Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Пазарджик,22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№3697 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град Пазарджик,
ул.“Св.А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. ищцата К.С.Т. с ЕГН **********
*** твърди, че е работела в ответната болница
на длъжност „ медицинска сестра“ като със Заповед №52 от 09.09.2019г
трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ-
поради неплащане на трудовото възнаграждение. Твърди, че към датата на подаване
на исковата молба не са изплатени следните трудови възнаграждения: за месец декември 2018г в размер на 750лв., за месец
януари 2019г в размер на 750лв,. за месец февруари 2019г в размер на 750лв., за
месец март 2019г в размер на 750лв., за месец април 2019г в размер на 750лв.,
за месец май2019г в размер на 750лв. и за месец юни 2019г в размер на 750лв.
Твърди, че и се дължи и обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 750лв. Въпреки
проведени от страна на ищцата многократни разговори с работодателя и съответно
обещания от негова страна да и бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение
до настоящия момент това не е сторено. Моли
се съда да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата горните суми ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че
страните са били в трудово правоотношение през исковия период като ищцата е
заемала длъжността „ медицинска сестра“
Със Заповед№52/09.09.2019г на
управителя на ответната болница трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 09.09.2019г.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните.Съгласно констатациите на вещото лице дължимото на ищцата нетно трудово
възнаграждение за процесните месеци е както следва: за месец декември
2018г.-734.12лв., за месец януари 2019г в размер на 865.64лв., за месец
февруари 2019г в размер на 744.60лв., за месец март 2019г в размер на
946.35лв., за месец април 2019г в размер на 789.61 лв. за месец май 2019г в
размер на 836.17 лв. и за месец юни 2019г в размер на 763.70лв. Вещото лице
заключава, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец юни 2019г е в
размер на 887.45лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ и по чл.221 от КТ.
По обективно съединените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за
неизплатени нетни трудови възнаграждения за исковия период –
месеците декември 2018г и месеците януари,
февруари , март, април, май и юни 2019г.
съдът намира следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено,
считано от 09.09.2019г на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от
страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение. Установи се,
а и този факт не бе спорен между
страните, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала
е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде
възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя
труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор
условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната
страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ
ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-
икономическа експертиза, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като нетна сума са както следва: за месец декември
2018г.-734.12лв., за месец януари 2019г в размер на 865.64лв., за месец
февруари 2019г в размер на 744.60лв., за месец март 2019г в размер на
946.35лв., за месец април 2019г в размер на 789.61 лв. за месец май 2019г в
размер на 836.17 лв. и за месец юни 2019г в размер на 763.70лв.Ответникът,
носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства за плащане на
процесните суми, представляващи трудови възнаграждения за процесния период.
В контекста изложеното съдът
счита, че исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ
са частично основателни.
Предвид изложеното следва да се
осъди ответника да заплати на ищцата следните суми:1/сумата от 734.12лв., дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2018г,ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-19.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 734.12лв. до
претендираните 750 лв. искът следва да бъде отхвърлен,2/ сумата от 750лв.,
дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2019г,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-19.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата. 3/ сумата от 744.60в.,
дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2019г,ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-19.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата,като за разликата от 744.60лв. до
претендираните 750лв. искът следва да бъде отхвърлен 4/ сумата от 750лв.,
дължимо, но неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2019г,ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба-19.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, 5/ сумата от 750лв.дължимо, но неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец април 2019г,ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба-19.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, 6/ сумата от 750лв. дължимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -19.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 7/ сумата
от 750лв., дължимо но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни
2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 19.09.2019г до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание
чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в
хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/ работодателят забави плащането на
заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие
– при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието / съгласно
чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този
между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг
срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са
се възползвали от дадената им правна възможност, поради което
съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от 30 дни.
Установи се, че дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 887.45лв.
като липсват данни същото да е изплатено. Ето защо и тази претенция се явява
доказана по основание. Досежно размера
с оглед факта, че ищцата е предявила сумата от 750лв. лв. и не е
увеличила този иск по размер искът следва да се уважи за размера , за който е предявен като следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 750лв. обезщетение по
чл.221 от КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-19.09.2019г
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 630
лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/ с оглед уважената част от
исковете.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 400 лв./ по осемте обективно и кумулативно предявени искове/ и сумата от 150 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.
да заплати на К.С.Т. с ЕГН ********** ***
на основание чл.128, т.2 от КТ следните
суми : 1/сумата от 734.12лв., дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2018г,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-19.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 734.12лв. до претендираните 750 лв. отхвърля иска ,2/ сумата от 750лв.,
дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2019г,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-19.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата. 3/ сумата от 744.60лв., дължимо, но
неизплатено нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2019г,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-19.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата от 744.60лв. до претендираните 750лв. отхвърля иска 4/
сумата от 750лв., дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2019г,ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба-19.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, 5/ сумата от 750лв.дължимо,
но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2019г,ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-19.09.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, 6/ сумата от 750лв.
дължимо, но неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец май 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -19.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 7/ сумата от 750лв., дължимо но
неизплатено нетно трудово възнаграждение за
месец юни 2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба 19.09.2019г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.
да заплати на К.С.Т. с ЕГН ********** *** на
основание чл.221, ал.1 от КТ сумата
от 750лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба -19.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.
да заплати на К.С.Т. с ЕГН ********** ***
сумата от 630лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.
да заплати в полза на Районен
съд-Пазарджик държавна такса в размер на 400лв. и сумата от 150 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: