Присъда по дело №17692/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 158
Дата: 19 март 2025 г. (в сила от 19 март 2025 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20231110217692
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 158
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
СъдебниЗДРАВКА Н. ЯНЕВА

заседатели:Сашо Ст. И.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
и прокурора М. К. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Наказателно дело от общ
характер № 20231110217692 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Р. Б. Г., роден на *****г., в гр. София, българин, българско
гражданство, основно образование, неженен, ,работещ, осъждан; ЕГН
**********, живущ гр. София, кв.“Връбница“, ул. „214-та“ № 7, ЗА
НЕВИНОВЕН в това, че: На 03.10.2022 г. в гр. София, кв. „Модерно
предградие“, на втория етаж в къща, на ул. „Шабла“ 2, като извършител с цел
да набави за себе си имотна облага, в съучастие със С. Б. Д., (извършител),
противозаконно подпомогнал 28 (двадесет и осем) чужди граждани, от
кюрдски произход, със снета самоличност по техни данни – 1. А. Л. М., (39г.),
роден в Ирак, през 1979г.; 2. Д. Ф. З.,(18г.), роден в Ирак, през 2005г.; 3. Х.
Йонус, (44г.), роден в Сирия, през 1978г. 4. Р. И. М., (47г.), роден в Сирия, през
1975г.; 5. Ф. М. А., (24г.), роден в Ирак, на 02.08.1998г.; 6. Р. Хусни Х., (22г.),
роден в Ирак, на 15.02.2000г.; 7. Джихад Расман,(24г.), роден в Сирия, на
01.01.1998г., 8. Хасан А., (25г.), роден в Ирак, на 01.01.1996г.; 9. Х. А. Ш.,
(22г.), роден в Ирак, през 2000г.; 10. Сами Ибрахим, (21г.), роден в Сирия, на
01.01.1998г.; 11. Дара Иунес, (40г.), роден в Сирия, на 1980г.; 12. Ахмеди
Брахим, (18г.), роден в Сирия, на 01.01.2004г.; 13. Юсуф Муса, (18г.), роден в
1
Ирак, на 01.01.2004г.; 14. Рошад Джагис, (18г.), роден в Ирак, на 01.01.2004г.;
15. Район Хусни Х., (22г.), роден в Ирак, на 01.01.2000г.; 16. Джемиа А., (21г.),
родена в Ирак, 17. А. Хасан, роден на 01.01.1996г., иракско гражданство, 18.
Хасан Абди, роден на 01.01.1994г., сирийско гражданство; и непълнолетните
лица – 19. ХА.д Амид, (14г.), роден на 23.03.2010г. в Сирия; 20. Реаян А. (17г.),
роден в Сирия; 21. М. А. (10г.), роден на в Сирия; 22. Биран Арджан (15г.),
роден в Ирак, на 01.01.2007г.; 23. Ибрахим Махмуд (16г.), роден в Сирия, на
01.01.2007г., сирийско гражданство; 24. М. А. (17г.); роден в Сирия, на
01.01.2005г., 25. Шимал Марад (16г.), роден в Ирак, на 01.01.2006г., 26.
Махмуд Ю. (16г.), роден в Сирия, на 01.01.2006г.; 27. Камран А. (14г.), роден в
Сирия, 01.01.2008г. и 28. Мирван Амар (15г.), роден в Ирак, на 01.01.2007г.,
всички лица са установени без документи за самоличност да пребивават в РБ,
като настанил чуждите граждани в жилище – на втория етаж в къща, находяща
се гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. „Шабла“ 2, в нарушение на
Закона за чужденците в Република България - (чл. 22, ал.1, т. 1, вр. чл. 9а, ал. 2
от ЗЧРБ:„Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява
въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 (летищен транзит, за краткосрочно
пребиваване, за дългосрочно пребиваване) международни договори за
безвизов или облекчен визов режим; разрешение на службите за
административен контрол на чужденците; на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ: „Чужденец
може да влезе в РБ, ако притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква“ и чл. 19, ал. 1, т.
1 от ЗЧРБ: „Чужденец, който влиза в РБ или преминава транзитно през
нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:
1. редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза,
когато такава е необходима“), като деянието е извършено по отношение на
повече от едно лице и по отношение на лица ненавършили 16 /шестнадесет/
годишна възраст - Камран А. (14г.), М. А. (10г.), Биран Арджан (15г.) и
Мирван Амар (15г.) , поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
281, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА веществено доказателство - един брой мобилен апарат
марка „Редми“ с ИМЕЙ 1: 86807069740036 и ИМЕЙ 2: 864807069740044/78,
намиращ се на съхранение в 09 РУ-СДВР, да се върне на подс. Р. Б. Г.( със
снета самоличност).
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК постановява направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Софийския градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 158/19.03.2025 г. по НОХД № 17692/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 93-ти съставв
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия Р. Б. Г., ЕГН **********, роден на 11.12.1983г., в гр. София,
българин, българско гражданство, неосъждан; с адрес: гр. София, ул. „Мукден“ 18 за това, че
на 03.10.2022 г. в гр. София, кв. „Модерно предградие“, на втория етаж в къща, на ул.
