Решение по адм. дело №1694/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е М. М. ЕООД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, оф.2. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат П. Г. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е управителния съвет на агенция Пътна инфраструктура [населено място]. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Н. М..

Предмет на оспорване е отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата – решение по т.1 от дневния ред, обективирано в протокол № РД-15-2784/26.08.2025г., издаден от управителния съвет на АПИ.

В жалбата са направени оплаквания за немотивираност на отказа, за лиса на форма, както и за неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се фактическите констатации, както и направените правни изводи. Иска се обявяване на нищожност или отмяна на оспорената заповед. Иска присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Излага подробни доводи за липсата на основания за оспорване и неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

По делото е представен оспорения от жалбоподателя отказ, обективиран в т.1 от дневния ред по протокол № РД-15-2784/26.08.2025г., издаден от управителния съвет на АПИ.

В решението е посочено, че се издава въз основа на внесен за разглеждане доклад № 93-01-6553/22.08.2025г. от инж. Ц. В. – директор на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“, с предложение за постановяване на отказ по направеното искане. Самият доклад е приложен по преписката и от текста му става ясно, че предмет на разглеждане е подадено от М. М. ЕООД искане с вх. № 53-00-1555/27.09.2022г. за преиздаване на разрешение № 53-00-17173/12.11.2012г. за експлоатация по реда на чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) за рекламно съоръжение (РС) в обхвата на автомагистрала Тракия, при км.7+900, дясно, поради изтичане на десетгодишния срок за разрешението.

В решението на УС на АПИ не са изложени мотиви, включващи фактически констатации и правни изводи, но е посочено, че същото се издава при подробно описаните констатации в протокол № 45 от заседание, проведено на 21.05.2025г. на постоянно действаща комисия, назначена със заповед № РД-11-1326/22.11.2024г. на председателя на УС на АПИ. Посоченият протокол е приложен по делото като част от постъпилата преписка. В протокола е констатирано посоченото по-горе искане на жалбоподателя с вх. № 53-00-1555/27.09.2022г. за преиздаване на разрешение № 53-00-17173/12.11.2012г. Прието е за установено въз основа на предходен констативен протокол № 15/07.04.2025г. на ОПУ София, че визираното в искането и разрешението рекламно съоръжение отстои в целия си габарит на 4.30 м. от ръба на пътната настилка; има изградена ограничителна система на пътя (ОСП). Прието е, че РС е изградено в обслужващата зона и не са представени документи по чл.13 ал.3 т.2 от НСПП, при което е формиран извод, че не са изпълнени изискванията на чл.17б от НСПП. В протокола е взето предвид и това, че предходен отказ по искането на жалбоподателя е бил отменен от съда и преписката е била върната за ново разглеждане и решаване от компетентния орган.

Представено е и разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № 53-00-17173/12.11.2012г., с което на М. М. ЕООД е разрешено за десетгодишен период от време да експлоатира описаното по-горе процесно рекламно съоръжение, считано от датата на издаване на разрешението.

Представено е и заявлението, по което е започнало административното производство - искане на жалбоподателя с вх. № 53-00-1555/27.09.2022г. за преиздаване на разрешение № 53-00-17173/12.11.2012г. Започналата процедура обаче е била прекратена с писмо изх. № 53-00-449/14.03.2023г., издадено от директора на ОПУ София.

С влязло в сила на 26.09.2024г. решение № 1394/19.02.2024г. по а.д. № 861/2023г. на Административен съд Бургас, по повод жалба на М. М. ЕООД, писмо изх. № 53-00-449/14.03.2023г. е отменено и преписката е върната на органа за разглеждане по същество. Именно в тази връзка е издадено оспореното по настоящото дело решение.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Производството пред органа е проведено по реда на чл.17б ал.1 от НСПП, съгласно която не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. За целта собственикът на рекламното съоръжение подава искане пред компетентния орган по чл. 5 или по електронен път по реда на чл. 5а.

Жалбоподателят М. М. ЕООД е имал издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез поставяне на процесното рекламно съоръжение и в рамките на времевия период по чл.17б ал.1 от НССП той е упражнил правото си да поиска преиздаване на разрешението (т.е. в срок, съобразно чл.31 ал.3 от АПК). Спазването на този срок не е спорно по делото и се установява от описаните по-горе доказателства. Искането на жалбоподателя е основание за надлежно образуване и провеждане на соченото административно производство.

Компетентността на органа, който следва да се произнесе по искането за преиздаване на разрешение, съобразно препращането на чл.17б ал.1 от НССП се определя по правилата на чл.5 ал.2. Съгласно чл.5 ал.2 т.1 от НССП разрешенията за специално ползване на пътищата, когато последните са автомагистрали, се издават от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията). В случая оспореният отказ е издаден от посочения компетентен орган – УС на АПИ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Отказът е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Относно спазването на процесуалните правила и правилното приложение на материалния закон съдът прие следното.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви на оспорения административен акт, което би било съществено нарушение на процесуалните правила и в частност на изискването по чл.59 ал.1 и ал.2 т.4 от АПК. Съгласно тези разпоредби административния акт се мотивира, като в мотивите се посочват фактическите и правните основания за издаването му. В процесния случай АО не е описал в цялост фактическа обстановка, която да визира необходимите според приложимата норма факти, нито е изложил конкретни правни изводи, визирайки приложимите в случая правни норми. Това обаче е направено в приложения към преписката служебно изготвен в производството протокол № 45 от заседание, проведено на 21.05.2025г. на постоянно действаща комисия, назначена със заповед № РД-11-1326/22.11.2024г. на председателя на УС на АПИ, а с оспорения отказ решаващият орган е препратил към този протокол. Доводите на жалбоподателя, че такова препращане е недопустимо и не може да замести липсата на изложени в акта мотиви е неправилен. В протокол № 45, макар и пестеливо, са посочени фактическите основания за отказа, а именно непредставянето на изискуемите документи по чл.13 ал.3 т.2 от НСПП, както и правната [жк], явяваща се основание за постановяване на отказа.

За да приеме този свой извод за мотивираност на отказа съдът се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от ВАС и ВС. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС „възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт“ (какъвто именно е процесния случай), т.е. ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика. Затова настоящият съдебен състав намира, че оспорения отказ следва да се приеме за надлежно мотивиран.

Независимо от това съдът намира оспорения отказ за постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Отказът е постановен поради непредставяне на документи по чл.13 ал.3 т.2 от НСПП. Съгласно тази разпоредба разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение се издава (съответно се преиздава по реда на чл.17б от НСПП, какъвто е процесния случай) по искане на заинтересуваното лице чрез образец съгласно приложение № 3, подадено в съответното специализирано звено, въз основа на платена такса и актуална скица на имота, изискана при условията на чл.5 ал.6, и нотариално заверено съгласие от собственика на земята, когато рекламното съоръжение се изгражда в обслужващите зони на пътя. Разпоредбата на чл.5 ал.6 от НССП предвижда, че съгласуването с друг административен орган, предоставянето на информация или документи, които са налични или се издават от такъв, се осъществява служебно от администрацията, управляваща пътя, и за тях се дължат такси от заинтересуваните лица в предвидените в закон и/или подзаконов нормативен акт случаи. Разпоредбите на чл.5 ал.6 и чл.13 ал.3 т.2 от НССП са в сила от 2023г., имат процесуален характер и следва да се прилагат незабавно от влизането им в сила. Това означава, че при решаването на преписката към м.август 2025г. те за били приложими в разглежданото производство.

Съгласно цитираната разпоредба на чл.5 ал.6 от НССП, по повод подаденото от жалбоподателя искане за преиздаване на разрешението за експлоатация на РС, за решаващия орган е възникнало задължение служебно да изиска и приложи като доказателство актуална скица на имота от съответната кадастрална служба. Едва с прилагането на тази скица ще бъде изяснен по преписката съществения въпрос кой е актуалния собственик, съответно от кое лице следва заявителят да приложи нотариалното заверено съгласие за изграждането/държането на РС в този имот. В процесния случай това процесуално изискване не е било изпълнено – органът е отхвърлил искането поради непредставено от искателя нотариално заверено съгласие на собственика, но сам не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да събере доказателства кое е лицето, от което да се търси това съгласие. Това неизпълнение съгласно чл.35 и чл.36 от АПК е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и постановяване на отказ по искането в нарушение на материалния закон. Налице са основания за оспорване на отказа по чл.146 т.3 и 4 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е основателна и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорения административен акт следва да се отмени, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката се върне на органа за ново разглеждане и решаване.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. М. ЕООД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, оф.2, отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата – решение по т.1 от дневния ред, обективирано в протокол № РД-15-2784/26.08.2025г., издаден от управителния съвет на АПИ.

ИЗПРАЩА преписката на управителния съвет на АПИ за ново разглеждане и решаване, съобразно дадените по-горе в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на М. М. ЕООД 1 050 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.