Р Е Ш
Е Н И Е
№ __ 260016___
гр. Кубрат, 25.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета годиН.в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 166 по описа З.2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда Н.чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД. Н.основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „А.З.С.НА В.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.– изпълнителен директор, като твърди, че в изпълнение на Договор З.потребителски кредит № *********/ 19.06.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” – ООД, ЕИК *********, понастоящем „Файненшъл България” – ЕООД, и М. А., му е предоставен заем в размер на 1 750.00 лева; длъжникът се е задължил да върне на кредитора на 60 бр. равни седмични погасителни вноски в размер на 34.92 лева, включващи част от дължимата главница, лихва, уговорена от страните в размер на 345.16 лева 31.82 %, равняваща се на 48.0 % ГПР, и такса за оценка на досие в размер на 87.50 лева, при първа погасителна вноска с падеж 08.07.2017 г., а последна на 25.08.2018 г.; ответникът се е задължил при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, да дължи на заемателя обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска; не е изпълнил поетите задължения, като за целия период е внесъл общо сумата 380.00 лв., при настъпила договорна изискуемост на 25.08.2018 г. ответника е останал задължен за сумите: 1495.23 (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева, двадесет и три ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2019 г., до окончателното изпълнение; 235.99 (двеста тридесет и пет лева, деветдесет и девет ст.) лева – договорна лихва за периода 16.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; 71.44 (седемдесет и един лева, четиридесет и четири ст.) лева – такса за оценка на досие; 186.84 (сто осемдесет и шест лева, осемдесет и четири ст.) лева – обезщетение за забава за периода 16.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; В.та на кредитора по договора са прехвърлени от страна на „Файненшъл България” – ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт” – АД, ЕИК ********* по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г., прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” – АД в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” – ООД по силата на договор за продажба н. В.(цесия) от 31.01.2017 г. и Приложение 1/ 01.10.2018 г., прехвърлено от тях н. „А.з.с.на в.” – ЕАД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 03.05.2019 г., поради което последното дружество в качеството си на частен правоприемник на заявеното за изпълнение вземане, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника М.М.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 09.12.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „*” № 41, на който издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 453/ 10.12.2019 г., изд. по ч.гр. дело № 777/ 2019 г. на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните суми, както те са посочени по – горе.
Ответникът – М.М.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 09.12.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „*” № 41, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Д. Георгиева, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, възразявайки, че искането е в противоречие с закона и добрите нрави, както и че в договора са налице неравноправни клаузи, претендира отхвърляне на исковата претенция изцяло. Не счита, че ответника дължи неустойка, такса за експресно разглеждане на документите, както и разходи и такси за извънсъдебно С.на вземанията, възразявайки, че тези клаузи от сключения между страните договор са неравноправни, служещи за кредитора, за да увеличи без основание възнаграждението си за отпусната в заем сума, поради което моли за отхвърлянето на исковите претенции за установяване на вземанията на ищеца, основание на тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 777/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски кредит № *********/ 19.06.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” – ООД, ЕИК *********, понастоящем „Файненшъл България” – ЕООД, и М. А., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата посоченото дружество е предоставило на ответника заем в размер на 1 750.00 лева; длъжникът се е задължил да върне на кредитора на 60 бр. равни седмични погасителни вноски в размер на 34.92 лева, включващи част от дължимата главница, лихва, уговорена от страните в размер на 345.16 лева - 31.82 %, равняваща се на 48.0 % ГПР, и такса за оценка на досие в размер на 87.50 лева, при първа погасителна вноска с падеж 08.07.2017 г., а последна на 25.08.2018 г.
По признание на ищеца, в изпълнение на задълженията си по договора, ответника е платил сумата 380.00 лв.
Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни.
Ищцовото дружество, позовавайки се на настъпила договорна изискуемост на всички вземания, видно от погасителния план на 25.08.2018 г., на 09.12.2019 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр. дело № 777/ 2019 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат, за сумите, както следва: главница в размер на 1495.23 (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева, двадесет и три ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.12.2019 г., до окончателното изпълнение; 235.99 (двеста тридесет и пет лева, деветдесет и девет ст.) лева – договорна лихва за периода 16.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; 71.44 (седемдесет и един лева, четиридесет и четири ст.) лева – такса за оценка на досие; 186.84 (сто осемдесет и шест лева, осемдесет и четири ст.) лева – обезщетение за забава за периода 16.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № *********/ 19.06.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” – ООД, ЕИК *********, понастоящем „Файненшъл България” – ЕООД, и М. А., вземанията по който са прехвърлени в полза на дружеството заявител.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 453/ 10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответникът не е възразил, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната, което той е направил в дадения му за това срок.
Приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № *********/ 19.06.2017 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател, в който смисъл възражения по делото не са заявявани и не са установявани.
С подписа си върху договора, ответника е удостоверил, че е получил заемната сума в размер на 1 750.00 лева, като косвено доказателство за това е и признатото от ищцовото дружество обстоятелство, че в изпълнение на задълженията си по договора, ответника е платил сумата 380.00 лв..
Видно от приложените към исковата молба договори за последователно прехвърляне на вземания и уведомителни писма – л. 14 – л. 40 от делото, вземанията на кредитора по договора са прехвърлени от страна на „Файненшъл България” – ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт” – АД, ЕИК ********* по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г., прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” – АД в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” – ООД по силата на договор за продажба н. вземания(цесия) от 31.01.2017 г. и Приложение 1/ 01.10.2018 г., прехвърлено от тях н. „А.з.с.на в.” – ЕАД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 03.05.2019 г. от 01.12.2016 г. и приложение 1 от 01.10.2018 г., ищцовото дружество придобило от последното портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сред които и вземанията към ответника по процесния договор за кредит, както се установява от представените от ищеца договор за цесия, приемо-предавателен протокол и приложение към същия. В Приложение 1/ 01.10.2018 г. прехвърлените вземания от ответника са описани с посочване номера на договора за кредит и ЕГН на длъжника.
Цедентът е упълномощил ищцовото дружество-цесионер да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 01.12.2016 г. договор за прехвърляне на вземания и приложение 1/ 01.10.2018 г..
Към исковата молба ищецът е представил изпратени уведомления до ответника за извършената цесия, като видно от копие на известие за доставяне – л. 40 от делото, лично на адресата – М.А., е връчено Уведомително писмо изходящо от ищцовото дружество, като кредитор по частно придобитото срещу него вземане.
По делото не е допусна съдебносчетоводна експертиза за установяване предоставена ли е заемната сума по процесния договор за кредит на ответника, както и какъв е размера на дължимите главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за кредит, тъй като относно тези обстоятелства ответника, чрез назначения особен представител, не е заявявал възражения. Видно от постъпилия писмен отговор, докладван по – горе, заявените от особения представител възражения са по съществото на спора.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Предявените установителни искове са процесуално допустими, доколкото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания за главница и обезщетение за забава, които подлежат на установяване по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжиника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, и те са предявени от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът, чрез назначени му особен представител, не оспорва сключването на процесния договор за кредит с праводателя на ищеца, но заявява възражение за липса на доказателства за изпълнение на задължението на кредитора – заемодател, да предаде на заемателя договорения размер на кредита - 1 750.00 лева. Същото съдът намира за неоснователно, предвид непосредственото удостоверяване с подписа на ответника получаване на същата, както и косвено от обстоятелството, че е предприел изпълнение на насрещните са задължения за връщането им, чрез плащане на седмични погасителни вноски, по признание на ищеца платени за общо сумата 380.00 лв.
По заявените възражения за неравноправност на клаузите за плащане да плати такса за разглеждане на документите, както и разходи и такси за извънсъдебно С.на вземанията, възразявайки, че тези клаузи от сключения между страните договор служат на кредитора, за да увеличи без основание възнаграждението си за отпусната в заем сума.
Процесните договори за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с приложения, изброени по – горе, надлежно установяват че договорът за кредит, сключен с ответника М.А. е изрично посочен, а като индивидуализиращ признак по отношение на лицето е изписан ЕГН, което съвпада с този на ответника.
С оглед изложеното, задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор за кредит валидно са прехвърлени на трето лице – ищцовото дружество. Безспорно за завършване фактическия състав на цесията следва длъжникът да е уведомен за прехвърлянето и то от цедента. Няма пречка обаче цедентът да упълномощи изрично лице да извърши действията по уведомяването. В случая това е сторено с нотариално заверено пълномощно. Ищецът излага твърдения, и сочи доказателства уведомлението, съставляващо изявление на цедента чрез цесионера по чл. 99 ал.3 от ЗЗД, да е достигнало до длъжника преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - известие за доставяне – л. 40 от делото, на 06.06.2019 г..
Предвид тези съображения, съдът приема за установено за отношенията между страните в съответствие с заявеното признание на ищеца, изложено в исковата молба, неоспорено от ответника в срока за писмен отговор, че към датата на настъпване на договорения падеж на последната погасителна вноска - 25.08.2018 г., ответникът е изплатил до този момент сумата 380.00 лв., поради което считано от следващия ден – 26.08.2018 г., е изпаднал в забава по отношение на всички свои задължения, произтичащи от договора.
Безспорно между страните е, че общия размер на дължимата за връщане по договора главница е 1 750.00 лева, за погасяване на която се отнася внесената сума в размер на 380.00 лева, поради което към същата дата – 26.08.2018 г., остава дължима, на основание сключения между страните договор за кредит, във вр. с чл.240 ЗЗД, разлика в размер на 1 370.00 лева, която не се твърди и не се установява да е платена от ответника на кредитора по договора или на ищцовото дружество, придобило вземането в изпълнение на сключения между последните дружества договор за цесия.
Установената съдебна практика (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай, относно претендираните възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане на документи, както и разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, договорът за потребителски кредит е недействителен, на първо място, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно от процесния договор за потребителски заем, кредиторът е посочил единствено като абсолютна стойност лихвения процент по заема – 31.82 %, годишният процент на разходите на заема – 48.00 %, без годишното оскъпяване на заема. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.00 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота, досежно посочените обстоятелства, липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му разходи, настоящи или бъдещи. Предвид изложеното, остават неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
На следващо място, договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не е включен, респ. към него не е бил приложен погасителен план. Този извод намира основа в императивното изискване на закона - чл. 11, т. 11 и т. 12, вр. чл. 22 от ЗПК, съгласно който в съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна, като същата постановява, че щом не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая съдържанието на чл. 2, ал. 1 от договора: погасителна вноска 36.38 лева, срок на заема 60 седмици, брой вноски – 60, дата на първата от тях, не съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК.
Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 87.50 лв. – наречено такса за оценка на досие, не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочената в договора такава по естеството си е свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейността - разглеждане на документи, предмет на договора, и за която ищецът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги, е във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Съответно на гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 ЗПК и като такова не е в състояние да породи претендираните от ищеца правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. При така установената нищожност на договорни разпоредби, на които се основава значителна част от претендираните като дължими суми по договора, приложение намира по арг. на обратното правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно което нищожността на отделни части води до нищожност на целия договор, тъй като в случая не може да се предположи, че сделката би била сключена без недействителните й части. Съгласно чл. 23 от ЗПК, ако договорът е недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На основание чл. 86 ЗЗД, ответникът дължи обезщетение за забава за изпълнение на задължението си да върне на кредитора чиста стойност на предоставения му финансов ресурс в размер на 1 750.00 лева, претендирано в заповедното производство в размер на 1 495.23 лева, и установен по делото размер - 1 370.00 лева, законна лихва за забава за периода 26.08.2018 г. до 09.12.2019 г., но установено по размер по делото чрез изчисляването му с програмен продукт „Апис Финанси“ върху дължимата и непогасена главница, посочена по – горе, в размер на 179.26 лева, като за разликата до предявения размер – 186.84 лева, исковата претенция е неоснователна и недоказана.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съответно на уважената част от исковете, съставляващи общо 78 % от установяваните вземания по делото, поради което следва да му бъдат присъдени в същия процент и направените разноски по делото: 146.50 лева в заповедното производство, и 639.60 лева от търсените за исковото производство разноски, установени в размер на 170.00 лева – платена държавна такса по сметка на съда, и 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, и 300.00 лева – разноски за възнагр.на особен представител на ответника.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.А., ЕГН **********, с н.длежно удостоверени със справка от 09.12.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „*” № 41, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Д. Георгиева, АК – Разград, вземането на „А.ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.– изпълнителен директор, като частен правоприемник по Договор за продажба на вземания(цесия) от 03.05.2019 г., по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 453/ 10.12.2019 г., изд. по ч.гр. дело № 777/ 2019 г. на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – М.М.А., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: главница в размер на 1 370.00 (хиляда триста и седемдесет) лева, ведно с законната лихва върху същата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.12.2019 год., до окончателното изпълнение, както и 179.26 (сто седемдесет и девет лева, двадесет и шест ст.) лева - обезщетение за забава начислено за периода от 26.08.2018 г. до 09.12.2019 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № *********/ 19.06.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” – ООД, ЕИК *********, понастоящем „Файненшъл България” – ЕООД, и М. А., вземанията по който са прехвърлени в полза на дружеството заявител, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите, както и предявените искове за установяване на следните вземания: за разликата от 1 370.00 лева до предявения размер 1495.23 (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева, двадесет и три ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2019 г., до окончателното изпълнение; 235.99 (двеста тридесет и пет лева, деветдесет и девет ст.) лева – договорна лихва за периода 16.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; 71.44 (седемдесет и един лева, четиридесет и четири ст.) лева – такса за оценка н. досие; за разликата от 179.26 лева до предявения размер 186.84 (сто осемдесет и шест лева, осемдесет и четири ст.) лева – обезщетение за забава за периода 16.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 09.12.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „*” № 41, да плати на „А.ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.– изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете за разноски в заповедното производство сумата 146.50 (сто четиридесет и шест лева, петдесет ст.) лева, и за настоящото производство сумата 639.60(шестстотин тридесет и девет лева, шестдесет ст.) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петров.-Енева