ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500076 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.398 от ГПК. Предмет
на настоящото производство е частна жалба № 287815/27.09.2021г. от „П. А. БГ“ЕООД, в
качеството му на ответник по гр.д.№ 12194/2020г. на ПРС, І гр.с., против постановеното по
същото дело Определение № 263519 от 30.08.2021г., с което жалбоподателят е осъден да
заплати на въззиваемата Р. Д. сумата от 5030 лева- съдебни разноски за адв.възнаграждение.
В частната жалба се сочи, че липсват доказателства за това договореното между ищцата по
първоинстанционното производство и пълномощникът й адв.възнаграждение в полза на
последния в размер от 5030 лева да е платено. Това било прието и в мотивите към
първоинстанционното решение, но впоследствие неоснователно бил възприет
противоположен извод. Освен това възнаграждението било присъдено в пълния му размер, а
не съразмерно с уважената част от исковете.
От въззиваемата Р. Д. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
От третото лице ЗАД“Алианц България“ не е подаден отговор на частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
На л.60 по първоинстанционното дело е налице договор за правна защита и
съдействие, с вписано в същия адв.възнаграждение в полза на пълномощника на Р. Д., адв.С.
Д., в размер от 5030 лева. В договора е записано, че възнаграждението е платено при
подписване на договора. Не е отразен обаче начина на плащане- в брой или по банков път.
Съгласно т.1, изр.2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, „в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка“. Следователно когато е договорено възнаграждението да бъде платено в брой и е
записано, че същото е платено, това е достатъчно, за да се приеме за доказано плащането. Не
е вярно обаче обратното, а именно, че когато в договора за правна защита и съдействие е
записано, че адвокатското възнаграждение е платено, плащането непременно е договорено в
брой. При положение, че липсва сигурност относно начина на плащане, не може с
категоричност да се приеме, че освен удостоверяването на плащането в договора за правна
1
помощ, не е необходимо да бъдат представени и доказателства за плащане по банков път. В
обобщение на горното съдът намира, че като не е посочен начина на плащане в договора на
л.60 по първоинстанционното дело, не са налице в пълнота предпоставките по т.1 от
цитираното тълкувателно решение, за да бъде присъдено договореното адвокатско
възнаграждение. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263519 от 30.08.2021г. по гр.д.№ 12194/2020г. на ПРС, І
гр.с., с което жалбоподателят „П. А. БГ“ЕООД е осъден да заплати на въззиваемата Р. Д. Д.
сумата от 5030 лева- съдебни разноски за адв.възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
След окончателното приключване на производството по частна жалба №
287815/27.09.2021г., делото да се докладва на Зам.председателя на ПОС за разпределяне на
същото за произнасяне по молбата за тълкуване на решението по в.гр.д.№ 2987/2021г. на
ПОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2