О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2027
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1215 по описа
за 2020 година.
С Решение № 262 от 21.01.2020г., постановено по гр. дело № 8205/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес – гр. София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на Р.А.Р. сума в размер от 1 083, 76 лева, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 161, 59 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на нощен труд от 1 130 часа, положен за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 01.10.2019г. до окончателното й изплащане.
След постановяване на решението – на дата – 06.02.2020г. до делото е постъпила молба от Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която се претендира да бъде постановено определение, с което да бъде допълнено първоинстанционното решение в частта му за разноските и с Определение № 1426 от 17.02.2020г., постановено по гражданско дело № 8205/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:***. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени и има качеството на държавен служител. В жалбата се посочва, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, защото нито ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, а напротив – във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко – чрез посочване на конкретните правни норми. Посочва се, че предвид качеството на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР, издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. В жалбата се посочва, че за да обоснове исковата претенция, първоинстанционният съд допуска смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като създава несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“ и неправилно интерпретира цялостната правна уредба по тази материя.
В жалбата се сочи, че положеният от едно лице труд в определения от работодателя или от закона отчетен период представлява съвкупността – сбора от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетения период или я надвишава, при което надвишението представлява извънреден труд. По тази причина при лица, които полагат едновременно и двата вида труд, не може да се говори за „извънреден нощен труд“, както и не би могло да се говори за „извънреден дневен труд“ – трудът или е в нормите за продължителност, или част от него е извън тях.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – Р.А.Р. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че в мотивите си първоинстанционният съд по същество и въз основа на събраните доказателства е приел за установени изложените в исковата молба фактически обстоятелства и предложените правни изводи.
Посочва се, че ищецът има качеството на държавен служител и е полагал труд съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи и съответно – по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за държавния служител. Претендира атакуваното решение да бъде потвърдено.
С депозирания отговор на въззивната жалба се претендира и да бъдат присъдени направените от страната разноски за въззивната инстанция.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Р.А.Р. против Главна дирекция “Гранична полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 1 440 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 240 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. – 1 680 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се намалява претендираната сума от сума в размер на 1 440 лева на сума в размер от 1 083, 76 лева за положен 161, 59 часа извънреден труд и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
Против Определение № 1426 от 17.02.2020г., постановено по гр. дело № 8205/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е депозирана и частна жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение по съществото на спора, с което да бъдат присъдени на ответната страна направените по делото разноски съобразно изменението на първоначално предявената претенция чрез намалението й и да бъдат намалени разноските присъдените на ищеца разноски за адвокат съобразно направеното изменение на първоначално предявената претенция чрез намалението й.
Ответната страна по депозираната частна жалба – Р.А.Р. депозира по делото писмено становище, в което сочи, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1233/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 11830/10.03.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 против Решение № 727 от 25.02.2020г., постановено по гр. дело № 8295/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство – Р.А.Р..
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1233/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и постъпилата частна жалба с вх. № 10581/02.03.2020г. по описа на Районен съд – Бургас против Определение № 1426 от 17.02.2020г., постановено по гр. дело № 8205/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и депозирания отговор към нея от страна на Р.А.Р..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.