019 г. на началника на ОО“АА“ Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лв. на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвПр за извършено нарушение на същата разпоредба.
Решението на въззивния съд е постановено при повторно
разглеждане на делото след като с Решение № 927 от 14.07.2020 г. по КАНД №
1253/2020 г. на АдмС – Варна е отменено предходно постановеното Решение № 547
от 09.04.2020 г. по АНД № 415/2020 г. на ВРС и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на ВРС.
От фактическа страна ВРС приема, че доказателствата по
делото сочат на доказаност на вмененото с НП нарушение, а именно – „ДАР 69“ ЕООД
в качеството на превозвач, на 28.08.2018 г., в гр. Варна, допуснал извършването
на обществен превоз на товари с т. а. с № В****НК, видно от информацията от
паметта на дигиталния тахограф за дата 28.08.2018 г., без водачът – Р.А.К., с
ЕГН **********, да отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 ЗАвПр, с което е и осъществен съставът на нарушение по чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 ЗАвПр. Взето е предвид, че водачът е имал удостоверение за
психологическа годност със срок на валидност от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г.,
т.е. към 28.08.2018 г. е нямал издадено ново, като ново такова е издадено на
15.10.2018 г. Нарушението е установено при извършена документална проверка на
дружеството-превозвач. АУАН е съставен на 17.04.2019 г., в присъствието на представляващия
дружеството без последният да е вписал възражения в АУАН или да е направил
допълнително такива.
За
да потвърди обжалваното наказателно постановление, ВРС приема, от една страна, че
НП е издадено от компетентен орган, както и че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН
и НП са съответно съставен и издадено в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като са приети за неоснователни възраженията на наказаното лице в този
аспект. Направен е извод, че в съответствие с чл. 57 ЗАНН вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата, като са посочени и датата,
на която е осъществен превозът, и нарушената правна норма. Прието е, че
възраженията за непосочване на конкретен текст от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
са неоснователни, доколкото в НП са изложени причините, поради които случаят не
е маловажен.
От
друга страна, отнасяйки установените факти към посочената от наказващия орган
като нарушена и съответно санкционна норма, ВРС стига до извод, че извършването
на процесното нарушение се установява безспорно по делото и правилно на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева. Прието е, че по
безспорен и категоричен начин се установява, че наказаното лице има качеството
на лицензиран превозвач, който на основание чл. 7а, ал. 2 ЗАвП може да
осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Прието
е за установено и че водачът, извършил превоз на товари за дружеството на
28.08.2018 г., не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй
като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност - видно от
приложената по преписката справка, новото удостоверение за същия водач е
издадено на 15.10.2018 г., т.е. след осъществяване на превоза от 28.08.2018 г.
Обстоятелството, че именно на 28.08.2018 г. водачът е управлявал превозно
средство, с което е осъществен превозът, ВРС приема, че се доказва по безспорен
и категоричен начин от приложената по преписката информация от дигиталния тахограф,
като в случая видът на превоза се установява от приложените по делото
документи. ВРС посочва, че за превозвача е налице задължение да не допуска
водач, който не отговаря на изискванията на закона или на подзаконовите
нормативни актове, а в случая задължението за притежание на удостоверение за
психологическа годност на водача е въведено с нормата на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП,
респективно с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Доколкото допуснатото
нарушение е осъществено в седалището на дружеството, тъй като от там то
ръководи своята оперативна дейност по извършване на превози, въззивният съд
приема, че там е и мястото на извършване на конкретното нарушение – допускане
до извършване на превоз на водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Направен е извод, че за превозвача е било налице
задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че да не допуска
да се извършва превоз без необходимите и валидни документи, което в случая не е
изпълнено.
ВРС
излага и съображения за липсата на основания да се приеме деянието за маловажен
случай по чл. 28 ЗАНН.
С
обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на ответника възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лв., като в тази част решението е обжалвано и с
Определение № 260183 от 28.01.2021 г. на ВРС по адм. дело № 2864/2020 г. не е
изменено и не е отменено Решение № 260181 от 30.09.2020 г. в частта за
разноските.
Определение
№ 260183 от 28.01.2021 г. на ВРС по адм. дело № 2864/2020 г. е постановено след
като с Определение № 2536 от 25.11.2020 г. по адм. дело № 2392/2020 г. на АдмС
– Варна е прекратено производството по делото и е върнато делото за произнасяне
по искането за изменение на решението на ВРС в частта за разноските, което
искане е направено пред касационната инстанция. Определение № 260183 от
28.01.2021 г. на ВРС по адм. дело № 2864/2020 г. не е обжалвано пред АдмС –
Варна, а доколкото компетентният въззивен съд се е произнесъл по искането,
обективирано в касационната жалба и съдебният му акт не е обжалван, касационната
инстанция не дължи произнасяне по направеното първоначално с касационната жалба
искане пред некомпетентния съд във връзка с присъдените от ВРС разноски.
