Решение по дело №2112/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 497
Дата: 14 март 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20181100902112
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 14.03.2019 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети март две хиляД.и деветнадесета година, в следния състав   

                                                                                  

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2112 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на Г. ООД, ЕИК *******, с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на Д.Е.2. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-партер, пораД.неплатежоспособност и при условията на евентуалност пораД.свръхзадълженост. Молителят твърди, че има вземания към ответника, произтичащи от търговска сделка – последиците от прекратяването на договор за покупко-продажба на пшеница от 27.07.2017 г., сключен между Д.Е.2. ЕООД като продавач и Г. ООД като купувач. Молителят твърди, че по посочения договор ответникът е следвало да достави 1030 метрични тона пшеница, на стойност от 275 010 лева, която сума молителят бил платил на два транша. Твърди, че стоката следвало да бъде натоварена от ответника в периода от 01.08.2017 г. до 15.08.2017 г., който срок бил удължен впоследствие до 07.09.2017 г. Молителят твърди, че в периода от 01.09.2017 г. до 09.09.2017 г. доставеното количество пшеница от страна Д.Е.2. ЕООД било общо 238,780 мт пшеница на стойност 63 754,26 лева. Твърди, че пораД.неизпълнение на задължението на ответника да достави останалите 791,220 мт пшеница, страните се споразумели да прекратят сключения между тях договор и да бъде издадено кредитно известие от страна на Д.Е.2. ЕООД за заплатената от Г. ООД цена, равняваща се на недоставените 791,220 мт пшеница, а именно 211 255,74 лева. Твърди, че е издадено от ответника кредитно известие № 72/08.09.2017 г. към фактура № 65/27.07.2017 г., както и че ответникът е върнал сума в общ размер на 100 000 лева. Твърди, че непогасената част от вземането му е в размер на 111 255,74 лева, която не е платена от ответника. Твърди, че ответникът му дължи и лихва в размер на 12 021,80 лева към 09.10.2018 г. Твърди, че с покана до ответника му е дал срок за плащане, който изтекъл на 28.09.2018 г., но към момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ ответникът не е върнал дължимата сума.

Молителят твърди, че доколкото ответникът е спрял плащанията, то същият е неплатежоспособен, като се позовава на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и при условията на евентуалност свръхзадължеността, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъдат наложени общи запор и възбрана върху имуществото на длъжника, да бъде назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите, както и на основание чл. 630, ал. 2 от едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност, да бъде обявен длъжника в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му.

Молителят претендира разноски по делото.

В дадения срок ответникът Д.Е.2. ЕООД не представя отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ.

 

Съдът, след като обсъД.доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Представен е от молителя и приет като доказателство по делото Договор за покупко-продажба № 58/27.07.2017 г., сключен между молителя като купувач и ответника като продавач, за доставка на пшеница, реколта 2017 г., количество 1030 МТ.

Представена е от молителя фактура № **********/27.07.2017 г., издадена от Д.Е.2. ЕООД на Г. ООД за продажба на пшеница реколта 2017 г., количество 1030 т, на обща стойност от 275 010 лева.

Представени са от молителя две платежни нареждания от 27.07.2017 г. и от 01.09.2017 г. за превоД.от молителя към ответника на общата сума от 275 010 лева.

Представени са от молителя четири броя приемо-предавателни протоколи, подписани между страните в периода 01.09.2017 г. – 09.09.2017 г., съгласно които е предадена от ответника продавач Д.Е.2. ЕООД на молителя купувач Г. ООД пшеница – общо количество от 238,780 т.

Представено е от молителя кредитно известие № **********/08.09.2017 г. към фактура № **********/27.07.2017 г., издадено от Д.Е.2. ЕООД на Г. ООД, с посочено основание пшеница, реколта 2017 г., количество 791,220 т., на обща стойност от -211 255,74 лева. Представени са и доказателства, че ответникът е платил на молителя обща сума в размер на 100 000 лева на няколко вноски, направени в периода 13.09.2017 г. – 12.10.2017 г.

Представена е нотариална покана под акт № 57, том VІІп, рег. № 20704 от 2018 г. на М.Г.- нотариус с рег. № 622 на НК, с район на действие – РС София, изпратена от Г. ООД до ответника Д.Е.2. ЕООД, с удостоверяване на нотариуса, че поканата се счита връчена при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК на 21.09.2018 г. В същата е даден срок от три работни дни от получаването й Д.Е.2. ЕООД да заплати на Г. ООД сумата от 111 255,74 лева, ведно със законната лихва върху нея, която към датата на поканата възлизала на 10 167,54 лева.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от СДВР – Отдел Пътна полиция, от която е видно, че в масива на АИС-КАТ няма данни регистрирани моторни превозни средства на Д.Е.2. ЕООД. От Агенцията по вписванията е постъпил отговор, че по наличната документация за съдебен район – гр. София за периода от 01.01.1992 г. до 23.01.2019 г. не се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на Д.Е.2. ЕООД. От НАП е поискана информация за наложени обезпечителни мерки и започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК по отношение на ответното дружество, но до приключване на съдебното дирене отговор не е постъпил.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2014 г. – 2017 г. вкл. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи са вземанията на дружеството, които по години са, както следва: към 31.12.2014 г. са в размер на 601 хил.лв., представляващи 98,5% от текущите активи; към 31.12.2015 г. са в размер на 2900 хил.лв., представляващи 86,3% от текущите активи; към 31.12.2016 г. са в размер на 2901 хил.лв., представляващи 86,3% от текущите активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 840 хил.лв., представляващи 87,0% от текущите активи.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от задълженията на дружеството са задължения към доставчици, които по години са, както следва: към 31.12.2014 г. са 528 хил.лв., представляващи 98,3% от всички задължения, към 31.12.2015 г. са 3229 хил.лв., представляващи 99,5% от всички задължения, към 31.12.2016 г. са 3229 хил.лв., представляващи 99,8% от всички задължения и към 31.12.2017 г. са 438 хил.лв., представляващи 56,5% от всички задължения.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружествотоКонстатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,1359 за 2014 г., 1,0351 за 2015 г., 0,1429 за 2016 г. и 0,1629 за 2017 г.

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 1,1341 за 2014 г., 0,8934 за 2015 г., 0,0021 за 2016 г. и 0,0206 за 2017 г.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,0149 за 2014 г., 0,0000 за 2015 г., 0,0000 за 2016 г. и 0,0206 за 2017 г.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,1359 за 2014 г., 0,0351 за 2015 г., 0,0281 за 2016 г. и 0,2465 за 2017 г.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 7,3562 за 2014 г., 28,4737 за 2015 г., 35,5326 за 2016 г. и 4,0576 за 2017 г.

Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на ликвидност за анализирания период, краткотрайните активи на дружеството не са били достатъчни за изплащане на краткосрочните задължения. Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност имат нулени стойности пораД.липса на парични средства.

Вещото лице дава заключение, че за всяка година от анализирания период коефициентът на финансова автономност е под 0,33.

Вещото лице дава заключение, че през 2016 г. дружеството не е реализирало прихоД.от дейността си, а само разходи. Вземанията към 31.12.2017 г. са класифицирани със срок над 1 година.

Вещото лице дава заключение, че е налице тенденция длъжникът да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, пораД.липса на парични средства.

Вещото лице дава заключение, че изчислените показатели за обръщаемост на краткотрайните материални активи на “Д.Е.2.” ЕООД за 2014 г., сочат малки стойности на показателя “Времетраене на един оборот”, съответно по-големи стойности на показателя “Брой на обороти на КМА”, които определят краткотрайните материални          активи            като    бързо  ликвидни.      През    2015    г. времетраенето на един оборот нараства на 14 дни,   през 2017 г. на 23 дни, което определя краткотрайните материални активи като бавно ликвидни.

Вещото лице дава заключение, че последното плащане извършено от ответното дружество към “Г.” ООД е на 12.10.2017 г. в размер на 40 000 лева - частично погасяване на задължението.

Вещото лице дава заключение, че като се има предвид данните от баланса към 31.12.2017 г., дружеството отчита парични средства в банкови сметки в размер на 1хил.лв. и касови наличности 15 хил.лв., както и вземанията от клиенти към 31.12.2017 г. са в общ размер на 840 хил.лв., но същите са класифицирани със срок над 1 година.

Вещото лице дава заключение, че фактура № **********/27.07.2017 г. издадена от “Д.Е.2.” ЕООД към “Г.” ООД на стойност 275 010 лева и кредитно известие към нея № **********/08.09.2017 г. на стойност 211 255,74 лева са осчетоводени съгласно счетоводното законодателство, включени са в дневника за продажбите на “Д.Е.2.” ЕООД за съответните данъчни периоди. Неизплатената сума от ответника на ищеца, равняваща се на стойността на недоставените 791,220 м.т. е в размер на     211 255,74 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал.1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор (присъединени кредитори), който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът ДИ Е.2. ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.

В случая съдът е сезиран от молителя Г. ООД, който твърди, че има вземане към ответното дружество ДИ Е.2. ЕООД, произтичащо от прекратяването на търговска сделка – продажба на стоки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Представените от молителя доказателства не са оспорени от страна на ответното дружество. Вземането на молителя е изискуемо, а част от същото е и платено от ответника, което следва да се приеме като извънсъдебно признание на ответника за основателността на вземането. Ответникът, който носи доказателствена тежест за това, не представи доказателства за пълното погасяване на вземането на молителя. В този случай е налице активна процесуална легитимация на Г. ООД да поиска откриване на поризводство по несъстоятелност за ответното дружество.

Коефициентът за обща ликвидност на ответното дружество за 2014 г. и 2015 г. са над единица, т.е. в референтните стойности. За 2016 г. и 2017 г. коефициентите рязко спадат и стигат до стойности от 0,1429 за 2016 г. и 0,1629 за 2017 г., т.е. доста под единица. Останалите коефициенти за ликвидност са извън референтните стойности и силно влошени, поради липсата на достатъчно краткотрайните активи на дружеството за изплащане на краткосрочните задължения на ответното дружество. Като се съпостави коефициентът за обща ликвидност с останалите коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага изводът, че през изследвания период ответното дружество има сериозен проблЕ.да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.

В случая следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. При анализиране на счетоводните данни на ответното дружество прави впечатление, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи са вземанията на дружеството, които през целия изследван период представляват от 86,3% до 98,5% от всички текущи активи на дружеството. Няма данни дали същите са събираеми, а от експертизата става ясно, че същите са със срок над една година. От това следва извод, че същите са несъбираеми или трудно събираеми, поради което не могат да послужат реално за погасяване на задълженията на дружеството. Ако тези краткотрайни активи не бъдат отчетени при показателите за ликвидност на дружеството, то това води до сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество. Единствено счетоводно записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца.

При тези данни и като отчита влошените показатели на коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, съдът намира, че е налице тенденцията за влошено икономическо състояние на ответното дружество ДИ Е.2. ЕООД. С оглед на изложеното съдът намира, че ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки от 09.09.2017 г. – датата, следваща датата на падеж на задължението на ответното дружество за връщане на сумата към молителя съгласно издаденото кредитно известие. Към този момент състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. Ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.

При служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че дружеството длъжник е подало молба с вх. № 133803/17.10.2018 г. с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради свърхзадълженост. Същата е обявена в Търговския регистър на 18.10.2018 г., съгласно разпоредбата на чл. 629, ал. 1, изр. последно от ТЗ. Това представлява извънсъдебно признание на ответника за влошеното финансово-икономическо състояние на дружеството.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите. Плащането от ответника към един кредитор или на част от задължение не може да промени този извод.

В случая молителят се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява по делото, че ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към молителя, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не представи доказателства за оборването й.

С оглед на горното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът има изискуеми парични задължения към съконтрагент по търговска сделка и/или произтичащи от търговската му дейност, които не е платило. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е сторено в производството. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).

При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на ДИ Е.2. ЕООД, поради неплатежоспособност.

 

Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.

 

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 09.09.2017 г. - датата, следваща датата на падеж на задължението на ответното дружество за връщане на сумата към молителя съгласно издаденото кредитно известие, и към която дата се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения и е неплатежоспособно, както и че това състояние има траен и необратим характер.

 

Съдът намира, че искането на молителя за обявяването на длъжника в несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му с произтичащите от това последици, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, остана недоказано. Не се установи по делото от молителя, който носи доказателствената тежест за това, че продължаването на дейността на ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността, поради което съдът следва да остави без уважение искането му в тази част.

 

Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.

Молителят е посочил и претендира за временен синдик на дружеството да бъде назначен К.Т.Г.. На този етап от производството съдът не е задължен да назначи посочения от молителя синдик. С оглед на това съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Р.П.Т., с адрес: ***, офис 6, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обЕ.работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 800 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 16.04.2019 г. от 9,30 часа, което ще се проведе в  Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул.Витоша № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.

 

По разноските:

Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, молителят претендира разноски в общ размер на 3 530 лева, от които от които 250 лева – държавна такса, 1000 лева – депозит за вещо лице и 2 280 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на делото, на молителя следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 3 530 лева.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ДИ Е.2. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-партер, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 09.09.2017 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника ДИ Е.2. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-партер.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Р.П.Т., с адрес: ***, офис 6, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Р.П.Т. в размер на 800 лева (осемстотин лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на ДИ Е.2. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-партер, което следва да се проведе на 16.04.2019 г. от 9,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул.Витоша № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

3. Избор на комитет на кредиторите.

ОТХВЪРЛЯ искането на молителя Г. ООД, ЕИК *******, за обявяването в несъстоятелност на Д. Е. 2. ЕООД, ЕИК *******, в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДИ ЕМ 2. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-партер, да заплати на ЕТ Г. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 530 лева (три хиляди петстотин и тридесет лева) - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :