№ 227
гр. Търговище, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Женя Люб. И.а
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20223530200597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. И. С. от гр.Търговище с ЕГН **********
чрез адв.Р. Р. – АК-Търговище, против Наказателно постановление № 38 -
0001837 от 12.08.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“ –Русе. Считайки
НП за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да
бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. В писмено становище, част от придружителното писмо,
излага доводи за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя
размер на разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 11.05.2022г. свидетелите Ив.С. и Ив.Д. - инспектори от РД „АА“ –
1
Русе, изпълнявали служебните си задължения на бул.„ Трети март“ в
гр.Търговище. Около 21:07 ч. същите спрели за проверка таксиметров
автомобил „Опел Мока Х“ с рег. № ****, кат.M1, собственост на „СБА
Такси“ ООД, който бил управляван от жалбоподателя. Автомобилът бил
обозначен като такси, съгласно изискванията на Наредба № 34 от 06.12.1999г.
за таксиметров превоз на пътници и бил оборудван с електронен таксиметров
апарат Елитакс ТА 100/F1 с № ЕС020595 и с номер на фискална памет
46098185. Контролните органи установили, че водачът извършва таксиметров
превоз на двама пътника /мъж и жена/ с попълнен пътен лист № 015 от
пътна книжка серия ВГ № 049, заверена на 03.05.2022г. Установено било, че
жалбоподателят извършва превоза без да е включил електронния таксиметров
апарат с фискална памет /ЕТАФП/ след наемането му от пътниците. С оглед
констатираните обстоятелства, св.С. съставил на жалбоподателя АУАН №
322147 / 11.05.2022 г. за нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ. Жалбоподателят подписал акта със следното възражение:
„Неколкократно се опитвах да включа апарата, но той не се включи.
Договорих цената с клиентите от 40 -ти блок до Пощенска банка.“ Въз основа
на акта, Директорът на РД „АА” - Русе издал Наказателно постановление №
38 - 0001837 от 12.08.2022 г. Посредством същото, за нарушение на чл.38,
предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на основание чл.95, ал.1, т.3
от ЗАвПр наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500лв.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на свидетелите Ив.С. и Ив.Д..
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са довели до опорочаване на обжалваното НП. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съгласно чл.92 от ЗАвПр и приложената заповед № РД-
08- 30/ 24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Издадени са по предвидените от закона ред и
форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Налице е
яснота относно съставомерните признаци на административното нарушение.
Номерът на фискалната памет на ЕТАФП е изписан неправилно в АУАН, но
тази нередовност е преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и в НП е
посочен действителният номер на ФП, който се установява от приложения
2
към делото дневен отчет. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното
НП е законосъобразно от процесуална страна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно
установено, че провереният от контролните органи автомобил бил
таксиметров и с него жалбоподателят извършвал таксиметров превоз на
пътници, съгласно Наредба № 34 от 06.12.1999г. на министъра на
транспорта. От показанията на свидетелите С. и Д. се установи, че в
момента, в който бил спрян за проверка, жалбоподателят извършвал
таксиметров превоз на двама пътника. Това обстоятелството се потвърждава
и от собственоръчно вписаното от жалбоподателя възражение в АУАН.
Таксиметровият автомобил с рег. № ***** бил снабден с ЕТАФП с №
ЕС020595 и с ФП № 46098185, което се установява от приложения дневен
отчет. Следователно за водача е било налице задължението по чл.38, предл.1
от Наредба № 34 от 06.12.1999г., съгласно който: „След наемане на
автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат..“ От
показанията на разпитаните свидетелите се установи, че към момента на
спирането му от контролните органи, таксиметровият апарат на автомобила,
управляван от жалбоподателя не бил включен.
Жалбоподателят не отрича това обстоятелство, но твърди, че е бил в
обективна невъзможност да изпълни задължението си по чл.38 от Наредбата
поради възникнала повреда на ЕТАФП при превоза, непозволяваща отчитане
по него. Сочи, че в случая е била налице хипотезата на чл.43, ал.1 от
Наредбата. Посочената разпоредба гласи: „При повреда на таксиметровия
апарат по време на превоз водачът договаря с пътника стойността на
изминатия път в зависимост от пробега и тарифата.“ Ал.2 допълва, че
изискванията на ал.1 се прилагат в случаите, когато повредата на
таксиметровия апарат не позволява отчитане по него. Ал.3 изисква водачът да
впише в пътната книжка точното време на възникване на повредата и
показанията на километропоказателя към момента на повредата.
В подкрепа на възражението си жалбоподателят представя писмени
доказателства - заявление за проверка от 16.05.2022г., фактура и извлечение
от паспорта на ЕТАФП Елитакс ТА 100/F1, удостоверяващи извършен на
16.05.2022 г. ремонт на ЕТАФП Елитакс ТА 100/F1 с № ЕС020595, изразил
се в смяна на дънна платка. В паспорта на ЕТАФП дефекта на таксиметровия
3
апарат е описан като „не включва периодично“. Жалбоподателят твърди, че
повредата е възникнала при процесния превоз, което кореспондира и с
възражението, вписано от него в АУАН непосредствено след съставянето му:
„ Неколкократно се опитвах да включа апарата, но той не се включи.
Договорих цената с клиентите от 40-ти блок до пощенска банка.“ В с.з.
свидетелите – служители на РД „АА“ заявиха, че не помнят дали
жалбоподателят е твърдял, че е настъпила повреда на таксиметровия апарат.
Св.С. посочи, че „доколкото си спомня“, в пътната книжка не е била отразена
такава. Въпросната пътна книжка не е била иззета от контролните органи,
което не позволява да се установят вписаните, респ. невписаните в нея данни
към момента на извършване на проверката. Свидетелите С. и Д. посочиха, че
пътниците в таксито не са били разпитвани относно обстоятелствата на
превоза - дали водачът е опитал да включи таксиметровия апаратът, дали са
договорили цена на превоза и т.н. В материалите по преписката, включително
в АУАН липсват данни за самоличността на пътниците, което не позволява
въпросните лица да бъдат установени и разпитани като свидетели в съдебната
фаза на процеса.
В тежест на ответната по жалбата страна е да докаже административното
нарушение. В случая съдът намира, че събраните по делото доказателства не
го доказват по безспорен и несъмнен начин. Същите не изключват версията
на жалбоподателя, респ. хипотезата визирана в чл.43 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. Предвид това не може да се направи категоричен извод, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. С оглед изложеното и
доколкото административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде
ангажира само при доказано по безспорен начин нарушение, то обжалваното
НП се явява необосновано, поради което следва да бъде отменено.
С оглед този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От
материалите по делото видно, че същият е направил разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. С оглед разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за
прекомерност е неоснователно. Предвид това, ИА „АА“ следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото
в посочения размер.
4
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 - 0001837 от 12.08.2022
г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на С. И. С., ЕГН
********** от гр.Търговище, ********* за нарушение на чл.38, предл.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр
е наложена глоба в размер на 500лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
гр.София да заплати на С. И. С., ЕГН ********** от гр.Търговище, *********
сумата от 350лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5