Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2232 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „К.” ЕООД срещу отказ № 20180702170801-2/21.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на
годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
На първо място следва да се
посочи, че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на
годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е
компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, проверява
както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено лице, изготвено
ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, приложен ли е към него подлежащият
на обявяване годишен финансов отчет, както и подписана от заявителя декларация
по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а също така проверява и дали от представените от
заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания
относно изготвянето на годишния финансов отчет, чието обявяване се иска, както
и тези за неговото приемане, които са предвидени в чл. 137, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ТЗ, чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ. Този извод се налага по аргумент от чл. 62 и чл.
62а от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър, в които подзаконови норми е предвидено, че към подаденото заявлението
за обявяване на акт трябва да бъдат приложени документи, които да доказват
изпълнението на изисквания на закона относно приемането на подлежащия на
обявяване акт и в частност на годишния финансов отчет. След като с тези норми
за заявителя е предвидено задължението да удостовери, че представеният за
обявяване акт е надлежно приет, в случаите, в които това е предвидено в закон,
то и за длъжностното лице, произнасящо се по заявлението, възниква задължение
да извърши проверка за това дали установените законови правила за приемане на
акта са спазени въз основа именно на представените доказателства и само ако
констатира, че това е така, може да извърши обявяването.
В чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ е посочено кои лица
са оправомощени да заявят в търговския регистър вписване и заличаване на определени
обстоятелства, както и обявяване на актове. При тълкуване на разпоредбите на
чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ се налага извода, че правото да заявят за
обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет на дружество имат следните
лица: 1) самото дружество, действащо чрез законния си представител или адвокат,
който е надлежно и изрично упълномощен да го представлява в регистърното
производство, 2) прокуриста на търговеца, 3) изрично упълномощен да го
представлява адвокат, както и 4) съставителя на финансовия отчет по смисъла на
Закона за счетоводството /ЗСч/, който следва да е упълномощен да направи това с
нотариално заверено пълномощно.
Когато при извършване на тази
проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи,
които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се
произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане
на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба. В чл. 22,
ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените указания
в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това
основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това
дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство
съответно за обявяване на представен акт.
За да е законосъобразен отказа,
постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който
е предмет на подадената жалба, той следва да се предхожда от законосъобразно
дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в
закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото
заявление, и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за
изпълнение на дадените указания.
При проверка на редовността на
подаденото заявление, по което е образувано настоящото регистърно производство,
се установява, че същото е подадено от адвокат Д.И., който е изрично
упълномощен да представлява търговеца, по чиято партида се иска да бъде обявен
годишния финансов отчет за 2017 г. Към него обаче не са представени доказателства,
от които е видно, че адвокатът И.действително е изрично упълномощен да
представлява „К.” ЕООД в образуваното регистърно производство пред Агенция по
впиванията. Към заявлението не е приложена и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Длъжностно лице по регистрацията е констатирало тези нередовности на подаденото
заявление и в изпълнение на задълженията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е дало
указания на заявителя да ги отстрани, като представи документи, доказващи, че
адвокат И.е изрично упълномощен да представлява „К.” ЕООД в регистърното
производство, както и надлежно съставена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно
дадените от длъжностно лице в хода на настоящото регистърно производство
указания са правилни.
При извършване на проверка за
правилността на постановения отказ, съдът следва да отговори и на въпроса дали
така дадените от длъжностното лице правилни указания не са изпълнени
своевременно от заявителя, което е обусловено от произнасянето по това какъв е
предвидения в закона срок за отстраняване на нередовностите на заявлението и от
кой момент същият започва да тече.
В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за
отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока
по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от
длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни
дни от неговото постъпване в търговския регистър. В същия смисъл е и подзаконовата
норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър, в която срокът за отстраняване на нередовностите
на заявлението е по –ясно посочен от този в закона, а именно определен е в
размер на до 3 работни дни от постъпване на заявлението. При съобразяване на това
и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното
лице да оповести указанията, които дава, по електронната партида на търговеца
не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в
търговския регистър, се налага изводът, че срокът за отстраняване на
констатираните нередовности започва да тече най- късно от работния ден, следващ
постъпване на заявлението, и изтича на третия работен ден от неговото
постъпване, т.е. е два работни дни. В закона е предвидено, че указанията не се
съобщават, а се обявяват по партидата на търговеца, с което се приема, че са му
станали известни и което е свързано с това, че за последния е ясен краткия
срок, до който те трябва да бъдат дадени от длъжностното лице, и именно с оглед
на този именно кратък срок, в закона му е възложено в тежест сам да следи за
тях с оглед на възможността да ги изпълни.
Посоченото в предходния абзац
разрешение, обаче, не се отнася за случаите, в които длъжностното лице не е
спазило законовия срок, който е инструктивен по своя характер, за даване на
указания и особено, когато те са дадени след изтичане и на срока за
произнасяне, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е
настоящия случай, в който указанията за отстраняване на констатираните
нередовности са дадени на 16.10.2019 г., което е повече от една година след
подаване на заявлението, което е станало на 02.07.2018 г. В този случай, за да
се приеме, че указанията са надлежно дадени и може да се приложи последицата от
неизпълнението им, регламентирана в чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, а
именно да се постанови отказ, то, от една страна, следва да се установи, че
длъжностното лице е предоставило реален срок за тяхното изпълнение, тъй като
този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ към този момент вече е изтекъл и то не по вина
на заявителя, т.е. е невъзможен, и освен това указанията и предоставения срок
следва да бъдат изрично съобщени на заявителя, за който не може да се приеме,
че е длъжен ежедневно в продължение на дълъг период от време, например една
година, да следи кога и дали длъжностното лице по регистрация, което е сезирано
с подаденото заявление, ще му даде указания в изпълнение на правомощията си по
чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Съобщаването на дадените указания следва да стане по
общите правила, предвидени в Глава Шеста от общата част на ГПК, които са
приложими и за охранителните производства, каквото е регистърното по ЗТР.
В случая се установява, че повече
от една година след подаване на заявлението длъжностното лице е определило срок
за изпълнение на указанията, дадените от него по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, който
е до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и който към този момент
отдавна е бил изтекъл. С това заявителят е поставен в изначална невъзможност да
изпълни дадените указания, което е напълно незаконосъобразно и противоречи на
целите на законовата норма на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо следва да се
приеме, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности на
заявлението, подадено от „К.” ЕООД, не е надлежно определен от длъжностното
лице по регистрацията, което означава, че спрямо заявителя не биха могли да
бъдат приложени неблагоприятните последици от неотстраняване в срок на
нередовностите, които са предвидени в чл. 22, ал. 5, изр. последно ЗТР, т.е. не
може да бъде постановен отказ, който да е мотивиран единствено с това
неизпълнение. Това прави постановеният отказ незаконосъобразен и като такъв
трябва да бъде отменен само на това основание.
На следващо място, съдът
съобразява, че с подадената частна жалба „К.” ЕООД е представил надлежно
съставена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР и доказателства за това, че адвокат Д.И.
е упълномощен да представлява дружеството в образуваното регистърно
производство пред Агенция по вписванията. Тези документи трябва да бъдат
съобразени от съда и да се приеме, че към момента заявителят е отстранил
констатираните нередовности на направеното от него искане, като от тях се
установява и това, че то е подадено от лице, което е легитимирано да стори това
съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно длъжностното лице по
регистрация е сезирано с допустимо искане и то трябва да бъде разгледано по същество.
В случая се установява, че
заявителят „К.” ЕООД е приложил към заявлението, въз основа на което е
образувано настоящото регистърно производство, подлежащият на обявяване акт, а
именно годишният финансов отчет на дружеството за 2017 г., който е изготвен
съобразно нормативните изисквания, предвидени в ЗСч.
На следващо място, настоящият
съдебен състав трябва да провери дали към заявлението са приложени
доказателства, от които да може да се направи извод, че са спазени установените
в закона изисквания за приемането на годишния финансов отчет за 2017 г., чието
обявяване се иска.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ
годишният финансов отчет на търговското дружество с правноорганизационна форма
ООД се приема от общото събрание на съдружниците съответно от едноличния собственик
на капитала в еднолично ООД, който съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ има правомощието
да решава въпросите от компетентността на общото събрание.
С частната жалба заявителят е
представил допълнителни документи, от които е видно, че на 20.06.2018 г., от едноличния
собственик на капитала на „К.” ЕООД е взето решение за приемане на ГФО на
дружеството за 2017 г.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че в производството са представени
доказателства, от които се установява, че заявлението, по което е образувано
регистърното производство, е подадено от оправомощено съгласно чл. 15, ал. 1,
Т. 4 ЗТРРЮЛНЦ лице, че е съставен годишен финансов отчет на „К.” ЕООД, който
отговаря на изискванията за това, предвидени в ЗС, както и че е налице валидно и
законосъобразно взето решение от едноличния собственик на капитала за приемане
на този отчет съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ. Ето защо и този акт подлежи на
обявяване в търговския регистър, като не съществуват каквито и да било пречки,
които да препятстват това. Следователно и постановеният в настоящото производство
отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда, като на
длъжностното лице по регистрация бъдат дадени указания да обяви представения
акт, представляващ ГФО за 2017 г. на „К.” ЕООД.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „К.” ЕООД отказ № 20180702170801-2/21.10.2019 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши
обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за
2017 г.
УКАЗВА
на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да обяви
по партидата на „К.”
ЕООД, с ЕИК: *********, годишния
финансов отчет на дружеството за 2017 г., който акт е приложен към заявление Г2
с вх. № 20180702170801.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: