Решение по дело №1815/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 550
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20221520101815
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Кюстендил, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101815 по описа за 2022 година
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
представлявано от А. А. – изп. директор и И. Е. – председател на УС, е
предявило против наследниците на Т. Т., ЕГН: **********, - Е. Н. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „С.“ №**, с искане за осъждане на последната
да плати сума в размер на 4 764, 51 лв., от които 4 069, 04 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. до 04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата и 663, 47 лв. – законна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., 26, 41 лв. – сума за дялово разпределение за
периода 10.2018 г. до 04.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 5,59 лв. за периода
30.11.2018 г. до 26.10.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответника било
налице облигационно отношение по продажба и покупка на топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. С., п. к. *****, обл. С., общ. В., ж.к. „В.“ *, бл. ***,
вх. „*“, ет. *, ап. *.
Сочи се, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. ОУ били влезли в сила. За процесния имот били
начислявани прогнозни месечни сметки, а по-късно били изравнявани от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата.
В хода на производството, след представяне от ответника на документи
1
за платени задължения към ищцовото, последното заявява, че ответницата е
погасила задълженията си към ищеца, но иска се поддържа, доколкото не е
платено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. Сочи, че е платила изцяло задължението си към другата страна. Иска
прекратяване на делото.
По делото е допуснато като трето лице-помагач фирмата, извършвала
дялово разпределение – „МХ Елвеко“ ООД. Същото не е депозирало
становище в предоставения му за това срок.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество и се оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия
писмен отговор.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:

Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес:гр. С., п. к. *****,
обл. С., общ. В., ж.к. „В.“ *, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *., е топлоснабден.
Видно от Нотариален акт №160 от 1996 г. и представеното
удостоверение за наследници същият по пътя на наследственото
правоприемство след смъртта на Т. Т. е станал собственост на Е. В..
Видно от удостоверение, издадено от Столична община, че адресът гр.
С., район „С., ж.к. „Г.“ бл. ***, вх. „*“, е променен на гр. С., ул. „П.“ №**.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за този обект.
Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че ищцовото дружество е влязло в договорна
обвързаност с фирма „„МХ Елвеко“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Същото е вписано в публичния регистър
на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за извършване на
услугата дялово разпределение и е извършвало индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки за
апартаментите, находящи се на процесния адрес.

Приобщени са и копия от счетоводни документи: съобщения към
фактура и издадени кредитни известия за процесния период, а и са
2
публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
С оглед пълното признание на исковете по основание и размер от
ответника, то съдът не е назначавал съдебно-счетоводна и техническа
експертизи. Ответникът е представил писмени доказателства, за това че в
хода на производството, до приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция е заплатил всички претенции на ищцовото дружество в това число
сумите: 4 764, 51 лв. – главница за потребената топлинна енергия, 161, 63 лв.
законна лихва, 372, 76 лв. – държавна такса, 5 лв. – за издадено съдебно
удостоверение и 100 лв. за юрисконсултско задължение. Ищцовото
дружество преди внасяне на сумата за юрисконсултско възнаграждение е
депозирало по делото молба с, която заявява, че ответникът е заплатил
всичките претендирани суми по делото, с изключение на юрисконсултското
възнаграждение.
Горната фактическа обстановка съдът прие на базата на посочените
писмени доказателства, като

станалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.

При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 от Закона за
енергетиката, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за осъждане на
ответника за заплащане на претендираните суми за топлинна енергия.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се
в гр. С., п. к. *****, обл. С., общ. В., ж.к. „В.“ *, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *..
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия,
относно ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
3
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2)
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Ответникът не оспорва, че е единствен наследник на починалия Т. С.
Т., ЕГН: **********, и по пътя на наследственото правоприемство е станала
собственик на процесния имот.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр
на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия
този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014
г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по
гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.
№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. №
1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други)

, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.
С оглед фактическото признание на иска, посредством молба с вх.
№11495/21.12.2022 г. от ответника, към която е приложена вносна бележка за
сумата от 5 243, 90 лв., с която се погасяват всички претендирани
задължения, както и с допълнителна вносна бележка - на л.51 от делото от
29.05.2023 г., с която е изплатено и юрисконсултското възнаграждение на
ищцовото дружество, а с оглед изявлението на ищеца, обективирано в молба
с вх. №693/24.01.2023 г., че всички задължения на В. са изплатени в хода на
производството, то съдът намира, че следва да отхвърли изцяло исковете,
доколкото вземанията са погасени към момента на приключване на съдебното
дирене.

По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски не се следват на нито една от
страните.

По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
4
Окръжен съд – Кюстендил.

Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. –
председател на УС, за осъждане на Е. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. К.,
ул. „С.“ №** – наследница на починалия Т. С. Т., ЕГН: **********, да плати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумите: 4
764, 51 лв., от които 4 069, 04 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия
по отношение на имот, находящ се в гр. С., п. к. *****, обл. С., общ. В., ж.к.
„В.“ *, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *., за периода 05.2018 г. до 04.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата и 663, 47 лв. – законна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., 26, 41 лв. – сума за дялово разпределение за
периода 10.2018 г. до 04.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 5, 59 лв. за периода
30.11.2018 г. до 26.10.2021 г., КАТО ВЗЕМАНИЯТА СА ИЗПЛАТЕНИ В
ХОДА НА ДЕЛОТО.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – „МХ ЕЛВЕКО “ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1330, ж.к. „Красна поляна“, ул. „Булина ливада“ 128.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5