О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№699
гр. Пловдив, 06.12. 2019 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
592 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 НПК.
С определение от 19.11.2019 г. по ЧНД № 728/2019 г. Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения П.Д.Т. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието в размер на 4 години 2 месеца и 11 дни наложено му с определение № 1328/24.11.2016 г. по ЧНД № 23 98/2016 г. на ОС - Пловдив, потвърдено с определение №6/01.02.2017 г. на Апелативен съд гр. Пловдив - едно общо наказание в размер на 10 години лишаване от свобода.
Недоволен от така посоченото
определение е останал осъденият, който го е обжалвал с искане то да бъде
отменено и неговата молба да бъде уважена.
Началникът на Затвора гр. П., в писмено
становище, счита че жалбата е неоснователна.
Окръжна
прокуратура гр. Пазарджик не е взела становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският апелативен съд
намира, че напълно обосновано първостепенният
съд е преценил, че осъденият П.Д.Т. все още не е дал доказателства за своето поправяне и
не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у него по време
на изтърпяване на наказанието.
За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел за безспорно установено, че за първи път осъденият постъпва в затвора П. на 08.04.2015 г. като превод от затвора П..
С присъда №338/07.11.2014 г. по НОХД№3539/2014 г. на PC – Пловдив той е признат за виновен в престъпление по чл.150 ал. 1 НК, извършено на 03.08.2013 г., за което му е наложено наказание от на 4 г. лишаване от свобода.
Със споразумение №401/17.12.2015 г. по НОХД №4374/2015 г. на PC - Пловдив е осъден на 1 г. лишаване от свобода, за престъпление по чл. 215 ал. 1 прил. 3 НК
Също със споразумение №62/23.06.2015 г. по НОХД № 676/2015 г. на ОС – Пловдив на основание чл. 343 ал. 3, прил. 1,4,5 б. „б", вр. чл. 343 ал. 4, вр. чл. 342 ал. 1 от НК е осъден на 8 г. лишаване от свобода.
С определение № 1328/24.11.2016 г. по ЧНД №2398/2016 г. на ОС – Пловдив по чл. 25, 23, 24 НК е определено по присъди: НОХД № 3539/2014 г. на PC - Пловдив - 4 г. лишаване от свобода; НОХД № 4374/2015 г. на PC - Пловдив - 1 г. лишаване от свобода; НОХД № 676/2015 г. на ОС - Пловдив - 8 г. лишаване от свобода и е определено едно общо наказание в размер на 10 години лишаване от свобода.
Зачетено е предварително задържане по НОХД № 3539/2014 г. на PC - Пловдив от 05.08.2013 г. до 09.08.2013 г. - 4 дни, по НОХД № 676/2015 г. на ОС - Пловдив от 16.10.2014 г. до 06.03.2015 г. - 4 м. и 20 дни. Зачетено е като изтърпяно още: от 12.07.1995 г. до 01.08.1995 г. /включително/ - 20 дни и от 16.10.1996 г. до 31.01.1997 г./включително/ - 3 м. и 16 дни, или общо са зачетени - 9 м. Начало на наказанието: 06.03.2015 г.
Към датата на първоинстанционното заседание – 19.11.2019 г. е изтърпял фактически 5 г. 5 м. и 13 дни. От работа – 4 м. 6 дни. Всичко 5 г. 9 м. и 19 дни, остатък 4 г. и 2 м. 11 дни. Така на практика е изтърпял изискуемия минимум за предсрочно условно освобождаване.
Видно от представеното становище на затворническата администрация при първоначалната оценка той е преценен, като носител на среден риск от рецидив. Изведените първоначално зони засягат настоящото правонарушение, отношението спрямо правонарушението, злоупотребата с алкохол и уменията за мислене.
Рискът от сериозни вреди в рамките на пенитенциарния престой, в условията на строг режим е преценен като по - скоро нисък. В условията на свобода е преценен като среден, с възможности за бърза градация, особено под влияние алкохол.
При последвалите преоценки е отчетено значително повишение по отношение риска от рецидив, като при последната преоценка са отчетени 87 т..
Продължават да се отчитат сериозни дефицити в почти всички значими сфери: настоящо правонарушение - осъден за три тежки умишлени престъпления; отношение спрямо правонарушението - не приема размера на кумулативното наказание, като го счита за изключително завишен; взаимоотношения - остър и конфронтиращ се, с беден поведенчески репертоар, агресивно зареден, без склонност към компромиси. С поведението си е довел до разрив в контактите с близки и роднини, както и със семейството му. Начин на живот и обкръжение - липсват контакти с позитивна насоченост, във взаимоотношенията си е ориентиран изключително меркантилно; междуличностни проблеми - склонен да кумулира напрежение, без умения за ефективно разреждане. Като цяло е агресивно зареден, като в условията на изолация агресията му намира основно вербален израз и писане на жалби с клеветническо съдържание.Умения за мислене - показва повърхностно мислене и поведение, неумения да извлича поуки от минали грешки и ниско правно съзнание.
Спрямо пенитенциарните служители и администрацията на затвора е настроен негативно и опортюнистично. Трудно търпи възражения и чуждо мнение, различно от неговото. Завишената му самооценка и присъщият му егоцентризъм са сериозна пречка в общуването му, както със служителите на затвора, така и с по - голяма част от останалите лишени от свобода. Същият е със слабо изразена самокритичност и силни оневинителни самозащити. За всяка негова грешка търси оправдания във външни фактори и зле стекли се обстоятелства. Това е така, както по отношение на престъпленията, за които изтърпява наказание, така и за кризите във взаимоотношенията му с околните, като цяло.
Рискът от сериозни вреди се запазва в първоначално отчетените параметри.
Наблюденията над личността и поведението на лишения от свобода Т. не отчитат промени в положителен аспект.
При закрепване на поведението му в дисциплинарно отношение и недопускане на нови нарушения, наказанията му следва да бъдат заличени в началото на месец юли 2020 г. При условие, че лишеният от свобода Т. закрепи дисциплинарното си поведение и му се заличат наложените наказания, в плана на присъдата му се предвиждат стъпки към прилагане принципите на „прогресивната система", като първоначално бъде разгледан за замяна на режима от строг на общ.
На този етап изпълнението на целите и задачите на наказанието лишаване от свобода при осъдения П.Т. не са постигнати. Времевият период на изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“ е недостатъчен, за да се направи изводът, че целите на наказанието по чл. 36 от НК са изпълнени.
С оглед гореизложеното и предвид цялостното му поведение, Пловдивският апелативен съд също счита, че
макар и да са налице формалните предпоставки на чл.70, ал.1, т.1 НК, към
настоящия момент не са постигнати целите на наказанието „лишаване от свобода“
по отношение на осъдения П.Д.Т.. Предвид необходимостта от
продължаване на корекционния процес и настоящата инстанция счита, че не е
налице втората изискуема предпоставка на закона - наличие на доказателства за
поправянето
на лишения от свобода.
С оглед изложеното молбата му за
условно предсрочно освобождаване правилно е оставена без уважение.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира,
че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.11.2019 г. по ЧНД № 728/2019 г. на Пазарджишкия
окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.