Р Е Ш Е Н И Е № 26

гр. Сливен, 09.03.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публичното заседание на десети февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                        Николинка Йорданова                    и с участието

на прокурора         Христо Куков                                                                  като разгледа докладваното от                           председателя                        КАНД № 11      по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 260173/09.12.2020 г. постановено по АНД  №  423/2020  г. по описа  на  Районен  съд  -  Сливен  е отменено като незаконосъобразно НП № F501726 от 30.08.2019 г., издадено от Директора на Офис Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което на „С. *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 5, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица и е осъдена НАП да заплати в полза на „С. ***, разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение касаторът –ТД на НАП Бургас,  го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административно нарушение, като липсват основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Като е отменил НП на това основание, съдът е постановил необоснован съдебен акт. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.

В с.з. касаторът, чрез п. по п. гл. юриск. Ж. Д. поддържа подадената жалба.

Ответникът по касация „С. ***, чрез п. му адв. С.Р. счита подадената касационна жалба за неоснователна. Твърди, че решението на Районен съд - Сливен е валидно, допустимо, не са налице отменителни основания. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила същото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Законодателят не бил въвел изискване за абсолютна прецизност на АНП. Изводите на съда за прилагането на чл. 28 от ЗАНН били необосновани. Налице били условия да бъде отменено решението на съда и да бъде потвърдено НП.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.07.2019 год. бил съставен АУАН № F501726 от същата дата на ответника по касацията за това, че в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал. 1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен декларация образец № 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларации образец № 1 в законоустановения срок по чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. В акта било отразено, че декларация образец № 6 за месец 04.2019 год. с код „5 - Изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца, в това число допълнителни доходи от трудова дейност" и код „8 - за удържания по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, както и за авансовия данък, дължим от работодателя на основание чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ" е подадена по електронен път с КЕП на 11.06.2019 год. и е входирана с протокол с вх. № 20000193059361/11.06.2019 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й - до 27.05.2019 год. (крайният срок 25.05.2019 год. изтича в почивен ден). В акта било посочено, че до осигурителя била изпратена покана изх. № 0-549/12.07.2019 год. за явяване в сградата на ТД - Бургас, Офис за обслужване Сливен в 7-дневен срок от получаването й за съставяне на АУАН, като поканата била връчена по електронен път на 12.07.2019 год., както и че в указания срок задълженото лице или упълномощен представител не се явил, поради което актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. В акта било отразено още, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 5, б. „а" от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Актът бил връчен на упълномощено лице на 26.07.2019 год. (л. 19 от делото на РС Сливен).

На 31.07.2019 год. в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен постъпило възражение с вх. № 10312 от същата дата, с което нарушителят възразява срещу съставения акт, като посочва че през м. май 2019 год. поради срив в интернет системата било пропуснато да се отчете, че системата не е приела Декларация обр. 1 и Декларация обр. 6 по електронен път за м. април 2019 год., като в последствие са подадени със закъснение; както и че размерът на задължението е платен в законовите срокове (л. 20 от делото на РС Сливен).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № F501726/30.08.2019 год. от Директора на Офис - Сливен на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 5, б. „а" от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. В НП било отразено, че нарушението е за първи път, както и че в законоустановения срок е постъпило възражение срещу АУАН, което се счита за неоснователно, обстоятелствата, сочени в него недоказани и не изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя, както и че поради факта, че извършеното нарушение е за първи път, наложената санкция е в рамките на предвидения в закона минимум. НП било връчено на 11.03.2020 год. на упълномощено лице (л. 17 - 18 от делото на РС Сливен).

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че действително е извършено административно нарушение, но се касае за маловажен случай, поради което отменил НП като незаконосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, декларацията образец № 6 е подадена със закъснение, но е единичен и инцидентен случай на административно нарушение, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум, освен това нарушението е за първи път, характерът на деянието, при което закъснението в подаването на декларация образец № 6 е незначително по - малко от един месец и не е довело до неблагоприятни последици за фиска.

Изцяло обосновани са изводите на СлРС за приложение на чл.28 от ЗАНН, като на основание чл.221 ал.2 изр.второ от АПК касационната инстанция не следва да ги преповтаря. 

По изложените съображения административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

При този изход на правния спор е неоснователно искането за присъждане на разноски на касатора. Ответника по касацията не е правил искане за разноски.     

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260173/09.12.2020 г. постановено по АНД  №  423/2020 год. на Сливенски Районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.