М О Т И В И
към решение №
260378/16.03.2021 г. по АНД № 714
по описа за
2021 година на Районен съд Варна, Пети състав
Районна прокуратура
Варна е внесла с вх.№ 273013/18.02.2021 г. в Районен съд Варна по тяхна
преписка № 6120/2020 г. постановление заедно с материалите по досъдебно
производство № 190/2018 г. по описа на Сектор Пътна полиция при Областна
дирекция на МВР Варна, водено срещу К.В.М. ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.343
ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.129 ал.2 пр.2 от Наказателния
кодекс/НК/ с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание.
С оглед разпоредбата
на чл.378 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/, съдът приема за
установена следната, отразена в постановлението на Районна прокуратура Варна,
фактическа обстановка:
На 04.05.2020 г. около
10:00 часа обв.К.В.М. управлявал лек автомобил Опел
Астра с рег.№ В 6510 ВТ в гр.Варна по бул.Република, навлязъл в отбивката на
медицински комплекс Марешки и влязъл в паркинга и се движел съвсем бавно, като
търсел място за паркиране. По същото време пред клона на Банка ДСК, намиращ се
в сградата, се била образувала опашка, на която чакал своя ред пострадалия В.С.Б.,
който бил стъпил на пътя в близост до бордюра. Автомобилът се движел с около 10
км/час. Обв.М. предприел ляв завой, не съобразил
гарабитите на автомобила и с предно дясно колело закачил стъпалото на левия
крак на пострадалия, който паднал напред на лявата си страна.
Според заключението на
автотехническата експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство от доц.
д-р инж.Радостин Димитров е видно, че:
1. Скоростта на движение на лекия автомобил преди удара
е била 10 км/час.
2. Дължината на
опасната зона на спиране на лек автомобил Опел Астра с рег.№ В
6510 ВТ при приетата скорост на е била 3,0 метра. Дължината на опасната зона е
била по-малка от разстоянието, на което се е намирал автомобила от момента на
настъпване на опасността 9,7 метра, поради което пешеходецът попада извън
опасната зона за спиране на автомобила и от техническа гледна точка водачът е
имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране.
3. Причините за
настъпването на автопроизшествието са несъобразяване от страна на водача на
автомобила с неговите габарити и присъствието на пешеходеца на пътя в паркинга,
където се движат автомобили.
От заключението на
съдебно-медицинска експертиза № 21а/2020 г., изготвено от експерт д-р Д.Р. е
видно, че Б. е получил счупване на долния край на лъчевата кост, обусловило
трайно затрудняване движенията на лявата ръка за период, по-голям от един месец,
не е изпадал в безсъзнателно състояние.
С гореописаното деяние
според Районна прокуратура Варна обвиняемият К.В.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342
ал.1 пр.3 вр.чл.129 ал.2 пр.2 от НК – за това, че на 04.05.2018 г. в гр.Варна, бул.Република
№ 15, на паркинга пред медицински комплекс Марешки, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил Опел Астра с рег.№ В 6510 ВТ, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не контролирал
непрекъснато превозното срество, което управлявал и не спрял незабавно при
възникнала опасност за движението – стоящия на пътя пешеходец В.С.Б. и по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяващи се в трайно
затруднение в движението на горен ляв крайник поради счупване на лява лъчева
кост.
Представител на
Районна прокуратура Варна счита, че са налице предпоставките за прилагане на
чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на М. с налагане на
административно наказание:
- деянието е извършено
по непредпазливост и за него е предвидено наказание лишаване от свобода до 3
години или пробация;
- обвиняемият М. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел;
- от деянието не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване;
- не е налице нито
една от отрицателните предпоставки по чл.78а ал.7 от НК
и прави предложение
обвиняемият К.В.М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно заседание
представител на Районна прокуратура Варна, редовно призована, не се явява.
Пострадалият В.С.Б. бе
запознат с разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК, че наказателното производство
може да бъде прекратено, ако пострадалият поиска това и заяви, че не желае да
бъде прекратено наказателното производство.
Защитникът на обвиняемия
адв.М. в хода по същество поддържа предложението на
Районна прокуратура Варна, моли съда да освободи доверителя му от наказателна
отговорност и да му наложи глоба в минимален размер.
Обвиняемият М. не се
явява в съдебно заседание. В разпита си в качеството на обвиняем на досъдебното
производство съжалява за случилото се.
При формиране на
своето решение съдът взе предвид и следните писмени доказателствени средства,
съдържащи се в досъдебното производство:
1. Протоколи за
оглед на местопроизшествие/л.18 и л.28 от ДП/.
2. Скици към
протоколите за оглед/л.20,л.30 от ДП/.
3. Албум с
фотоснимки, изготвени при огледа на местопроизшествие/ л.23-27, л.33-37 от ДП/.
4. Съдебномедицинска
експертиза № 21а/2020 г./л.44 от ДП/.
5. Автотехническа
експертиза/л.50 от ДП/.
6. Протокол за
химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 362/05.05.2020 г./л.63 от ДП/.
7. Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози/л.64 от ДП/.
8. Справка за
нарушител/л.65 от ДП/.
9. Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 480/05.05.2020 г./л.69 от ДП/.
10. Амбулаторен лист № 000302/04.05.2020 г./л.70
от ДП/.
11. Писмо от Районен център 112 Варна с приложен CD/л.72 от ДП/.
12. Докладна записка УРИ 430р-12019/12.05.2020 г.
по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна/л.87 от ДП/.
13. Писмо рег.№ РД20019014ВН_003ВН от 27.10.2020 г.
от Община Варна, Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни
услуги“/л.93 от ДП/.
14. Писмо рег.№ РД20020761ИП_001ВН от 06.11.2020 г.
от Община Варна, ОП „Инвестиционна политика“/л.94 от ДП/.
Съдът кредитира изцяло
заключенията на химическата, съдебно-медицинската и автотехническата експертизи
като обективни и компетентни. Заключенията на автотехническата експертизи е
изготвено след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства,
същите са аргументирани и мотивирани изключително подробно и аргументирано.
Съдът кредитира и
другите писмени доказателствени средства, цитирани по-горе, събрани в хода на
досъдебното производство и приобщените на основание чл.283 от НПК.
Съдът кредитира и
свидетелски показания на свидетелите В.С.Б. и Ж.Д.Я., дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като същите са обективни, взаимно допълващи се и
подкрепени от писмените доказателствени средства по делото.
При така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
От обективна
страна нормата на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК е
характерно това, че по своята същност нормата е бланкетна. Съгласно теорията
бланкетната диспозиция е тази, при която за непълноти в признаците на състава
на дадено престъпление се препраща към нормативен акт извън Наказателния кодекс,
където са уредени определени понятия или институти. В конкретния случай
нормите, уреждащи транспортните престъпления препращат към законови и
подзаконови нормативни актове, в които се съдържат специалните правила,
очертаващи дължимото поведение при управление на транспортно средство.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК се
изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на моторно
превозно средство, очертани най-вече в Закона за движението по пътищата и
Правилника за прилагане на ЗДвП. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 ал.1
от НК,
според съдебната практика, може да се осъществи чрез действие или бездействие,
с което се нарушават правилата за движение по пътищата и с това виновно се
причиняват предвидените в закона противоправни последици /престъпния резултат/.
В конкретния
случай изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемия чрез действия и се
изразява в нарушение на конкретни разпоредби, визирани в ЗДвП.
Нарушаването на правните норми от цитирания нормативен акт се изразява в
конкретни нарушения на разпоредбите на чл.20 ал.1: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и чл.20 ал.2
изр.второ от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да направят всичко възможно да намалят скоростта или да
спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението". В конкретния случай съдът намира, че на 04.05.2020 г. при
управлението от страна на обвиняемия М. на лек автомобил Опел Астра с
рег.№ В 6510 ВТ в гр.Варна, на бул.Република на паркинг пред
медицински комплекс Марешки, той е управлявал превозното средство без да го
контролира непрекъснато и като не се е съобразил с наличието в близост на
пешеходци. Нарушенията в съвкупност на конкретно цитираните правила за движение
по пътищата от страна на обвиняемия К.М. е довело до вредоносния резултат –
причиняване на средна телесна повреда на В.Б.. Констатираните нарушения на
правилата за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения
престъпен резултат- причиняване на средна телесна повреда на В.Б..
