№ 2009
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330206002 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕМ. Д. М. против Наказателно постановление №
20 – 1030 – 004744 от 09.06.2020 г., издадено от Началник група към ОД на
МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с което на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 700 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 3 месеца, както и са отнети общо 12 контролни точки на основание
Наредба I3-2539.
В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се моли
за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
На 19.02.2020 г. в 08,44 часа в град Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“
срещу № 1, посока град Асеновград жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *** – собственост на „Котогруп“
ЕООД, ЕИК *********, със скорост 105 км/ч, при максимално разрешена
скорост за движение в населено място 50 км/ч.
След отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост в полза на
водача, наказуемата скорост, с която се движел описаният автомобил била
102 км/ч. Нарушението, изразяващо се в превишение на максимално
разрешената скорост в населено място, а именно не повече от 50 км/ч, било
заснето с TFR1 - М № 546, клип 9776, като заснетия материал бил показан на
водача.
Във връзка с направените констатации в присъствието на жалбоподателя и
двама свидетели /посочени като присъстващи при съставяне на акта/ бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия АА, №
510734 от 18.05.2020 г. от Ст. Г. В., на длъжност полицейски инспектор при
ОД на МВР, сектор "Пътна полиция" - Пловдив, който бил подписан от М. без
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което
на Е.М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 700,00
/седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от
ЗДвП. На основание Наредба I3-2539 на водача били отнети и 12 контролни
точки.
Така описаната и възприета от настоящата съдебна инстанция фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията
на актосъставителя В., разпитан в качеството на свидетел. Показанията на
същия, съдът кредитира изцяло като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи си с писмените доказателства по делото – АУАН, справка за
нарушител/ водач; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
2
10.02.4835; Протокол № 4 – 32 –19 / 08.03.2019 г. от последваща проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR – 1М; снимков материал – клип №
9776; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или
система рег. № 1030р – 6860 от 20.02.2020г.; снимка на АТСС; данни от ТР;
справка за собственици на превозно средство; декларация по чл. 188 ЗДвП от
06.04.2020г.; Покана по чл. 40, ал. 1 ЗАНН; Заповед № 8121з-825/19.07.2019
г. и Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че макар
и актосъставителя да заяви, че не си спомня конкретния случай, същият
разказа систематично и подробно процедурата по съставяне на АУАН за
нарушение като процесното. Ето защо неоснователни се явяват възраженията
на жалбоподателя, като не са налице основания коментираните свидетелски
показания да бъдат дискредитирани просто защото свидетеля не си спомня
конкретния случай. Съдът намира, че свидетелските показани са
добросъвестно дадени, поради което базира фактическите си изводи и въз
основа на тях.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат
за доказани посочените в акта обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правилва правна квалификация на установеното
нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и
ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво поведение е санкциониран.
3
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят М.,
управлявайки описания лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***, с
наказуема скорост от 102 км/ч, превишавайки с 52 км/ч ограничението на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, е нарушил разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Всъщност, самият жалбоподател не оспорва, че на
датата, времето и мястото, посочени в постановлението е управлявал
процесния автомобил /виж въззивната жалба/, същият единствено оспорва да
го е управлявал със скоростта посочена в атакуваното НП. Във връзка с
последното следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не бяха
ангажирани каквито и да било доказателства в насока оспорване на
отчетената скорост, поради което посоченото възражение се явява изцяло
неоснователно и съдът го третира единствено като израз на защитната
позиция на жалбоподателя.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M № 546, използването на което е допустимо съгласно
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Посочената мобилна система за видеоконтрол е
одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835, съгласно приложеното
по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010 г. Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение е преминала и последваща проверка със
заключението, че съответства на одобрения тип, за което е съставен Протокол
№ 4-32-19/08.03.2019 г.
На следващо място, при съставяне на постановлението са спазени
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, като по делото е представен и
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 1030р-6860/20.02.2020 г., съставен в изпълнение на разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Посочената разпоредба
задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да
попълва протокол съгласно приложение на наредбата при всяко използване
на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая
4
протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство
относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния
автомобил и други обстоятелства, необходими за да бъде извършена преценка
за законосъобразността на издаденото постановление.
Към протокола е приложен снимков материал, в резултат на който се
установява разположението на мобилната камера, а именно в служебния
автомобил на процесното място, което е посочено в протокола – гр. Пловдив,
бул. "Асеновградско шосе" срещу № 1, а джи пи ес координатите на
местонахождението на служебния автомобил са посочени в съставения за
установяване на нарушението клип 9776.
Във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи и че според
константната практика на Административен съд Пловдив, когато
нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в
превишаване на общото ограничение на скоростта 50 км/ч, какъвто е
процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено
значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на
населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно
значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на
специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак,
доколкото в този случай като условие за законосъобразност следва да са
спазени изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. Така
изрично Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от
15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
В тази връзка, и с оглед пълнота на изложението, съдът държи да отбележи
следното:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., местата за
разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите,
посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се
индивидуализира, чрез посочване на съответните GPS координати в
изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3
от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. представлява годно доказателствено
средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
5
Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква
наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед
гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем
законосъобразно е наложила мястото на контрол да се обозначава с посочване
на най-близкия административен адрес до конкретните географски
координати, на които е разположено техническото средство.
В тази връзка следва да се отбележи, че чисто фактически GPS
координатите, на които е разположено съответното АТСС биха съвпадали с
GPS координатите на поземления имот, за който е отреден дадения
административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия
поземлен имот. Такова изискване обаче не може и няма как да бъде
поставено. На първо място, то би влязло в непреодолим конфликт с правото
на неприкосновеност на личната собственост на собственика на поземления
имот. Освен това, такова изискване би противоречало и на напълно
нормалните и логични изисквания АТСС да се разполагат в близост до
пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия
за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на
техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия,
каквито се явяват дървета, огради, знаци и др.
С оглед всичко гореизложено и предвид описаната в приложението към
удостоверението за одобрен тип вградена функция на АТСС за GPS
разпознаване и синхронизация, настоящият състав счита, че за да се приеме,
че е налице идентичност на мястото на извършване на нарушението е напълно
достатъчно в статичното изображение, в АУАН и в НП да е описан един и
същ административен адрес, което изискване в процесния случай е спазено.
При проверка относно приложението на материалния закон и съответната
на нарушението санкционна разпоредба съдът прие, че посочената в АУАН и
НП правна квалификация е правилна. Наложените на жалбоподателя
наказания – глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца, съответстват на предвиденото
в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която разпоредба за превишаване над
50 км/ч се налага глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. /в случая + 2 км/ч
превишение над превишените вече 50 км/ч. Наложените наказания са в
6
съответствие със санкционната норма, поради което и съдът приема, че
същите са законосъобразно и правилно определени в съответствие с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Правилно и съответно на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредба I3-2539 от 17
декември 2012 г., предвиждаща при превишение на скоростта с над 50 км/ч да
се отнемат общо 12 контролни точки, на виновния водач са били отнети и 12
контролни точки.
Правилно в случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, вместо
електронен фиш – по аргумент на противното на чл. 189, ал. 4 от ЗДП,
доколкото за така извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
подчертае, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен
случай“ предвид препращата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед други
смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Възприемайки тази законова дефиниция, практиката е извела
правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен следва да се констатира,
че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по –
ниска от обичайните за подобни нарушения.
В настоящия случай измерената с техническото средство скорост на
движение е 102 км/ч. при въведено ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч. Превишението е с 52 км/ч над разрешената скорост и
разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи и че обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната
мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.
Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен
интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.
Отделно от това, съдът съобрази данните, обективирани в приложената
7
по преписката справка за нарушител/ водач, от която се установява, че
жалбоподателят е лице с трайно утвърдени навици да извършва нарушения по
ЗДвП, като впечатление правят данните за наличие на предходни нарушения
на ЗДвП, включително за множество нарушения на чл. 21 ЗДвП. Посоченото,
по мнение на настоящата съдебна инстанция, е индикация за завишена степен
на обществена опасност на самия жалбоподател като водач на МПС и
допълнително затвърждава убеждението, че в случая приложение не може да
намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
въззиваемата страна има право на разноски, но предвид липсата на изрично
искане в тази насока, съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 1030 – 004744 от
09.06.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ с което на ЕМ. Д. М. ЕГН ********** на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на
700 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, както и
са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба I3-2539.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8