№ 42258
гр. София, 12.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110126954 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
164917/12.05.2024 г., от П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Со*,
ап. 23 срещу „СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК *, АДРЕС: ГР. СОФИЯ, Р-Н К*,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответното дружество „СОФИЙСКА ВОДА" АД,
че П. А. Р., ЕГН ********** не дължи на ответника „СОФИЙСКА ВОДА“
АД сумите по Изпълнителен лист от 07.06.2023г., издаден по гр. д. №
53571/2019г. във връзка със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.09.2019г. и гр. д. № 73994/2019г. във връзка с Решение №
20073020/03.01.2023г. и двете по описа на СРС, 28 с-в, както следва: 1 096.67
лв. – за потребена вода от длъжника за имота находящ се в гр. София, ж.к. „Н*
– бел. моя – АД) за периода от 03.06.2019г. до 01.09.2019г., ведно със
законната лихва от 18.09.2019г. до изплащане на вземането, както и -15.87 лв.
- лихва за забава в размер на за периода от 04.07.2019г. до 01.09.2019г., за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20248630402214 по
описа на ЧСИ С*, рег. № 863 към КЧСИ, поради извършен отказ от
наследството, оставено от А* Р., ЕГН **********, починал на 02.05.2009г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът има образувано
изп. дело № 20248630402214 по описа на ЧСИ С*, рег. № 863 на КЧСО, въз
основа на суми по ч. гр. д. № 53571/2019 г. и гр. д. № 73994/2019 г. и двете по
описа на СРС, 28. състав.
Твърди, че заповедта е връчена на ищеца на 04.09.2019 г., като същият е
подал възражение. Образувано е исковото производство гр. д. № 73994/2019 г.
1
Твърди, че съгласно решение от 01.01.2010 г. съдът е приел, че ищецът има
качеството на потребител. На 16.12.2020 г. съдебното дирене е приключило.
Решението е влязло в сила на 24.01.2023 г., поради необжалване. Твърди, че на
15.02.2021 г. ищецът е направил отказ от наследство на А* Р. по ч. гр. д. №
9835/2021 г. по описа на 83 състав на СРС. Отказът е вписан в специалната
книга на съда под № 325/22.02.2021 г.
Твърди, че след като е направил отказ не дължи процесните суми,
въпреки, че има постановено влязло в сила решение. Твърди, че е налице
нововъзникнал факт след приключване на съдебното дирене, поради което не
дължи процесните суми.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски по чл. 38 ЗА в размер на
493.50 лева ведно с ДДС. С допълнителна молба претендира разноски по
Договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло признава
исковата претенция. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Твърди, че до
момента на получаване на ИМ, ответникът не е уведомяван за направения
отказ от наследство и не е отправял искане по изп. д. за прекратяване на
изпълнителното дело срещу него. Твърди, че не е дал повод за завеждане на
делото. При условията на евентуалност прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С допълнителна молба поддържа исковата
претенция. Моли да се уважи. Претендира разноски. Излага съображения по
чл.78, ал.2 ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се явява и не се представлява.
С допълнителна молба излага съображения по приложението на чл.78, ал.2
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Ответникът е подал заявление по чл.410 ГПК на 18.09.2019 г. срещу Е*
Р.а, Соня Р.а и П. Р. за суми за комунални услуги. Издадена е Заповед за
изпълнение на парично задължение от 29.09.2019 г. по ч. гр. д. № 53571/2019 г.
по описа на СРС. Заповедта е връчена на П. Р. на 04.11.2019 г. (л.12 от ч. гр. д.
№ 53571/2019), като същият е подал възражение по чл.414 г. на 12.11.2019 г.
Ответникът е подал ИМ, за което е образувано гр. д. № 73994/2019 г. по
описа на СРС. На 08.05.2020 г. П. Р. получава ИМ. В срока по чл.131 ГПК П. Р.
подава ОИМ (02.06.2020 г., л.17 от гр. д. № 73994/2019 г.) като оспорва
2
размера на сумата, но не и че е направил отказ от наследство. С решението по
чл.235 ГПК исковият съд е приел, че П. Р. дължи процесната сума, на
основание наследство на А* Р.. Решението е влязло в законна сила на
24.01.2023 г. (л.62 от от гр. д. № 73994/2019 г.). Въз основа на него и
издадената заповед за изпълнение, съдът е издал ИЛ по ч.гр. д. № 53571/2019
г.
За основателността на настоящия иск ищецът се позовава на отказ от
наследство на А* Р., направен на 19.02.2021 г. пред СРС по ч. гр. д. №
9835/2021 г., вписан в специалната книга под № 325/22.02.2021 г.
Следователно, на 04.11.2019 г. П. Р. получава Заповед по чл.410 г.
На 12.11.2019 г. П. Р. подава възражение по чл.414 ГПК като оспорва
размера на вземането
На 08.05.2020 г. П. Р. получава ИМ за срок по чл.131 ГПК.
На 02.06.2020 г. П. Р. подава ОИМ, като оспорва размера на сумите, но
не и качеството длъжник.
На 19.02.2021 г. прави отказ от наследство пред СРС, който е вписан на
22.02.2021 г.
На 24.01.2023 г. решението по чл.422 ГПК е влязло в сила.
При това положение, отказът от наследство от страна на П. Р. е направен
след като му е връчена Заповедта за изпълнение и след като П. Р. е подал ОИМ
по гр. д. № 73994/2019 г. и е оспорил вземането като размер и начин на
начисляване, но не и като потребител.
Производството по открито наследство е особено производство, уредено
в ЧАСТ ШЕСТА ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА, ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И
ВТОРА ГПК и освен особените разпоредби на чл. 553-559 ГПК приложение
намират и Общите правила на охранителните производства, които се
характеризират с безспорност, едностранност, със същите съдът указва на
молителя съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските
права и цели да породи изгодни за него правни последици. Вписването в
особената книга на изявлението за приемане на наследството по опис, по
същество не засяга чужда правна сфера доколкото описът има само
доказателствено значение и цели да отдели имуществото на наследника от
това на наследодателя.
3
В момента на смъртта на едно лице съгласно чл. 1 ЗН се открива
неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към
наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството само ако го
приемат (чл. 48 ЗН). Призованите към наследяване лица придобиват от
момента на откриване на наследството правото да приемат наследството, а не
права върху конкретни имущества. Само ако наследството бъде прието,
призованите към наследяване лица придобиват от момента на неговото
откриване права върху конкретните имущества, включени в наследството,
като поемат и съответните задължения на наследодателя. Ако в наследството
няма конкретни имущества, тъй като към момента на смъртта си
наследодателят не е притежавал такива, но същото е обременено със
задължения, може да се приеме, че с факта на приемане на наследството се
придобиват задължения, защото имуществото на наследодателя включва
освен активи, но и пасиви.
Според чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го
придобие и то произвежда действие от откриване на наследството.
Приемането на наследството може да бъде извършено по два начина –
изрично (чл.49, ал.1 ЗН) или мълчаливо чрез конклудентни действия (чл.49,
ал.2 ЗН). Изричното приемане може да бъде направо (чл.49, ал.1 ЗН) и по
опис (чл.61 ЗН).
Приемането на наследството по опис има значение за отговорността на
наследника за задълженията на наследството Според ТР № 3 от 19.12.2013 г.
по т. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС, приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване (Решение № 1304 от 20.12.1991 г. по гр. д. №
1081/91 г., I г. о. На ВКС). Заявлението се прави писмено пред районния съд и
се вписва в особената книга по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН. Приемането по опис
е винаги изрично. То не може да се презюмира от други действия на
наследника. След вписване на заявлението се извършва опис на цялото
имущество на наследодателя. Задължението на наследника е да посочи на
районния съдия всички наследствени имущества, които са му известни
(Решение № 859 от 3.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2007 г., I г. о. на ВКС).
4
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник (чл.49, ал.2
ЗН). Предвид многообразието на тези действия законодателят е предоставил
на съда възможността да извърши преценка за всеки конкретен случай
доколко извършените от наследника действия предполагат или са израз на
волята му да приеме наследството В този смисъл е ППВС № 4 от 30.X.1964 г.
Фактическите действия, изразяващи се в получаване на паричните средства от
сметките на наследодателя показват по недвусмислен начин волята на
наследниците да приемат наследството. В този смисъл са Решение № 10 от
10.01.1956 г. по гр. д. № 7819/56 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 1238 от
5.12.1985 г. по гр. д. № 284/85 г., I г. о. на ВКС; Решение № 429 от 22.04.1991 г.
по гр. д. № 227/91 г., I г. о. на ВКС; Решение № 17 от 19.I.1994 г. по гр. д. №
594/93 г., I г. о. На ВКС; Определение № 429 от 18.10.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 2024/2019 г., II г. о. на ВКС.
В процесния случай П. Р. е оспорил заповедта с възражение по чл.414
ГПК и е подал ОИМ като е заявил, че не дължи процесните суми, не защото не
е потребител на количеството вода, а защото „Софийска вода“ не е доставяла
стоки или услуги на процесната стойност, тъй като не е потребил такова
количество вода. При това положение П. Р. не е оспорил качеството си на
потребител на комунални услуги.
Но, в хода на производството по чл.422 ГПК, но преди решението да
влезе в сила на 24.01.2023 г., П. Р. е направил отказ от наследство.
