№ 17156
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110158209 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от Й. С. А. с ЕГН **********, чрез адв. Д. М.,
против "С К" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш***** Б,
представлявано от изпълнителния директор, с искане за прогласяване на нищожността на
клаузата на чл.29 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
776739/07.01.2022г., сключен с ответника, като нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, се предявява
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД като частичен за сумата от 50 лв.
от общия размер от 54 лв., която сума ищецът твърди, че е заплатил на ответника на
основание клаузата на чл.29 от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване
исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 07.01.2022г., сключила с
ответника договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 776739 за сума в
размер на 200 лева, със срок на погасяване 30 дни, при ГЛП – 36,00% и ГПР – 42,58%.
Поддържа, че на основание чл. 29 от същия, се предвиждало, че при неизпълнение на
задължението по чл.19 от процесния договор за кредит, същият да бъде обезпечен, с
одобряване от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, ищецът следвало да
заплати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума на ден, като му била
начислена за плащане сумата от 54 лв. Ищецът счита, че сключения договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания
по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен
процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на
действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не
1
отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика
на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на
ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на
кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него
финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по
разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по
клаузата за обезпечение, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за
заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, се заобикаляла и разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
недействителност на договора за кредит. Поддържа, че клаузата на чл.29 от договора за
кредит, по силата на които е уговорено заплащането на неустойка, в случай на
непредставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Намира, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на еквивалентност, тъй като
сумата, която се начислявала като неустойка е в размер на почти половината от сумата на
отпуснатия кредит. На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че
се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл.
143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Ищецът твърди, че е заплатил на ответника начислената му
сума в размер на 54 лв., неустойка, която сума ответникът получил без правно основание.
Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "С К" АД, чрез адв. Н., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не оспорва,
че между него и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит от 07.01.2022г., с
посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК
съдържание. Оспорва, че предоставянето на обезпечение е било задължително условие за
получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредставяне на гаранция /поръчителство/ обезпечение по кредита е нищожна на
основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с
правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват
нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените
искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат
присъдени и разноските по делото.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
По делото с определение от 24.04.2025г. са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, следните обстоятелства: че на 07.01.2022г., между Й. С. А. и "С К" АД е бил сключен
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 776739, със съдържанието
посочено в исковата молба. Не е спорно и че заемната сума е усвоена от ищеца. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от
разходите по кредита, а именно – начислената неустойка, която се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е
била изначално известна на кредитора. В самия договор ясно е посочено –
„неустойката ще бъде заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по
договора“. Тази неустойка попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват
всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази
неустойка, която е изначално начислена още при подписване на договора, трябва да
бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за
кредит, тъй като е част от него. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен
само размерът на възнаградителната лихва. При включването на тази неустойка в ГПР,
което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и
без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално
допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че процесната неустойка отговаря
на поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по кредита,
което в случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по договора би
бил значително по-висок от обявения в него. При това положение се налага изводът,
че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
в него липсва действителният процент на ГПР. Установява се нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на годишния процент на разходите по
кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената
методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно
определен и без подробно описание на компонентите по него. Нормативното
изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин
3
на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният му размер,
за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването
на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо,
съдът приема договорът за заем за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Първоначално предявеният иск обаче е за нищожност само на клаузата за
неустойка по чл. 11 от договора. С оглед действащият принцип на диспозитивното
начало в граждански процес, съдът е ограничен от заявеното. Съдът намира
оспорената клауза, уреждаща дължимостта на неустойка при неосигурено обезпечение,
за нищожна. Тази клауза изпълва характеристиките на неравноправна такава по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано
висока неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция има за цел кредиторът да
получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което
представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с
възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
(вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. Наред с това, неустойката е договорена за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите
обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна и
поради протИ.речието й с добрите нрави. Нейният размер се равнява на повече от
половината от стойността на отпуснатия заем. С оглед на това, същата накърнява
принципа на справедлИ.ст и добросъвестност и влиза в колизия и с добрите нрави –
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира предявения установителен иск за нищожност
на клаузата на чл. 11 от договора за основателен.
Основателен и доказан, съобразно събраните по делото доказателства и
изслушаното заключение на вещото лице, се явява и евентуалният осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 54 лв. заплатена от ищеца на
ответника на основание клаузата на чл.29 от договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
4
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива
в размер на 515 лв. за държавна такса, както и за депозит за вещо лице. Претендира се
и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му представител за
оказана безплатна правна защита, на което същият има право, което съдът намира за
справедлИ. до размера на 480 лв. по настоящото производство, и сумата от 100 лв., в
производството пред СГС, по подадената частна жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
протИ.речие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като
неравноправна, клаузата на чл.29 от договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 776739/07.01.2022г., сключен между Й. С. А. с ЕГН ********** и "С К"
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш***** Б, представлявано от
изпълнителния директор, която клауза предвижда заплащане на неустойка в случай на
неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи обезпечение по
договора за кредит.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, "С К" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш***** Б, представлявано от изпълнителния
директор, да заплати на Й. С. А. с ЕГН **********, сумата от 54 лв., платена по
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 776739/07.01.2022г.,
при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва от 24.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "С К" АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. Ш***** Б, представлявано от изпълнителния директор, да
заплати на Й. С. А. с ЕГН **********, сумата от 515 лв. за разноски по настоящото
производство, както и по производството по частната жалба пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., "С К" АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш***** Б, представлявано от
изпълнителния директор, да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр.
С*****, сумата в общ размер на 580 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с
включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на
Й. С. А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5