РЕШЕНИЕ
Номер 818 25.04.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На дванадесети
март двехиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Невена Назарева
като разгледа докладваното от съдията
АНД номер 864
по описа за 2019 година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 2404828 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на И.С.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.11.2018г. около 10.09ч автомобил с рег. № ******,
марка „БМВ”, модел „Х5”, собственост на жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив
по бул.„Санкт Петербург”. Срещу №1 скоростта
му била 76 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното
било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 581, монтирана в служебен автомобил на МВР. В
последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото
дело и връчен на жалбоподателя.
Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за
одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за
употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с
доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и
непротиворечиви.
По
фактите жалбоподателя спори, навеждайки твърдение, че отдал автомобила под наем
на друго лице. В този смисъл е приложен по делото и договор за наем от 01.08.2018г.
Не може да посочи обаче кой в момента на нарушението е управлявал автомобила и
не е представил пред контролните органи, нито по делото декларация посочваща
лицето извършило нарушението, нито копие от неговото СУМПС съответно. Ако
жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел.
фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша,
посочвайки лицето , което дефакто е извършило нарушението. След като не е
сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова
собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил
издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП
не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР
издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в
законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески
орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. Не на последно
място тълкуванието предложено от жалбоподателя на нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление не се споделя от настоящата
инстанция, тъй като тази норма само приравнява правните последици на
електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания
към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. Ето
защо възражението, че фишът напрактика представлявал АУАН и НП не намира опора
в закона, съответно неприложими са сроковете в чл.34 ЗАНН. За дата на издаване
на фиша следва да се приеме датата на нарушението, защото тогава то е била
заснето. Законът изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган,
а не нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са
приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото
средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от
жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно
техническо средство. Отметен е и съответен толеранс при измерването, с което не
е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока.
На
следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва
видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът
не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на
фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или
да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и
съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание,
което изрично е посочено в процесния фиш.
Не на последно място следва да се
посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 26
км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е
била по-висока – 79 км/ч и превишение 29 км/ч, но това с нищо не нарушава
правата на жалбоподателя.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш серия К № 2404828 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на И.С.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.