Следователно от момента на направа на отказа от наследство, същият е
следвало да подаде молба до исковия съд, да представи това доказателство
като нововъзникнало по смисъла на чл.147 ГПК и чл.267 ГПК и да иска
постановяване на решение по чл.235, ал.3 ГПК с оглед това доказателство,
като нововъзникнало. Още повече, П. Р. е получил препис от решението на
09.01.2023 г. и е следвало да подаде ВЖ, ако счита, че първоинстанционният
съд не е приложил правилно разпоредбата на чл.48-49 ЗН.
При това положение, направеният отказ от наследство (19.02.2021 г.),
който обуславя качеството на потребител на П. Р. е възникнал в хода на
процеса на чл.422 ГПК, преди постановяване на краен съдебен акт на
24.01.2023 г. При това положение отказът от наследство касае правилността на
5
съдебния акт по гр. д. № 73994/2019 г. и не е нововъзникнал факт след влизане
в сила на изпълнителното основание.
Длъжникът не се може да се позовава на факти и обстоятелства, които са
възникнали преди приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издаден изпълнителното основание, на основание чл.439 ГПК.
Настоящият иск се основава на факт, че ищецът е направил отказ от
наследство, поради което счита, че не дължи процесните суми. Но следва да се
отбележи, че отказът от наследство е направено по време на висящ съдебен
процес, преди влизане в сила на краен съдебен акт и преди получаване на
краен съдебен акт, който подлежи на обжалване и който подлежащ на
обжалване съдебен акт е връчен на длъжника. При това положение с
настоящата исковата молба ищецът се опитва да преразгледа спор, който е
решен с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.299 ГПК, влязло в сила
съдебно решение не може да бъде пререшен, освен предвидените в случаи,
когато законът разпорежда друго. Такъв е иска по чл.439 ГПК. Но в случая
правовъзникващият юридически факт, от който ищецът черпи права, е
възниквал в хода на друго съдебно производство, поради което не може в
отделно исковото производство ищецът да се позовава на този факт, на който е
могъл да се позове в другото производство. Това е недопустимо, тъй като се
заобикаля силата на пресъдено нещо и непререшаемостта на спора. На
основание чл.299, ал.2 ГПК повторно заведено дело се прекратява служебно
от съда.
Съдът приема, че така предявеният иск е недопустим, тъй като се
основава на факти и обстоятелства, които са възникнали в хода на друго
съдебно производство, за което има влязъл в сила съдебен акт. Налице е
отрицателна предпоставка за надлежното съществуване правото на иска, а
именно наличие на влязъл в сила съдебен акт за дължимост на същите суми.
Спорът за дължимостта на вземането е решение от съда и не може да бъде
пререшен от друг съд, освен на нови факти, възникнали след датата на
влизане на изпълнителното основание, а именно 24.01.2023 г. – давност,
евентуално някакво плащане или др.
Ищецът не се позовава на факт, който е настъпил след 24.01.2023 г., след
влизане в сила на съдебното решение, поради което е недопустимо да се
пререшава отново случая за дължимост на сумите и дали ищецът има
6
качеството потребител.
С оглед изложеното, съдът следва да остави без разглеждане исковата
молба и да прекрати производството.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.4 ГПК. Ответникът не претендира такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявения от П. А. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Со*, ап. 23 срещу „СОФИЙСКА ВОДА"
АД, ЕИК *, АДРЕС: ГР. СОФИЯ, Р-Н К*, отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответното дружество „СОФИЙСКА ВОДА" АД,
че П. А. Р., ЕГН ********** не дължи на ответника „СОФИЙСКА ВОДА“
АД сумите по Изпълнителен лист от 07.06.2023г., издаден по гр. д. №
53571/2019г. във връзка със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.09.2019г. и гр. д. № 73994/2019г. във връзка с Решение №
20073020/03.01.2023г. и двете по описа на СРС, 28 с-в, както следва: 1 096.67
лв. – за потребена вода от длъжника за имота находящ се в гр. София, ж.к. „Н*
– бел. моя – АД) за периода от 03.06.2019г. до 01.09.2019г., ведно със
законната лихва от 18.09.2019г. до изплащане на вземането, както и -15.87 лв.
- лихва за забава в размер на за периода от 04.07.2019г. до 01.09.2019г., за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20248630402214 по
описа на ЧСИ С*, рег. № 863 към КЧСИ, поради извършен отказ от
наследството, оставено от А* Р., ЕГН **********, починал на 02.05.2009г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 26954/2025 г. по описа на
СРС, поради недопустимост, на основание чл.299, ал.2 вр. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните чрез
техните процесуални представители чрез електронната поща.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7