„Шабла“ 2, като извършител с цел да набави за себе си имотна облага, в съучастие със С. Д.,
/също извършител/, противозаконно подпомогнал 28 /двадесет и осем/ чужди граждани, от
кюрдски произход, със снета самоличност по техни данни - 1. Абдулилах Лазгин Мустафа,
(39г.), роден в Ирак, през 1979г.; 2. Диар Фазар Зъбейир,(18г.), роден в Ирак, през 2005г.; 3.
Хайсем Йонус, (44г.), роден в Сирия, през 1978г. 4. Расим Изедин Махмо, (47г.), роден в
Сирия, през 1975г.; 5. Фазер Мохамед Али, (24г.), роден в Ирак, на 02.08.1998г.; 6. Раян
Хусни Хоршит, (22г.), роден в Ирак, на 15.02.2000г.; 7. Джихад Расман,(24г.), роден в Сирия,
на 01.01.1998г., 8. Хасан Абдулрахман, (25г.), роден в Ирак, на 01.01.1996г.; 9. Хусеин
Абдулрахман Шахбас, (22г.), роден в Ирак, през 2000г.; 10. Сами Ибрахим, (21 г.), роден в
Сирия, на 01.01.1998г.; 11. Дара Иунес, (40г.), роден в Сирия, на 1980г.; 12. Ахмеди Брахим,
(18г.), роден в Сирия, на 01.01.2004г.; 13. Юсуф Муса, (18г.), роден в Ирак, на 01.01.2004г.;
14. Рошад Джагис, (18г.), роден в Ирак, на 01.01.2004г.; 15. Район Хусни Хоршит, (22г.),
роден в Ирак, на 01.01.2000г.; 16. Джемиа Абдулрахман, (21г.), родена в Ирак, 17. Али Хасан,
роден на 01.01.1996г., иракско гражданство, 18. Хасан Абди, роден на 01.01.1994г., сирийско
гражданство, и непълнолетните лица - 19. Халид Амид, (14г.), роден на 23.03.20Юг. в Сирия;
20. Реаян Али (17г.), роден в Сирия; 21. Мохамед Али (Юг.), роден на в Сирия; 22. Биран
Арджан (15г.), роден в Ирак, на 01.01.2007г.; 23. Ибрахим Махмуд (16г.), роден в Сирия, на
01.01.2007г., сирийско гражданство; 24. Мохамед Али (17г.); роден в Сирия, на 01.01.2005г.,
25. Шимал Марад (16г.), роден в Ирак, на 01.01.2006г., 26. Махмуд Юнес (16г.), роден в
Сирия, на 01.01.2006г.; 27. Камран Али (14г.), роден в Сирия, 01.01.2008г. и 28. Мирван
Амар (15г.), роден в Ирак, на 01.01.2007г., всички лица са установени без документи за
самоличност, да пребивават в Република Бърлгария, като настанил чуждите граждани в
жилище - на втория етаж в къща, находяща се гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул.
„Шабла“ 2, в нарушение на закона - чл. 22, ал.1, т. 1 вр. чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците
в Република България (ЗДЧРБ) - „Пребиваването на чужденците в Република България се
осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 (летищен транзит, за краткосрочно
пребиваване, за дългосрочно пребиваване) международни договори за безвизов или
облекчен визов режим; разрешение на службите за административен контрол на
чужденците“; Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ): чл. 8, ал. 1 „Чужденец
може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква“ и чл. 19, ал. 1, т. 1 „Чужденец,
който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: 1. редовен паспорт или заместващ
го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима“, като деянието е
извършено по отношение на повече от едно лице и по отношение на ненавършили 16
годишна възраст лица - Камран Али (14г.), Мохамед Али (Юг.), Биран Арджан (15г.) и
Мирван Амар (15г.) - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.
1 от НК.
Представителят на държавното обвинение - прокурор Мирослава Генчева, в хода на
съдебните прения поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Р. Г., като счита, че
същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Сочи, че обвинението се е доказало от
показанията на свидетеля С. Д., които давали подробно описание на събитията,
предхождащи деянието, а именно уговорката между подсъдимия и свидетеля Стоян Димчев.
Навежда, че въз основа на тази им уговорка Димчев е направил връзката и с другия свидетел
по делото – Иван Руменов, в чийто имот са настанени 28 емигранти. Сочи, че при
1
задържането им двамата правят пълни самопризнание, като Р. Г. е заявил, че заедно с
Димчев са настанили лицата. Счита, че не са налице смекчаващи обстоятелства, а са налице
отегчаващи такива с оглед квалификацията на деянието и фактът, че е извършено в
съучастие. Счита, че деянието, за което подсъдимият Георгиев е обвинен, е доказано и моли
за определяне на наказание около средния размер и кумулативно налагане на глоба около
средния размер.
Защитникът на подсъдимия - адв. Живко Неделчев от САК, заявява становище, че
обвинението се основава на предположения и събрани негодни доказателствени средства.
Сочи, че в обвинителния акт не се съдържат данни за изпълнителното деяние. Навежда, че
разследването не е водено обективно, като се игнорират доказателства, които са в полза на
обвиняемия. Навежда твърдения за негодност на доказателствените средства, като дава
пример с показанията на свидетеля Стефан Стефанов. Сочи, че няма данни нито един от
посочените в обвинителния акт души да е контактувал или виждал подсъдимия Р. Г..
Навежда, че С. Д. придобил качеството на свидетел по делото след като е сключил
споразумение с прокуратурата и поради това счита, че неговите показания не следва да се
кредитират. Позовава се и на заключението по съдебно-техническата експертиза. Моли съда
да признае подсъдимия за невиновен, тъй като не се е установило деянието, за което е
обвинен, да е извършено от него.
Подсъдимият Р. Г. участва лично в съдебното заседание, като дава кратки обяснения
по обвинението, в които излага, че не се признава за виновен, няма нищо общо със случая на
С. Д., няма никакви отношения с него, а има връзка със съпругата му, както и че не желае да
дава обяснения във връзка с обвинението. При дадената му последна дума моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Р. Б. Г. е с ЕГН **********, роден е на ******г., в гр. София, българин, с българско
гражданство, неосъждан, с адрес: гр. София, *******
Свидетелят Иван Руменов, заедно със семейството си, живеел в триетажна къща,
находяща се в гр. София, ул. „Шабла“ № 2. Р. познавал свидетеля Стоян Димчев, тъй като
последният е брат на съпругата му. Те живеели на първия етаж в триетажната къща, като
С.Д. имал ключ от втория и третия етаж на къщата. В разговор между Р. и Димчев
последният споделил на Р. че възнамерява да настани бежанци на горните етажи на къщата,
от което да изкара пари.
На 03.10.2022 г., за времето от 7:00 до 19:00 ч., като АП 195 били назначени
свидетелите Р. Б. Г. и Г. В. – служители в 09 РУ-СДВР. Около 12:20 ч. получили сигнал от
ОДЧ при 09 РУ-СДВР за чужденци, намиращи се на адрес в гр. София, кв. „Модерно
предградие“, ул. „Шабла“ № 2. Когато пристигнали на адреса, полицейските служители били
посрещнати от лице на име Рени Руменова. Чули говор от къщата на ул. „Шабла“ № 2 и
докладвали на ОДЧ. От ОДЧ се свързали със свидетеля Иван Руменов, който през това време
не бил в дома си. Когато пристигнал на местопрестъплението, свидетелят Руменов отворил
доброволно входната врата на къщата. В къщата на Руменов, на втория и третия етаж, били
установени общо 28 лица - чужди граждани от кюрдски произход, сред които имало и
малолетни и непълнолетни лица. Полицейските служители Първанов и Василев
организирали събирането на всички установени лица на втория етаж на къщата и
докладвали на ОДЧ при 09 РУ-СДВР с оглед изпращане на дежурна огледна група. За
установеното бил съставен протокол за оглед на от разследващ полицай Николова. Всички
чужди граждани били откарани в 09 РУ-СДВР.
С оглед установеното, на същата дата - 03.10.2022 г., подсъдимият Р. Г. и свидетелите
Иван Руменов и Стоян Димчев били задържани в 09 РУ-СДРВ на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР. Впоследствие Р. Г. и Стоян Димчев били привлечени като обвиняеми с
постановления от 04.10.2022 г.
2
С протокол за доброволно предаване от 03.10.2022 г. свидетелят Стоян Димчев е
предал 1 бр. мобилен телефон марка „SAMSUNG“, с IMEI-1:357456421694301 и IMEI-2:
359028401694300 и SIM карта на мобилен оператор „Vivacom“. С протокол за доброволно
предаване подсъдимият Рашко Георгиев е предал 1 бр. мобилен телефон марка „Redmi“, с
IMEI-1: 864807069740036 и IMEI-2: 864807069740044/78.
В хода на досъдебното производство е назначена техническа експертиза, чийто
обекти са гореописаните мобилни апарати и намиращите се в тях SIM карти, и по-конкретно
- дали има регистрирана кореспонденция, входящи и изходящи разговори, SMS съобщения
за периода 26.09.2022г. – 03.10.2022г., както и дали съдържат снимков материал и
инсталирани програми - скайп, месинджър, вайбър, уатсап, телеграм и други.
От заключението, защитено и в съдебно заседание, проведено в хода на съдебното
следствие, се установява, че на предоставения обект мобилен апарат марка „Redmi“
/предаден от подс. Р. Г./ е нарушена целостта на дисплея, като същият не е изследван и е
съхранен във вида, в който е предоставен. От изследването на SIM картите (на мобилен
оператор „А1“ и на мобилен оператор „Vivacom“) към него се установява следното: От SIM
картата на мобилен оператор „А1“ с № 8935901366100081391 се установява, че в нея няма
данни за входящи и изходящи обаждания, няма данни за въведени в паметта на SIM картата
телефонни номера, съобщения, пропуснати повиквания за периода 26.09.2022 г. – 03.10.2022
г. От SIM картата на мобилен оператор „Vivacom“ с № 89359032300145803003 също се
установява, че се установява, че в нея няма данни за входящи и изходящи обаждания, няма
данни за въведени в паметта на SIM картата телефонни номера, съобщения, пропуснати
повиквания за периода 26.09.2022 г. – 03.10.2022 г.
Относно мобилен апарат марка „SAMSUNG“, модел SM-A528В /предаден от
свидетеля Стоян Димчев/ е установено, че по него няма следи от удари и нарушена цялост
на корпуса. При изследването на SIM картата няма записани входящи и изходящи
обаждания, снимки, но има един входящ SMS от 11.07.2022 г. от „Еконт“, който казва, че има
пратка и трябва да се получи на ул. „Шабла“ №2.
В хода на досъдебното производство са разпитани множество свидетели, сред които и
Стефан Стефанов /към 04.10.2022 г. работещ като инспектор в сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ при 09 РУ-СДВР/, който дава показания пред разследващ
полицай и излага данни по случая, получени при проведени с подсъдимия Рашко Георгиев и
Стоян Димчев беседи, като посочва и че е присъствал при снемането на обяснения на Стоян
Димчев от негов колега - Венелин Малинов.
Показания пред разследващ полицай дава и свидетелят Теодор Попов – получил
данните, които представя пред разследващия полицай, при проведена беседа със Стоян
Димчев.
На 16.11.2023 г. с ново постановление на СРП, С.Д. е привлечен като обвиняем за
извършеното на 03.10.2022 г. престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като съизвършител с подсъдимия Рашко Георгиев. В хода на
досъдебното производство между СРП и Стоян Димчев е постигнато споразумение за
приключване спрямо него на наказателното производство, одобрено от СРС, 121-ви състав,
на 16.11.2023г., с което същият се признава за виновен в извършване на престъплението.
С ново постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2023 г. подсъдимият Рашко
Борисов Георгиев е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр.
ал. 1 вр. л. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а на 22.12.2023 г. е внесен в Софийски районен съд
обвинителният акт, по който е образувано настоящото дело.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събрания по делото
доказателствен материал: протокол за оглед на местопроизшествие (8-9 л., т. 1 ДП),
показанията на свидетелите Иван Руменов (дадени в хода на съдебното следствие и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК - л. 36-38, т. 1 ДП), Георги Петров
Първанов (дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
3
ал. 1, т. 2 НПК л. 40, т. 1 ДП), Григор Василев Василев (дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК - л. 41, том 1 ДП), Стефан
Валентинов Стефанов (дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК – л. 52-53, т. 1 и л. 102, т.2 ДП), Иванка Гинкова Павлова
(дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
НПК - л. 103, т. 2 ДП), Теодор Николаев Попов (дадени в хода на съдебното следствие и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК - л. 104, т. 2 ДП), Стоян Димчев
(дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
НПК – л. 39, т. 1 по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК - л. 132-134, т. 2 ДП), техническа
експертиза (л.61-68, т. 2 ДП), справка за съдимост (л. 14) и протокол от съдебно заседание от
16.11.2023г. (л. 123-125, т. 2 ДП).
Съдът кредитира протокола за оглед, изготвен на 03.10.2022 г. и приобщен по делото
на основание чл. 283 от НПК, тъй като намира, че същият е изготвен от компетентен орган,
в присъствието на две поемни лица и при спазване реда и правилата за изготвянето му,
установени в НПК. От същия се установява, че в къщата находяща се в гр. София, кв.
„Модерно предградие“, ул. „Шабла“ № 2, на втория етаж са установени 28 броя лица –
чужденци, говорещи на неразбираем език.
Съдът подложи на внимателен доказателствен анализ свидетелските показания,
дадени в хода на производството и прочетени по реда на чл. 281 от НПК. В хода на анализа
им съдът обособи свидетелските показания в три самостоятелни групи, както следва:
В първата група спадат свидетелските показания на свидетелите Иван Руменов,
Георги Първанов, Григор Василев и Иванка Павлова.
Съдът кредитира показанията на св. Иван Руменов, дадени в ход на съдебното
следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /лист 36-37 и 38, том 1 от
ДП/. От същите се установява, че св. Руменов живеел в триетажна къща, находяща се в гр.
София, ул. „Шабла“ № 2 и познава подсъдимия Рашко Георгиев. Познава и св. Стоян
Димчев /за когото производство е приключило на досъдебната фаза със споразумение/, който
е брат на съпругата му. Св. Руменов, съпругата му и св. Димчев живеели на първия етаж в
триетажната къща, а Димчев разполагал и с ключове от втория и третия етаж от къщата,
които били необитаеми. Иван Руменов казал на Димчев, че ще отсъстват за 1-2 дни и няма да
нощуват в къщата си, при което св. Стоян Димчев го уведомил, че докато ги няма ще
настани бежанци на горните етажи. На 03.10.2022 г. му се обадили от полицията. Когато
пристигнал, видял, че пред къщата имало два патрулни автомобила и полицаите му казали
да осигури достъп до къщата. Когато отворил вратата на къщата св. Руменов видял, че там
имало около 30 лица, които били с тъмна кожа. Той бил задържан заедно със св. Стоян
Димчев, като по-късно видял в районното, че и подсъдимият Рашко Георгиев също е
задържан. Той уточнява, че подсъдимият не се е явявал в къщата, както и че не е разговарял
с него във връзка с този случай нито тогава, нито след задържането му.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Григор Василев и Георги Първанов,
депозирани в хода на досъдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 НПК /лист 40 и 41, том 1 от ДП/. От анализа на показанията им се
установява, че на 03.10.2022 г. за времето от 7:00 до 19:00 ч. са били назначени като АП 195
Около 12:20 ч. получили сигнал от ОДЧ при 09 РУ-СДВР за чужденци, които са на адрес в
гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. „Шабла“ № 2. Когато пристигнали на адреса ги е
посрещнала жена на име Рени Руменова. Чули говор от къщата и докладвали на ОДЧ, които
се свързали със собственика – Иван Руменов, който пристигнал и отворил доброволно
вратата. В къщата, на втория и третия етаж установили 28 лица чужди граждани, които
според тях били от сирийски и кюрдски произход, сред които и жена с едно дете на видима
възраст според тях на около 10 г. Събрали всички лица на етаж 2, докладвали на ОДЧ при 09
РУ-СДВР до идване на дежурна огледна група, а впоследствие всички чужди граждани били
откарани в 09 РУ-СДВР. В районното управление бил откаран и свидетелят Иван Руменов.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Иванка Павлова, изложени в хода на
съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК /лист 103, том
4
2 от ДП/. От тях се установява единствено, че към датата на инкриминираното деяние
подсъдимият е ползвал SIM карта на оператор „А1“ с абонатен номер **********, която
карта е била регистрирано на нейно име и която впоследствие била дезактивирана от нея.
