Решение по дело №1501/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е П. Г. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.4, ет.7. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д. Е. от АК Бургас

Ответник по касация е началник група в сектор ПП на ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в касационното производството, редовно призован.

Страна в производството е и прокурор в ОП Бургас, съобразно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Жалбата е насочена срещу решение № 539/02.07.2024г. по АНД № 1689/2024г. на Районен съд Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-002378/20.10.2023г. на началник група в сектор ПП на ОДМВР Бургас, с което на П. М. е наложено наказание глоба 200лв. за извършено административно нарушение по чл.177 ал.6, вр. с чл.145 ал.2 от ЗДП.

В касационната жалба се обосновават доводи за неправилно приложение на материалния закон, произтекло от неправилно установяване на фактите по случая. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното решение касационната инстанция проверява съобразно пределите по чл.218 ал.2 АПК – в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна е установено следното.

На 25.03.2023г. лицето Д. Л. е сключило в Германия договор за закупуване на МПС Ф. Т., затворен камион, с дата на първа регистрация 29.01.2009г., с номер на рама WF0XXXTTFX8G80261и двигател № P8FA8G80261, с рег. номер BS608K. На 06.04.2023г. Л., все още в Германия, е застраховал превозното средство и получил от германски регистрационен орган валиден регистрационен номер за износ (транзитни номера). На 04.05.2023г. същият автомобил е бил представен пред КАТ Бургас за регистрация от касатора П. М.. С оглед регистрацията на автомобила на свое име, т.е. като собственик, М. е представил горните документи, както и декларация, в която е посочил, че лицето Д. Л. е закупил автомобила „в полза и със средства на“ М.. При горните обстоятелства автомобилът бил регистриран с посочен собственик М., но било прието, че жалбоподателя е придобил превозното средство на 25.03.23г., при което до датата на заявяване на регистрацията, т.е. до 04.05.2023г. е изтекъл повече от един месец от придобиването.

При горните факти настоящата инстанция приема, че материалният закон е приложен неправилно.

Съгласно приложимите разпоредби на чл.177 ал.6 и чл.145 ал.2 от ЗДП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, като при неизпълнение на това задължение се налага глоба 200лв. Глобата се налага на лицето, придобило собствеността, поради което преди да издаде наказателното постановление решаващият орган следва да приема обоснован, т.е. подкрепен с доказателства извод за придобиването на собствеността от посоченото в акта лице.

В случая събраните доказателства не обосновават такъв извод. Всички представени документи сочат, че на 25.03.2023г. процесния автомобил е бил придобит от лицето Л., като същевременно липсват документи за последващо придобиване на превозното средство от М.. Представената от последния декларация е само негово твърдение и не представлява надлежно доказателство за придобиване на собственост. Липсват каквито и да са изходящи от трети лица документи, подкрепящи твърдението на М.. При тези обстоятелства изводите на регистрационния орган и на административнонаказващия орган, че жалбоподателя е собственик на товарния автомобил и в частност, че именно той го е придобил на 25.03.2023г. са необосновани и неправилни. Представянето от страна на М. на автомобила за регистрация не е съставомерно по чл.177 ал.6 от ЗДП. Издаденото за това НП е в нарушение на материалния закон.

Тъй като крайния извод на настоящата инстанция не съвпада с този на първоинстанционния съд, на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да се отмени, като на основание чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 539/02.07.2024г. по АНД № 1689/2024г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-002378/20.10.2023г. на началник група в сектор ПП на ОДМВР Бургас, с което на П. М. е наложено наказание глоба 200лв. за извършено административно нарушение по чл.177 ал.6, вр. с чл.145 ал.2 от ЗДП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.