№ 405
гр. Пазарджик, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20205200500595 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят Р. М. Р. не се явява, редовно призован. Не се явява и
процесуалният му представител адвокат А. К. Д.. Постъпила е писмена молба
от процесуалния представител на жалбоподателя, в която е изразено
становище по хода на делото и по съществото на спора. Моли се за
присъждане на разноски, за което е представен списък с разноски, както и
договор за правна защита и съдействие.
За ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО се явява юрисконсулт С. Кръстев С.,
надлежно упълномощен.
Юрк. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
1
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№968 по
описа на съда за 2019 година са отхвърлени предявените от Р. М. Р., ЕГН:
********** с адрес: гр. *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана
от главен комисар Николай Николов искове за заплащане на сума в размер на
1 754 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г. до
01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен
труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и
на обезщетение за забава в размер на 229 лв., дължимо за периода от първо
число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г.
Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Р.
М. Р., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ №
171А, представлявана от главен комисар Николай Николов сумата в размер на
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Р. М. Р.. Счита , че
решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирно, постановено в
противоречие с материалния закон. , съдебната практика по идентични
казуси, в нарушение на основни принципи, залегнали в основите на правото.
Установено било по делото съществуването на служебно
правоотношение между ищеца и ГД «Пожарна безопасност и защита на
населението», обявено за безспорно между страните;Установно било още,че
за исковия период от 01.12.2016г. до 01.12.2019г. е положен извънреден
труд,паричната равностойност на този неотчетен и незаплатен от
работодателя нощен труд за процесния период била в размер на 1 825 лв.
Първоинстанционният съд възприел за правилно становището на
ответника, че положеният от въззивника нощен труд във времевия интервал
от 22.00ч.до 06.00 ч. е равен на 8 часа, т.е. съотношението е 8:8, което води до
коефициент 1 и поради това не следва да се извършва приравняване с
2
предвидения коефициент 1.143. Този извод на съда бил незаконосъобразен,
постановен в противоречие на основните принципи и права, гарантирани
както с основния закон на страната, така и с Кодекса на труда и Закона за
държавния служител.
Задълбоченото тълкуване на нормата на чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР водело
до извода, че тя не установява нормална продължителност на труда през
нощта, а нормира общата продължителност на работното време при положен
нощен труд в определения времеви диапазон - от 22ч. до 06ч., като
установява невъзможност за полагане на труд в последващ период, с оглед
сумараното отчитане на работното време. Нормата има защитна функция по
отношение на служителя и неговото законово право да почива в достатъчно
дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са
отработени през времето от 22ч. до 06ч., като в този случай не следва да се
надвишава нормалната продължителност на работното време от 8 часа за
всеки 24-часов период. Цитираната разпоредба изисквала след всяка 24
часова смяна на служителя да бъде осигурена 48 часова почивка, така
средната продължителност на работното време за общия 72-часов период да
не надвишава средно 8 часа във времевия интервал от 22ч. до 06 ч. В
подкрепа на това тълкуване била и ,потребата от законодателя на наречието
«средно», чието ползване би било излишно и необяснимо при влагане на друг
смисъл в разпоредбата.
Изричната препратка на нормата на чл.188, ал.2, ЗМВР към КТ водела
до прилагане на императивната норма на чл.140, ал.1, КТ, която разпоредба е
единствената в трудовото законодателство, съдържаща дефиниция за
реалната времева продължителност на полагания нощен труд във времевия
интервал. Процесното време представлявало времева рамка, в която
полаганият труд се счита за нощен, но не е с реална продължителност на
същия и реалната продължителност на положения от въззивника нощен труд
не може да надвишава времевата рамка по чл.140 от КТ, според който
нормалната продължителност на полагания труд през нощта е до 7 часа.
Следователно няма как да бъде дерогирано действието на общата
императивна норма на чл.140 от КТ.
Относно алгоритъма за определяне на размера (паричния еквивалент) и
методиката за изчисление на реално отработените часове нощен труд след
3
превръщането им в дневен с коефициент 1.143, следвало да се има предвид
следното: През процесния период нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове
по прилагането му се съдържа алгоритъм за изчисляването му. В този смисъл
чл.261 от КТ предвидал, че: «положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-
малко от размерите определени от Министерски съвет». Актът на
Министерски съвет, определящ тези минимални размери, издаден по силата
на нарочна законова делегация, е НСОРЗ. Законовата делегация е уредена в
праграф 2 от ЗР на НСОРЗ, където е записано, че: «Наредбата се издава на
основание чл.261, КТ». Ето защо методиката, която следва да се ползва при
определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен от работодателя
извънреден труд, получен чрез превръщане на реално отработените часове
нощен труд - 8 часа при съобразяване на максимално допустимата
продължителност на същия - 7 часа (според императивното правило на
чл.140, ал.1, КТ), приложим по силата на изричната препращаща норма на
чл.188, ал.2, ЗМВР е тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. И въпреки, че
първоинстанционният съд правилно е констатирал липсата на регламентация
за преизчисляването на нощния труд в дневен, каквато се е съдържала в
предходно действащата Наредба, отказал да приеме, че е налице празнота в
правото. Неправилни били аргументите в тази насока, че правилото за
преизчисляване на нощния труд към дневен не се съдържа и в сега
действащата Наредба от 07.01.2020г., което означавало, че няма празнота в
правото, защото ако имало такава, то тя е щяла да бъде отстранена с
последващия нормативен акт. Именно този законов пропуск поставил
началото на редица правни спорове, които предхождали сега действащата
Наредба от 07.01.2020г. Въпреки това, със същата законодаделят, случайно
или не, отново пропуснал да даде алгоритъм за преизчислението на нощния
труд в дневен. Ето защото тази именно празнота следвало да бъде запълнена с
методиката за преизчисляване, която е същата като текста от Наредбата от
2014 г., а именно редът въведен в чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ. Нямлоа друг подзаконов нормативен акт, който да
указва, каква е регламентацията за този действително положен от държавните
служители нощен труд.
При разрешени 7 часа за работа през нощта - горницата до 8 часа, през
които служителят е работил, би могла да се изчисли единствено чрез
4
прилагането на коефициента. В този смисъл, ако общата продължителност на
работното време на ищеца за 3-месечния период на сумарано изчисляване на
работното време, съответстваща на изискването за 7-часово работно време
през нощта, прилагането на коефициента би полсужило единствено за
определяне на възнаграждение, равностойно на дневното. В конкретния
случай обаче е налице превишение на тази продължителност, тъй като не е
спорно, че тя се определя на база 8 -часово работно време през деня и нощта,
поради което горницата следва да бъде заплатена по правилата за заплащане
на извънреден труд. Същите правила регулират продължителност на
работното време при работниците и служителите по трудово
правоотношение, поради което не е основателен доводът, че ползването на
коефициента създава привилегия за служителите в МВР.
PC Панагюрище постановил решението си и в противоречие с
възприетата за меродавна правна логика - в тълкувателно решение №6
(06.11.201 Зг.) постановено по ТД №6/2012г. на ОС на ВКС. Държавните
служители в звената ГД «Изпълнение на наказанията» към Министерство на
правосъдието работили при абсолютно същия сменен режим на дежурства,
съответно организиран в 8-, 12- или 24- часови дежурни смени. Съответно
полагат нощен труд в часовия диапазон от 22ч. до 06.ч. - с времева
продължителност- съответно броя часове попадащи в него. Но на тази група
държавни служители, подчинени ведомствено на Министерство на
правосъдието, се заплащало преизчисленото с коефициент 1.143 парично
уравняване на действително отработените часове нощен труд след
превръщането на нощните часове в дневни с посочения коефициент.
С така постановеното решение, тълкувайки по този начин цитираните
разпоредби, първостепенният съд нарушил един от основните принципи,
залегнал като основно начало на Българската Конституция, а именно
принципът за равенство.
Жалбоподателят счита , че първоинстанционният съд не е съобразил и
основни принципи и норми в правната уредба, съдържаща се правото на ЕС -
формираща трудовоправните отношения. Директива 75/117/ ЕИО - въвежда
принципа за РАВНО ТРЕТИРАНЕ на работниците и служителите и забраната
за дискриминация по отношения прилагането на основните начала на
трудовото право: « за равен и равностоен труд - равна заплата». Чл. 157 от
5
ДФЕС, т.2 гласи че: « под заплащане се разбира обичайната, основна или
минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в
натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия
труд. В т.З изречение последно от чл. 157, ДФЕС, е въведено задължително
да се приемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за равно
заплащане на равен труд или за труд с равна стойност. Нормите и принципите
на правото на ЕС имат превес над нормите от националното законодателство,
поради което считам, че същите е следвало да бъдат съобразени.
Моли решението да бъде отменено и постановено ново , с коeто
предявените искове – уважени , като претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР,
Считат, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Спорният момент по делото бил прецизно разгледан и разтълкуван от
съдебния състав .Поставял с е въпроса следва ли да се приложи разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт по
прилагането на КТ, за служителите които полагат своя труд на смени и имащи
статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
В решението било прието , че действително е налице разлика в
уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ,
която е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от
служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на
техните права и задълженията от тези, работещи по трудово правоотношение,
която разлика изключва прилагане на право по аналогия. В специалния закон
имало предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия на
работа с различни привилегии - например по-ранно пенсиониране или по-
голям размер отпуск, с които работещите по трудов договор не се ползват.
Поради това съдът приел,че служителите на МВР не са поставени в по-
неравностойно положение.
Всеки служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, включително и ищеца по
настоящото дело, полагащ труд при 24 часова сменен режим на работа,
работел съответно 24 часа, като работната му смяна започва в 8 часа на
съответния ден и приключва в 8 часа на следващия ден. След приключване на
6
работната смяна се полагат 72 часа почивка или 3 дни, след което отново по
график служителят е на дежурство от 24 часа. Има и изключения, които в
последствие се компенсират с повече почивни дни, но не се полагат повече от
седем двадесет и четири часови дежурства в месеца. Това било установено от
представените по делото протоколи и графици. В разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от ЗМВР изрично било предвидено, че за служителите със статут по ал. 1, т.
1 на чл. 142 се прилагат ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане.
За периода , предмет на иска 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. действала
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. Същата уреждала реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Недопустимо било
прилагането на общите правила, установени по Кодекса на труда и НСОРЗ,
тъй като те не са приложими в настоящия случай.
Правоотношенията по служба уредени в специален закон били
създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения
на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им
/какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй като
тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по
себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на
сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-
часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано,
че максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време.
Доводите ,свързани с ТР № 6/06.11.201 Зг. на ОСГТК на ВКС, намират
за неотносими.
В разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република
България се прогласявало, че работниците и служителите имат право на
здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово
възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както
и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. На
7
законотвореца било предоставено да прецезира тези права с оглед
правоотношението. С оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били предвидени
редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за
прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен
годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по- благоприятен режим на
заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа
за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Това далеч не поставяло тези
служители в по-неблагоприятно положение. Заплащането на трудово
възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и
значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден
труд в ЗМВР кореспондирали и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, включително по въпроса за начина на
компенсиране на положеният нощен труд.
Повече от мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите
правоотношения към предмета на спора подробно съм изложил в отговора на
исковата молба.
Нормалната продължителност на нощния труд в МВР била
регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от
ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че
продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа,
както е за работещите по трудово правоотношение. Това е идеята на
законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно излишна,
защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални
закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в
предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови
смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума
за претенция за извънреден труд.
8
Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време
(чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени
от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Не било установено не заплащане на положен извънреден труд труд.
Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагали труд по
утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното време се отчитало
в часове. Това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за
съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за
месеца по 8.
Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца
се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25
ст. за всеки час положен нощен труд. Когато обаче той е отработил в повече
от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за
извънреден труд. Това са първите два вида нощен труд - положен по график в
рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма.
Отделно от труда по график при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при които
се налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по
заповед. Това е класическа форма на извънреден труд и той се отчита и
заплаща като такъв. Част от този труд може и да е през нощта и за тези часове
се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд. Това е
третия вид положен нощен труд.
За втория и третия вид е изплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Позовават се на съдебна практика и считат , че обжалваното решение
9
следва да бъде потвърдено.
Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на тези –
на другата страна.
Юрк. С. – Правя искане за спиране на производството по взаимно
съгласие.
В § 51 от Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело
С262/2020 г., съдът, мотивирайки първия преюдициален отговор, подчертава,
че когато определят необходимото равнище на защита на здравето и
безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки
трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за закрила
под формата на ограничения в продължителността на работното време, по -
високо заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки или
сходни средства, които да позволяват да се компенсира или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на този вид труд, по -
голямата и по-бързо натрупвана умора, подчертана и в Директива 2003/88, а
съответно и да се съобрази естеството на нощния труд. При мотивиране на
втория преюдициален отговор, в § 71 - 72 СЕС е дал насочващи пояснения за
допълнителните проверки, които националният съд следва да извърши, а
именно: следва да определи каква категория работници ползва общия правен
режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга категория е изключена
от обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери дали националният
законодател е решил да изключи тази втора категория предвид в частност
обективните характеристики на функциите, които изпълняват работниците от
нея. Според СЕС последното е необходимо, тъй като запитващата
юрисдикция е анализирала абстрактно категориите работници от публичния и
частния сектор, без да представи на СЕС конкретни данни за работници от
частния сектор, които се намират в сходно положение на пожарникарите и
полицаите, и без да направил сравнение между тях, включително по
отношение на приложимите за всяка от тези категории условия във връзка с
нощния труд. СЕС е указал, че едва след такъв анализ може да бъде
10
отговорено конкретно на въпроса дали различното третиране е обосновано,
т.е. дали се основава на обективен и разумен критерий. Посочил е, че
различното третиране трябва да е свързано с допустима от закона цел и да е
съразмерно (пропорционално) на тази цел.
Тези насоки изискват настоящият съд да направи изменение на доклада
на делото, включвайки изрично в неговия предмет и въпросите, поставени от
СЕС, чиито отговори ще предопределят крайните и решаващи изводи на
националния съд. Поради това въззивният съд следва да даде възможност на
страните да изразят становище по двете относими обстоятелства, като и да
представят доказателства в подкрепа на същите или да направят своите
доказателствени искания. Поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И
УКАЗВА на страните по в.гр.д. № 595/2020 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, че в своето решение въззивният съд ще извърши
преценка налице ли е сходство в правната уредба на сходни длъжности с тази
на ищеца в частния и публичния сектор по отношение на всички
характеризиращи ги елементи, с оглед по-специално на предмета и целта на
националната правна уредба, която установява съответното различие, както
евентуално и на принципите и целите в областта, към която се отнася тази
национална правна уредба, като се сравни и естеството на нощния труд.
УКАЗВА на страните, че имат възможност да изразят своята позиция
по очертаните по-горе спорни въпроси в писмени становища, както и да
представят или поискат доказателства, по следните въпроси:
1. Какъв е пакетът от закрилни мерки (напр. формата на намалена
продължителност на работното време, допълнително заплащане,
предоставяне и осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки,
предпазно облекло или други сходни придобивки), които позволяват да се
компенсира или да се ограничи влиянието върху организма на особената
тежест на нощния труд, полаган от ищеца, за да се гарантира защитата,
безопасността и здравето на работниците, упражняващи подобна професия?
2. Кои работници от частния сектор имат сходни функции като тези на
полицаите и пожарникарите, и каква защита на нощния труд ползват същите?
11
3. Какви съображения, наред с икономическите, са мотивирали
промяната в нормативната уредба относно отчитането на нощния труд,
полаган от държавните служители в МВР.
За събиране на доказателства, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 26.10.2022 г. от 10.45 ч., за която дата и час да се призоват
страните, на които да се изпрати и препис от настоящото определение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12