№ 352
гр. Пловдив, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № 20255001000465 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 86 от 27.06.2025 г., постановено по т. д.№ 183/2024 г. по
описа на Окръжен съд Пазарджик е осъдено дружеството ЗД „Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Н. Г. А. с ЕГН-
********** от гр.П., ул. "К. Ч." № **, ап. ** на основание чл.432 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., претърпени от
смъртта на сина й И. А. Т., починал на 04.12.2022 г., вследствие на ПТП от
26.11.2022 г. по вина на водача на л. а. Форд Галъкси, рег. № ** **** **, И. Д.
М., ведно със законната лихва от 15.02.2024 г.до окончателното изплащане на
главницата като за периода от 15.02.2023г.до 15.02.2024г.
Против така постановеното решение е постъпила на 14.07.25г. от ЗД Бул
Инс АД въззивна жалба, като жалбоподателят е обжалвал посочения съдебен
акт за разликата над сумата от 140 000 лева до присъдения размер от 180 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди.
В жалбата по подробни съображения се сочи, че решението е неправилно
и необосновано, тъй като първоинстанционният съд не е взел под внимание
всички релевантни факти по делото късъещи приложението на чл.52 от ЗЗД.
Оспорва се размерът на присъденото обезщетение, като се твърди
противоречие с принципите на справедливостта, залегнали в посочената
разпоредба. Счита се, че присъдената сума за обезщетение е завишена, с оглед
1
социално-икономическите условия в страната, поради което и се моли съдът
да отмени посочения съдебен акт в обжалваната му част, респективно да се
отхвърли искът с правно основание чл. 432 КЗ за горницата над 140 000 лева
до 180 000 лева.
В законния срок е постъпил отговор от Н. Г. А. с ЕГН-********** от
гр.П., ул. "К. Ч." № **, ап. **, в който по подробни съображения се взема
становище, че постъпилата въззивна жалба е неоснователна. Поради това се
моли съда да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендират се разноски по чл. 38 ал. 2 ЗА.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Производството пред ОС Пазарджик е образувано по искова молба на Н.
Г. А., ЕГН-**********, гр.П., ул."к. ч." № ** ,ап. ** срещу ЗД “БУЛ ИНС”
АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, СО, район
Лозенец, ул.“Джеймс Ваучер" №7, в която се твърди, че на 26.11.2022г., около
14.35ч.,на АМ Тракия,км.106 +980,в посока на движение към гр.Бургас, при
хубаво време и добри метерологични условия, водачът на лек автомобил
марка ’’Форд", модел Галакси" с рег.№ ** **** **, поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия, неспазване на пътната маркировка и
липса на непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС, застига,
рязко навлиза в лявата пътна лента и удря отзад в задна дясна част, намиращия
се в тази лента лек автомобил марка “Киа”, модел “Сийд" с рег.№** ****
**.От удара, л.а.“Киа Сиид” се е предвижил на изток-североизток, ударил се с
предната част в мантинелата отляво на платното и се е завъртял на около 260
градуса в положителна посока. Към момента на удара, л.а. ”Киа” е бил спрял,
поради обезопасяване на АМ за полагане на пътна маркировка.
По този е причинено ПТП с материални щети и пострадали лица.
Вследствие на удара, тежко е пострадал И. Т., като пътник в л.а.“Киа Сийд",
седящ на предна дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан.
След удара, той изпада в безсъзнание, откаран е с екип на Бърза помощ в
УМБАЛ “Свети Георги” АД в много тежко състояние,където на
04.12.2022г.умира.По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №96. Образувано е и досъдебно производство - следствено
дело №***/26.11.2022г. по описа на Осл.О - гр.Пловдив и НОХД
№***/2024г.по описа на Окръжен Съд Пловдив, приключило с влязла в
законна сила Присъда № **/****г., с която виновния водач е признат за
виновен и осъден за извършените от него престъпления.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ЗД
“БУЛ ИНС” АД да заплати на ищцата 180 000,00 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина й И. А. Т.,вследствие на процесното
ПТП, настъпило на 26.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция по доброволен ред от увреденото
лице - 15.02.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението,както и
направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар по реда
2
на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.
Депозиран е отговор на исковата молба от ответника застраховател,
който оспорва иска по основание и по размер. На основание чл.300 от ГПК,
зачитайки действието на влязлата в сила присъда относно гражданските
последици от деянието, не оспорва неговото извършване, неговата
противоправност и виновността на дееца, както и, че в резултат на процесното
ПТП е загинал сина на ищцата. Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради
това,че същият пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и акцесорния
иск за лихва относно началния момент,от който лихвата се претендира като
твърди,че ответинкът е изискал допълнително доказателства,които ищцата не
е представила,поради което ответникът не е бил в забава.Счита ,че е налице
хипотезата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ въвеждаща изключение,при които
застрахователя не дължи лихва за забава.
След събиране на релевантните по спора доказателства
първоинстанционният съд е постановил окончателен съдебен акт, с който е
уважен изцяло предявения иск за репарация на неимуществени вреди в размер
на 180 000 лева.
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно
решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от
тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество. В случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
3
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото.
Съобразно съдържанието на въззивната жалба очевидно атакуваното
решение е влязло в сила за сумата от 140 000 лева, представляващи дължимо
обезщетение за неимуществени вреди, поради което и е налице сила на
присъдено нещо относно наличието на изискуемия фактически състав
обосноваващ отговорността на застрахователя. Ето защо и не следва да се
обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия правен спор относно
размера на дължимото обезщетение.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52
прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда
по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по
ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното
въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на
пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как
да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в
показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се
извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и
страдания. Данни могат да бъдат изведени и от съдържанието на изслушаните
съдебни експертизи. Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
4
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.
В конкретния случай е разпитан пред първата инстанция свидетеля А.
А., който излага показания изцяло в унисон с тезата на ищцата за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в страдания по починалото лице неин син
на възраст 35 години.
От съвкупния анализ на събрания доказателствен материал може да се
заключи, че настъпилата смърт е интверенирала по съществен начин в
психоемоционалната сфера на Н. А.. Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на свидетеля, като последователни, непротиворечиви и плод на
непосредствени и лични впечатления. Съдът не счита за необходимо да
поставя под съмнение изнесеното от свидетеля поради факта, че е брат на
ищцата. Това е така, тъй като при наличието на неимуществени вреди именно
лицата от най- близкия родствен кръг са тези, които получават най-
непосредствени и дълбоки впечатления относно душевното състояние на
пострадалия. Поради това следва да се приеме за установено по делото, че
смъртта на сина на ищцата се е отразила по изключително неблагоприятен
начин в нейната неимуществена сфера.
Следва да се посочи, че принципно българския семейно психологичен
модел се отличава с изключителна афектационна близост между поколенията,
обич и взаимопомощ през целия живот. В случая няма данни по делото да е
налице отклонение от тази психологическа парадигма и съдът не намира
опора в доказателствата да възприеме тезата на жалбоподателя за
необходимост от намаляване на присъденото обезщетение. Следва да се
посочи, по повод съдържанието на жалбата, че присъденият размер е в
рамките на обичайната съдебна практика при наличието на смърт на низходящ
при нормално сложени отношения между майка и син. Първоинстанционният
съд обективно и задълбочено е обсъдил правно релевантните факти касателно
размера на обезщетението и е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт.
Настоящата инстанция отчита обстоятелството, че настъпилото
вредоносно събитие, а именно загуба на син, би могло да бъде окачествено,
като едно от най- травматичните събития в живота на всеки родител. Тази
констатация се обляга на основно на съдържанието на българския семейно
психологически модел, който се отличава, в обичайния си статут, с
изключителна близост и обич между членовете на семейството. В случая не се
установяват отклонения от това обичайно статукво, като следва да се
подчертае, че в общия случай родителите продължават дълбоката си
емоционална връзка с децата си далеч след навършване тяхното пълнолетие. В
този аспект и съдът не отчита, като фактор за намаляване на обезщетението
факта, че ищцата е живеела в чужбина и не е пребивавала в едно домакинство
с починалия. Посоченото от жалбоподателя в жалбата обстоятелство, че
ищцата е в трудоспособна възраст не е според съда факт с правно значение с
оглед наведените в исковата молба обстоятелства и предмета и пределите на
проверката, която следва да се извърши от съда. Другото посочено
5
обстоятелство свързано със социално – икономическата конюнктура в
страната съдът също не намира за аргумент подкрепящ тезата на
жалбоподателя с оглед ръста на цените и заплатите в последните години. Ето
защо и следва първоинстанционният акт следва да се потвърди.
При този изход от спора следва жалбоподателят да понесе дължимите
разноски за настоящата инстанция на въззиваемата страна представляващи
дължимото възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за пълномощника на
Н. А., а именно сумата от 3850 лева.
Водим от това съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 27.06.2025 г., постановено по т. д.
№ 183/2024 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е осъдено
дружеството ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Н. Г. А. с ЕГН-********** от гр.П., ул. "К. Ч." № **, ап. ** на
основание чл.432 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на
180 000 лв., претърпени от смъртта на сина й И. А. Т., починал на 04.12.2022
г., вследствие на ПТП от 26.11.2022 г. по вина на водача на л. а. Форд Галъкси,
рег. № ** **** **, И. Д. М., ведно със законната лихва от 15.02.2024 г.до
окончателното изплащане на главницата като за периода от 15.02.2023г.до
15.02.2024г., В ОБЖАЛВАНА МУ ЧАСТ за разликата от 140 000 лева до
180 000 лева, като решението е влязло в сила в необжалваната му част, а
именно за присъдената сума в размер на 140 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на адвокат М. И. Д., член на Софийска адвокатска колегия с адрес на
кантората гр. С., пк ****, бул. "Ч. в." № **, ет. *, офис ** сумата от 3850 лева
на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7