О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 146
20.02.2020г.
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав :
Председател : Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Калина Пенева
като изслуша докладваното от съдията Р.Манкова ч.гр. д. № 48 описа
за 2020г. , за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на К. С. П. от гр. Н. против разпореждане № * от 14.11.2019 г. по в.гр.дело № 499/2019 г. на Сливенския окръжен съд, с което в полза на И. Д. Д. от гр. Н. е издаден изпълнителен лист, въз основа на постановеното по делото въззивно решение №187 от 23. 10.2019г., относно предоставяне на родителските права спрямо малолетните деца И. И. и К. И. на бащата.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като решението на въззивната инстанция, относно предоставеното упражняване на родителските права върху децата, не подлежи на изпълнение по смисъла на чл.404, ал.1 ГПК. Същото не е влязло в сила, обжалвано е пред касационната инстанция в частта на постановените мерки относно малолетните деца. Изтъква се липсата на допуснато от съда предварително изпълнение. Наведен е довод за постановени по делото привременни мерки за предоставяне на майката упражняването на родителските права върху децата, като тези мерки имат сила докато делото е висящо и докато не приключи с влязъл в сила съдебен акт. Налице е позоваване на липса на законова уредба, според която решението на въззивната инстанция да отменя постановените от съда привременни мерки. В заключение е заявено, че понастоящем едното дете е при бащата, който отказва да го върне, в резултат на което двете деца са разделени и това се отразява негативно на тяхната психика. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, както и за спиране изпълнението по изп.д. №299/2019г. на ДСИ при Районен съд- Н. З.
Подаден е отговор от И. Д. И. от гр. Н., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Посочено е, че макар въззивното решение, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист, да е постановено в производство по спорна администрация, то е осъдително и подлежи на изпълнение. Изброена е съдебна практика, сочеща на изпълнение на невлезли в сила въззивни решения, относно родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По същество:
С решение № 187 от 23.10.2019г. по в.гр.д. № 499/2019г. на СлОС, въззивната инстанция е отменила решение №229 от 15.07.2019г. по гр.д. №461/2019г. на Районен съд – Н. З. в частта за предоставените на майката родителски права, като е предоставила упражняването на родителските права върху децата И. , родена на 15.03.2008г. и К. , родена на 26.07.2013г., на бащата И. И. и е определила местожителството на децата да бъде при бащата.
С молба от 13.11.2019г., И. е поискал от съда да бъде издаден изпълнителен лист за предаването на децата. По искането е издадено обжалваното разпореждане №1352/14.11.2019г., с което молбата е уважена, с позоваване на разпоредбата на чл.404, ал.1 ГПК и съдебната практика.
Атакуваният съдебен акт в горния смисъл е правилен.
В производството по издаване на изпълнителен лист съдът следва да провери дали съществува право на принудително изпълнение в полза на молителя против соченото лице, задължено по изпълняемото право. Тази проверка се извършва при преценка редовността от външна страна на изпълнителното основание и удостоверяването с него на изпълняемо право /чл.406, ал.1 ГПК/.
В случая е налице предвидено в чл.404, т.1 ГПК изпълнително основание, а именно – въззивно решение № 187 от 23.10.2019г. по в.гр.д. № 499/2019г. на СлОС, което е редовно от външна страна и представлява годно за принудително изпълнение основание.
Съгласно чл.404, ал.1, предл.2 ГПК, подлежат на принудително изпълнение осъдителните решение на въззивните съдилища, т.е. решенията, с които съдът се произнася по съществото на заявения за разрешаване материално правен спор по осъдителни искове, като в предметния обхват не се включват решенията по установителни и конститутивни искове. Решението на съда за упражняване на родителски права е акт на спорна администрация на граждански правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Това е така, тъй като родителят не притежава потестативното право с едностранно изявление да промени правната сфера на другия родител. Родителите имат равни родителски права, но когато между тях липсва съгласие по упражняването им, съдът администрира спора като определя реда за упражняване на родителските права. Решението в тази насока има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивния съд /вж. определение №655 от 15.09.2014г. на ВКС по ч.гр.д. №4184/2014г., III г.о., ГК/.
Несъстоятелно е позоваването в частната жалба на постановените по делото привременни мерки. Същите не се ползват със стабилитет и могат да бъдат изменяни от съда в хода на процеса. С постановяване на въззивното решение в обратния смисъл на привременните мерки, последните губят сила.
При горните съображения, обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист на И. И. въз основа на решение № 187 от 23.10.2019г. по в.гр.д. №499/2019г. на СлОС, относно предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца И. и К. , е правилно, като обосновано и законосъобразно. Частната жалба на К. П. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид горния резултат и при изрично предвидения в чл.282 ГПК ред за спиране изпълнението на въззивното решение, искането в частната жалба за спиране на изп.д. №299/2019г. на ДСИ при Районен съд –Нова З. е неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.407, ал.1 ГПК, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д И Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. С. П. от гр. Н. против разпореждане № * от 14.11.2019 г. по гр.дело № 499/2019 г. на Сливенския окръжен съд и искането ѝ в жалбата за спиране на изп. д. №20192220400299 на ДСИ при Районен съд – Н. З.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: