№ 12148
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110146162 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.
411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Д.... претендира от ответника ЗАД „О.... на основание чл. 411 КЗ сумата от
2897,09 лв. – регресно вземане на ищеца, ведно с 15 лв. ликвидационни разноски, възникнало с
плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на МПС „Ф...” с ДК
№ ... за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 01.10.2019г., причинено виновно от Г. А. Н. при
управление на композиция с влекач „Д...“, с ДК № ... и ремарке с ДК № ... застрахован по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 05.08.2021г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86
ЗЗД сумата от 423,30 лв.-обезщетение за забава за периода 24.02.2020г.-04.08.2021г. Претендира
разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество ЗАД „О.... и в срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска по основание и по размер. Оспорва
механизма на ПТП, вината на застрахования при него по ГО водач, причинно-следствената връзка
и настъпилите по МПС „Ф...” с ДК № ... вреди. Твърди съпричиняване. Оспорва иска и по размер,
както и претенцията за обезщетение за забава. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните, че на 01.10.2019г. в с. Тодоричене, на ул. „П..... е
1
настъпило ПТП с участието на композиция с влекач „Д...“, с ДК № ... и ремарке с ДК № ... и МПС
„Ф...” с ДК № ..., като на последния са причинени имуществени вреди; че МПС „Ф...” с ДК № ... е
застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който ищецът
плаща застрахователно обезщетение в размер на 2897,09 лв. за отстраняване на причинените щети;
гражданската отговорност на водача на влекач „Д...“, с ДК № ... и ремарке с ДК № ... е застрахована
при ответника.
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
В настоящия случай съдът намира посочените предпоставки да са налице.
По делото е представена застрахователна полица № BG ...г./неоспорена от ответника/, от
която се установява наличие на застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил „Ф...” с ДК № ... и ищеца по договор за имуществено застраховане „Автокаско“, със
срок на покритие 24.07.2019г. - 23.07.2020 г. Спазена е формата за действителност на договора
съгласно правилото на чл. 344 КЗ. Застрахователният договор съдържа всички необходими съгл.
чл. 345, ал. 1 КЗ. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните
по него, дори напротив, от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се
заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо
упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. Протокол
за ПТП № 1656284 от 01.10.2019г., приобщен към доказателствения материал, който има
обвързваща съда доказателствена сила, гласни доказателства /разпит на св. Г. Н., см. И. Д.– водачи
на участващите в процесното ПТП МПС-та и св. Ц. Г. – свидетел при съставяна на Протокола за
ПТП/ и заключението на САТЕ, прието като изчерпателно и компетентно изготвено, Съдът приема
за установено, че на 01.10.2019 г. Г. А. Н. при управление на композиция с влекач „Д...“, с ДК № ...
и ремарке с ДК № ... на изхода на с. Тодоричене в посока с.намиращия се зад него л.а. „Ф...” с ДК
№ ..., по който настъпват материални щети. В съставения протокол за ПТП са отразени и видимите
щети по увреденото имущество. В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело №
750/2011 г. на ВКС, II ТО. В този смисъл е и решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г.,
Т.К., І Т. О. на ВКС. С оглед дадените разрешения и разяснения, съдът намира че ПТП е настъпило
по описания от съставителя на протокола начин и вина за настъпването му носи водача на
композиция с влекач „Д...“, с ДК № ... и ремарке с ДК № ... - Г. А. Н., по отношение на който е
взето и административно отношение /АУАН № 59122 от 01.10.2019 г. и НП № 19-0297-000369 от
21.10.2019 г., връчено на виновния водач на 28.01.2022г. без забележки и влязло в сила на
12.02.2022г./, който е управлявал същия в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП – движи се на заден ход,
2
без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС от съответната категория. При установената противоправност на действията на водача Г. А.
Н., вината му за настъпване на вредите от процесното ПТП се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. От
друга страна ответното дружество не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Н. относно механизма на ПТП, доколкото същите са
оскъдни и противоречиви не се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.
От приетата като обективно и компетентно изготвена САТЕ се установява, че oтразените в
опис на ищцовото дружество вреди по л.а. „Ф...” с ДК № ... съответстват на механизма, описан в
протокола за ПТП и се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Установява се безспорно, а и не се спори относно това между страните, че Г. Н. е
управлявал МПС, за което е имало сключен с ответното дружество договор за застраховка
“Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП.
От заключението на приетата САТЕ се установява, че действителният размер на вредите,
причинени като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП възлиза на сумата от
3533,34 лв. - средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на
повредите по л.а. „Ф...” с ДК № ....
Платеното от ищеца обезщетение по договора за имуществено застраховане /2882,09 лв./ е
под тази сума и по отношение на него ищецът има регресно право по чл. 411 КЗ, ведно с 15 лв.
ликвидационни разноски, чийто размер Съдът приема за обичаен при определяне на
застрахователни обезщетения от застрахователите.
При така установения размер на вземането на ищеца по чл. 411 КЗ регресният иск следва да
бъде уважен за пълния претендиран размер от 2897,09 лв.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2021г. до
окончателното изплащане.
При наличието на забавено изпълнение на парично задължение във времево отношение за
кредитора възниква правото да получи обезщетение за забавата в размер на законната лихва.
Според нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ е длъжен
да плати в 30 дневен срок от представянето на всички доказателства от застрахователя по
имуществената застраховка. След изтичането им той изпада в забава. В настоящия случай по
делото са ангажирани доказателства, че ответника е получил регресната покана на 24.01.2020г.
При това положение съдът приема, че това е началният момент, от който е започнал да тече 30
дневният срок за доброволно изпълнение, изтекъл на 24.02.2020г. Следователно ответникът дължи
обезщетение за забава върху установената главница за периода от 24.02.2020г. до 04.08.2021г. в
размер на 424,91 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърен лихвен
калкулатор. Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес иска за лихва
следва да се уважи в претендирания ат ищеца размер от 423,30 лв.
Относно разноските за производството:
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК на разноските, които е направил за производството, установени в общ размер от 522,82 лв. -
заплатени д.т., възнаграждения на вещо лице и свидетели и юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О..., ЕИК ..., с адрес гр. София, ул. „С... да заплати на ...., с адрес гр.
София, бул. ..., на основание чл. 411 КЗ сумата от 2897,09 лв. – регресно вземане на ищеца, ведно с
15 лв. ликвидационни разноски, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско” на МПС „Ф...” с ДК № ... за вреди, настъпили в резултат на ПТП от
01.10.2019г., причинено виновно от Г. А. Н. при управление на композиция с влекач „Д...“, с ДК №
... и ремарке с ДК № ... застрахован по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при
ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 05.08.2021г. до окончателното
плащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 423,30 лв. - обезщетение за забава за периода
24.02.2020г.-04.08.2021г., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 522,82
лв. – разноски за съдебното производство и юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4