№ 4619
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231100105861 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца С. И. К. срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000.00 лв., представляваща
част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата от
60 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие (ПТП) настъпило на 19.01.2023 г., ведно със
законната лихва от 10.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си
претенция: настъпило на 19.01.2023 г. в гр. София ПТП по вина на водача на
автомобил БМВ 530, който поради управление с висока и несъобразена
скорост не го пропуска като пресичащ от дясно на ляво спрямо посоката му на
движение пешеходец, за което е образувано ДП; причинени му увреждания,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма, хематоми, открита рана на главата в
ляво и кръвоизлив в дясно, наложили болнично лечение от 12 дни и
продължително медикаментозно лечение; претърпени болки и страдания,
препятствали и възможността за осъществяване на дейността му като цирков
артист; справедливо обезщетяване на неимуществените вреди със сумата от
60 000 лева.
Поддържа, че деликтната отговорност на А. Г. Н. - водач лек автомобил с
марка „БМВ“, модел „530“ с рег. № ********* е била обезпечена от ЗД „БУЛ
1
ИНС” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, валидна към момента на ПТП-то, поради което счита, че
ответникът отговаря за причинените му вреди. Ищецът е предявил
извънсъдебна претенция пред ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, но плащане не последвало.
Претендира сумата 40 000.00 лева, като част от общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 60 000.00 лева, заедно със
законната лихва за забава от 10.04.2023 г. Претендира направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно
поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на
процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното
обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване, поради
нарушение от ищеца на правилата за движение по пътищата – чл.113, ал.1, т.1
и т.2 ЗДвП. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че за лек
автомобил с марка „БМВ“, модел „530“ с рег. № *********, е налице сключен
при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със
застрахователно покритие към датата на реализираното ПТП.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 19.01.2023 г., съставен от мл. инсп. П.Д. – дежурен ТПТП - „ОПП“ –
СДВР, се установява, че на 19.01.2023 г., около 22.05 часа в гр. София, на бул.
„България“ №1 в района на Макдоналдс, лек автомобил с марка „БМВ“, модел
„530“ с рег. № *********, управляван от А. Г. Н. се движи по бул. „България“
с посока на движение от бул. „Черни връх” към бул. „Витоша” и срещу
заведение за бързо хранене Макдоналдс участва в ПТП с пресичащия от дясно
на ляво спрямо посоката му на движение пешеходец С. И. К..
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
2
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема
за доказани твърденията на ищеца а настъпило ПТП при посочените в
исковата молба обстоятелства.
От показанията на свидетеля И. Б. К. (баща на ищеца), които
показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи
се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл.
172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след горепосоченото ПТП
ищецът бил три дни в реанимационно отделение на УМБАЛСМ „Пирогов”, не
помнел нищо, лежал и изпитвал болки. Свидетелства, че около 3-4 месеца след
инцидента продължил на изпитва болки и световъртеж, а към настоящия
момент понякога се оплаква от главоболие и не чува добре с едното ухо. Сочи,
че след катастрофата ищецът станал по-нервен и се оплаквал постоянно от
главоболие.
От показанията на свидетеля А. Г. Н. (водач на лек автомобил с марка
„БМВ“, модел „530“ с рег. № *********), които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че свидетелят с
управляваното от него МПС на 19.01.2023 г. около 22.00 ч. се движел по бул.
