Решение по дело №446/2016 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

гр.Сливница  06 август 2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 446 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Р.Б.М., с ЕГН ********** и П.М.С., с ЕГН **********, са предявили иск, с който се претендира по отношение на ответниците, В.П.С., с ЕГН ********** и Т.С.П. с ЕГН  **********, последните да бъдат осъдени да предаде владението върху следния собствен на ищците недвижим имот, а именно : северната част от собственият им УПИ ХХ-977, кв. 71 по плана на град Сливница, представляваща площ от около 3 кв. метра.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на УПИ ХХ-977, кв. 71 по плана на град Сливница, целият с площ от 873 кв. метра, на основание н.а. № 186, том ІІІ, дело № 601/2001г. Ответника била собственик на съседния имот –  УПИ ХІХ – 978, намиращ се от южната страна на имота на ищците. През 2013г. последните поискали да подновят оградата и извикали лицензиран геодезист, който да им даде оградна линия. При измерванията се установило, че материализираната на място ограда не съвпадала с парцелната граница на имотите. Оградата била поставена навътре в имота на ищците с около 25 см. от което са налага извода, че ответникът е приобщил към собственият си имот площ от около 20 кв. метра от имота на ищците, което владеел без правно основание.

Представят подробно описани в исковата молба писмени доказателства и правят доказателствени искания.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците и в указания срок е постъпил писмен отговор от В.П.С., в който оспорва иска. Твърди, че процесните 3 кв.м. представляват част от неговия имот, а не на ищцитеТвърди, че оградата между имотите е била поставена още през 1975г.,  по време на действащия за гр.Сливница кадастрален план от 1952г. и тази ограда е била налична и към 09.12.1985г., когато с бившата му съпруга, другия ответник са закупили имота. Оградата не е местена и спорове за нея с предишните собственици на УПИ ХХ-977, никога не е имало. Представя доказателства, прави доказателствени искания.

Ответникът, Т.С.П., не представя писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание ищците се явяват, лично и с процесуалният си представител адв. Лора Ангелова от САК, която поддържа иска така както е предявен.

Ответникът, В.П.С. се явява лично и с процесуалният си представител адв. Наталия Александрова от АК – София, който както в представеният в срока по чл. 131 от ГПК отговор, така и в съдебното заседание излага съображения за неоснователност на исковата претенция.

Въпреки предоставеният от съда срок за изготвяне на писмена защита, към момента на произнасяне по делото такава не е постъпвала от страните.

Районен съд град Сливница, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че същите притежават право на собственост върху съседни УПИ, като ищците се легитимират като собственици на УПИ № ХХ-977, кв. 71 по плана на град Сливница, с площ от 873 кв. метра, с н.а. № 186, том III, рег. № 1943, дело № 601/2001г. на нотариус рег. № 069 на НК. Не се спори, че ответниците от своя страна се легитимира като собственици на Парцел № ХV – 1105, кв. 23, по плана на град Сливница,  като УПИ І – 971, кв. 71 по плана от 1991г. съответства на Парцел № ХV – 1105, кв. 23, по плана на град Сливница от 1952г.

От заключението на изготвената и приета като компетентно дадена съдебно – техническа експертиза се установява, че парцелната граница по плана от 1952г. между двата имота, съответства напълно с имотната по плана от 1991г. Съществуващата на място ограда между двата процесни имота в близост до улицата липсва и не може да се определи дали има присвояване на площи, собственост на ищците. Според вещото лице, дори и да има присвояване, то е в незначителни размери, видно от претендираното в ИМ.

Други релевантни за правния спор доказателства по делото не са събрани.

Така установените обстоятелства водят до следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС.

Ищците са активно легитимирани да предявят цитирания иск, поради което същия е процесуално допустим. 

Разгледан по същество иска е неоснователен.

За да бъде успешно проведено доказването по иск с правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните правно релевантни факти: юридическия факт, от който той извежда твърдяното право на собственост върху процесната вещ, както и на факта, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че последният я владее или държи без правно основание.

Предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като такъв по следните съображения:

Тежестта за доказване на посочените по – горе обстоятелства пада изцяло върху ищцовата страна. Съдът намира, че в настоящия процес ищците не доказаха правото си на собственост върху процесния имот, както и останалите позитивни предпоставки даващи основание за уважаване на така предявения иск. Както беше посочено по – горе, не се установи ответника да е навлязъл в имота на ищците, да е заградила процесната част от техния имот и да я владее без правно основание, предвид установената частична липса на поставена ограда .

Ищците не успяха да докажат чрез предвидените в ГПК процесуални способи, дали и каква част от техния имот попада в ограденото от ответницата място и дали въобще техен имот попада там.

В хода на процеса не беше доказана от страна на ищците и другата кумулативно предвидена законова предпоставка обосноваваща уважаването на предявеният ревандикационен иск, а именно: наличието на действия по владение, или държане от страна на ответника, упражнявано от него по отношение на имота предмет на настоящия правен спор. Легалната дефиниция на тези два правни термина е дадена в разпоредбата на чл. 68 ал. 1 и 2 от ЗС.

Изложеното по – горе, налага извода, че в конкретния правен спор не е налице нито една от законово определените предпоставки за уважаване на така предявеният ревандикационен иск, което предполага неговото отхвърляне.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответника има право да иска заплащане на сторените от него в хода на производството разноски, каквото искане е налично към отговора на исковата молба. Предвид представения списък по реда на чл. 80 от ГПК, съдът намира, че сторените от ответника разноски в размер на 400,00лв., - адвокатски хонорар , следва а се възложат на ищците, които ги дължат солидарно.

 

Воден от горното, съдът

                                               

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Б.М., с ЕГН ********** и П.М.С., с ЕГН ********** иск, с която се претендира по отношение на ответниците, В.П.С., с ЕГН ********** и Т.С.П. с ЕГН  **********, последните да бъдат осъдени да предаде владението върху следния собствен на ищците недвижим имот, а именно : северната част от собственият им УПИ ХХ-977, кв. 71 по плана на град Сливница, представляваща площ от около 3 кв. метра, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.Б.М., с ЕГН ********** и П.М.С., с ЕГН ********** заплатят солидарно на В.П.С., с ЕГН ********** сумата от 400,00лв., представляваща направените разноски по производството.

 

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: