Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 05.01.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.11. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА И.
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1542 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение №410/17.07.2020г., постановено
по гр.д. №3623/2019г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък, в частта с която е отхвърлен като
неоснователен предявения иск от „Т.Б.“ ЕАД против М.И.А. за признаване на
установено по отношение на М.И.А. съществуването на вземане на „Т.Б.“ ЕАД, за
разликата над 608.77 лв. до 820.76 лв., която разлика се явява неустойки по
договор, за които вземания е издадена заповед №1850/22.11.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на
РС-Казанлък и са присъдени разноските по делото.
Въззивникът
„Т.Б.“ ЕАД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
исковете за неустойка и разликата между стандартната цена без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена на устройство Samsung в общ размер на
211.99 лв. Изложени са доводи, че неправилно и необосновано съдът е отхвърлил
сумите за неустойка и мобилно устройство, като са изложени подробни аргументи. Моли
въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с
което да признае за установено, че въззиваемата дължи на въззивника посочената
сума.
Претендират
се разноските пред двете инстанции, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата,
чрез особения представител, оспорва
жалбата, като счита същата за неоснователна и прави искане да се отхвърли.
Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено изцяло.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание с чл.422, вр. с чл.415
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Т.Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:*** има вземания срещу М.И.А. за суми в общ размер на 820.76
лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и дължима
сума за мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, неплатени лизингови вноски към
Договор за лизинг към него, ведно със законна лихва от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника,
адв.К.М., счита иска за допустим. Заявява, че правил опити да се свърже с
ответницата, но същите се оказали неуспешни, поради което не може да вземе отношение по основателността
на исковите претенции, но не оспорва размера им. Възразява срещу адвокатското
възражение в заповедното производство като прекомерно и моли да бъде редуцирано
на 300 лв.
Безспорно
е установено, че между „Т.Б.“ ЕАД - лизингодател и М.И.А., като
лизингополучател, е сключен договор за лизинг от 08.03.2018 г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответницата за
временно ползване мобилно устройство – марка „SAMSUNG Gа1аху J52017 Blak“ с
телефонен номер *****, а последната се задължила да заплати обща
лизингова цена 404.57 лв. с включен 20% ДДС, на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 17.59 лв., със срок на договора 23 месеца, считано от датата
на подписването му / чл.1, чл.2, чл.3 и чл.4 от договора за лизинг/.
От заверено копие на допълнително
споразумение от 08.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*****, ведно с приложение ценова листа от 08.03.2018 г., е видно, че договорът
е сключен между „Т.Б.“ ЕАД, като оператор, и подписани от М.И.А. като потребител за моб./фиксиран номер *****,
избран абонаментен план „Тотал 24.99“, със стандартен месечен абонамент 24.99 лв. и мобилен апарат „SAMSUNG
Gа1аху J52017 Blak“, със срок 24 месеца. В раздел 3, т.4 на
допълнителното споразумение страните се споразумели за неуредените случаи да се
прилагат условията на договора за мобилни услуги /което е приложимо/ и приложимите
Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за
взаимоотношения с потребители на съответния вид услуги, а в раздел 4, т.4 са уговорили, че в случай на прекратяване
на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, последният дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти; и в допълнение на неустойката дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено
устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по предходно подписан
план дължи и разликата между цена на устройството /в брой без абонамент/,
съгласно ценовата листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
От представените копия на 5 бр.
фактури, ведно с общо потребление, е видно, че: по Фактура
№**********/15.06.2018г., за отчетен период 15.05.2018г. - 14.06.2018г. и срок
за плащане 30.06.2018г. е начислена сумата 206.07 лв. с ДДС, от която 188.48
лв. абонаментна такса и използвани услуги и 17.59 лв. лизингова вноска; по
Фактура №**********/15.07.2018г., за отчетен период 15.06.2018г. - 14.07.2018г.
и срок за плащане 30.07.2018г. е начислена сумата 52.40 лв. с ДДС, от която:
34.81 лв. абонаментна такса и използвани услуги и 17.59 лв. лизингова вноска;
Фактура №**********/15.08.2018г., за отчетен период 15.07.2018г. - 14.08.2018г.
и срок за плащане 30.08.2018г. е начислена сумата от 45.57 лв. с ДДС, от
която: 24.98 лв. абонаментна такса и 17.59 лв. лизингова вноска; по Фактура №**********/15.09.2018г., за
отчетен период 15.08.2018г.-14.09.2018г. и срок за плащане 30.09.2018г. е
начислена сумата 8.72 лв. неплатен остатък от лизингова вноска; по Фактура
№**********/15.10.2018г. за отчетен период 15.09.2018г. - 14.10.2018г. и срок
за плащане 30.10.2018г. е начислена сумата от 511.02 лв. с ДДС, от която:
211.99 лв. неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, 299.03 лв.
лизингова вноска.
Представени са Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребители на електронни съобщителни услуги.
Видно от приложеното ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на
Районен съд - Казанлък по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед
№1850/22.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника М.И.А. за сумите: 820.76 лв. главница и законна лихва, считано от
20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 385 лв.
разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение, което вземане произтича от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** и Договор за лизинг към
него, по фактури: №**********/15.06.2018 г., №**********/ 15.07.2018 г.,
№**********/15.08.2018 г., №**********/15.09.2018 г. и №**********/ 15.10.2018
г. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Фактическият
състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД включва кумулативното
наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на
договорно задължение и договорена неустойка за неизпълнение на това задължение.
Видно от
съдържанието на допълнително споразумение от 08.03.2018 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*****, ведно с приложение ценова листа от
08.03.2018 г., договорът е сключен между „Т.Б.“ ЕАД като оператор и подписан от
М.И.А., като потребител, за моб./фиксиран номер *****, избран абонаментен план
„Тотал 24.99“, със стандартен месечен абонамент
24.99 лв. и мобилен апарат „SAMSUNG Gа1аху J52017 Blak“, със срок 24 месеца. В раздел
раздел 4, т. 4 е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
в т.ч. приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти като максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
На съда е служебно известно, че на 11.01.2018
г. между Комисията за защита на потребителите и "Т.Б." ЕАД е сключена
спогодба, с която е постигано съгласие неустойката по договорите за
предоставяне на мобилни услуги, включително сключени преди подписване на
спогодбата, да бъде в размер не по-висок от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В настоящия случай
претендираната от ищеца неустойка в размер на 62, 46 лв. изпълнява
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция, предвидени в чл. 92 ЗЗД, тъй като обезпечава точното изпълнение на договора,
служи като обезщетение за изправната страна в случай на предсрочно прекратяване
на договора и същевременно санкционира недобросъвестното поведение на страната
по договора, прекратила едностранно съществуващия между страните договор.
В случая вина за
едностранното предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги има
ответницата, която не е заплатила в срок дължимите от нея суми за мобилни
услуги, същата следва да заплати на ищеца уговорената между страните неустойка
в размер, определен съгласно постигнатата между Комисията за защита на
потребителите и ищеца спогодба, а именно три месечни стандартни абонаментни
такси.
С оглед изложеното,
въззивният съд намира, че предявеният иск от „Т.Б.“ ЕАД против М.И.А. за
признаване на установено по отношение на М.И.А. съществуване на вземането на „Т.Б.“
ЕАД за сумата от 62, 46 лв., представляваща неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на
претенцията в размер на 149, 53 лв., представляваща разликата между
стандартната цена без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на
устройство „SAMSUNG Gа1аху J52017 Blak“.
В раздел 4, т. 4 на
допълнително споразумение от 08.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***** е уговорено задължение за потребителя да възстанови
част от ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено
устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по предходно подписан
план, като потребителят дължи и разликата между цена на устройството /в брой
без абонамент/, съгласно ценовата листа и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Въззивният съд намира, че
горепосочената уговорката
безспорно има характер на неустойка. Тя обезпечава изпълнението
на паричните задължения на длъжника по договора за лизинг до края на уговорения
в него срок на действието му и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, при предсрочното му разваляне, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92 ЗЗД). Претендираната сума не следва да се дължи при
разваляне на договора за периодично изпълнение, какъвто е договорът за лизинг,
защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочената
клауза, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето, излиза извън
посочените функции на неустойката. От това следва, че тази уговорка е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, където е посочено, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
С оглед изложеното,
въззивният съд намира, че претенцията в размер на 149, 53 лв., представляваща
разликата между стандартната цена без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена на устройство „SAMSUNG Gа1аху J52017 Blak“ е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск от „Т.Б.“ ЕАД против М.И.А. за сумата от 62, 46 лв.
представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***** и в
частта за разноските, като вместо него следва да постанови друго, с което
да признае за установено по отношение на М.И.А. съществуване на вземането на „Т.Б.“
ЕАД за сумата от 62, 46 лв., представляваща неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, за която
сума е издадена заповед №1850/22.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на РС-Казанлък.
В останалата обжалвана част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С решението по установителния иск съдът
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото, М.И.А. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД сумата от 314, 30 лв., представляваща направените в
производството ч.гр.д.№ 3132/2019 г. по описа на РС – Стара Загора, съразмерно
с уважената част от исковете.
По разноските в исковото производство
пред първоинстанционния съд, въззивният съд намира следното:
Видно от данните по първоинстанционното
производство, ищецът претендира 25 лв. държавна такса, 300 лв. адвокатско
възнаграждение, 300 лв. възнаграждение за особен представител. Ищецът не е приложил,
нито към исковата молба, нито към становището
вх.№4833/18.05.2020 г. документ, удостоверяващ заплатени 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие, в който е уговорено
адвокатско възнаграждение за водене и процесуално представителство в исково
производство пред Районен съд – Казанлък е представен едва пред въззивния съд.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че
искането за разноски може да бъде заявено най- късно до приключване на устните
състезания пред съответната съдебна инстанция, като доказателства за извършване
на поисканите разноски също следва да бъдат представени в същия срок. В случая,
доказателствата за разноски, направени пред районния съд, са представени едва във
въззивното производство. Процесуалният пропуск на страната да представи
доказателства за сторените от нея разноски, не може да бъде основание същите да
бъдат присъдени в настоящото въззивно производство.
С оглед изложеното, въззивният съд
приема, че пред първоинстанционния съд, ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 25 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 300
лв.
С оглед изхода на делото, М.И.А. следва
да заплати на “Т.Б.” ЕАД направените разноски в
размер на 256, 78 лв. в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
С
оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, М.И.А. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД направените разноски във
въззивното производство в размер на 256,
78 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 410/17.07.2020г., постановено по гр.д.
№3623/2019г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „Т.Б.“ ЕАД против М.И.А.
за сумата от 62, 46 лв., представляваща неустойка по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на М.И.А., с ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес:
***, съществуването на вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр.*****за сумата от 62, 46 лв. /шестдесет и два лв. и 46ст./,
представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*****, за която сума е издадена заповед
№1850/22.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на РС-Казанлък.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 410/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 3623/2019г. по описа
на Районен съд – гр.Казанлък в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА М.И.А., с ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес:
***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.*****следните суми: сумата 314, 30 лв./триста и четиринадесет лв. и 30ст./, представляваща направените в заповедното производство
по ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на РС – Стара Загора разноски; сумата 256,78 лв. /двеста петдесет и шест лв. и 78 ст./, представляваща
разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата
256, 78 лв./двеста петдесет и шест лв. и
78 ст./, представляваща направените разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: