Номер 134202.09.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивI наказателен състав
На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
Секретар:Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело №
20205330205037 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. Д. К. против Наказателно постановление
№ 20-1030-000742, издадено от началник група към ОДМВР- Сектор Пътна
полиция, с което на Г. Д. К. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 102, ал.1, т.1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на НП, като се
излагат конкретни съображения за неговата незаконосъобразност
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на 28.11.2019
г. около 00:50 часа, в с. ***************** Г. Д. К. като собственик на лек
автомобил с рег. № ******** допуска управлението на автомобила от Б.Б.Ф.,
който е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред.
Според настоящия състав при описание на извършеното от наказания
1
субект в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
което се явява безусловно основание за отмяната му по следните
съображения:
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.
АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-
наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по
аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
2
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в
случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно
деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за
преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда
допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако за извършване преценка дали
деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни
фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва
безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на
защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се
наказва.
Точно такъв е и процесния случай
От текста на сочената като нарушена норма на чл. 102, ал.1, т.1 ЗДвП
следва, че за да е съставомерно деянието от обективна и субективна страна, в
сочената от наказващия орган хипотеза, следва да са налице следните
елементи от фактическия състав:
- деецът да е предоставил собственото му МПС или да е допуснал
управлението му от лице, което е лишено от право да управлява МПС по
съдебен ред;
- водачът вече да е с отнето право да управлява МПС по съдебен ред
към датата на констатираното управление;
-предоставящият да е знаел (при форма на вината умисъл) или макар и
да не е знаел да е могъл и да е бил длъжен да знае (при форма на вината
3
непредпазливост), че водачът е лишен от право да управлява МПС по съдебен
ред.
От гореизложеното е видно, че основни съставомерни факти, от които
може да се направи преценка дали нарушението е извършено от обективна и
субективна страна са:
-времето, към което процесното МПС е предоставено на лицето,
което е лишено от право да управлява МПС по съдебен ред;
- датата на налагане на забраната за управление на МПС по
съдебен ред, съпоставена с датата на констатираното управление и времето
на предоставяне МПС от собственика.
В АУАН и НП липсва каквото и да било изложение по тези
съставомерни фактически положения, поради и следва да се приеме, че те не
отговарят на императивните изисквания за съдържание.
В случая констатираните пороци при описания на нарушението в
АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие,
доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния
процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението
е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
4
то института на изменение на обвинението не може да намери
приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда,
тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност
да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения,
които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие
и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те
да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
Освен това чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска с НП да се отстранят пороци
при издаване на АУАН, които не са се отразили на правото на защита на
наказаното лице. В случая обаче пороците при описание на съставомерните
белези на нарушението се отнасят не само до АУАН, но и до НП , поради
което и този ред за саниране на незаконосъобразности в хода на
административния процес е неприложим.
В процесния случай констатираните процесуални пороци са още по-
съществени, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че деянието на дееца е несъставомерно от субективна страна.
От разпита на свидетеля Д.К. се установи, че процесното МПС е
предоставено на Б.Ф. още през октомври 2018г. , към който момент същият
5
е притежавал валидно СУМПС и не е бил лишен от право да управлява МПС
по съдебен или административен ред. Действително свидетелят е син на
жалбоподателя, но доколкото показанията му са последователни, логични и
не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, за съда не
са налице основания да не ги кредитира. От друга страна дискредитирането
на тези показания само на база на родствената връзка между свидетеля и
жалбоподателя би влязло в непреодолим конфликт с базисното правило на чл.
107 НПК, че нито едно доказателство в наказателния процес няма
предварително определена априори стойност.
От друга страна от приложената по делото справка за нарушител водач
е видно, че Б.Ф. е лишен по съдебен ред от право да управлява МПС
няколко месеца по-късно със споразумение по НОХД 468/2019 по описа на
ПРС на дата 23.01.2019г.
Актовете по наказателни дела не са общодостъпни, доколкото е
ноторно известно, че с оглед защита на личните данни същите дори при
публикуването им в интернет и в правно информационните системи се
обезличават.
При тежест на доказване върху въззиваемата страна същата не е
установила при условието на пълно и главно доказване, че акта по НОХД
468/2019 по описа на ПРС е станал достояние на жалбоподателя, поради
което и извършеното от него се явява несъставомерно от субективна страна.
Налице е и трето самостоятелно основание за отмяна на НП.
доколкото неправилно е приложен материалния закон.
Видно от текста на НП при описание на нарушението от фактическа
страна на жалбоподателя е вменено допускане на управление на собственото
му МПС от лице, което е лишено от това право по съдебен ред.
При правната квалификация на деянието е посочено обаче, че е
допуснато управление от неправоспособно лице.
Още в ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на ВС е изяснено обаче, че
лишаването на лицето от право да управлява МПС за известен период от
време по административен или съдебен ред представлява временна забрана
да се упражнява придобитата вече правоспособност. Въпреки наличието
на тази временна забрана лицето не губи правоспособността си, поради
което и СУМПС се възстановява след изтичане срока на наказанието без
полагане на теоретико- практичен изпит. Именно защото правоспособността
6
не се губи и в тези случаи санкцията по чл. 343г е приложима и спрямо лица,
които са временно лишени от правоуправление по съдебен или
административен ред.
В този смисъл и Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д.
№ 56/80 г., ОСНК, решение № 467/09 декември 2014г., първо наказателно
отделение, нд № 1531 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 204 от
28.06.2012 г. по нак. д. № 518/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС.
Че неправоспособността и временното лишаване от право да се
управлява МПС са две самостоятелни категории е видно и от текста на
сочената като санкционна норма- чл. 177, ал.1, т.3, б „а” ЗДвП, в която двете
понятия са изброени самостоятелни, в отделни предложения.
От гореизложеното следва, че наказващия орган е дал неправилна
правна квалификация на деянието.
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право
на разноски би имал жалбоподателя. Доколкото обаче разноски нито са
поискани, нито е доказано реалното заплащане на адвокатски хонорар,
такива не следва да се присъждат.
В този смисъл следва да се отбележи, че в договора за правна защита и
съдействие на образец от кочан липсва отбелязване за уговорен и заплатен
адвокатски хонорар.
Доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата
за реално използване на адвокатски услуги или юрисконсулт е следвало
да се представят най-късно в съдебното заседание, преди даване ход по
същество, като този пропуск не може да се санира на по-късен етап.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-000742, издадено
от началник група към ОДМВР- Сектор Пътна полиция, с което на Г. Д. К.
е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 102, ал.1, т.1
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
7
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8