Съдът намира за относими в известна степен тези показания с оглед връзката им с
изготвената по делото техническа експертиза. Съдът кредитира тези показания, тъй като се
явяват последователни, логични и кореспондиращи помежду си, а и от анализа им се
установяват основни факти и обстоятелства, които са от значение за правилното изясняване
на фактическата обстановка – установяването на 28 лица, чуждестранни граждани в къща,
находяща се в гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. „Шабла“ № 2. Свидетелите излагат
факти и обстоятелства, които лично са възприели. Показанията на свидетелите Първанов и
Василев се подкрепят и от данните, изложени в изготвения на досъдебното производство
протокол за оглед от 03.10.2022 г. От изложеното от тях обаче не може да се направи какъвто
и да е извод за съпричастността на подсъдимия към процесното деяние, за което му е
повдигнато обвинение. От показанията на тази група свидетели не се установяват данни, от
които да се направи какъвто и да е извод, още повече безспорен такъв, че подсъдимият
Рашко Георгиев е осъществил който и да е от обективните признаци на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
Втората група показания са тези на свидетелите Стефан Стефанов и Теодор Попов.
Съдът не кредитира показанията на св. Стефан Стефанов, изложени в хода на
съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК /дадени на
досъдебното производство на 04.10.2022 г. и на 23.10.2023 г./. Към инкриминираната дата
същият е работил като инспектор в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“
при 09 РУ-СДВР. При проведения на досъдебното производство разпит на 04.10.2022 г. /лист
53, том 1 от ДП/ Стефанов дава показания, в които възпроизвежда, преразказва данни,
получени при осъществени между него и подсъдимия Рашко Георгиев беседи. При разпита,
проведен на 23.10.2023 г. /лист 102, том 2 от ДП/ посочва, че данните са получени при
снемане на обяснения от Стоян Димчев от друг колега на Стефанов, при снемането на които
Стефанов лично е присъствал, както и от проведени между него и Димчев беседи.
По същите аргументи съдът не кредитира като правдиви и показанията на св. Теодор
Попов, изложени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК. Към инкриминираната дата Павлов е работел на длъжност „началник
група 04 криминална“, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в 09 РУ-
СДВР. При проведения на досъдебното производство на 23.10.2023 г. /лист 104, том 2 от
ДП/, Попов също сочи, че данните, които излага при разпита си е получил при проведени
беседи със Стоян Димчев, като показанията му представляват преразказ на изложеното от
Димчев.
За да не кредитира показанията на тези двама свидетели, настоящият съдебен състав
съобрази установената съдебна практика на ВКС, основаваща се и на практиката на
Европейския съд по правата на човека. Върховната съдебна инстанция излага, че след
решението на ЕСПЧ по делото Димитър Митев срещу България от 08.03.2018 г, практиката
за използване като доказателство в процеса на преразказани от полицейски служители
признания на заподозряно/обвиняемо лице, при проведени с тях беседи, в условията на
арест или задържане, без надлежно уведомяване и осигуряване на правото им да ползват
адвокатска защита и да не дават уличаващи ги обяснения, които могат да бъдат използвани
за осъждането им /които права поначало се осигуряват при надлежен разпит в качеството на
обвиняем, проведен от компетентен орган/, следва да бъде прекратена. В случай на
приложение на тази практика, като компенсаторна индивидуална мярка следва да се
предприемат и конкретни действия за поправяне на този процесуален порок по единствения
възможен начин – чрез изключване на въпросните признания от доказателствения материал
като недопустими. (в този смисъл Решение № 202/01.09.2020 г. по н. д. № 712/2019 г. II НО
ВКС).
Практиката на върховната съдебна инстанция е категорична, че използването на
подобна информация, събрана от органите на МВР, осъществяващи задачи по ЗМВР, в
5
наказателния процес е изначално недопустимо. Организирането на беседи, разговори, в
писмена или устна форма, подписани лично от съответните лица или не, провеждани от
полицейски служители по ЗМВР, могат да имат само оперативно значение, с оглед
разработване на версии и тяхната проверка. Те нямат процесуална стойност и направените
изявления от лицата не могат да се включват в доказателствения материал. Още по-малко е
възможно това да бъде вършено чрез възпроизвеждането им от съответните полицейски
служители, които са ги чули или записали.
