№ 16613
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110151993 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответниците К. С. М.,
ЕГН ********** и Е. С. М., ЕГН **********, в качеството им на собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, за
установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ответниците дължимостта на следните
суми, при условията на разделна отговорност:
- 1/2 ид.ч. за К. С. М., ЕГН **********, а именно – сумата от 2194,16 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на
вземането; сумата от 308,82 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период
от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 37,73 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,76 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., и
- 1/2 ид.ч. за Е. С. М., ЕГН **********, а именно – сумата от 2194,15 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 308,81 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период
1
от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 37,74 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г.,
за които в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.04.2024
г. по ч. гр. д. № 20964/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците К. С. М., ЕГН ********** и Е. С. М., ЕГН **********, в
качеството им на собственици на топлоснабден имот – Апартамент № 26, гр. София, ***, с
присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 20964/2024 г. по описа на СРС,
164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 20964/2024 г. по описа на СРС, 164-и
състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. С. М., ЕГН **********, и Е. С. М., ЕГН
**********, подават отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Б. И., с който
се оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че изложените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения не отговарят на обективната действителност. Оспорва да е
била доставена топлинна енергия до имота на ответниците. Оспорва сумите по издадените
фактури да са дължими. Оспорва изправността на общия топломер, монтиран в абонатната
станция. Оспорва същият да е преминал първоначална и последваща метрологична
проверка. Моли за отхвърляне на исковете. Не възразява срещу изслушването на
поисканите от ищеца експертизи.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, заявява
2
становище за основателността на исковете, като представя и доказателства за извършеното
дялово разпределение в имота през процесния отоплителен период, вкл. 1 бр. годишен отчет
за един от отоплителните сезони, подписан от клиента.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства /нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 62/13.02.1997 г., 2 бр. препис –извлечение от Акт за смърт, за лицата Е.я
Д. и Х. Д., както и Удостоверение за наследници на К. Х. М.а, Списък на етажните
собственици към Протокол от ОС от 23.11.2002 г. и Договор №4250/25.09.2002 г. между
СЕС, находяща се в *** и ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, Общите фактури и главния отчет
за отоплителен сезон 2022/2023 г., представен от ФДР/ в тяхната съвкупност, се установява
безспорно, че именно посочените от ищеца като ответници К. С. М. и Е. С. М., като
наследници на К. Х. М.а, след нейната смърт /на 17.06.2007 г./ и понастоящем се явяват
съсобственици на процесния апартамент № 26, находящ се на горепосочения адрес в гр.
София, ***, респ. за процесния отоплителен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. същите
се явяват клиенти и потребители на доставяната от „Топлофикация София“ ЕАД, топлинна
енергия до имота. От приетия по настоящото производство нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 62 от 13.02.1997 г., е видно, че Х. Д. Д. и Е.я А. Д. са дарили на дъщеря си
К. Х. М.а процесния недвижим имот - ап. 26, находящ се в гр. София, ***, като дарителите
са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота. От приетите два броя
преписи - извлечения за смърт, издадени от СО, район ***, се установява, че Х. Д. Д. е
починал на 17.09.2012 г., а Е.я А. Д. на 31.10.2014 г., т.е. най-късно към 31.10.2014 г.,
вещното право на ползване, се е погасило /съгл. чл.59, ал.1 ЗС/. От Удостоверение за
наследници изх. № 2635/13.10.2023 г., издадено от СО, се установява, че К. Х. М.а
/собственик по дарение на процесния имот/ е починала на 17.06.2007 г., като е оставила за
свои наследници по закон синовете си К. С. М. и Е. С. М. /настоящи ответници/, които
наследяват по равни части оставеното от нея наследство. По делото няма доказателства,
след като са придобили правото на собственост върху имота, ответниците да са се
3
разпоредили с него в полза на трети лица или да са го изгубили, респ. да са заявили откази
от наследството на К. М.а, които да са били вписани надлежно в съответната книга към СРС.
Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2021 г. и 30.04.2023 г.