„България” със скорост около 50 км/ч., когато излизайки от моста до НДК
забелязал два силуета. Сочи, че веднага натиснал спирачки и завил рязко в
ляво, но въпреки това закачил единия пешеходец. След като слязъл от
автомобила видял, че на земята лежи едно момче, което не реагирало, и друго
по-малко от него момче, което било силно изплашено. Свидетелства, че
времето било лошо и валял много силен дъжд, а самият булевард бил много
тъмен. Сочи, че пострадалото момче било откарано от екип на „Бърза помощ”
в УМБАЛСМ „Пирогов”.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ), изготвена от вещото лице д-р П. С. П. се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания –
черепно-мозъчна травма състояща се от следните наранявания: контузия на
мозъка средна по степен на тежест; остър травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка /епидурален/ хематом в лява слепоочна област на
3
главата с максимална ширина до 8мм., без компресионио-дислокационен
синдром; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
/субарахноидален/ в дясна челно-теменна и слепоочна област области на
мозъка; травматични контузионно кръвоизливни огнища в десните челен и
слепоочен мозъчни дяла с перифокален едем и малко травматично
контузионно-кръвоизливино огнище в лява слепоочна област на мозъка;
счупване на основата на черепа в лява средна черепна ямка с кръвотечение от
левия външен слухов проход; навлизане на въздух в черепната кухина
/пневмоцефалия/; линейно счупване на левите слепоочна и теменна кости на
черепа; разкъсно-контузна рана в лява тилна област на главата; и травма на
опорно-двигателния апарат, състояща се от: контузия на долната част на
гърба и таза без рентгенови данни за счупване на тела на прешлени и костите
на таза. По своя вид и тежест получените травматични увреждания от ищеца
имат следната медико-биологична характеристика: черепно-мозъчната травма
в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий временно
разстройство на здравето опасно за живота самостоятелно. Опасността за
живота се дефинира от острия травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка /епидурален/ хематом перифоракалния едем. Наличието на въздух в
черепната кухина е проникващо нараняване. При инцидента ищецът е
получил средна по степен на тежест мозъчна контузия. На пациенти с
контузия на мозъка при изписване се дават следните препоръки за хигиенно-
диетичен режим: забрана за употреба на кофеин съдържащи и алкохолни
напитки за период от няколко месеца; забрана на активна умствена дейност –
четене; предпазване от силни външни дразнители - шум, силна музика, ярка и
трепкаща светлина; през първата година след травмата не се препоръчва
излагане на пряка слънчева светлина през летните месеци; забрана за активни
физически натоварвания; предписват се лекарства за главоболие, при гадене -
лекарства против повръщане. Травмата на опорно-двигателния апарат
състояща се от контузия на долната част на гърба и таза без рентгенови данни
за счупване на тела на прешлени и костите на таза, е реализирала медико-
биологичния признак - временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Вещото лице е посочило, че лечебният период при ищеца е продължил
дванадесет дни – от 19.01.2023 г. до 31.01.2023 г. Възстановителният период за
претърпяната от него черепно-мозъчна травма е в границите от шест месеца
4
до една година. Счупванията на черепа при възрастни пациенти зарастват за
период от три години, но е възможно линията на фрактурата да се вижда и
след единадесет, а понякога и през целия живот на пострадалия. Крайният
резултат от оздравяването на контузионно-кръвоизливните травматични
огнища при ищеца са установените при контролната компютърна томография
на главен мозък от 19.05.2023 г. - зони на енцефаломалация вдясно челно и
слепоочно. В тези зони липсва мозъчна тъкан, те водят до локална мозъчна
атрофия и са предпоставка за развитие на травматична епилепсия. Ищецът е
желателно да бъде проследяван на шест месеца с ЕЕГ, като по данни от
последния преглед до настоящия настоящия моменте той не е имал
епилептиформени припадъци.
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, изготвено
от вещото лице инж. И. А. Т., което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че мястото на удара между лек
автомобил с марка „БМВ“ и пострадалият пешеходец по широчина на
платното за движение на бул. „България”, е на около 2 м. вляво от десния
бордюр на разделителния остров по посока на движението на автомобила и по
дължина на платното за движение, е в зоната на началото на разделителния
остров. На база повредите и деформациите по процесния автомобил
наличните данни в Констативния протокол за механизма на удара се стига до
извода, че в момента на удара скоростта на процесния автомобил е била около
50 км/ч.
Вещото лице е посочило следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП - процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул.
„България’’ след кръстовището с бул. „Черни връх”; бул. „България” се състои
от две платна, разделени с разделителен остров и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за посоката на движение на
процесния автомобил има две пътни ленти, плюс още две в дясно от тях,
водещи към бул. „Пенчо Славейков“. ПТП-то е настъпило в тъмната част от
денонощието с добра метеорологична видимост и силен валеж от дъжд, като
лек автомобил „БМВ” се е движел по бул. „България” в дясната пътна лента с
посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Витоша“ със скорост на движение 50
км/ч., преминавайки под моста на НДК, в същото време, пострадалият
пешеходец предприема пресичане на платното за движение на бул.
„България”, от дясно на ляво за посоката му на движение, в зоната на началото
5
на разделителен остров, разделящ платното за движение на бул. „България“ и
платното за движение на връзката с бул. „Пенчо Славейков“. Водачът на
автомобила е забелязал пешеходеца в момента, когато той е стъпил на
платното за движение на бул. „България“ и е реагирал с аварийно спиране, но
въпреки това е настъпил удар с пешеходеца. Автомобилът с предната си дясна
част челно е ударил пешеходеца от лявата му страна, вследствие на удара,
който е бил под масовият център на тялото на пешеходеца, той е бил качен
върху предния капак на автомобила, като е достигнал с главата си до предното
стъкло и го е счупил, а след удара, пешеходецът е била отхвърлена напред от
автомобила, като се е установил върху платното за движение. На мястото на
настъпилото ПТП не е било налична пешеходна пътека.
Според вещото лице от техническа гледна точка, причината за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил
БМВ със системите за управление на автомобила, който не е задействал
спирачната система на автомобила своевременно, при което е реализирал
закъснение, от което е последвал удара с пешеходеца.
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, изготвено
от вещото лице доц. д-р инж. А. П. А., което заключение настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено се установява, че опасната зона за
спиране на неизвестния автомобил при движение със скорост 50 км/ч е 39
метра, а при скорост 35 км/ч е 23 метра.
Вещото лице е достигнало до извода, че при място на удара на около 15
м. преди бализа, към момента, в който пешеходецът навлиза в платното за
движение към бул. „Витоша“, водачът на автомобил „БМВ“ не е имал
възможност да предотврати удара и ПТП независимо дали пешеходецът е
вървял с бавен, спокоен или бърз ход, както и при тичане.
Вещото лице е достигнало до извода, че при място на удара в зоната на
бализа, че към момента, в който пешеходецът навлиза в платното за движение
към бул. „Витоша“, водачът на автомобил БМВ е имал възможност да
предотврати удара и ПТП при вървене на пешеходеца със бавен и спокоен ход.
При бърз ход, както и при тичане на пешеходеца ударът е непредотвратим за
водача на БМВ. А към момента, в който пешеходецът е осветен от късите
светлини на фаровете на л.а БМВ, водачът на автомобил БМВ е имал
възможност да предотврати удара и ПТП при вървене на пешеходеца със
6
бавен, спокоен и бърз ход. При тичане на пешеходеца ударът е
непредотвратим за водача на БМВ
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 19.01.2023 г., около 22.05 часа в гр. София, на бул. „България“ №1 в
района на Макдоналдс, лек автомобил с марка „БМВ“, модел „530“ с рег. №
*********, управляван от А. Г. Н. се движи по бул. „България“ с посока на
движение от бул. „Черни връх” към бул. „Витоша” и срещу заведение за бързо
хранене Макдоналдс участва в ПТП с пресичащия от дясно на ляво спрямо
посоката му на движение пешеходец С. И. К.. Гражданската отговорност на
водача на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „530“ с рег. № ********* е
била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на
настъпване на процесното ПТП. В причинна връзка с противоправно
поведение на А. Г. Н., ищецът С. И. К. е претърпял неимуществени вреди.
7
При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът намира обаче, че поведението на застрахования при
ответника водач е виновно и противоправно.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. По силата на същата норма
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Отделно от това, съгласно чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, чиято аналогична по съдържание норма се явява тази на чл. 116
ЗДвП.
В случая водачът на лекия автомобил "БМВ" се е движил в тъмната част
на денонощието при силен валеж, което предполага намалени видимост и
възможност за реакция. Съгласно § 6, т. 55 ДР от ЗДвП "намалена видимост" е
налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни.
Шофирането е било осъществено в градски условия, при които поначало не е
неочаквана появата, макар и нерегламентирана, на пешеходци на пътното
платно.
По изложените мотиви съдът намира, че поведението на шофьора на
лекия автомобил е виновно и противоправно и в причинна връзка с него на
ищеца са причинени травматични увреждания. Следователно, отговорността
на ответното дружество поначало следва да бъде ангажирана за понесените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
което то дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
Основателно е направеното от ответника възражение за съпричиняване
от пострадалия, по следните съображения:
За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за
увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
8
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го
обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск
или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е
противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този
смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК).
В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от
страна на ищеца, тоест да ангажира доказателства, че ищецът с поведението
си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е
проявил грижа за безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.
От представените писмени доказателства (констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 19.01.2023 г.) и заключението на авто-техническата
експертиза се установява, че водачът на лек автомобил с марка „БМВ“, модел
„530“ с рег. № ********* преди настъпването на удара не е имал възможност
да забележи пострадалия пешеходец от момента на стъпването му върху
платното за движение до момента на удара. Пешеходецът от своя страна е
имал възможност да прецени, че процесният автомобил няма да спре и да го
пропусне, когато автомобилът се е намирал от лявата му страна.
Пешеходецът С. И. К. е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, и
не е изпълнил задължението си при пресичане на платното за движение да
премине по пешеходна пътека. Непреминаването по такава е допустимо само в
хипотезата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, когато извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. Съгласно § 6, т. 54 от ДР от ЗДвП "пешеходна
пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а
на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение.
В случая изключението на чл. 113, ал. 2 ЗДвП е неприложимо, тъй като
се установява, че безспорно в близост до мястото на удара е имало
кръстовище и то регулирано със светофарна уредба, посредством чиято
9
сигнализация в още по-голяма степен се осигурява безопасността при
пресичането на пешеходците, тъй като при спазване на разрешителен за тях
сигнал се засилва изискването към шофьорите да ги пропуснат чрез
задължително спиране. Въпреки това, С. И. К. е решил да пресече на
нерегламентирано за това място и то без преди това да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства предвид изискването на чл. 113,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, и която норма, макар и да е относима при пресичане на
пешеходна пътека, на още по-силно основание е важима, когато прекосяването
на пътното платно не се извършва на такова обозначено място. Тъй като
пешеходецът не е пресичал в зоната на пътното платно, където движението се
регулира от сигналите на светофарната уредба, поначало разпоредбата на чл.
113, ал. 1, т. 3 ЗДвП, задължаваща го да спазва светлинните сигнали не е
относима. От друга страна, визираната норма не освобождава С. И. К. от
задължението да отчете, че при пресичането си за автомобилите, движещи се
по същата улица е светел разрешителен зелен сигнал, при което рискът да
бъде блъснат е силно завишен. Отделно от това пресичането е предприето в
практически тъмната част от деня, при намалена видимост в сравнение с
дневните условия, и на широк пътен участък с няколко пътни ленти, което
увеличава времето му за пресичане, респ. и рискът да бъде ударен от
движещите се автомобили е значително по-голям.
Пострадалият С. И. К. с поведението си е поставил сам себе си в
опасност, което представлява обективен принос и е в пряка причинна връзка с
настъпилите неимуществени вреди. С оглед на гореизложеното съдът приема,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат 50 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
10
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания. От приетата по делото СМЕ се изяснява правнорелевантният
факт, че характерът на получените от пострадалия увреди е травматичен,
които в съвкупност са му причинили болки и страдания, като черепно-
мозъчната травма в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния
критерий временно разстройство на здравето опасно за живота самостоятелно,
а травмата на опорно-двигателния апарат състояща се от контузия на долната
част на гърба и таза, е реализирала медико-биологичния признак - временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че
лечебният период при ищеца е продължил дванадесет дни – от 19.01.2023 г. до
31.01.2023 г., като възстановителният период за претърпяната от него черепно-
мозъчна травма е в границите от шест месеца до една година, както и, че
счупванията на черепа при възрастни пациенти зарастват за период от три
години, но е възможно линията на фрактурата да се вижда и след единадесет, а
понякога и през целия живот на пострадалия. Крайният резултат от
оздравяването на контузионно-кръвоизливните травматични огнища при
ищеца са установените при контролната компютърна томография на главен
мозък от 19.05.2023 г. - зони на енцефаломалация вдясно челно и слепоочно. В
тези зони липсва мозъчна тъкан, те водят до локална мозъчна атрофия и са
предпоставка за развитие на травматична епилепсия.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние, неудобствата в
нормалната деятелност на ищеца, двигателните затруднения и неудобства в
рамките на острата фаза след травмата, претърпяните болки през
възстановителния период, вероятността от наличието на последващи отзвуци
върху емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените
му от противоправното поведение на делинквента А. Г. Н. неимуществени
вреди е в размер на 40 000.00 лв., от което следва да се приспадне процента на
съпричиняване.
По изложените съображения предявеният иск от С. И. К. е основателен
11
и доказан до предявения размер от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на
исковата молба – 18.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие са основателни, следва да бъде уважен и акцесорният иск за
заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с
изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от
двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 10.04.2023 г.
(видно от представената по делото претенция от ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение – л. 87-88 от делото) е основателна за
претендирания период от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането.
Относно разноските по производството
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. П. Б. Д.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 2
200.00 лв., което възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 3 100.00 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица и свидетели).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 800.00 лв.
12
и разноски по делото в размер на 480.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на С. И. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* – адв. П. Б. Д.,
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20
000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност” № BG/02/122002005848, във връзка с реализирано
на 19.01.2023 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на А. Г.
Н., водач на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „530“ с рег. № *********,
ведно със законната лихва върху сумата от 26.04.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен
размер.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на адвокат
П. Б. Д., сумата от 2 200.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********* – адв. П. Б. Д., да заплати ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
сумата от 3 100.00 лв. – разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в
размер на 800.00 лв. и разноски по делото в размер на 480.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14