Р Е Ш
Е Н И Е
№ 63
гр. Брезник, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 17.04.2019 г., ІІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 403
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от „Миро Транс“ ЕООД, ЕИК:
*********, чрез адв. И.Л. от САК, съдебен адрес: *** срещу „Нивел Строй“ ЕООД,
ЕИК:*********, адрес: гр. Брезник, п.к. 2360, ул. „Георги Стефанов“ № 6.
По изложени обстоятелства в исковата молба,
ищцовото дружество иска да бъде осъдено ответното дружество да му заплати
сумата в размер на 5 679.74лв., представляваща незаплатена част по фактура
№********** от 30.10.2015г., за извършени транспортни услуги, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане на главницата. Претендират се и направените разноски по делото.
Препис от исковата
молба и приложенията към нея е редовно връчен на „Нивел Строй“ ЕООД, като в
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество, чрез
управителя му В.Р.. С отговора предявените искове са оспорени по основание и
размер. В отговора ответника поддържа становище, че не оспорва фактическата
обстановка относно възникване на задължението, както в действителност ответното
дружество дължи посочените в исковата молба главници за извършени услуги.
Посочва, че от ищцовото дружество е поискано да бъдат предоставени първичните
документи и начина на формиране на глобалната цена, като такива са предоставени
за извършените транспортни услуги в размер на 6000лв. с ДДС. Посочената сума е
платена на ищеца на 14.12.2015г. За останалата сума не са предоставени
доказателства по фактурата не е извършвано плащане. От представените с ИМ
първични документи не може да бъдат установени, нито изминати километри, нито
единична цена на километър. Не може да се установи претендираната сума по
посочената фактура на базата на какви първични документи е съставена.
Брезнишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че между ищцовото и ответното дружество през 2015 година са съществували търговски взаимоотношения по повод извършени от ищеца превози на товари по възлагане на ответника. Спорно е налице ли е неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по това правоотношение.
От процесната фактура №********** от
30.10.2015г./л. 4 от делото/, съдържаща минимално необходимите реквизити
съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляващ първичен счетоводен документ, се
установява, че между страните по делото е бил сключен договор извършване на транспортни
услуги, в изпълнение на който „Миро Трансс“ ЕООД- ищцовото дружество са
представени по делото 30бр. товарителници: превоз с камион „Скания“ с рег. № СО
9821АТ – 7бр.; превоз с камион „Скания“ с рег. № СО 4742ВК- 12бр. и превоз с
камион „Скания“ с рег. № СО 2157АХ – 11бр.
„Миро Трансс“ ЕООД е извършил транспортни услуги на „Нивел Строй“ ЕООД,
по фактура №********** от 30.10.2015г. на стойност 11 679.74лв. с включено
ДДС /цена на сделката 9733.12лв. + 20% ДДС 1946.62лв./
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение
на съдебно икономическа експертиза, описаната по-горе фактура е надлежно
осчетоводени и от двете страни, като при проверка счетоводната документация на „Нивел Строй“ ЕООД
се установи, че по сметка 401 „Доставчици“ е осчетоводено задължение към „Миро
Транс“ ЕООД в размер 11679.74лв. с ДДС по фактура №********** от 30.10.2015г. След
извършено частично плащане от ответното дружество на 14.12.2015г. в размер на
6000лв, остатъчното задължение е 5679.74лв. Процесната фактура е отразена в
дневник по покупки на „Нивел Строй“ ЕООД на ред 232 в електронната система за
данъчен период м. 10.2015г. с обща стойност 11679.74лв. от които: цена на
сделката 9733.12лв. и ДДС 1946.62лв. и в справки – декларации по ДДС. Дневник
по покупки и справки – декларации по ДДС са представени в ТД на НАП – Перник с
Уведомление с вх. № ДДС 1400-1127925 от 13.11.2015г. „Нивел Строй“ ЕООД е
ползвало данъчен кредит за процесната фактура, която е осчетоводена в м.
10.2015г.
Приетото и неоспорено заключение на съдебно
икономическа експертиза, съдът възприема като обективно и компетентно дадено,
кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
Свидетелката С. Г. Я. посочи в показанията си, че фирма „Миро Транс“
ЕООД има сключен договор за счетоводно обслужване с представляваната от свидетелката
фирма. Нашите задължения са за пълно счетоводно и административно обслужване на
фирмата. Имаме взаимоотношения от 2013 година. При нас минава документно
оборота на фирмата. Фактурата от 30.10.2015г. е издадена за транспорти услуги
от фирма „Миро Транс“ към „Нивел Строй“. Дейността на фирма „Миро Транс“ е за
транспортни услуги, притежава лични транспортни средства и други фирма ползват
неговата услуга за превози. Услугите са извършени през месец октомври и
началото на ноември, като фактурата е издадена с дата 30.10.2015 година.
Услугата е извършена 2015 година. Обема дейност е бил уточнен предварително,
фирмата е пожелала по-рано издаване на документа, за да може да чака плащане,
от по-ранна дата. Съобразно изискванията на ЗС, фактурата на „Миро Транс“ е
осчетоводена през месец октомври 2015 година и тъй като е предадена навреме на
ответната страна, имаме информация, че тя също е осчетоводена през месец
октомври 2015 година. Не ми е известно от дружеството „Нивел Строй“, да е имало
възражения по записаното във фактурата.
По делото по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е дал обяснения управителя на ищцовото дружество М.К.К., видно от същите се
установява, че транспортни услуги са извършвани през 2015 година, октомври
месец, с три от товарните автомобили на фирмата. Извършвахме превоз на „Нивел
Строй“, превоз на скална маса и асфалт. До края на месеца е работело определени
дни, когато сме повикани и от началото на ноември е правено няколко курса,
които са включени във фактурата за октомври месец. В последния ден, в който
работехме, аз бях с единия от камионите на обекта, ноември месец и на място
дадох фактурата за изработеното от октомври и ноември месец на един от
ръководителите на обекта, първото му име е Б., не мога да кажа фамилията. След
това имаше частично плащане по фактурата от 6000.00 лв. Минаха се около 3
месеца и март месец се чухме с този Б.. Това беше 2016 година, да коментираме
дали ще има за настоящата година работа и накрая пред да затворя го попитах,
кога ще пуснат другата част от парите. После имах многократни обаждания към
тяхна служителка, в офиса. Но доплащане по фактурата не бе извършено.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта: Предявения иск е процесуално допустим
- налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от
предявяването им - ищецът претендира вземане от неплатено превозно
възнаграждение при твърдение за наличие на валидно търговско правоотношение
между страните по договори за превоз и неизпълнение на насрещното задължение на
ответната страна по тази правна връзка. Правото на иск е надлежно упражнено.
Относно иска с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
372, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 367 ТЗ:
Характерът на извършеното от ищеца действие -
превозване на товари по възлагане на ответника и оформяне на необходимите за
това документи, сочи за възникване на
сочените превозни договорни правоотношения между страните. Правоорганизационната
форма, по която двете спорещи страни са сключили процесния договор за превоз,
определя договарящите като търговци и обуславя търговския характер на
сключените между тях сделки- търговски договори за превоз. С доклада по чл. 146
от ГПК на ищцовото дружество е указано, че носи доказателствената тежест да
установи наличие на сключен договор между страните за извършване на превоз на
товари; изпълнение на задълженията му на превозвач по договорите - осъществен
превоз/транспорт на товара предмет на договора; предаването на товара на
местоназначението.
Правният режим на договора за превоз е уреден в чл. 367
и сл. от ТЗ . Съгласно, разпоредбата на чл. 367
от ТЗ с договора за превоз, превозвача се задължава срещу възнаграждение да
превози до определено място багаж или товар. Нормата на чл.
372, ал.1 от ТЗ предвижда, че товародателя плаща превозното възнаграждение
при сключване на договора, ако не е уговорено друго.