ответниците К. С. М., ЕГН **********, и Е. С. М., ЕГН **********, като съсобственици на
имот в СЕС, присъединен към Абонатна станция /АС/ имат качеството на клиенти на
дружеството – доставчик на топлинна енергия, са потребители на доставеното количество
топлоенергия до имота.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 23.09.2002 г. и сключения Договор № 4250/25.09.2002 г., дяловото
разпределение за процесния период, главен отчет /1 бр., подписан от клиента, и неоспорено
от ответниците/ вкл. и с оглед установеното със закюченията на СТЕ и ССчЕ относно
доставеното до имота количество ТЕ /за отопление, БТВ и сградна инсталация/ се
установява, че в апартамент № 26 е доставяна топлинна енергия през целия отоплителен
период /2021-2023 г./, като за апартамента е начислявана ТЕ за отопление, сградна
инсталация в посочените количества в индивидуалните справки за отопление, отразени в
издаваните месечни и общи фактури, както и за БГВ, изчислена на база за 1 потребител,
като количествата ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 за топлоснабдяването /съгласно
представените от ФДР, 1 бр. редовен главен отчет, подписан от потребителя и 1 бр. КП за
неосигурен достъп за отчет, за предходния отоплителен сезон/. В имота е начислявана и ТЕ
за сградна инсталация, като разпределението й е извършвано съгласно зависимост, описана
в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването,
като за апартамента на ответниците „сградна инсталация“ е разпределяна в зависимост от
пълния отопляем обем на апартамента 243 куб. м. и този на ЕС /от 9082 куб.м./.
От приетото без възражения от страните, заключение на СТЕ се установява още, че
СЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот е с непрекъснато топлоснабдяване
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., а „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е
извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип и е преминал метрологичен
контрол, отчисляване са технологични разходи за сметка на ищеца, съгласно действащата
методика. Дяловото разпределение в процесния имот е извършвано от ФДР – „Техем
Сървисис“ ЕООД, и същото е в съответствие с Методиката, проверените документи и
данните от уредите за СЕС и апартамента на ответниците. Вещото лице по СТЕ е
установило още, че общата начислена от „Топлофикация София“ ЕАД сума по прогнозни
данни е в размер на 5121,29 лв., от която 3843, 42 лв. – ТЕ за отопление и сградна
инсталация, а 1277,87 лв. – ТЕ за БТВ. Съответно, след изравняването, изравнителната сума
била за възстановяване на абоната и възлизала на 713,07 лв. Всички извършени измервания
в Абонатната станция, начисленията по фактурите, дяловото разпределение и
остойностяването на потребената в имота на ответниците топлинна енергия, сп. вещото
лице К., е в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и
актуалните цени на ТЕ, одобрени от КЕВР за процесния период.
4
Заключението по СТЕ е прието без възражения от страните, като съдът го намира
обективно и компетентно дадено, от вещо лице, притежаващо необходимата професионална
компетентност, поради което го кредитира изцяло.
От приетите по делото доказателства, представени от ТЛП се установява, че в имота е
извършван редовен отчет на уредите, като за абоната е представен 1 бр. редовен отчет, за
периода от 01.05.2022 г.-30.04.20230 г., подписан от абоната К. М., на чието име са издавани
всички месечни и общи фактури, относно доставяната и потребена ТЕ в процесния
имот.Тези документи са приети като доказателства и не са били оспорени относно тяхната
истинност от страна на представителя на ответниците, поради което съдът ги кредитира и
приема въз основа на същите, че в процесния имот е доставяна и потребявана топлинна
енергия, същата е отчитана от ФДР, избрана от ОС на СЕС, в която се намира имота и
възлиза на стойност, съобразно утвърдената от ДКЕВР цена.
От приетото заключение на ССчЕ е видно, че в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., прогнозно начислените от ФДР и фактурирани от ищеца суми за ТЕ, начислени по
партидата за аб. № *** за топлофицирания имот на ответниците са на обща стойност 5 121,
44лв. с ДДС, като за целия отоплителен период сумата от изравняването възлиза на -733,13
лв., която сума е за възстановяване на абоната. Вещото лице не е установило за процесния
период да е имало разлика в одобрената от ДКЕВР цена на ТЕ, поради което след
изравняването, общо начислената и неплатена сума за ТЕ възлизала на 4 388,31 лв. общо,
формирана като разлика между прогнозно начислените суми от 5 121, 44 лв. и
изравнителните сметки от -733,13 лв.
Следователно, претендираната от ищеца за плащане топлинна енергия за периода
2021/2023 г. в размер на 4388,31 лв. е реално потребена такава, начислена след отчитане на
измервателните уреди в имота на ответниците.
По делото не се твърди погасяване на претендираните от ищеца суми от страна на
ответниците, като липсата на плащания е установено и посредством приетата без
възражения от страните, ССчЕ. Видно от заключението на в.л. С., няма данни за извършени
от абоната плащания на суми за ТЕ, касаещи процесните вземания на ищеца.
Съдът с оглед приетите доказателства, в т.ч. заключенията на СТЕ и ССчЕ които съдът
изцяло кредитира като компетентно изготвени, намира, за доказано от страна на ищеца, че
претендираната от него сума, е действително дължима от ответниците към датата на
подаване на заявлението в съда /08.04.2024 г./, тъй като няма плащане на суми от абоната,
относими към процесния период.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответниците К. С. М. и Е. С. М., в качеството си на
съсобственици на топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ се на посочения по-
горе адрес в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, да са потребители на
доставяната до имота им топлинна енергия. Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ,
ответниците като съсобственици на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона
5
от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия с ищцовото дружество /актуалните такива относими към процесния период са
тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР,
приложени по делото/ досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без
да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в
имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. Без значение за валидното
възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените
параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател
на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и
отговорността на ответника за задължения за цена на доставена до имота му топлинна
енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието му в собствеността,
т.е. доколкото се установява имота да е собственост на ответниците, при посочените от
ищеца квоти от по ½ ид.ч. за всека от тях, то именно същите ще следва да отговарят за
дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия, количеството и цената, на която
се установяват от приетите в производството, съдебни експертизи, неоспорени от страните,
и кредитирани от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди ответниците или техните праводатели да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответниците на горепосочения адрес е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна
собственост, при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в
Приложение към чл.61, ал.1, т.1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
От третото лице-помагач са приети като доказателства 1 бр. редовен отчет /за втория
отоплителен сезон, вкл в процесния период/ и 1 бр. СКП за неосигурен достъп за реален
отчет. От всички приети писмени доказателства по делото, в тяхната съвкупност, съдът
приема, че по делото безспорно се установява, че в имота на ответниците е доставяна, респ.
потребявана ТЕ за отопление, сградна инсталация и за БГВ, в установените и посочени в
6
ИМ, размери.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия
/по показанията на уредите до 30.04.2023 г. са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответниците, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния периода и са
издадени приетите по делото 2 бр. Общи фактури, отразяващи реално потребеното
количество ТЕ.
Дължимата от ответниците сума се дължи от доставената ТЕ за отопление, ТЕ
отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ, като начисленото количество отговаря на
реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.27-30 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответниците
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
В производството от събраните доказателства, не се установи ответниците да са
погасили чрез плащане търсените от тях суми, нито се установи претендираните от ищеца
вземания или част от тях, да са погасени по давност.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо
7
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният
момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно осъществени
факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и
за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност.
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно
процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите
на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението
от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда /на 08.04.2024 г./.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК
пред съда на 08.04.2024г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия и лихви са погасени за месечните вноски с падеж преди
08.04.2021 г. С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания след тази дата,
а именно от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., предвид на което въведеното от ответниците М.и
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се явява неоснователно за
целия процесен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
С оглед изложеното претенцията за главница за топлинна енергия се явява изцяло
изискуема от ищеца и дължима от ответниците /всеки по ½ ид.ч. от нея/ и иска в тази му
част подлежи изцяло на уважаване.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
8
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от комисията
/през м.06.2016 г./ Общи условия за процесния период да са обвързващи и за ответниците К.
М. и Е. М.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на
дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответниците са изпаднали в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самите ответници не твърдят да са плащали задълженията си през
процесния период, размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца
размер, установен и посредством приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза. Видно
от заключението на същата, за посочения в ИМ период на забава от 15.09.2022 г. до
26.03.2024 г., размерът на мораторната лихва върху установената като дължима главница за
ТЕ от общо 4388,31 лв. възлиза на сумата от общо 617,63 лв., а съответно всеки един от
ответниците дължи по 308,82 лв. обезщетение за забава при плащането на дължимата
главница за ТЕ.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота и от
заключението на ССчЕ, се установява, че в имота на ответниците, е извършвана услуга по
дялово разпределение от посочената в ИМ ФДР –„Техем Сървисис“ ЕООД. Ответникът К.
М., на чието име служебно е открита партидата за процесния топлоснабден имот е
осигурявал достъп до последния за реален отчет на индивидуалните уреди за доставеното и
изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода, което е удостоверено в приетия по
делото 1 бр. Протокол за главен отчет на уредите, относим за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г.
От приетата по делото справка отразяваща извлечението от сметката за аб. № *** и
заключението на ССчЕ се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната
услуга по дялово разпределение от ФДР за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. възлиза на
претендираната от ищеца сума от общо 75,47 лв. /за всички месеци, фактурираната цена е
между 2,84 и 3,50 лв./месец/. По делото има своевременно заявено възражение от ответника
за погасяване на част от вземането на ищеца по давност, но съдът приема същото за
неоснователно, тъй като изискуемостта на вземането за дялово разпределение за първия
месец, включен в процесния период /т.е. това за м.05.2021 г./ настъпва в средата на м.07.2021
9
г., като давността за същото е прекъсната с подаденото на 08.04.2024 г. заявление по чл.410
от ГПК. Следователно, предявения иск за главницата за ДР, дължима за периода от м.05.2021
г. до м.04.2023 г. в размер на общо 75,47 лв. като основателен и доказан, ще следва да се
уважи изцяло.
Ответниците К. С. М., ЕГН ********** и Е. С. М., ЕГН ********** не твърдят, и не
представят доказателства за плащане на дължимата сума, поради което предявения иск за
цената на услугата „дялово разпределение“ която същите не са заплатили в срок следва да
бъде уважен, в посочения по-горе размер от общо 75,47 лв., какъвто е и претендирания от
ищеца или всеки от тях следва да заплати по 37,74 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана (арг. от
чл.84, ал.2 от ЗЗД). По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора към длъжниците, за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което съдът приема, че иска за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР /в
претендиран размер от 15,53лв./ е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се
отхвърли изцяло.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответниците К. С. М., ЕГН ********** и Е. С. М., ЕГН ********** след
приспадане на недоказаните суми, възлиза на общо 5081,41 лв., от която сума 4388,31 лв.
съставлява дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 617,63лв. -
дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2022 г.
до 26.03.2024 г.; 75,47 лв. съставлява дължимата главница за дялово разпределение за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като същите се разпределят между ответниците при
равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях. Искът по чл.86 от ЗЗД за претендираната от ищеца
лихва за забава върху главницата за ДР в размер от общо 15,53 лв., като недоказан ще
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът не е представил Списък по чл.80 от ГПК, но претендира такива. Видно от
10
приложените по делото доказателства, ищецът е сторил съдебни разноски в размер на общо
1404,96 лв., от която сума за доплатена държавна такса в размер на 204,96 лв., депозити за
експертизи – общо 600 лв. и депозит за възнаграждението на назначения на ответниците
особен представител – 600 лв. С оглед факта, че е представляван в производството от
юрисконсулт на осн. чл.78, ал.8 от ГПК претендира и му се следва и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер /с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото/, т.е. сума от 100,00 лв. Така от общия размер на разноските от
1504,96 лв., съответно на уважената част от исковете, на ищеца се следват такива до размер
на 1500,37 лв., платими от ответниците по равно или всеки от тях дължи по 750,19 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и разноски
от заповедното производство до размер от 151,47 лв., които ответниците също дължат
разделно, всеки по ½ ид.ч. от тях.
Ответниците от своя страна не са претендирали разноски и няма доказателства за
фактически извършени такива. Същите са представлявани в производството от назначен им
от съда на разноски на ищеца, особен представител, поради което и няма данни за
извършени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че К. С. М., ЕГН
**********, и Е. С. М., ЕГН **********, като съсобственици на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ***, Апартамент № 26, с присъединен абонатен № ***, дължат в
условията на разделност при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, сумите от общо 5081,41
лв., от която сума 4388,31 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.04.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата; 617,63лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
претендирания период от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г.; 75,47 лв. съставлява дължимата
главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 08.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва върху главницата за ДР в размер на 15053 лв.,
представляваща обезщетение за забава в периода от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., като
11
недоказан, а поотделно, съобразно квотите в съсобствеността, сумите се разпределят както
следва:
за К. С. М., ЕГН **********-1/2 от общото задължение, а именно: сумата от 2194,15
лв., представляваща цена на топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 08.04.2024 г., до изплащане на
вземането, сумата от 308,82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 37,74 лв., представляваща цена за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК- 08.04.2024 г., до изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца има
издадена заповед за изпълнение от 22.04.2024 г. по ч. гр. д. № 20964/2024 г. по описа на СРС,
164-и състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва върху главницата за ДР в размер
от 7,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 26.03.2024
г., като недоказан.
за Е. С. М., ЕГН **********- 1/2 от общото задължение, а именно: сумата от 2194,15
лв., представляваща цена на топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 08.04.2024 г., до изплащане на
вземането, сумата от 308,82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 37,74 лв., представляваща цена за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК- 08.04.2024 г., до изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца има
издадена заповед за изпълнение от 22.04.2024 г. по ч. гр. д. № 20964/2024 г. по описа на СРС,
164-и състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за ДР в размер от
7,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г.,
като недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, К. С. М., ЕГН **********, и Е. С. М., ЕГН
********** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
разделно, всеки по ½ ид.ч. от сумите в размер на 1500,37 лв., разноски за исковото
производство и сумата от 151,47 лв. – разноски за заповедното производство или по общо
825,93 лв. всеки от ответниците.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13