В НПК ясно са очертани правилата за това по какъв начин се установяват
доказателствата в процеса, вкл. признания и кой е компетентният орган, пред който това
може да бъде сторено - чл. 104, 115, чл. 138 от НПК. Съвсем ясно е и, че не се допускат
доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и реда на НПК
(чл. 105 от НПК). Опитът за заобикаляне на процесуалните правила е индикация за
неглижиране на основни процесуални права и има потенциала да доведе до безвъзвратно
накърняване на цялостната справедливост на процеса, за което съдилищата следва да са
особено бдителни. В тази връзка и с оглед практиката на ЕСПЧ, е и направено последното
изменени в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК (обн. ДВ, бр. 18 от 2024 г.), която
регламентира, че лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни
следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за
Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато
протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда,
предвидени в този кодекс.
С оглед всичко гореизложено, съобразявайки правилото на чл. 118, ал. 2 НПК,
практиката на ВКС, както и тази на ЕСПЧ, съдът счита, че не следва да кредитира
свидетелските показания на Стефан Стефанов и Теодор Попов. Видно от изложеното,
информацията, която тази група свидетели излагат пред настоящия състав, не е събрана по
надлежния процесуален ред. С показанията на тази група свидетели се цели заобикаляне на
процесуалните правила в нарушение правото на защита и справедлив съдебен процес на
подсъдимия и именно поради това получените от разпитите им данни не следва да бъдат
взети предвид от съда при постановяване на присъдата. С оглед на това му заключение,
настоящият състав намира, че от показанията на тези свидетели не се извличат годни
доказателства относно съпричастността на подсъдимия в престъплението, по което му е
повдигнато обвинение.
Към третата група показания спадат тези, дадени от св. Стоян Димчев /същият е бил
привлечен като обвиняем като съизвършител, заедно с подсъдимия Рашко Георгиев/. В
принципен план, с оглед разпоредбата на чл. 116 НПК, подсъдимият не би могъл да бъде
осъден само въз основа на самопризнания или пък въз основа на обяснения на негов
съподсъдим в процеса, който го уличава в извършването на престъпното деяние. Съдебната
практика еднозначно приема, че показанията на лица, дадени на основание чл. 118, ал. 1, т. 1
от НПК след като наказателното производство спрямо тях е било прекратено на
процесуално основание – както е в случая заради одобрение на споразуменията - дори да
съдържат уличаващи за подсъдимия сведения нямат характеристики на отговор. Независимо
от невъзможността казаното от св. Стоян Димчев да бъде приравнено на отговор,
изложеното от него подлежи на внимателна преценка от съда относно обективност, тъй като
се касае за доказателствено средство, изходящо от лице, за което се твърди, че участвало
заедно с подсъдимия в инкриминираната престъпна дейност по делото, за извършването на
която Димчев свидетелства срещу него. На следващо място, волеизявлението на обвиняемия
/в настоящото производство в качеството му на свидетел - Димчев/, дадено по реда на чл.
381 от НПК, с което същият се признава за виновен и изразява желание за сключване на
споразумение, с което наказателното производство по делото да бъде прекратено, има
правна валидност само за целите на самото споразумение и не обвързва последващите
съдебни състави, които продължават разглеждането на делото по отношение на останалите
обвиняеми лица, включително и в случаите когато обвинението е при условията на
съучастие. Следователно от формулировката на обвинението в частта за съучастие с други
6
лица и желанието на обвиняемия да сключи споразумение при условията на формулираното
от прокурора обвинение, не могат да се правят изводи за виновността на съучастниците и
това да се тълкува като признание от негова страна за тяхната вина, тъй като обвиняемият
изразява правно валидната си воля само по отношение на собственото си правно положение
и от това не могат да се правят изводи във вреда на останалите обвиняеми или да се
извличат конкретни факти.
При анализ на твърденията на св. Стоян Димчев съдът намира, че данните, извлечени
от същите, са недостатъчни, за да се приеме за установено по несъмнен и категоричен начин
съпричастността на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Настоящият състав взе под внимание и обстоятелството, че св. Димчев е бил привлечен като
обвиняем за същото деяние, като съизвършител заедно с подсъдимия Рашко Георгиев, като
спрямо Димчев производството е приключило по реда на глава 29-та от НПК – с одобряване
на споразумение, с което Димчев се е признал за виновен. Наред с това следва да се отчете,
че твърденията на св. Стоян Димчев се явяват и в известна степен изолирани и
неподкрепени от останалия годен доказателствен материал по делото, съобрази
евентуалната му заинтересованост /с оглед изхода на делото спрямо Димчев/ и взе предвид,
че Димчев е единственият свидетел, който излага данни, изобщо отнасящи се за подсъдимия
и обвързващи го с инкриминираното деяние. Съдът констатира, че от анализа на
показанията на свидетеля Димчев, дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство /обективирани в протокол от 27.11.2023 г. по ЧНД
№ 16215/2023 г. по описа на СРС, 3-ти състав – лист 132-135, том 2 от ДП и прочетени по
реда на чл. 281, ал. 1., т. 1 НПК/ не може да се направи еднопосочен извод, че подсъдимият е
взел участие в изпълнителното деяние, за което му е повдигнато обвинение.От анализа на
показанията на свидетеля Димчев /дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК/ се установява, че подсъдимият и Димчев се познавали
отпреди инкриминирната дата.
Св. Стоян Димчев твърди, че подсъдимият се е свързал с него и му е предложил да
настанят емигранти в къщата, обитавана от Димчев. По-насетне твърди пък, че са се
срещнали случайно пред кафене в кв. „Бакърена фабрика“ и подсъдимият му предложил да
вземат по 5-10 евро за всеки настанен емигрант. Св. Димчев сочи, че той е имал ключ от
къщата, в която били настанени чужденците, както и че последните пристигнали сами, с
автомобили. Подсъдимият обаче не е имал ключ от къщата, респ. не е имал достъп до нея.
Същевременно описва, че той и подсъдимият чакали на адреса /пред къщата/, а
впоследствие- че той чакал сам, а подсъдимият не бил там /„Ние – аз и Рашко, чакахме на
адреса. Рашко ми каза да чакам пред нас и хората ще дойдат. Докато чаках хората Рашко го
нямаше, сигурно си е бил в тях, не знам.“ – лист 132 – гръб от том 2 от ДП/. Св. Димчев
излага информация как именно той, а не подсъдимият, е настанил чужденците в къщата на
свидетеля Руменов, а впоследствие му се обадили от 09 РУ – СДВР. В хода на тези действия
не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е присъствал и/или да е предприел
някакви други действия към осъществяване на изпълнителното деяние. В показанията си св.
Димчев сочи, че се е обадил на подсъдимия, когато емигрантите били настанени /а по-
насетне излага: „Аз не съм поддържал телефонна връзка с Рашко, когато докараха
емигрантите.“/, както и когато бил извикан да се яви в 09 РУ-СДВР. Тук е мястото да се
отбележи, че, от приетата по делото техническа експертиза не се установява между двамата
да са провеждани телефонни разговори и/или да е водена друг вид кореспонденция. Наред с
това твърди, че не е получавал пари от подсъдимия Рашко Георгиев /според Димчев са му
обещани от подсъдимия по 5-10 евро на човек/ и че не му е известно подсъдимият да е
получавал пари за тази работа.
Видно от гореизложеното, единствените данни за съпричастността на Рашко към
инкриминираната дейност се съдържат в показанията на Димчев. Съдът намира обаче, че
същите съдържат вътрешни противоречия, както и че се явяват недостатъчни за да обусловят
ангажиране отговорността на Георгиев - от тях не могат да бъдат изведени достатъчно
данни, които да водят до еднопосочния извод за участието на подсъдимия в
7
инкриминираната дейност.
За пълнота, относно прочитането на показанията, дадени от Димчев пред разследващ
полицай на 03.10.2022 г. по водното досъдебно производство и прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в частта, отнасяща се до сумата, която е заявил подсъдимият
Рашко Георгиев, че ще вземе за бежанец, както и относно заявеното от свидетеля Димчев във
връзка с предоставяне на част от парите на зет си – свидетеля Иван Руменов, св. Димчев
заявява, че не поддържа същите и поради това съдът не ги взе предвид при постановяване на
присъдата си.
Други доказателства за участието на подсъдимия, преки или косвени, по делото
липсват.
Съдът кредитира заключението по назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство техническа експертиза, която е изготвена от компетентно вещо лице и която
дава отговори на поставените въпроси. Същата беше защитена от вещото лице в съдебно
заседание в хода на съдебното следствие и страните по делото не са възразили срещу
нейното приемане.
От протокол от съдебно заседание от 16.11.2023г., приобщен по делото по реда на чл.
283 от НПК, се установява че 121-ви състав на Софийски районен съд е одобрил
споразумение, постигнато между Мирослава Генчева – прокурор при Софийска районна
прокуратура и адв. Георги Георгиев от САК /упълномощен защитник на обвиняемия в
производството Стоян Бойков Димчев, ЕГН **********/, като обвиняемият се е признал за
виновен в това, че На 03.10.2022 г. в гр. София, кв. „Модерно предградие“, на втория етаж в
къща, на ул. „Шабла“ 2, като извършител с цел да набави за себе си имотна облага, в
съучастие с Рашко Борисов Георгиев, /също извършител/, противозаконно подпомогнал 28
/двадесет и осем/ чужди граждани, от кюрдски произход, със снета самоличност по техни
данни – 1. Абдулилах Лазгин Мустафа, (39г.), роден в Ирак, през 1979г.; 2. Диар Фазар
Зъбейир,(18г.), роден в Ирак, през 2005г.; 3. Хайсем Йонус, (44г.), роден в Сирия, през 1978г.
4. Расим Изедин Махмо, (47г.), роден в Сирия, през 1975г.; 5. Фазер Мохамед Али, (24г.),
роден в Ирак, на 02.08.1998г.; 6. Раян Хусни Хоршит, (22г.), роден в Ирак, на 15.02.2000г.; 7.
Джихад Расман,(24г.), роден в Сирия, на 01.01.1998г., 8. Хасан Абдулрахман, (25г.), роден в
Ирак, на 01.01.1996г.; 9. Хусеин Абдулрахман Шахбас, (22г.), роден в Ирак, през 2000г.; 10.
