РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100501477 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С Решение №379/26.06.2025 г., постановено по гр. д. №2992/2024 г. по
описа на ВКС, е отменено Решение №313/26.03.2024 г., постановено по гр. д.
№293/2024 г. на ОС – Варна, в частта, в която е уважен предявеният от Н. А.
К. против Н. Г. И. евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.11.2022 г. до окончателното плащане, и вместо това
евентуалният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е
отхвърлен, въззивно решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на така
предявения евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата над
3000 лв. до претендираните 9000 лв. и делото е върнато за разглеждане от друг
състав на въззивния съд на предявения като евентуален (последен по
поредност) иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от Н. А. К., ЕГН **********, срещу Н. Г. И., ЕГН
**********, Ц. Б. Ц., ЕГН **********, и Г. Б. Ц., ЕГН **********, обективно-
кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. в качеството им на
законни наследници на починалия Б. Ц. И. да заплатят на Н. А. К.
1
припадащата се на всеки част от задължението на общия им наследодател по
договор за заем от 20.12.2019 г., както следва: сума в размер на 6000 лв. от Н.
Г. И. и сума в размер на по 1500 лв. от Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 17.11.2022 г. до окончателното им
изплащане, както и мораторна неустойка по чл. 6 от договора, както следва:
сума в размер на 300 лв. от Н. Г. И. и сума в размер на по 75 лв. от Ц. Б. Ц. и Г.
Б. Ц..
В условията на евентуалност горните искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД са съединени с иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на Н. Г. И. да заплати на Н. А. К. сума в размер на 5000 лв.,
представляваща дължима сума по неформален договор за заем от 23.12.2019
г., и сума в размер на 4000 лв., представляваща дължима сума по неформален
договор за заем от 23.12.2019 г.,
В условията на евентуалност горният иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД е съединен с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на Н. Г. И. да заплати на Н. А. К. сума в размер на 9000 лв.,
представляваща сбор на платени без основание суми по банковата сметка на
Н. Г. И. на 23.12.2019 г.,
В условията на евентуалност горният иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД е съединен с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане
на Н. Г. И. да заплати на Н. А. К. сума в размер на 9000 лв., с която се е
обогатила неоснователно за сметка на Н. А. К. посредством превод на
визираната сума по банковата сметка на Н. Г. И. на 23.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата по всеки от евентуалните искове, считано от
17.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
С Решение №313/26.03.2024 г., постановено по в. гр. д. №293/2024 г. по
описа на ОС – Варна, частично е отменено Решение №4146/19.12.2023 г.,
постановено по гр. д. №15224/2022 г. по описа на РС - Варна, и са отхвърлени
предявените от Н. А. К. срещу Н. Г. И. иск с правно основание чл. 240, ал . 1
ЗЗД, за осъждане на Н. Г. И. да заплати на Н. А. К. сумата в размер 3000 лв.,
представляваща припадащата се на Н. Г. И. част от задължението на
починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2022 г. до
окончателното плащане на задължението, и иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Н. Г. И. да заплати на Н. А. К. сумата в размер на
5000 лв., представляваща дължима сума по сключен договор за заем от
23.12.2019 г. и сумата в размер на 4000 лв., представляваща дължима сума по
сключен договор за заем от 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 17.11.2022 г. до окончателното плащане на
задължението. Въззивното решение е влязло в сила в тази част.
С влязло в сила Решение №379/26.06.2025 г., постановено по гр. д.
№2992/2024 г. по описа на ВКС, е отменено Решение №313/26.03.2024 г.,
постановено по гр. д. №293/2024 г. на ОС – Варна, в частта, в която е уважен
предявеният от Н. А. К. против Н. Г. И. евентуален иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.11.2022 г. до окончателното плащане, и
вместо това евентуалният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД е отхвърлен, въззивно решение е оставено в сила в частта за отхвърляне
на така предявения евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
разликата над 3000 лв. до претендираните 9000 лв.
2
Непрестационната кондикция се основа на твърдения в исковата молба на
ищцата Н. А. К., чрез адв. Г., че на 23.12.2019 г. е превела по банкова сметка на
Н. И. сума в общ размер на 9000 лв., като последната била извършена с превод
от 4000 лв. и от 5000 лв. Ищцата поддържа, че И. неоснователно се обогатила
с преведените суми за нейна сметка, като между обогатяването на И. и
обедняването на ищцата била налице връзка.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Г. И., чрез
адв. Г., с който оспорва предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД като
недопустим, евентуално - неоснователен. Сочи, че към 20.12.2019 г. К. не била
в страната. Възразява, че преводите от 4000 лв. и 5000 лв. на 23.12.2019 г. в
действителност били аванси по два договора за покупко-продажба на
недвижими имоти от 28.6.2019 г., съгласно уговорки, обективирани в т. 2 от
нотариални актове №**, том ****, дело ***/2019 г. на АВ - В. и №**, том
****, дело ***/2019 г. от на СВ - В., сключени между Н. А. К. като управител
и съдружник в “Т.” ООД, ЕИК **********, и Б. и Н. И..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и е видно от представеното удостоверение за
наследници, издадено на 30.09.2022 г. Община В., че Б. Ц. И. е починал на
**.**.**** г. и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Н. Г.
И. и двамата си синове Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц..
Приобщен към събраните доказателства е двустранно подписан договор
за паричен наем от 20.12.2019 г., с който Н. А. К. се е задължила да предаде на
Б. Ц. И. сумата от 9000 лв., а той от своя страна е поел задължение да я върне,
ведно с годишна лихва в размер на 0,1% от заемната сума до 13.12.2021 г.
В чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора е уговорено заемната сума да бъде
предадена на заемателя по банков път, в срок от три дни от подписване на
договора.
В чл. 6 страните са постигнали съгласие в случай на забавяне на която и
да е от страните виновната да дължи неустойка в размер на 0,5% за всеки
просрочен ден, но не повече от 5% от заемната сума.
Представени са потвърждение за плащане по банков път от 23.12.2019 г. с
посочен наредител Н. К. за сумата от 4000 лв. по сметка на Н. Г. И., с вписано
основание за плащането „плащане по договор, аванс“, както и извлечение по
разплащателна сметка от 31.12.2019 г., съгласно което на 23.12.2019 г. от
сметка с титуляр Н. К. е преведена сумата от 5000 лв. по банкова сметка с
титуляр Н. Г. И., с вписано основание за плащането „плащане по договор,
аванс“.
С договор за покупко-продажба от 28.06.2019 г. обективиран в НА №***,
том **, рег. №****, дело №***/**** г. по описа на нотариус с рег. №***, Н. Г.
И. и Б. Ц. И. са продали на „Т.“ ООД, ЕИК *********, недвижими имоти –
кафе-бар, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР, ведно с 44,64
кв. м ид. ч. от ПИ *** по КККР, в който е разположена сградата.
В т. 2 страните са уговорили, че продажната цена от 155000 евро е
платима както следва: 15000 евро – капаро, платено от купувача по сметка на
Н. Г. И. преди подписване на договора; 500 евро след подписване на договора
по сметка на Н. Г. И.; остатъкът от 139500 евро - да се заплати чрез банков
3
ипотечен кредит от „П.К.Б (България)“ ЕАД, отпуснат с договор от 27.06.2019
г., както следва: 60000 евро в срок до три работни дни по банков път след
вписване на нотариалния акт, договорна ипотека върху имотите и издаване на
удостоверение от СВп, че в полза на кредитора е вписана първа по ред ипотека
върху СОС и втора по ред върху ПИ и върху съответните ид. ч., както и че
върху имотите не са налице тежести в полза на трети лица; останалите
средства е договорено да се отпуснат, но да останат блокирани по сметка на
дружеството и да бъдат разблокирани при следните условия: 40000 евро по
сметка на продавачите в срок до десет дни от представяне на Акт №**, както и
писмено удостоверение за тежести, но не по-късно от 20.12.2019 г., а сума от
39500 евро след представяне на Акт №**.
Представена е и вписана законна ипотека вх. рег. №*** с нотариална
заверка рег. №***, том **, рег. №****/28.06.2019 г. за сумата от 139500 евро,
учредена в полза на „П.К.Б (България)“ ЕАД.
С договор за покупко-продажба от 28.06.2019 г. обективиран в НА №***,
том **, рег. №****, дело №***/2019 г. на нотариус с рег. №***, Н. Г. И. и Б. Ц.
И. са продали на „Т.“ ООД, ЕИК *********, недвижими имоти – СОС с
идентификатор *** по КККР и СОС с идентификатор *** по КККР, ведно с
44,64 кв. м ид. ч. от ПИ ***, в който е разположена сградата.
В т. 2 е посочено, че продажната цена от 123000 евро е платима както
следва: 20000 евро – капаро, платено от купувача по сметка на Н. Г. И. преди
подписване на договора; остатъкът от 103000 евро - чрез банков ипотечен
кредит от „П.К.Б (България)“ ЕАД, отпуснат с договор от 27.06.2019 г., както
следва: 48000 евро в срок до три работни дни по банков път след вписване на
нотариалния акт, договорна ипотека върху имотите и издаване на
удостоверение от СВп, че в полза на кредитора е вписана първа по ред ипотека
върху СОС и втора по ред върху ПИ и върху съответните ид. ч., както и че
върху имотите не са налице тежести в полза на трети лица; останалите
средства е договорено да се отпуснат, но да останат блокирани по сметка на
дружеството и да бъдат разблокирани при следните условия: 30000 евро по
сметка на продавачите в срок до десет дни от представяне на Акт №**, както и
писмено удостоверение за тежести, но не по-късно от 20.12.2019 г., а сума от
25000 евро след представяне на Акт №**.
Представена е и вписана законна ипотека вх. рег. №***, том **, рег.
№****/28.06.2019 г. за сумата от 103000 евро, учредена в полза на „П.К.Б
(България)“ ЕАД.
От дружествен договор на „Т.“ ООД от 13.02.2019 г., протокол от общо
събрание на дружеството от 29.01.2021 г. и договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 29.01.2021 г., е видно, че съдружници в дружеството са
Н. А. К. и С. К. К., а считано от 29.01.2021 г. - и В.Н.Я..
Според писмо от 02.06.2023 г. от ОД на МВР – В. за периода от 28.06.2019
г. до 30.10.2019 г. Н. А. К. е напуснала Република България през ГКПП
Аерогара В. на 01.09.2019 г. и на 10.12.2019 г., а на 23.11.2019 г. е влязла през
ГКПП Аерогара В..
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
воден от ищцата свидетел.
Свидетелят С. К. К., съпруг на ищцата, излага, че в края на декември 2019
г. Б. И. се обадил на съпругата му, докато двамата с нея били в Германия.
Казал, че им трябва заем, защото синът им Ц. имал проблеми в Италия, като
4
детето му било отнето и спешно им трябвали финанси. Съпругата му се
съгласила. Сочи, че едната вноска била 5000 лв., а другата 4000 лв., през
няколко дни през декември. Сочи, че водят общо четири дела с това
семейство.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от ответницата свидетели - В. Ц.а И. и Р. Н. Я..
Свидетелят В. Ц.а И., сестра на съпруга на ответницата, излага, че за пръв
път чува името на Н. К., а щяла да я познава, ако имали приятелство със снаха
й, с която били постоянно заедно. Тя познавала всички близки и познати на
брат си.
Съдът кредитира показанията на свид. К. относно пребиваването му
заедно със съпругата му в чужбина в края на декември 2019 г. като
достоверни, доколкото изложеното от свидетеля се подкрепя от приобщеното
по делото писмо от ОД на МВР – В.. Въз основа на показанията му относно
даден от съпругата му заем съдът не формира фактически изводи предвид, че
със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните, че
заем не е даван. Показанията му относно запор на банковата сметка на
наследодателя на ищеца и ревизия в НАП са неотносими към предмета на
доказване, а и подобни твърдения не са наведени от ищцовата страна.
Съдът не кредитира показанията на свид. И. относно познанството между
ищцата и ответницата и размяната на пари помежду им, доколкото същите се
опровергават от съвпадащите твърдения на страните по делото, които са в
обратен смисъл, както и от събрания по делото доказателствен материал, а и
са житейски нелогични. В останалата си част показанията са неотносими към
предмета на доказване по иска по чл. 59 ЗЗД.
Въз основа на показанията на свид. Я. съдът не формира фактически
изводи, доколкото той сочи, че не е запознат с взаимоотношенията между
страните по делото.
От приетото по делото заключение по СГЕ, изготвено от вещото лице Е.
А., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
подписът, положен за „заемател“ в представения по делото оригинал от
договор за заем от 20.12.2019 г., е положен от Б. Ц. И..
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Възражението за недопустимост на иска с правно основание чл 59, ал. 1
ЗЗД, обосновано с нормата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, според която правото на
обедН.ят да иска от този, който се е обогатил без основание за негова сметка,
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването,
възниква, когато няма друг иск, с който обедН.ят може да се защити, е
неоснователно. В Решение №215/29.04.2015 г. по т. д. №4171/2013 г. по описа
на ВКС е прието, че възможността да бъде предявен друг иск не води до
недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Преценката дали ищецът
може да се ползва от реда за защита по чл. 59 ЗЗД може да бъде извършена
само с решението по съществото на спора, тъй като съдът следва се произнесе
по възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно
да прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат
обсъдени събраните по делото доказателства (в този смисъл Решение
№148/28.02.2006 г. по т. д. №703/2005 г. на ВКС). В случай че въз основа на
направената от него преценка на доводите на страните и събраните по делото
5
доказателства, съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за
защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така и в Решение №60130/23.06.2021 г. по к. гр. д. №2990/2020 г. на ВКС
е посочено, че по аргумент и от буквалния прочит на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, по
съществото на спора е преценката, дали ищецът е кредитор по съдебно
предявеното вземане за неоснователното обогатяване на ответника за негова
сметка или другият иск /другото правно средство за защита/ изключва
съществуването (възникването) на вземането по чл. 59 ЗЗД. Преценка е
несъотносима към процесуалните условия (предпоставки и пречки) за
надлежното възникване и упражняване на правото на иск за вземането по чл.
59 ЗЗД.
Материалноправните предпоставки за уважаване на предявената
непрестационна кондикция са: обогатяване на ответника по делото чрез
увеличаване на неговия актив, намаляване на неговия пасив или спестяване на
необходими разходи, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и
обедняването, т. е. общи факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването, липса на основание за това и на друг път на защита. В тежест
на ищеца е да установи първите три от предпоставките, а ответникът следва
да докаже възраженията си за наличие на договорно отношение, деликтно
отношение или такова за водене на чужда работа без пълномощие, което да
оправдава имущественото разместване, както и че ищецът разполага със
субективно право (иск в материалноправен смисъл на понятието) в полза на
кредитора срещу същия длъжник, което обяснява или изравнява
разместването на имуществените ценности в двата патримониума.
В конкретния случай предявеният от ищцата иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е отхвърлен с Решение №379/26.06.2025 г. по гр. д.
№2992/2024 г. по описа на ВКС в една част и с Решение №313/26.03.2024 г. по
гр. д. №293/2024 г. на ОС – Варна в другата му част, поради което
понастоящем ищцовата страна не разполага с друг иск, за да си върне сумата
от общо 9000 лв., с която твърди, че ответницата се е обогатила за нейна
сметка. В този смисъл е и Решение №127/19.07.2021 г. по гр. д. №2719/2020 г.
на ВКС.
Безспорно е в разглеждания случай, че на 23.12.2019 г. ищцата е превела
по сметка на ответницата процесните суми в общ размер на 9000 лв., а и
същото се установява от представените по делото потвърждение за плащане
по банков път от същата дата и извлечение по разплащателна сметка от
31.12.2019 г. Ищцата установява обедняването си с процесните суми, а така
също и обогатяването на ответницата с тях чрез получаването й от
последната. Безсъмнено между обедняването и обогатяване е налице връзка.
Между страните не се спори и че в преводните нареждания е вписано от
ищцата, че сумите са „плащане по договор, аванс“.
Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице
разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува
обвързаност от договор, гестия или деликт. В случая от ответната страна е
релевирано възражение, че основание за плащанията има, а именно - два
договора за покупко–продажба на имоти, обективирани съответно в НА №***
и №*** и двата от 28.06.2019 г. на нотариус, вписан с рег. №***, сключени
между продавачите – ответницата и починалия й съпруг, и купувача „Т.“ ООД,
чийто управители към този момент са били ищцата и съпругът й.
6
Така инвокираното правоизключващо възражение е неоснователно. При
съвкупна преценка на събрания в хода на първоинстанционното производство
доказателствен материал се установява, че процесните суми са преведени от
ищцата по сметка на ответницата, но не като аванс и в изпълнение на
уговореното с двата договора за покупко-продажба на имоти, сочени от
ответната страна.
От приобщените по делото нотариални актове се установява, че страни по
разпоредителните сделки са ответницата и съпругът й в качеството на
продавачи и дружество в качеството на купувач, което е трето за настоящия
спор лице. От съдържанието на всеки от двата договора е видно, че страните
по него са уговорили продажната цена да бъде платена на части, като за
осигуряването на втората и третата част е предвиден банков ипотечен кредит,
който ще се отпусне на дружеството–купувач на части, при определени
условия с деблокиране на сумата по кредита и превеждането й на
продавачите, като тези условия са свързани с представяне на актове обр. 15 и
16 в съответните етапи на плащане, ведно с удостоверение за тежест при
второто плащане. Падежът на последното е определен „не по – късно от
20.12.2019 г.“, като по НА №***/28.06.2019 г. възлиза на 30000 евро, а по НА
№***/28.06.2019 г. – 40000 евро.
Като съобрази страните по всеки от двата договора за покупко-продажба,
определеният падеж на съответния втори транш и неговия размер, от една
страна, и безспорно установените по делото плащания между две физически
лица, датата, на която е извършен всеки от преводите и размера на
прехвърлените суми, настоящият съдебен състав намира, че процесните
плащания не са във връзка с двата договора за покупко-продажба, тъй като са
налице съществени разминавания. Задължено лице по последните е едно
юридическо лице, докато паричните преводи са наредени от физическо лице и
то в това му качество. Именно физическото лице е обедняло с паричните
средства. Процесните суми са платени след определения в договорите падеж и
размерът им е около 15 пъти по-нисък от уговорения втори транш по
договорите.
Не би могло да се приеме, че ищцата и съпругът й сами са поставили пред
дружеството, което представляват, обективна пречка да се снабди с
необходимите документи за отпускане на втория транш от кредита, пътувайки
извън страната по време на почивните дни около коледните празници, които са
отнапред известни, но същевременно в стремежа си да изпълнят нещо по
двата договора ищцата е платила от личната си сметка малки части от
продажните цени.
Правоотношенията между страните по договорите за покупко-продажба
не са част от предмета на доказване по настоящото производство, поради
което не са ангажирани, респ. събирани, доказателства за изпълнение според
уговореното в сделките.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че основание за плащане на
сумите от общо 9000 лв. не е доказано, поради което е налице непряко и
неоснователно разместване на имуществени блага.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
59, ал. ЗЗД е основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника се
дължат сторените в производството по гр. д. №15224/22 г. по описа на РС –
7
Варна, в. гр. д. №293/2024 г. по описа на ОС – Варна и по гр. д. №2992/2024 г.
по описа на ВКС, както и по настоящото въззивно производство, съдебно-
деловодни разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени
разноски за първоинстанционното производство в размер на 378 лв. за
държавна такса и 1300 лв. за адвокатско възнаграждение както и
доказателства за извършването им. Релевираното от насрещната страна
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, доколкото размерът му е съобразен с вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа пред първата инстанция и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. В производството по в. гр.
д. №293/2024 г. на ОС – Варна е представен списък по чл. 80 ГПК за
направени разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, както и
доказателства за извършването им. В касационно производство е представен
списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 30 лв. за държавна
такса за произнасяне по допускане на касационно обжалване и 2400 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им,
включително за 120 лв. за държавна такса за разглеждане на касационна
жалба. Ето защо в тежест на въззиваемия следва да бъде възложена сума в
общ размер на 4828 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН **********, да заплати на Н. А. К., ЕГН
**********, сума в размер на 9000 лв., с която се е обогатила неоснователно
за сметка на Н. А. К. посредством превод на визираната сума по банковата
сметка на Н. Г. И. на 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН **********, да заплати на Н. А. К., ЕГН
**********, сума в размер на 4828 лв. (четири хиляди осемстотин двадесет и
осем лева), представляваща сторените в гр. д. №15224/22 г. по описа на РС –
Варна, в. гр. д. №293/2024 г. по описа на ОС – Варна, гр. д. №2992/2024 г. по
описа на ВКС и в. гр. д. №1477/2025 г. по описа на ОС – Варна съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8