Обжалваното решение на ВРС е
правилно. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към
приложимите правни норми. Административният съд напълно споделя изводите на ВРС
и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите му. Въззивният съд не е
допуснал неправилно приложение на материалния закон, както и не е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. не се установяват
касационните основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Правилно
ВРС приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да
влекат неговата отмяна, както и че правилно е определена квалификацията на
нарушението. Правилен е
изводът, че безспорно е установено по делото, че „ДАР 69“ ЕООД е извършило процесното нарушение. Правилни са и изводите за
законосъобразност на наложеното наказание като вид и размер, както и за
неприложимостта в случая на чл. 28 от ЗАНН. Тези изводи се основават на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, установяващи
се от доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност.
Извеждащите
се от доказателствата по делото факти еднопосочно сочат, че на 28.08.2018 г. е
допуснато извършване от наказаното лице–превозвач на превоз на товари, който е
осъществен от водач, за който водач не се доказва да има валидно удостоверение
за психологическа годност към момента на извършване на превоза и въпреки това
превозвачът го е допуснал да осъществи въпросния превоз на 28.08.2018 година.
Изискването за психологическа годност на водача, респ. за притежаване на такъв
документ от водач, който се допуска да извършва международни превози на товари
от лицензирани за това превозвачи, се съдържа именно във визираната в АУАН и НП
разпоредба на чл. 7а, ал. 2 ЗАвПр.
При
липса на такова удостоверение за водача, който ще осъществява превоза,
лицензираният превозвач не следва да му възлага, не следва да допуска извършването
на превоз на товари с МПС, предназначено в случая за международен обществен превоз
според констатациите по отношение на автомобила - т. 13.2 от Констативен
протокол № 80-00-10-64/5/22.04.2019 г. и предвид включването на въпросния
автомобил с рег. № В****ВН към международния лиценз на наказаното
дружество-превозвач, според справката на ИААА за издадените лицензи. Управлението
на автомобила, респ. извършването на обществен превоз се установява и от
информацията от паметта на дигиталния тахограф за дата 28.08.2018 г. Релевантният
факт за отговорността по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр е допускането от превозвача
на управление на МПС за обществен превоз от водач, който водач не удостоверява
да е психологически пригоден. Наказаното дружество не ангажира по делото
доказателства, които да обосновават извод, че при управлението на процесния
автомобил на 28.08.2018 г. не е извършван именно обществен превоз на товари, а
някаква друга дейност или друг вид превоз. Предвид изложеното неоснователно
касаторът твърди, че не се установява извършването на превоз и неговия
характер.
Както
се посочи, изискването за лицензираните превозвачи да осъществяват превозите на
товари с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност е
регламентирано в ЗАвПр – чл. 7а, ал. 2, т.е. правилно наказващият орган е
ангажирал на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр отговорността на
превозвача, който е допуснал извършването на процесния обществен превоз в
нарушение на изискванията на ЗАвПр. Неоснователно касаторът твърди, че липсва
привръзка с релевантна материалноправна норма от ЗАвПр или подзаконовите
актове. Изрично в НП е посочено, че при извършване на процесния превоз на
28.08.2018 г. водачът няма издадено валидно удостоверение за психологическа
годност, а именно последното удостоверява, че водачът отговаря на изискванията
за психологическа годност. Последно посоченото обоснова наличието на ясна
индивидуализация на процесното нарушение.
Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г., издадена от министъра на транспорта, определя
конкретните изисквания за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. Изискването обаче лицензираните превозвачи да
осъществяват обществен превоз с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност е изрично въведено именно с нормата на чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 ЗАвПр.
По
аргумент от чл. 36 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. удостоверението за
психологическа годност се издава при положително становище след приключване на
психологическото изследване. Липсата на валидно удостоверение към момента на
осъществяване на процесния превоз обуславя извод, че водачът не отговаря на
изискванията за психологическа годност, доколкото този факт ЗАвПр регламентира,
че се установява с издадено, в съответствие с изискванията и по реда на Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г., удостоверение.
Неоснователно
е възражението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил наведените от
наказаното лице твърдения за незаконосъобразност на НП. Касационната инстанция
намира, че следва да се посочи само следното:
Процесният
превоз на товари е извършен от превозвач, който е юридическо лице, поради което
правилно именно на превозвача е наложена имуществената санкция, за налагането
на която законодателят е предвидил възможност в нормата на чл. 96г, ал. 1 от
ЗАвПр, както и ВРС приема. Транспортна дейност се извършва от името и за сметка
на превозвача и е ирелевантно за ангажиране на отговорността по посочената в НП
разпоредба лицето – управител или представляващ дружеството, тъй като тези лица
действат единствено от името и за сметка на дружеството-превозвач. Когато
превозвачът е юридическо лице именно юридическото лице допуска до управление на
превозно средство за обществен превоз водачът, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Релевантно
за определяне на момента на извършване на нарушението е времето на фактическото
допускане на извършването на превоза от водач, който не притежава удостоверение
за психологическа годност, а този факт, контролните органи са извели от паметта
на дигиталния тахограф.
С
оглед изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Обжалваното
решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изхода на спора са налице основания за присъждане на разноски на ответника, но
искане в този аспект не е направено.
На основание чл. 221, ал. 2, предл първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260181 от 30.09.2020 г., постановено по АНД № 2864/2020 г. на
Районен съд – Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.