Договора за превоз е консенсуален, неформален и
двустранен. За сключването му е необходимо съвпадане на насрещните
волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му елементи -
превозваните товари и превозното възнаграждение /навлото/. В настоящия случай
се установи, че между законните представители на ответното „Нивел Строй“ ЕООД,
като товародател и ищцовото „Миро Трансс“ ЕООД, като превозвач е постигнато съгласие по
съществените елементи на договор - превозвания товар - асфалт и скална маса, превозното
възнаграждение, което не се оспорва от ответното дружество, заявено в отговора,
че не се оспорва фактическата обстановка, относно възникването на задължението.
Съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, кредитиране на свидетелското
показание и заключението на СИЕ, извършеното от ответника частично плащане,
сочи на извода, че е налице изпълнение на задълженията на ищеца като превозвач
по договора - осъществен превоз/транспорт на товара предмет на договора;
предаването на товара на местоназначението, което е продължило и през месеците –
октомври и ноември на 2015 г., при уговорените между страните условия.
Заявеното в отговора оспорване, че между страните не е налице твърдяното
правоотношение поради неизготвянето на представените от ищеца товарителници
съгласно чл.
51 от ЗАП, също е несъстоятелно, тъй като според изричната разпоредба на чл.
50, ал.2 от ЗАП действителността на договора за превоз не зависи от
издаването и редовността, т.е. липсата на реквизити на товарителницата.
Процесната фактура №********** от 30.10.2015г. е подписана
двустранно, включително и от представител на ответното дружество и
материализира съгласието на двете страни - превозвач и получател по основните
елементи на договора за превоз - превозваните товари, тяхното количество и
превозното възнаграждение, както и обстоятелството, че товара е получен от
ответното дружество. Установи се от приетото и неоспорено заключение на
извършената съдебно счетоводна експертиза, че процесната фактура е осчетоводена
в счетоводството на ответното дружество като получена доставки на услуги и
задължение към доставчика „Миро Транс“ ЕООД. Фактът на посоченото осчетоводяване и
извършеното частично плащане по фактурата, сочи на извода, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора за превоз - превозил е товарите и ги е предал на
ответника -получател.
При преценка доказателствената стойност на процесната фактура
за извършената услуга, както и за значението на осчетоводяването им от
ответното дружество, настоящия състав съобрази формираната по реда на чл. 290
от ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в
решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/08год, решение № 42 от 19.04.2010
г. по т.д. № 593/09 г., на ІІ т.о, решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д. №
1120/10 г., на ІІ т.о, решение № 109 от 07.09.2011 г. по т.д. № 465/10 г. на ІІ
т.о., решение № 92 от 07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на №№ т.о. и др.,
според която практика съдът е длъжен да прецени доказателственото значение на
фактурата за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства
по делото, включително с и осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството
на съконтрахентите. Осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на
ответното дружество „Нивел Строй“ ЕООД, вкл. и включването й в дневника му за
покупките за съответните данъчни периоди, представлява недвусмислено признание
както за съществуването на правоотношение по договор за превоз /наличието на
които договор не се оспорва от страните, така и за извършването на превоза.
Съобразявайки изложеното и преценявайки всички относими по делото
доказателства, съдът намира предявения иск за основателен и доказан в пълния
предявен размер от 5 679.74 лева.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в производство разноски в размер на общо 1 427.20 лв., от
които 227.20 лева държавна такса, 200 лева депозит за СИЕ и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.
372, ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 367
от ТЗ, чл.
78, ал.1 от ГПК, съдът
ОСЪЖДА „Нивел Строй“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Брезник, п.к. 2360, ул. „Георги Стефанов“ №
6, представлявано от Управителя- В.Р., да заплати на „Миро Транс“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Управителя- М.К.К., със съдебен адрес:*** сумата от 5 679.74 лева.- главница,
представляваща дължим остатък от превозно възнаграждение по сключен между
страните договор за превоз, по фактура №********** от 30.10.2015г., за
извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва върху главницата
5 679.74лв. от датата на депозиране на исковата молба - 17.12.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Нивел Строй“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Брезник, п.к. 2360, ул. „Георги Стефанов“ № 6, представлявано от Управителя В.Р., да заплати на „Миро Трансс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Управителя- М.К.К., съдебен адрес:*** сумата от 1 427.20 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: