№ 642
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100502117 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 43845/12.06.2023г. от А. Т. В.,
чрез процесуален представител против Решение № 1627/15.05.2023г./поправено с Решение
№3088 от 21.09.2023г. / по гр.д. № 8935/2022г. на РС- Варна, 48св., с което въззивника е
ОСЪДЕН да заплати на С. И. В., ЕГН **********, сумата от общо 16637,21 лв.
(шестнадесет хиляди шестстотин тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки), от
която 15624,97 лв. -главница и 1012,24 лв. – договорна лихва, представляваща дължимата от
ответника 1/2 част от парични задължения по договор за потребителски кредит № ******
от 03.10.2017г., сключен от ищцата С. И. В. с „Р.Б.", заплатени в повече от припадащата се
на ищцата част за периода 03.04.2019г. до 07.09.2021г. , ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-08.07.2022г. до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2
СК
Считайки решението за неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано, моли за отмяната му, за уважаване на
направеното възражение за прихващане на насрещната престация със сумата от 102 781 лева
и отхвърляне на иска. Излага,че в нарушение на съдопроизводствените правила
първоинстанциониия съд не е приел направеното от ищеца възражение за прихващане със
сумата от общо 102 781 лева, представляваща сбор от подробно описани в отговора на
исковата молба суми, с които ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка, като
въз основа на представеното й пълномощно от А. В. е прехвърляла суми от банковите му
сметки в свои сметки, теглила е суми кеш в лева и валута, по време на фактическата им
1
раздяла, без негово знание и съгласие, без да е търсила последващото им одобрение.
Твърди се, че съда се е произнесъл по не предявен предмет , т.к. не е предявен иск за
присъждане на мораторна лихва, както и, че е налице противоречие между мотиви и
диспозитив, като в мотивите на решението съда е обсъждал приетите по делото ССЕ-зи
относно дължимата лихва, а в диспозитива е посочил , че се дължи лихва от 1012.24лв., без
да е ясно как е сформирана, за кой период от време и върху коя сума се дължи. Излага се , че
съда не е обсъдил възраженията на ответника по същността на спора , а именно, че не е
знаел, не е бил информиран от ищцата за теглените от нея кредити през 2016 и 2017 год.,не е
знаел за целта на тези договори за банкови кредити, които са сключени по време на
фактическата им раздяла, а бланкетно е посочил, че „ответникът не е провел пълно и главно
обратно доказване, че сумата не е изразходвана за нуждите на семейството." Съда е
пренебрегнал факта, че А. В. не е страна по договорите за кредит. Кредитополучател е С.
В., а солидарни длъжници са две юридически лица-„К.В." ООД и „Е." ЕООД, а по
чл.127,ал.2 от ЗЗД предположението е, че солидарните длъжници са се облагодетелствали в
равна степен и че във вътрешните им отношения дължат по равно. Твърди се, че съдът
изцяло е пренебрегнал възраженията на ответника, че С. В. е разполагала с пълномощно от
А. В. с учредени правомощия да се разпорежда неограничено с личните му средства по 5
банкови сметки, в които към момента на теглените 2 кредита през 2016 и 2017г. е имало
достатъчно средства в лева и валута, което не е налагало тегленето на нови кредити. Така
напр. на 11.03.2016 год.,С. В.-тегли /купува 15200 евро,/29 769 лв./ преди да сключи 2
договора за банкови кредити на 20.06.2016 год./ от банкова с/ка № **********************
в „С.Ж.Е.“ АД с титуляр А. В.; На 20.04.2016 год.,по същия начин тегли 35 100 евро,/68 725
лв./;На 02.06.2016 год. тегли 25 000 евро/48 962 лв./;ОБЩАТА сума в общ размер 75 300
евро/ 147 456 лв./.
Твърди , че с личните му средства, С. В. е учредила по Договор № ***************
год. ОСОБЕН ЗАЛОГ върху паричните средства в размер на 17 550 евро, което се
установява от извлечение от банкова с/ка на С. В. в «Р.» с/ка ***********************,
като на 03.06.2016 г. от с/ка с титуляр А. В. с/ка BG ********************* си е превела по
посочената по - горе лична сметка сумата от 18 400 евро.
От спестовната с/ка с титуляр А. В. № ************************ „С.Ж.Е.“ АД само
за 1 месец- през периода 01.12.2017 год. до 29.12.2017 год.,С. В. по време на фактическата
им раздяла, е захранвала своя с/ка ************************ в „Р.Б.“ ЕАД, теглила суми
кеш на каса в общ размер 64160 лв. по време на Фактическата им раздяла. Излага, че
тегленето въз основа на даденото й пълномощно суми и нареждането й по нейни сметки е
ставало без негово знание и съгласие и без да е търсено последващото им одобрение.
В тази връзка е направено и възражение за прихващане , като общия размер на
претенцията за прихващане е в размер на 102 781 лева и за сумите- в общ размер 22000 лв. ,
които С. В. е изтеглила от банкова с/ка ************************ с титуляр А. В. в
„С.Ж.Е.“ АД за периода от 01.11.2017 год. до 30.11.2017 год., в едно със законна лихва
върху тази сума считано от 01.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението; сума
в общ размер 46 410 лв. изтеглена от същата сметка за периода 01.12.2017 год. до 29.12.2017
год., в едно със законна лихва считано от дата 01.12.2017г.;сумата от 17 550 евро/ 34 371лв.
при курс БНБ 1.9585/, която ищцата е изтеглила на 02.06.2016 год. от личната с/ка на А. В. с
№ **********************, в едно със законна лихва върху тази сума считано от
02.06.2016г. до окончателното й изплащане.
Твърди, че съда не е обсъдил възражението му, че вземанията от трудови
възнаграждения стоят извън законовите обекти на съпружеската имуществена общност,
както и фактите не оспорени от ищцата, че по банковия жилищен ипотечен кредит по
Договор № ************** год. сключен с банка "С.Ж.Е." АД за сумата от 50000 евро, е
направил предварителна вноска по кредита с лични средства от трудови правоотношения в
2
размер на 10 000 евро. Така ако се вземе предвид внесената от ответника сума от 10 000
евро, с лични средства, и неограниченото разпореждане с личните средства на А. В. от
страна на С. В. се достига до извод, че С. В. не е заплатила в повече от припадаща й се
част от задължението по кредита от 2013 год.
Претендира уважаване на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна е постъпил отговор,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната жалба и претендира уважаването й. Излага, че като пълномощник на ответника,
С. В. е теглила суми от банковите му сметки без да даде отчет. Излага, че тези суми са
набирани от трудови възнаграждения и дивиденти от дружества, в които и двамата са били
съдружници, както и от наем на техни недвижими имоти. Излага , че от приетото по делото
заключение на вещото лице по ССЕ, не се установява по сметките на ответника да са
постъпвали чужди суми, като доказателства в тази насока не са представени.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново , с което предявените от
ищеца искове да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество въззиваемия лично и, чрез процесуалните си
представители поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира потвърждаване на
решението, като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски. Излага , че
сумите получавани по сметки на ответника –въззивника с нейни средства от заплати
,дивиденти и наеми. Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по предявените от С. И. В. срещу А. Т. В. искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК и чл.86 от ЗЗД за осъждане
ответника да й заплати сума в размер на 15624,97 лв. главница и 1012,24 лв. лихви,
представляваща половината от изплатената от нея сума в периода 30.04.2019 г. - 07.09.2021
г. по задължение към "Р.Б." ЕАД по договор за потребителски кредит № ****** от
03.10.2017 г., считано от датата на подаване на исковата молба в съда-08.07.22 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищеца твърди , че с ответника е била в брак от 07.04.2012г. до
03.04.2019г., когато същия е бил прекратен -видно от Удостоверение за прекратен
граждански брак с изх. № ************* г. на ВРС по гр. дело № 429/2018 г., 41 - ви състав.
Ищцата излага, че по време на брака си, съпрузите са изтеглили жилищен кредит №
************* г. от „С.Ж.Е." АД в размер на 50 000 евро за придобиване на недвижим имот
в град Варна, ул. „П. Ю. Т." 45, етаж 6, ателие 4. Имотът е придобит с НА за покупко -
продажба на недвижим имот вх. per. № ************* г., акт № ***, том V, дело №
******** г. на СВ- Варна. Целта на кредита е да задоволи жилищните нужди на
семейството, като след закупуването на имота и обзавеждането му, през 2014 г. семейството
се е нанесло да живее там заедно с дъщеря си Л. В.. Това е било семейното им жилище.
Съгласно условията на договора за кредит, кредитополучател е бил А. В., а С. В. -
съдлъжник. Кредитът бил сключен за срок от 180 месеца с размер на погасителните вноски
/ месечни анюитети/ 447,18 евро и номинален лихвен процент 6,30 %. Неразделна част от
3
договора за кредит е приложение 1 - Погасителен план и Анекс № 1/25.04.2014 г.
Обезпечение по договора за кредит е учредяването на първа по ред ипотека върху имот в
град Варна, ул. „П. Ю. Т." 45, етаж 6, ателие 4. Кредитът е усвоен по сметката на А. В. в
„С.Ж.Е." АД на 12.02.2013 г., видно от извлечението от сметката на А. В. в „С.Ж.Е." АД.
Кредитът се погасявал редовно на падеж според погасителния план.
На 20.06.2016 г. /по време на брака с ответника/С. В. сключила договори за
потребителски кредит № ****** с „Р.Б." ЕАД в размер на 15 300 евро за потребителски
нужди и Договор за потребителски кредит № ******* с „Р.Б." ЕАД в размер на 16 700
евро,като с усвоените по двата кредита суми, общо в размер на 32 000 евро, С. В. погасила
изцяло кредита в „С.Ж.Е." АД на 23.06.2016 г. - видно от извлечение от сметката на А. В. в
"С.Ж.Е." АД, обслужваща кредита, както и от сметката на С. В. в Р.. Излага, че по двата
кредита тя плащала вноските съгласно погасителните планове.
Твърди, че на 03.10.2017г. ищцата сключва нов договор за потребителски кредит №
****** с „Р.Б." ЕАД в размер 50 000 лв., с цел за рефансиране на потребителски кредити №
**************** г. и № ***************** г., сключени между С. В. и „Р.Б." ЕАД.
Твърди, че договора за кредит с „Р.Б." ЕАД е погасен окончателно на 07.09.2021 г. изцяло и
единствено с вноски по него от С. В. с лични нейни средства. Като за времето от
прекратяване на брака на 03.04.2019г. до окончателното изплащане на кредит № ****** с
„Р.Б." ЕАД на 07.09.2021г. С. В. е изплатила общо 33 274,42 лв., представляващи вноски по
кредита, от които 31 249,94 лв. - главница и лихва в размер на 2024,48 лв. Съгласно
разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, поради което ищцата предявява претенцията си.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , в който исковете
се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че с ищцата са се намирали във
фактическа раздяла от началото месец юни 2017 год., много преди 09.01.2018 год.,когато тя
е депозирала молба за развод. Възразява сумите в общ размер на 32 000 евро, усвоени по
двата потребителски кредита от 20.06.2016 год., впоследствие рефинансирани с процесния
договор № *******/03.10.2017 год. да са използвани за семейни нужди.
Излага, че по време на брака му със С. В. по отпуснатия банков кредит в размер на 50
000 евро, по негова с/ка ************************* в евро, в „С.Ж.Е.“ АД е изплащал с
лични средства от трудови правоотношения, месечните анюитетни вноски и
предварителната вноска размер на 10 000 евро./ Твърди ,че С. В. е разполагала с достатъчно
суми/общ размер за периода 73 300 евро/, от с/ките на А. В. и не се е налагало да сключва
двата потребителски кредита в размер на 32 000 евро, с които да погаси предсрочно
жилищния кредит. Предвид на това, твърди че средствата по двата потребителски кредита
от 20.06.2016 год. в действителност не са изразходвани за семейни нужди.
Ответникът възразява, че не е знаел за процесния потребителски кредит по Договор
№ *******/03.10.2017 год. за сумата от 50 000 лв.. с кредитополучател С. В., съдлъжник 1-
„К.В.“ ООД и съдлъжник 2- „Е.“ ЕООД.
Сочи, че с Декларация за оттегляне на пълномощно пред „С.Ж.Е.“АД, на 08.03.2018
год. е оттеглил пълномощното предоставено на бившата му съпруга. Това е станало след
завръщането му в България по повод вече висящо бракоразводно дело по иск на Св.В. и
когато е установил, че банковите му сметки са опразнени от нея. При справка от АВ
установил, че на 31.01.2018г. и на 15.06.2018 год., тя е закупила два имота на името на
дъщеря им Л. на ул."Д." № 8 и ул."И.П." № 17-гр.Варна.
Ответникът твърди, че процесния Договор № *******/03.10.2017 год. за
потребителски кредит, сключен с Р.Б." ЕАД с кредитополучател С. В. и Съдлъжник 1 К.В.
ООД и Съдлъжник Е. ЕООД ,в размер на 50 000 лева, е сключен по време на фактическата
раздяла на страните, поради което не може да се приеме, че е сключен за семейни нужди.
4
Страните са се намирали в трайна фактическа раздяла, която е такова обективно състояние в
отношенията им, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и
икономическа връзка между тях.
В правоотношенията с банката, ответникът възразява, че не е страна и няма
задължение да възстановява каквито и да е вноски на банката-кредитор. Сочи, че към
23.06.2016 год./погасяване на жилищния кредит/ не е била възникнала необходимост- нужда
от парични средства т.к. в петте банкови с/ки с титуляр А. В. е имало достатъчно пари в
лева и валута за да погасят жилищния кредит предсрочно, а и това не се е налагало, предвид
на това, че месечните вноски са плащани в срок. Претендира разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено, следното:
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във въззивното производство е прието ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното в условията
на евентуалност, ако предявения от ищеца иск бъде уважен, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ от А. Т. В. срещу С. И. В., с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за сума в общ размер на 102 781 лева, формирана както следва:
- 22 000 лв. , които С. В. е изтеглила от банкова с/ка ************************ с
титуляр А. В. в „С.Ж.Е.“ АД за периода от 01.11.2017 год.до 30.11.2017 год., в едно със
законна лихва върху тази сума считано от 01.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението;
- 46 410 лв. изтеглена от банкова с/ка ************************ с титуляр А. В. в
„С.Ж.Е.“ АД за периода 01.12.2017 год.до 29.12.2017 год., в едно със законна лихва считано
от дата 01.12.2017г.;
- 17 550 евро/34 371лв. при курс БНБ 1.9585/,която ищцата е изтеглила на 02.06.2016
год. от личната с/ка на А. В. с № **********************, в едно със законна лихва върху
тази сума считано от 02.06.2016г. до окончателното й изплащане.
С молба вх.№ 26980 от 06.11.2023г. във връзка с приетото за разглеждане
възражение за прихващане и дадената й възможност, ищцата –въззиваем го е оспорила , с
твърдения , че дори да се установи , че има теглени и/или превеждани суми от сметки на
ищеца към нейни такива , то същите не са получени с основание неформален договор за
поръчка между страните, поради което тя не дължи отчет за тях. Твърди, че сумите са изцяло
нейни лични средства, като даденото й от В. пълномощно е било именно с тази цел – да
може същата да разполага с личните си средства в негово отсъствие от страната. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумите от общо 102 781 лева.
Настоящия съдебен състав счита, възраженията на въззивника- ответник за
5
неоснователност и недоказаност на предявения от ищеца иск за неоснователни по следните
съображения.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че:
Страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях на 07.04.2012г. граждански
брак е прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК с влязло в сила на 03.04.2019г.Решение по
гр.д.№ 429/18г. на ВРС.
Ищцата е имала пълномощно за да се разпорежда със средствата по всички сметки на
ответника в „С.Ж.Е." АД и да извършва всички операции, разрешени за тези сметки, без
никакви ограничения за периода 17.05.2012г. до 08.03.2018г., когато същото е оттеглено –
л.17,18 от въззивното дело.
По време на брака страните са сключили договор за жилищен кредит №
************* г. от „С.Ж.Е." АД в размер на 50 000 евро за придобиване на недвижим имот
в град Варна, ул. „П. Ю. Т." 45, етаж 6, ателие 4 със срок за издължаване 181 месеца, с падеж
на последната погасителна вноска-01.03.2018г., като сделката е обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том I, рег. № ***, дело № 64г. на К.Н. -
Нотариус рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен
съд - Варна, в който като продажна цена на жилището е посочена сумата от 51760 евро, като
за 50 000 евро е поет ангажимент по договор за кредит №1055 . Условията по договора са
предоговорени с Анекс №1 от 25.04.2014г. и падежа е 01.05.2024г.
Ищцата С. И. В., като кредитополучател и със съдлъжник К.В. ООД е сключила
договор за потребителски кредит №****************г. с Р.Б. ЕАД за сумата от 15300 евро
за потребителски нужди, като сумата е усвоена по банков път, като краен срок за
погасяването му е 05.06.2021г.
Ищцата С. И. В., като кредитополучател и със съдлъжник К.В. ООД е сключила
договор за потребителски кредит №****************г. с Р.Б. ЕАД за сумата от 16700 евро
за потребителски нужди, като сумата е усвоена по банков път, като краен срок за
погасяването му е 05.06.2026г.
Ищцата С. И. В. , като кредитополучател е сключила договор за потребителски
кредит № ****** от 03.10.2017 г. с „Р.Б." ЕАД в размер 50 000 лв., с цел за рефинансиране
на потребителски кредити № **************** г. и № ***************** г., сключени
между С. В. и „Р.Б." ЕАД, видно от който същият е с краен срок за погасяване на кредита
05.09.2021г. и съдлъжници К.В. ООД и Е. ЕООД.
От заключението/включително и допълнително такова/ по назначената от съда ССЕ,
приета в първоинстанционното производство и неоспорена от страните, която съда
кредитира като обективна и пълна, се установява, че по посочения договор за кредит №
****** от 03.10.2017 г. с „Р.Б." ЕАД са усвоени 50 000.00 лева по банкова сметка с
******************************. На същата дата от сметката са прехвърлени 50 000.00
лева по банкова сметка с ******************************. Сумата е превалутирана в
размер на 25 549.31 евро. Тази сума е послужила за погасяване на следните задължения: По
Договор за потребителски кредит №**************** г. - 11 535.69 евро; По Договор за
потребителски кредит №*************** г. - 14 635.18 евро. Общата погасена сума по
двата договора за кредит е 26 170.87 евро. Видно от описаното по-горе, от посочения в
задачата договор за кредит са постъпили 25 549.31 евро. Разликата до 26 170.87 евро е от
наличност по банковата сметка.
От разплащателна сметка № ************************** с титуляр А. Т. В. е
извършен един трансфер на дата 03.10.2017 г. , сумата 1 355.00 лв. на сметка за кредит №
************************* BGN с титуляр С. В. от сметка с титуляр Ат.В.. Последната
вноска по посочения договор за кредит е извършена на 07.09.2021 г. Цялата платена сума по
6
този договор от усвояването на главницата до пълното му погасяване е 55 020.14 лева.
След влизане в сила на решението за прекратяване на брака -03.04.2019 г. общо
платената сума по договор за кредит № ****** от 03.10.2017 г. с „Р.Б." ЕАД е 33 274.42
лева, като сумата е получена от работни заплати и обезщетения от НОИ преведени на
ищцата, както и суми получени от юридически лица контролирани от ищцата. Общата сума
платена по този договор за кредит е в размер на 55 020.14 лева, като подробно тази сума е
описана в т. 2 от задачите.
Относно платените суми от 30.04.2019 г. до 07.09.2021 г. размерът на дължимото
обезщетение за забава съобразно извършените плащания е 3 884.42 лева, като 1/2 от тази
сума е 1 942.21 лева.
С договор за потребителски кредит №****** от 20.06.2016 г. и с договор за
потребителски кредит №******* от 20.06.2016 г., сключени между „Р.Б." ЕАД и С. И. В.
като кредитополучател, е рефинансиран и погасен изцяло договор за жилищен
кредит№************ от 12.02.2013 г., сключен между „С.Ж.Е." АД и А. Т. В. като
кредитополучател и С. И. В. като съдлъжник.
Пълното погасяване на кредита е извършено на 23.06.2016 г., като е погасен остатъка
от кредита в размер на 31 928.78 евро както следва: Главница - 31 788.24 евро; Лихва -
127.95 евро; Застраховка - 12.59 евро.
От така установените факти може да се направи обоснован извод , че договор за
потребителски кредит № ****** от 03.10.2017 г. е сключен от ищцата С. И. В. с „Р.Б." по
време на брака й с ответника. С получената от него сума са погасени задълженията по
Договор за потребителски кредит №**************** г. - 11 535.69 евро; По Договор за
потребителски кредит №*************** г. - 14 635.18 евро. Съответно с договор за
потребителски кредит №****** от 20.06.2016 г. и с договор за потребителски кредит
№******* от 20.06.2016 г., сключени между „Р.Б." ЕАД и С. И. В. като кредитополучател, е
рефинансиран и погасен изцяло договор за жилищен кредит №************ от 12.02.2013
г., сключен между „С.Ж.Е." АД и А. Т. В. като кредитополучател и С. И. В. като съдлъжник.
Ищеца е доказал пълно и главно , че сумата по кредит № ****** от 03.10.2017 г. е
разходвана за семейни нужди – погасяване на ипотечния кредит. За оборване на твърденията
й, ответника не е ангажирал убедителни доказателства. Тезата му , че към дата на теглене на
кредита по сметките му е имало достатъчно негови лични средства, не може да бъде
поставена в основата на обоснован извод, че сумата по кредита не е изразходвана за семейни
нужди, още повече, че доказване от негова страна, че по негови сметки са постъпвали суми
само от негови възнаграждения и дивиденти, наеми и др. не е проведено. След като за
периода 03.04.2019г. до 07.09.2021г. , ищцата е заплатила с лични средства задължения по
кредит, изтеглен по време на брака и средствата по който са реализирани за задоволяване
нуждите на семейството, и по който съпрузите отговорят солидарно по смисъла на чл.32
ал.2 от СК / чл. 25, ал. 2 от СК отм./,то за същата възниква правото на основание чл. 127
ал.2 от ЗЗД, да получи такава част от задължението, която надхвърля припадащата й се
част, а именно търсената сума от 16637,21 лв., от която 15624,97 лв. -главница и 1012,24 лв.
– договорна лихва, представляваща дължимата от ответника 1/2 част от парични задължения
по договор за потребителски кредит № ****** от 03.10.2017 г.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния такъв за
заплащане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 08.07.2022г. до окончателното заплащане на задължението.
Поради сбъдване на вътрешното процесуално условие, на разглеждане подлежи
направеното от ответника и прието във въззивното производство възражение за прихващане
за сумата от 102 781 лева с правно основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Същото съда счита за неоснователно по следните аргументи:
Ответника обосновава вземанията си по възражението , с твърдения за извършени
7
разпореждания от бившата му съпруга -теглени в брой и и/или превеждани в свои сметки
негови средства, въз основа на даденото й пълномощно от 17.05.2012г., т.е. ищецът
/ответник по възражението/ с действията си е приел договора за поръчка, поради което и за
него възниква задължението да даде на доверителя си - Велев сметка и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. По см. на чл. 284, ал.2 ЗЗД -
задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за
изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото, а тежестта да докаже отчета по
мандата е на довереника.
Както вече беше посочено, по делото не е спорно, че ищцата е разполагала с
пълномощно от бившия си съпруг, както и , че е теглила и превеждала по свои сметки суми
от сметки на ищеца в „С.Ж.Е." АД.
Между страните няма спор , а и е установено от събраните писмени и гласни
доказателства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. В. , без дела и
родство със страните чиито показания съда кредитира и К. А.ов В. – син на А. В., чиито
показания съда кредитира в условията на чл. 172 от ГПК, доколкото са непосредствени , че в
процесния период и преди това ответника е работил и живял в Република Д..
Спорно по делото, в конкретната хипотеза, е какви суми са постъпвали по тези
сметки – лични на ищеца или лични на ответника ; дали ищцата е оперирала с личните си
средства постъпили по сметки с титуляр ответника, респективно същите получени ли са с
основание неформален договор за поръчка между страните и дължи ищцата отчет по тях.
Аргументите на С. В. по възражението за прихващане ,в тази насока съда счита за
основателни и доказани , като в основата на мотивите си слага заключенията основно и
допълнително /вкл. с корекцията/ по ССЕ приети във въззивното производство, неоспорени
от страните и които съда кредитира като обективни и изчерпателни.
От същите се установява , че :
От банкова сметка с ****************************** в „С.Ж.Е." АД/"Б. ДСК"/, с
титуляр А. В. за периода от 11.03.2016г. до 03.06.2016 г. няма нито теглени суми от С. В.,
нито направени преводи към банкови сметки на С. В..
На 02.06.2016 г. от банкова сметка с титуляр А. В. №************************* в
„С.Ж.Е." АД/"Б. ДСК"/, С. И. В. е изтеглила 25 000.00 евро с равностойност 48 962.50 лева.
От банкова сметка с IBAN ************************* към банкова сметка с
****************************** няма извършен превод на 03.06.2016 г.
По посочената банкова сметка в „Р.Б." ЕАД с ****************************** са
получени 18 400.00 евро на 03.06.2016 г. от банкова сметка при „С.Ж.Е." АД /"Б. ДСК" АД/ с
IBAN *************************, като титуляр по тази сметка е А. Т. В., като вещото
лице не може да даде заключение кое лице е наредило превода, поради това, че първичния
документ не е наличен нито по делото, нито при „Б. ДСК" АД.
От банкова сметка с ****************************** в „С.Ж.Е." АД /"Б. ДСК" АД/
с титуляр А. В. за периода от 01.11.2017 г. до 29.12.2017 г. С. В. е теглила в брой и
прехвърляла в своя сметка с ****************************** общо 80 310.00лева , като
по дати и суми са посочени в табличен вид .
По банкова сметка с IBAN ************************* в „С.Ж.Е."АД с титуляр А.
В. за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г. няма постъпили суми от собствените на С. В.
дружества, а именно „Е." ЕООД, „Д.Е."ООД, „К.В."ООД.
Постъпилите суми по банкова сметка с IBAN ************************* в
8
„С.Ж.Е."АД с титуляр А. В. за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г. от собствените на С.
В. дружества, а именно „Е." ЕООД, „Д.Е."ООД, „К.В."ООД са на стойност 303 010.71 лева,
като по отделни дати и суми данните са представени в табличен вид в констативно-
съобразителната част на експертизата.
По сметка с IBAN ************************* няма постъпили трудови
възнаграждения на А. В..
Изтеглените и прехвърлени суми към собствени сметки на В. от сметка
************************* са на обща стойност 19 688.10 лева, като по отделни дати и
суми данните са представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на
експертизата.
Изтеглените и прехвърлени суми към собствени сметки /сметка
************************* /от сметка ************************* са на обща стойност
103 599.90 лева, като по отделни дати и суми данните са представени в табличен вид в
констативно-съобразителната част на експертизата – 60.00 лева прехвърлени по см.
*************************, като основанието за всички прехвърляния е „банков превод“.
Внесените суми от С. В. по банковата сметка с IBAN ************************* с
титуляр В. са на обща стойност 8 100.00 лева, като по отделни дати и суми данните са
представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата.
Внесените суми от С. В. по банковата сметка с IBAN ************************* с
титуляр В. са на обща стойност 1 800.00 лева, като по отделни дати и суми данните са
представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата.
Няма получени суми от „К.В." ООД по банкова сметка с IBAN
*************************.
Получените суми от „К.В." ООД по банкова сметка с IBAN
************************* са на обща стойност 15 000.00 лева, като по отделни дати и
суми данните са представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на
експертизата.
По банкови сметки ************************* и ************************* в
„С.Ж.Е."АД с титуляр А. В. за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г. са внесени суми, в
размер и основание от трети физически лица служители, клиенти и съдружници на С. В., а
именно Д.Г. - служител на „К.В."ООД от 01.07.2013 г. до 01.02.2017 г., Р./Р./ Л. - съдружник
в „К.В."ООД от 02.2016 г. до 08.2023 г., Е.Д. - клиент на „К.В." ООД и С.Й. - клиент на С. В.
от 01.10.2015 г., както следва:
По банкова сметка с IBAN ************************* няма внесени суми, които да
отговарят на критериите вписани в задачата.
По банкова сметка с IBAN ************************* са внесени общо 9 200.00
лева отговарящи на условията на задачата. Справка в табличен вид по дати и суми е
представена в констативно-съобразителната част на ССЕ.
9
На 25.04.2014 г. по сметка с IBAN ************************** на А. В.,
обслужваща ипотечния жилищен кредит №************ от 12.02.2013 г. са внесени 18
000.00 евро от С. И. В.. Договорът за срочен депозит Гарант за граждани е представен по
делото. Същият е подписан, като в графа подпис на клиент не е вписано името. Вещото лице
на може да даде заключение кое лице е положило подписа.
На 02.06.2016 г. от същата банкова сметка са прехвърлени 18 400.00 евро на С. И. В.
по банкова сметка с ******************************.
На 25.04.2014 г. по посочената банкова са внесени 11 450.00 евро от С. И. В. с
основание „ВАЛ ДЕПОЗИТ ГРАЖД КЛИЕНТИ". На същата дата е погасен предсрочно
жилищен кредит в размер на 10 220.80 евро, като са погасени следните
задължения:Главница - 10 000.00 евро;Лихва - 201.02 евро;Застраховка - 19.78 евро.
По делото са приети и писмени доказателства: влязло в сила Решение 699 от
30.05.2022г. по гр.д. № 3669/2020г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от
С. В. против А. В. искове с правно основание чл. 23 от СК и чл. 29 ал.3 от СК. , както и :
актуално състояние на „Е.“ЕООД към 13.05.2024г.; договор за управление сключен между
„Е.“ЕООД и С. В. изготвен на 01.10.2015г. в гр.Варна; 12 бр. платежни фишове на С. В. за
периода 01.11.2016г.,01.12.2016 г., 01.01.2017г.,01.02.2017г., 01.03.2017г., 01.04.2017г.,
01.05.2017г., 01.06.2017г., 01.07.2017г., 01.08.2017г., 01.09.2017г., 01.10.2017г.; актуално
състояние на „К.В.“ ЕООД – в ликвидация към 13.05.2024 г.; договор за наем от 30.08.2010г.
и анекс от 01.07.2011г. към договор от 30.08.2010г. ; анекс от 01.10.2015г. към договор от
30.08.2010г.; актуално състояние на „Д.Е.“ООД КЪМ 13.05.2024г.; разрешение за ползване
№СТ -05- 1219/02.08.2018г. , от които се установява участието на ищцата, като едноличен
собственик на капитала и управител на първите две дружества и управител на третото,
както и какви суми е получавала като трудови възнаграждения и наеми от тях.
В заключение, в хода на производството с ангажираните от нея доказателства, С. В. е
установила пълно и главно , че по сметка ********************** в „С.Ж.Е.” АД с титуляр
А. В. и за периода 01.11.2016г. до 31.12.2017г. са постъпили нейни лични доходи от
изплащане на заплати и дивиденти от „Е.” ЕООД и „Д.Е.” ООД, наем от „К.В. ” ЕООД и
разходи за командировка от „Е.” ЕООД в размер на 245 906,21 лева от общо изчислените от
експерта за периода 303 010.71лева. Отделено има внасяни суми от нея и трети лица –
клиенти на дружествата посочени –по горе сметки на В., подробно описани в заключението
на вещото лице: от 02.02.2017г. до 03.10.2017г. С. В. е внесла по банкова сметка
*********************** в „С.Ж.Е.” АД сума в размер на 8100 лева;по сметка
********************** в „С.Ж.Е.” АД с титуляр А. В. от 16.02.2017 до 17.05.2017 С. В. е
внесла сума в размер на 2300 лева; в сметка ********************** в „С.Ж.Е.” АД, за
времето от 14.11.2016 до 04.12.2017г. трети лица – клиенти, служители и съдружници на С.
В. са внесли сума в размер на 9 200 лева;от 17.11.2016г. до 17.07.2017г от „К.В.” ООД са
постъпили в сметка ********************** в „С.Ж.Е.” АД суми в размер на 15 000 лева.
Така общият размер на личните средства на С. В. за периода от 01.11.2016г. до 31.12.2017г.
са в размер на 280 506,21 лева.
Доколкото в същия този период са прехвърлени суми /посочено основание „банков
превод“/ от разплащателна сметка ********************** в „С.Ж.Е.” АД / в която
съобразно посоченото по-горе се установи , че са от постъпления на ищцата / към спестовна
10
сметка *********************** в „С.Ж.Е.” АД и двете с титуляр А. В., то възражението
за прихващане на сумата от - 22 000 лв. , които С. В. е изтеглила от банкова с/ка
************************ с титуляр А. В. в „С.Ж.Е.“ АД за периода от 01.11.2017 год.до
30.11.2017 год., в едно със законна лихва върху тази сума считано от 01.11.2017г. до
окончателното изплащане на задължението; и сумата от 46 410 лв. изтеглена от банкова
с/ка ************************ с титуляр А. В. в „С.Ж.Е.“ АД за периода 01.12.2017 год.до
29.12.2017 год., в едно със законна лихва считано от дата 01.12.2017г. е недоказано и
неоснователно.
Твърденията на В., че с личните му средства, С. В. е учредила по Договор №
*************** год. особен залог върху паричните средства в размер на 17 550 евро, което
се установява от извлечение от банкова с/ка на С. В. в «Р.» с/ка ***********************, като на
03.06.2016 г. от с/ка с титуляр А. В. с/ка BG ********************* си е превела по
посочената по - горе лична сметка сумата от 18 400 евро, са недоказани в хода на
настоящото производство.
Установено по делото от заключението на вещото лице , е че на 02.06.2016 г. от
банкова сметка с/ка BG ********************* са прехвърлени 18 400.00 евро на С. И. В.
по банкова сметка с ******************************. Видно от представените от самия
ответник с отговора на исковата молба писмени доказателства –извлечения от посочената
негова банкова сметка с/ка BG ********************* – л. 181 и 183 от
първоинстанционното производство, на 01.06.2016г. в същата са постъпили суми -
изплащане на дивидент от печалбата от „Д.Е.” ООД в размер на 49 400лева, а на
03.05.2016г. - 1400лева трудово възнаграждение от „Е.” ЕООД, т.е ищцата не е оперирала
със средства на бившия си съпруг, поради което не му дължи отчет по пълномощието и не
е налице хипотезата на чл. 284, ал.2 ЗЗД
По изложените по - горе аргументи за неустановеност от страна на В., че ищцата е
оперирала с негови лични средства, приетото за разглеждане възражение за прихващане с
правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сума в общ размер на 102 781 лева,
формирана както следва:
- 22 000 лв. , които С. В. е изтеглила от банкова с/ка ************************ с
титуляр А. В. в „С.Ж.Е.“ АД за периода от 01.11.2017 год.до 30.11.2017 год., в едно със
законна лихва върху тази сума считано от 01.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението;
- 46 410 лв. изтеглена от банкова с/ка ************************ с титуляр А. В. в
„С.Ж.Е.“ АД за периода 01.12.2017 год.до 29.12.2017 год., в едно със законна лихва считано
от дата 01.12.2017г.;
- 17 550 евро/34 371лв. при курс БНБ 1.9585/,която ищцата е изтеглила на 02.06.2016
год. от личната с/ка на А. В. с № **********************, в едно със законна лихва върху
тази сума считано от 02.06.2016г. до окончателното й изплащане, съда счита за
неоснователно.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
При този изход на спора , в полза на въззиваемата , на основание чл.78 ал.1 от ГПК ,
съгласно направеното искане и представените доказателства следва да бъдат присъдени
11
разноски в общ размер на 2900.00 лева , от които 2500.00лева заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 400.00лева –депозит вещи лица. Възражението на въззивника
по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно предвид цената на иска, минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. ,
фактическата и правна сложност на делото , както и обема на осъщественото процесуални
представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1627/15.05.2023г./поправено с Решение
№3088 от 21.09.2023г. / по гр.д. № 8935/2022г. на РС- Варна, 48св .
ОСЪЖДА А. Т. В., ЕГН ********** да заплати на С. И. В., ЕГН ********** сумата
от 2900.00 /две хиляди и деветстотин /лева представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12