№ 520
гр. Велико Търново, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100285 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал.
2, вр. чл. 150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на И. И. П. срещу П. С. Ж., с която се
претендира изменение на присъдената по гр. д. № 2537/2019 г. на Районен съд
– Велико Търново издръжка за малолетната С. П. Ж., която да се увеличи от
170.00 на 450.00 лева.
В молбата се сочи, че ответникът е баща на малолетната С. П. Ж., както и
че с решение по гр. д. № 2537/2019 г. на Районен съд – Велико Търново
същият е осъден да заплаща за дъщеря си издръжка в размер от 170.00 лева
месечно. Заявява се, че от определяне на издръжката са минали повече от 5
години, в който период детето е пораснало и нуждите му са се увеличили.
Твърди се, че наесен С. ще е първи клас, а понастоящем е в подготвителна
група в детската градина, където посещава допълнителни дейности, които се
заплащат. Сочи се, че бащата не се интересува от дъщеря си, не й се обажда и
не заплаща издръжка за нея.
Ответникът заявява, че искането увеличение е прекомерно и че може да
заплаща издръжка в размер от 280.0 лева. Твърди, че е материално затруднен,
поради което е заплащал със закъснение текущата издръжка, включително с
помощта на родителите си. Сочи, че детето е в ниска възраст и издръжка в общ
размер от 350.00 лева е достатъчна.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не се явява, като с писмена молба изразява
1
готовност за постигане на извънсъдебно споразумение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
От представените писмени доказателства се установява, че И. И. П. и П.
С. Ж. са родители на малолетната С. П. Ж., както и че с решение по гр. д. №
2537/2019 г. на Районен съд – Велико Търново бащата е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 170.00 лева.
От изготвения социален доклад и от ангажираните гласни доказателства
се установява, че след раздялата на родителите през 2019 г. всички грижи по
отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката, която е осигурила
за него сигурна и спокойна семейна среда. От своя страна, бащата рядко
осъществява контакти с дъщеря си, въпреки че възможността за такива не са
препятствани от майката.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявения иск за доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно
определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата,
въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това
право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни
съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.
В случая от постановяване на решението по гр. д. № 2537/2019 г. на
Районен съд – Велико Търново до настоящия момент са изминали пет години
и половина, през който период с нарастване възрастта на детето по естествен
начин са се увеличили и неговите нужди. Тук следва да се отбележи, че в
посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката
за едно дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за
страната, като от 140.00 лева през 2019 г., минималният размер на издръжката
понастоящем е 269.25 лева, което несъмнено сочи на изменение на
икономическата обстановка в страна, при която е определен предходният
размер на издръжката и икономическата обстановка понастоящем. Освен
изминалия период от време от постановяване на решението по гр. д. №
2537/2019 г. на Районен съд – Велико Търново, не може да не бъде съобразен
и постоянният ръст на цените на стоките и услугите през последните години,
който несъмнено рефлектира върху размера на средствата, необходими за
отглеждането на едно дете. Именно изтеклият период от време и постоянният
ръст на цените на стоките и услугите в периода след постановяване на
решението според съда следва да се приеме за съществено изменение на
обстоятелствата, въз основа на които издръжката е присъдена в досегашния
им размер.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно
които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето
2
и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в
размер на 1 077.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 269.25 лева за
едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не
само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но
служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а
повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот
в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява
издръжка за детето съдът следва да прецени реализираните от същите доходи
и имущество. В случая майката работи по трудово правоотношение и
получава възнаграждение в размер от около 1 600.00 лева, като същата и
детето живеят в жилище под наем, за което майката заплаща по 300.00 лева на
месец. На свой ред, бащата е лице в активна трудоспособна възраст и в добро
здравословно състояние, което полага труд и понастоящем реализира доходи
от около 1 300.00 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че
обстоятелството, че към момента ответникът полага грижи за своята майка
/като естествено морално задължение/ съвсем не означава, че същият следва
да поставя на заден план грижите към дъщеря си. По този повод следва да се
има в предвид също, че издръжката за ненавършило пълнолетие, макар и
обвързана от възможностите и материалното състояние на съответния
родител, е безусловно дължима и в този ред на мисли потребността от даване
на такава в адекватен размер е с приоритет както спрямо собствените нужди
на родителя, така и спрямо поетите от последния задължения към трети лица.
Именно в тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не възприема
позицията на бащата, че тъй като същият получава трудово възнаграждение
към минималното за страната, то с оглед неговото собствено социално
оцеляване следва да заплаща издръжка в минимален размер. Въпросната
позиция не може да бъде възприета, тъй като противното би означавало да се
толерира поведение, при което съответният родител, макар да е млад човек, в
добро здравословно състояние, с добра образователна квалификация и пр.,
приема и се задоволява да полага ниско заплатен труд и то при положение, че
има дете, което следва да издържа. Не може да не се отбележи още, че бащата
няма други деца, които да издържа, че същият няма разходи към свои
възходящи или към трети лица, че няма разходи за ползваното от него жилище
и не на последно място – че същият очевидно е абдикирал от ангажиментите
3
към дъщеря си и всички разходи за нея за поети от майката.
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за
детето от около 550.00 лева месечно 340.00 лева следва да заплащат от
бащата, а остатъкът - от майката. Съдът определя по-нисък размер на
дължимата от майката издръжка, доколкото същата е пряко ангажирана с
ежедневните грижи за детето, което безспорно е свързано и с допълнителни
ежедневни разходи. От своя страна, бащата не полага преки грижи за дъщеря
си и по този начин на практика е освободен от ангажимента за покриване на
ежедневните разходи за детето.
С оглед на горното, съдът намира, че искът се явява основателен и следва
да бъде уважен за посочената сума от 340.00 лева и отхвърлен за разликата до
пълния размер от 450.00 лева.
По разноските:
При този изход на делото ищцата има правно на сторените от нея разноски
съразмерно с уважената част на иска в размер от 303.57 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса в
размер от 244.80 лева – 4 % върху размера на увеличението на издръжката.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 2537/2019 г. на Районен
съд – Велико Търново месечна издръжка за С. П.ова П. от 170.00 лева на
340.00 /триста и четиридесет/ лева, като:
ОСЪЖДА П. С. Ж., ЕГН ********** да заплаща за С. П.ова П., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител И. И. П., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 340.00 /триста и четиридесет/ лева,
считано от подаване на исковата молба – 22.1.2025 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 450.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която искът за увеличение на издръжката е уважен.
ОСЪЖДА П. С. Ж., ЕГН ********** да заплати на И. И. П., ЕГН
********** сумата от 303.57 /триста и три лева и петдесет и седем ст./ лева –
разноски за производството.
ОСЪЖДА П. С. Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в
размер на 244.80 /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет ст./ лева,
както и държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
4
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5