Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
10.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година,
в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: 1. Снежина Чолакова
2. Бистра Бойн
при секретаря В.Русева
и с участие на прокурор С.Александрова,
като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова
КАНД № 16 по описа
на 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от «Р.Е. ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.И.А.-Х.,
депозирана чрез адв.С.Т.от ШАК, със съдебен адрес гр.Шумен,
ул.Съединение № 119, ет.2, к.23, срещу Решение № 260067/14.07.2021г.,
постановено по АНД № 189/2018
г. по описа на Районен съд - гр.Велики
Преслав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000424/13.04.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) на
касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2
от КТ.
В касационната
жалба се твърди, че решението на ШРС е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на закона по смисъла,
вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК. По-конкретно се счита, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон, доколкото съдът е приел, че е
налице трудово правоотношение между «Р. Е.»ЕООД, гр.Велики
Преслав и лицето И.И.В., като същевременно събраните по делото
доказателства сочат на съществуващо между страните облигационно правоотношение,
имащо характер на договор за изработка. Твърди се също, че санкционираното неизпълнение притежава белезите на маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изложените в жалбата подробни аргументи се
отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за произнасяне на
касационната инстанция по съществото на спора с решение, отменящо първоинстанционното
решение, както и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно
заседание, редовно призован,
касаторът не изпраща представител.
Ответната страна - Дирекция «Инспекция
по труда» - гр. Шумен, в депозирани писмени становища с рег.№ДА-01-3912/06.12.2021г. и рег.№
ДА-01-387/11.02.2022г. по описа на ШАдмС, оспорва жалбата като неоснователна
и отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, страната не изпраща представител.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна, по следните
съображения:
С обжалваното
решение Великопреславският районен
съд е потвърдил Наказателно
постановление № 27-0000424/13.04.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на касационния жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2
от КТ, а именно за това, че на 24.02.2018г. в шивашки цех в гр.Велики Преслав,
ул.Борис Спиров № 116, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му
на работодател, при осъществяване на дейността си е нарушил разпоредбите на
трудовото законодателство с това, че е приел на работа в цитирания обект като
работник „чистене на конци“ лицето И.И.В., без да е
сключил с нея трудов договор в писмена форма. Във връзка с тези констатации, на
13.03.2018г. срещу дружеството бил съставен АУАН № 27-0000424/13.03.2018г., за
извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр.с
чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител
на дружеството, бил предявен и подписан от него с възражение, че не счита за
нарушение сключеният граждански договор с лицето. Впоследствие в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения в същия смисъл. Въз
основа на съставения акт на 13.03.2018г. било издадено и потвърденото от
районния съд наказателно постановление, с което на “Р.Е.” ЕООД, *** била
наложена“имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за неизпълнение на
административно задължение по чл.62, ал.1, във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ.
При така
изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че с описаната в акта
и наказателното постановление деятелност,
санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл.
62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ неизпълнение на
административно задължение, което
ангажира и предвидената в
чл.414, ал.3 от КТ административно наказателна отговорност. Счел е, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи
издадения правораздавателен
акт до степен, обосноваваща неговата
незаконосъобразност. Приел
е, че наложеното наказание е определено в нормативно регламентираните рамки, при правилна
индивидуализация на същото. Така
мотивиран, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като
законосъобразно.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд - гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи
дали е извършено нарушение (което
в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е осъществено.
При разглеждане
на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор
и е извел обосновани изводи, които
се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният
съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за
казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при спазване на съдопроизводствените
правила. При изготвянето на същия
са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях.
Правилно съдът
е приел, че с най-голямо
значение за изясняване на фактическата
обстановка са показанията свидетелите С.К. и М.М., които са извършили проверката
в обекта и непосредствено са възприели осъществяваната
от И.В.трудова дейност. Същите дават ясни
и непротиворечиви сведения относно
релевантните факти, обосноваващи констатираното
нарушение. Техните показания кореспондират
със събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства, а и по същество по делото не са ангажирани доказателства,
които да ги опровергават. С оглед на това становището на съда, че нарушението е доказано,
е правилно и обосновано. Съдът
е изложил убедителни съображения,
изцяло съответстващи на данните по делото. Въз основа на доказателствата - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, подробно е обосновал своя извод, както
за авторството на деянието,
така и за правната му квалификация.
По-конкретно, при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи
за съставомерност на наказаното административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Приложимият законов текст е
обвързан с императивната
разпоредба на чл.1, ал.2 от КТ, която определя отношенията при
предоставяне на работна сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на обществените отношения,
регулирани с Кодекса на труда, релевантни към предмета на повдигнатия административнонаказателен
спор, се съдържа в чл.62, ал.1 от КТ, който предписва, че трудовият договор се сключва в писмена
форма. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно
задължава всеки
работодател да допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен
трудов договор. Правилно районният съд
е приел, че в конкретния
случай е установено престиране
на работна сила от страна на лицето
И.В.при липса на сключен писмен трудов договор, доколкото от приложената по делото Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от
24.02.2018г., изготвена от посоченото
лице и от показанията на разпитаните
свидетели се установява по безсъмнен
начин, че на 24.02.2018г.. И.В.е извършвала
почистване на панталони от конци с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с осигурени
почивки и заплати, т.е. са
й били възложени конкретни трудови задължения, при липса на сключен писмен трудов договор с нея. Този извод не се опровергава от представения по делото граждански
договор от № 2/06.02.2018г., сключен между касатора и посоченото лице, доколкото от текста на същия, както и от ангажираните гласни доказателства, се установява, че при изпълнението
на работата си И.В.не е действала самостоятелно и без контрола на работодателя, а е работила
за предварително определен срок, съвместно
с останалите работници на санкционирания търговец, в обект, стопанисван от последния, извършвала е дейност като чистач
на конци, с определено работно
време и срещу договорено възнаграждение в размер на 300 лева за положен труд в период
от един месец. С оглед изложеното, обосновано районният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на
нарушителя, че документираното с граждански договор
правоотношение има гражданскоправен
характер и не притежава белезите
на трудов договор.
Правилни и съобразени
с доказателствата по делото
са и доводите на въззивния съд, че санкционираното неизпълнение на административно задължение
не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед
високата степен на обществена
опасност на същото. Констатациите на въззивния съд за определяне размера на наложената санкция при съблюдаване
изискванията на чл.27 от ЗАНН също
кореспондират с установените
по делото факти, като в тази връзка
съдът е изложил подробни аргументи, които се споделят от настоящата инстанция.
Неприложим към процесния
казус е и регламентираният в чл.415в, ал.1 от КТ
привилегирован административно наказателен състав, доколкото алинея втора от посочения законов
текст изрично изключва неговото приложение в случаите на
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
В
обобщение на гореизложеното настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон
по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН. С оглед
изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна,
а решението на Районен съд - гр.
Велики
Преслав за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че доколкото в
касационното производство Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен е представила
писмено становище с рег.№ ДА-01-3292/06.12.2021г. по описа на ШАдмС, изготвено от юрисконсулт, на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр.
с чл. 144 от АПК, във вр. чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ в полза на Дирекция „Инспекция
по труда“ - гр. Шумен следва
да бъде присъдена
сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение,
като същата следва да се
възложи в тежест на „Р.Е.“ ЕООД, ***.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила
Решение № 260067
от 14.07.2021г., постановено по АНД № 189/2018г. по описа на Районен съд - гр. Велики
Преслав.
ОСЪЖДА „Р.експорт“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя
Р.И.А.-Х., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Шумен
сумата от 100 /сто/ лева
разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:............... ЧЛЕНОВЕ: 1. .....................
2. .....................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 10.03.2022г.