Сами Ибрахим, (21г.), роден в Сирия, на 01.01.1998г.; 11. Дара Иунес, (40г.), роден в Сирия,
на 1980г.; 12. Ахмеди Брахим, (18г.), роден в Сирия, на 01.01.2004г.; 13. Юсуф Муса, (18г.),
роден в Ирак, на 01.01.2004г.; 14. Рошад Джагис, (18г.), роден в Ирак, на 01.01.2004г.; 15.
Район Хусни Хоршит, (22г.), роден в Ирак, на 01.01.2000г.; 16. Джемиа Абдулрахман, (21г.),
родена в Ирак, 17. Али Хасан, роден на 01.01.1996г., иракско гражданство, 18. Хасан Абди,
роден на 01.01.1994г., сирийско гражданство, и непълнолетните лица – 19. Халид Амид,
(14г.), роден на 23.03.2010г. в Сирия; 20. Реаян Али (17г.), роден в Сирия; 21. Мохамед Али
(10г.), роден на в Сирия; 22. Биран Арджан (15г.), роден в Ирак, на 01.01.2007г.; 23. Ибрахим
Махмуд (16г.), роден в Сирия, на 01.01.2007г., сирийско гражданство; 24. Мохамед Али
(17г.); роден в Сирия, на 01.01.2005г., 25. Шимал Марад (16г.), роден в Ирак, на 01.01.2006г.,
26. Махмуд Юнес (16г.), роден в Сирия, на 01.01.2006г.; 27. Камран Али (14г.), роден в
Сирия, 01.01.2008г. и 28. Мирван Амар (15г.), роден в Ирак, на 01.01.2007г., всички лица са
установени без документи за самоличност, да пребивават в Република Бърлгария, като
настанил чуждите граждани в жилище – на втория етаж в къща, находяща се гр. София, кв.
„Модерно предградие“, ул. „Шабла“ 2, в нарушение на закона – чл. 22, ал.1, т. 1 вр. чл. 9а,
ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗДЧРБ) – „Пребиваването на
чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал.
2 (летищен транзит, за краткосрочно пребиваване, за дългосрочно пребиваване)
международни договори за безвизов или облекчен визов режим; разрешение на службите за
административен контрол на чужденците“; Закон за чужденците в Република България
(ЗЧРБ): чл. 8, ал. 1 „Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква“ и
чл. 19, ал. 1, т. 1 „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно
8
през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: 1.
редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е
необходима“, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице и по
отношение на лица ненавършили 16 /шестнадесет/ годишна възраст по отношение на повече
от едно лице и по отношение на ненавършили 16 годишна възраст лица - Камран Али (14г.),
Мохамед Али (10г.), Биран Арджан (15г.) и Мирван Амар (15г.) - престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като съдът му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.
От приетата по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Р. Б. Г .е
неосъждан.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, съдът е заличил
свидетелите Абдулилах Лазгин Мустафа, Диар Фазър Зъбейир, Хайсем Йонус, Расим Изедин
Махмо, Фазер Мохамед Али, Райан Хусни Хоршит и Хусеин Абдулрахман Шахбас – чужди
граждани, от списъка на лицата за призоваване поради констатирана в хода на
производството обективна невъзможност същите да бъдат установени. Същите са посочени
от държавното обвинение, като от страна на СРП е направено волеизявление за
заличаването им, а защитата на подсъдимия се съгласява с така отправеното искане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението или неговите основни обективни и субективни признаци.
Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал. 2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват
принципа за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с
влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на
всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието
е извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен (ППВС № 6 от 04.05.1978 г.).
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият Рашко Георгиев за виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен.
За да отговори на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно
извършено ли е било престъплението, за което подсъдимият е бил привлечен да отговаря,
извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, съдът обсъди всички
доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена
фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната
логическа връзка не обуслови извод за несъмнена доказаност на обвинението за
съпричастност на подс. Р. Г. в осъществяване на състава на престъплението по чл. 281, ал. 2,
т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато и поддържано
обвинение. Констатираната по-горе непълнота в доказателствата не позволява на съда
убедително да аргументира и да обоснове по несъмнен начин извод относно авторството,
респ. участието на подсъдимия Рашко Георгиев в извършване на това престъпление по чл.
281, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което прокурорът претендира
да е било осъществено от Георгиев наред и заедно с лицето Стоян Димчев, като липсват,
каквито и да е други доказателства, които да са в състояние да попълнят така установения
дефицит в доказателствения материал.
Отчитайки липсата на достатъчно категорични гласни, веществени или писмени
доказателства, обосноваващи обективната и субективна съпричастност на Рашко Борисов
9
Георгиев към това инкриминирано деяние, съдът го призна за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му
е било повдигнато обвинение.
С оглед разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК съдът постанови веществено
доказателство - един брой мобилен апарат марка „Редми“ с ИМЕЙ 1: 86807069740036 и
ИМЕЙ 2: 864807069740044/78, намиращ се на съхранение в 09 РУ-СДВР, да се върне на
подсъдимия Рашко Георгиев.
С оглед постановената оправдателна присъда по повдигнатото срещу подсъдимия
Рашко Георгиев обвинение съдът възложи направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


10
Съобщи за изтекли лични данни