При преценка на
събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът намира, че в
конкретния случай пострадалият Б. като участник в движението-пешеходец чрез
своето поведение на пътя е съпричинила настъпилия вредоносен резултат. Съгласно
постоянната практика на ВКС на РБ, за да е налице съпричиняване е необходимо да
са налице следните предпоставки: извършените действия да нарушават предписани
от нормативен акт правила за поведение; нарушенията да са в причина връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие;
нарушенията да не зависят от волята на водача /решение № 260 от 05.05.1983 год.
по н.д. № 216 от 1983 год., III наказателно отделение/. Безспорно по делото е
установено от назначената авто-техническа експертиза, че при преценка на
локализацията и морфологията на констатираните травматични увреждания и огледа
на автомобила, че в момента на удара пострадалият се е намирал на пътното
платно, а не на тротоара, където би следвало да се намира като пешеходец. С тези
си свои действия пострадалият е нарушила разпоредбата на чл.108 ал.1 от
ЗДвП.
Нарушението е в причина връзка с вредоносния резултат и чрез действията си
пострадалият е допринесъл за осъществяването на съставомерния резултат. Предвид
горното, настоящият съдебен състав намира, че пострадалият Б. е съпричинил
престъпния резултат, нарушавайки цитираната по-горе нормативна разпоредба,
въвеждащи задълженията за пешеходците да се движат по тротоарите. Това
обстоятелство е важно и съществено относно вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняемия М.. Но то по никакъв начин не игнорира
изключителната вина на обвиняемия за настъпването на съставомерните
общественоопасни последици.
От
субективна страна съдът деянието е извършено при условията на несъзнавана
непредпазливост/небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Тази форма на вината се характеризира с два
момента-отрицателен и положителен. Обвиняемият М. не е предвиждал възможността да настъпят общественоопасните
и вредни последици. Налице е и положителният момент при несъзнаваната
непредпазливост - деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
тези вредни последици. Формата на вина е извлечена от действията и цялостното
поведение на обвиняемия М.
– управление на МПС, несъобразено с конкретната пътна обстановка. Безспорна е
причинно-следствената връзка между описаното поведение на обвиняемия М. и причинения вредоносен резултат.
Съдът счита, че с оглед гореизложеното действително
са налице предпоставките на чл.78а от НК поради което призна за виновен К.В.М.
за виновен за извършено от него престъпление
по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.129 ал.2 пр.2 от НК –
за това, че на на 04.05.2018 г. в гр.Варна, бул.Република № 15, на паркинга
пред медицински комплекс Марешки, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил Опел Астра с рег.№ В 6510 ВТ, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато
превозното срество, което управлявал и не спрял незабавно при възникнала
опасност за движението – стоящия на пътя пешеходец В.С.Б. и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда, изразяващи се в трайно затруднение в
движението на горен ляв крайник поради счупване на лява лъчева кост, поради
което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК и чл.78а ал.1 от НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
1500 лева.
При определяне размера
на наказанията съдът взе предвид следното:
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице. М. има висше
образовани, не работи, не е женен. От приложената справка за извършени от него
нарушения на ЗДвП като водач на МПС е видно, че същият е водач от 1968 година,
от 2011 година до този случай няма налагани наказания за нарушения по ЗДвП.
Всички тези обстоятелства говорят за ниска степен на обществена опасност на
дееца. В случая обществената опасност на деянието също е ниска. В резултат на деянието
не е създадена опасност за живота и здравето на други участници в движението.
Обвиняемият М. е критичен към своето поведение, съжалява за случилото се.
При превес на смекчаващите
над отегчаващите вината обстоятелства съдът счете, че справедливо наказание е
глоба към минималния размер, а именно 1 500 лева.
Причините за
извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България и в
частност правилата на Закона за движение по пътищата.
Мотивите за извършване
на закононарушението следва да бъдат търсени в неотчитането на фактическата
обстановка към момента на настъпването на произшествието.
Законодателят в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН визира, че наказанията се налагат с цел да
предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на административния и правов ред в Република България.
Съдът счита, че с посоченото
по-горе наказание ще бъдат постигнати целите както на специалната, така и на
генералната превенция, като принуди обвиняемият да преосмисли отношението си
към правилата за движение по пътищата, пренебрегнати самонадеяно в конкретния
момент от него.
Съдът присъди
подсъдимият да заплати направените по делото разноски.
По гореизложените
съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: