Протоколно определение по дело №3514/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1883
Дата: 22 ноември 2024 г. (в сила от 22 ноември 2024 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова - Светиева
Дело: 20232230103514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 1883
гр. Сливен, 21.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя В. П. - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. П. - Светиева Гражданско
дело № 20232230103514 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:19 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Д. К. от
САК, надлежно упълномощена с пълномощно без дата – лист 10 от делото.
Ответникът М. М. М., редовно призован се явява лично. Представлява се
от адв. Л. А. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от
05.08.2024 година – лист 100 от
делото.
Ответницата Н. К. М., редовно призована не се явява. Представлява се
от адв. Л. А. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от
12.08.2024 година – лист 95 от делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба, ведно с направените в нея
1
доказателствени искания. Считам, че в конкретния случай тежестта на
доказване на относителната симулация е изцяло за ищцата, която би извлякла
евентуално при благоприятни последици за себе си, ето защо следва да бъдат
представени като доказателства, които да установят, че целената сделка
всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. В конкретният
случай става дума за симулативен договор, който е бил сключен преди около
20 години, т.е. счетоводни документи за това дали е била налице
възможността действително купувачите да заплатят цената на имота е била
почти невъзможна. В този смисъл по делото беше представена декларация от
прехвърлителя на имота нейн оригинал, разкриваща действителните
намерения на страните. Поискан е на един свидетел при режим на довеждане
посредством, чийто показания за бъдат установени устните договорки между
страни, дали са били предоставени средствата като цена на имота на
продавачите, кой ги е предоставил и какви обстоятелства са наложили
сделката да бъда оформена като покупко-продажба, а не дарение. Предвид
това, моля поисканият свидетел да бъде допуснат с оглед на това да бъде
предоставена възможност на ищцата до докаже иска си пълно и главно.
Бих искала да взема становище във връзка с отговора, депозиран от адв.
Д., а именно считам, че същият е депозиран в срок и предвид релевираното
признание на иска, моля съдебният състав да постанови решение по реда на
чл. 237 от ГПК. Относно отговора на адв. Ц. Б. вече съм депозирала
становище въз връзка със същия. Не са налице основания за спиране на това
производство. Ще се ползваме от предоставената в оригинал и оспорена
декларация на М. М.. В тази връзка, моля да откриете производство по реда
на чл. 193 от ГПК. Ще ангажирам доказателствени искания, когато ми
предоставите възможност затова. Във връзка с подадените отговори от адв. А.
от страна на Н. М. и М. М., считам, че същите са извън срока по чл. 131 от
ГПК и респ. възраженията и доказателствените искания не следва да бъдат
взети в предвид. Считам, че М. М. понастоящем може да заяви, че не
поддържа направените в него отговор посредством адв. Д., но е процесуално
недопустимо да депозира повторен отговор в предоставен срок. В случай, че
счетете депозираните от адв. А. от ответниците Н. М. и М. М., моля да ми
предоставите възможност да депозирам становище.
АДВ. А.: От името на моите доверители, заявявам, че оспорвам
исковата молба от адв. Д. К. за М. М. и С. М., като в днешното съдебно
2
заседание същата добави и други основания към исковата си молба, като
говореше за дарение, каквито основания не са посочени. Напротив, на
възражението на особения представител отговора с нарочена молба е, че
съдът следва сам да прецени въз основа на изложените обстоятелства
всъщност какво е искането, каква е сделката - нищожна или дарение,
прикрита. По отношение на писмените отговори, за които се възрази, че не са
в срок сме изложили подробни становища относно тяхната допустимост и
относимост. Поддържаме писмените отговори от М. М. и Н. М. от 02.09.2024
година, както и писмения отговор от особения представител за Н. М.. По
отношение на отговора на адв. Д., същата в отговора сме посочили, че моя
доверител М. М. изрично писмено е заявил, че се отказва, но в пълномощното
никъде не е посочено, че въпреки, че са в една кантора с адв. Д. К., адвокат на
ищцата и при очевидно противоречиви интереси на исковата молба от адв. Д.
К. за М. М. М. и С. Д. не е посочено, че интересите им са противоречиви, не е
посочено това. На второ място тези адвокати, адв. Д. К. за М. М. и С. М. и адв.
Д. представляват страните и по друго дело, където също е представено
пълномощно от адв. Д.. Това пълномощно е абсолютно идентично като форма
и съдържание на пълномощното по настоящото дело. М. М. заявява, че е
подписал само едно пълномощно на адв. К. Д. и това същото пълномощно,
което е бланка без да е посочен номер на дело с електронна заверка на
подписа е представено по ГД № 3523/2023 година на СлРС между същите
страни. Поради което считаме, че се използва една и съща бланка за двете
дела, тъй като моя доверител твърди, че е подписал само едно пълномощно.
Пълномощното по делото ГД № 3523/2023 година на РС Сливен е
представено по-рано, отколкото това пълномощно. Нещо повече. По
настоящото дело е депозиран писмен отговор от адв. Д. и е представено
пълномощно, което не е заверено, а е представено единствено като
ксерокопие, въпреки, че в отговора е записано, че се представя заверено
копие. Ето защо, считаме, че не само изложените обстоятелства в писмения
отговор от 02.09.2024 година на М. М., внесен в съда от адв. А. са относими
към допустимостта на писмения отговор, но и считаме, че позицията, която
той обосновава - факта, че оттегля пълномощията си, че не желае да бъде
представляван от този адвокат, подробно изложени в отговора затова, че не е
информиран за предприетите процесуални действия и съдържанието на
писмения отговор, който е изготвила адв. Д., твърдим, че писмения отговор,
3
който е по делото процесуално не отговаря на изискванията на ГПК и не
обвързва по никакъв начин ответника М. М.. По направеното искане за
произнасяне за неоттегляемост на признанието на адв. Д., свързано с
признание на иска, считам, че е твърде рано съдът да се произнесе относно
факта на извършването му, процесуалната му форма. Ние твърдим, че
признанието е извършено от адв. Д., като същата няма пълномощията за
такова признание, доколкото ответника М. М. не е запознат със съдържанието
на отговора на адв. Д., представено е пълномощно, което е незаверено и не
може да обвърже ответника М. М., извършено е признание от адвоката, от
името на М. М., което той не може да стори съобразно чл. 237, ал. 3 от ГПК
във вр. с чл. 24, ал. 3 от СК, тъй като се отнася за имот СИО и ответника не
може да се разпореди еднолично с такъв иск. В този смисъл говоря за
относимостта, дееспособсността и правоспособността на моя доверител да се
разпорежда със съответно иска.
АДВ. К.: Моля съдебният състав да има предвид, че М. М. е получил
исковата молба по делото лично. В тази връзка същият можеше да
организира защитата си и да упълномощи адвокат, който намери за добре в
даденият му едномесечен срок. Същият е изпълнил това, като е упълномощил
адв. Д..
АДВ. А.: Ответникът М. М. е упълномощил адв. Д. във връзка с едно
дело, което вече беше споменато. Това, че е получил исковата молба е вярно,
но също така е вярно, че адв. Д. е в една кантора с адв. Д. К. и че страните,
които представляват двете имат противоречиви интереси.
АДВ. К.: Вие ще се произнесете по правото. Считам, че адвокатите на
двете страни имат множество твърдения, които считам, че понастоящем е
безпредметно да бъдат излагани. Моля да изслушаме вашия доклад по делото.

Съдът прекъсна съдебното заседание в 11:58 часа за ползване на обедна
почивка от съдебният състав и обявява, че същото ще продължи в 13:30 часа,
за което се считат уведомени от съдебно заседание.
Заседанието продължава в 13:30 часа, при явяването на:
Ищцата не се явява. Представлява се от адв. Д. К. от САК, надлежно
упълномощена с пълномощно без дата – лист 10 от делото.
Ответникът М. М. М. не се явява. Представлява се от адв. Л. А. от АК –
4
Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 05.08.2024 година – лист
100 от
делото.
Ответницата Н. К. М. не се явява. Представлява се от адв. Л. А. от АК
– Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 12.08.2024 година –
лист 95 от делото.
Съдът след като изслуша изразените становища, ПРИСТЪПИ към
доклад на делото.
Производството е образувано по искова молба на М. М. М. и С. М. Д.
против М. М. М. и Н. К. М. за прогласяване на относителната
недействителност на сключен договор за продажба на недвижим имот чрез
прогласяване нищожността му, като симулативен и прогласяване
действителността на дисимулираната сделка, намиращ правното си основание
в чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
В хода на процеса първият ищец М. М. М. е починал на 01.11.2023
година, видно от удостоверение за наследници, изх. № 10-01-563/1/13.11.2023
година – лист 47 от делото.
В исковата молба се твърди, че между М. М. М. и неговата съпруга П. Ж.
М. и синът им М. М. М. бил сключен договор за покупко-продажба на
недвижимо имущество – дворно място, цялото с площ от 1010 кв. м.,
образуващо парцел III, планоснимачен № 36, в квартал № 57, по плана на с.
***, ведно с масивна жилищна сграда на един етаж, застроена върху 45 кв. м.,
гараж от 20 кв. м и стопанска сграда навес от 99 куб. м., инкорпориран в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, т. IX, дело № 2677/965
от 24.09.1996 година, по описа на Нотариус при РС – Сливен, с том №
22627822628, стр. 22629 по описа на Служба по вписвания.
Страните по горепосочения договор не са имали намерението да се
задължат по сделката и същата съставлява привидна такава, прикриваща
действителното намерение да се обвържат с друго прикрито съглашение
(относителна симулация) – договор за дарение на недвижими имоти. В случая
посочената сума като цена на имотите 3748 лв., никога не е била давана от М.
М. М., респ. – М. М. М. и П. Ж. М., не са я получавали. Имотът е даден на
разпореждане на М. М. Минев с дарствено намерение. Привидността създава
у третите лица погрешна представа относно действителното правно
5
положение. В тази насока, договорът за покупко-продажба, като привидно
съглашение е нищожен на своята същина, като в тази връзка ищците в
производството искат разкриването й.
С. М. Д. е наследник на П. Ж. М. и дъщеря на ищеца М. М. М. и за нея е
налице правен интерес да поиска прогласяването на недействителността на
горепосочения договор.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че в конкретния случай сключената сделка за покупко-продажба
на недвижим имот № 134, т. IX, дело № 3677/965 от 24.09.1996 година, по
описа на Нотариус при РС – Сливен, с том № 22627/22628, стр. 22629 по описа
на Служба по вписвания, не е действителна правна сделка, а същата
съставлява симулативна сделка, доколкото страните по нея не са имали
намерение да встъпят с посоченото намерение в облигационната връзка, а с
друго прикрито съглашение. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от надлежно упълномощената от ответника
М. М. М. към този момент адв. Д. е постъпил отговор на исковата молба, в
който се изразява становище по допустимостта и основателността на иска и е
направено признание на исковата претенция.
Излага се, че аргументите в исковата молба отговарят на действителното
правно положение. Страните не са имали намерението да се задължат по
сделката и същата съставлява привидна такава, прикриваща действителното
намерение да се обвържат с друго прикрито съглашение – договор за дарение
на недвижими имоти. В случая посочената сума като цена на имотите – 3748
лева никога не е била давана от М. М. М. и М. М. М. и П. Ж. М. не са я
получавали. Имотът е даден за разпореждане на М. М. М. с дарствено
намерение.
От съда се иска постановяване на решение при признание на иска.
Извън срока за отговор от адв. А., надлежно упълномощена с
пълномощно от 05.08.2024 година – лист 100 от делото е депозирано писмено
становище, наименовано „Писмен отговор“, заведено под № 18434/02.09.2024
година по входящия регистър на РС – Сливен.
Въвежда се оплакване за нередовност на исковата молба и допълнението
към нея, които са му изпратени, наред с което е заявено, че по делото е внесен
писмен отговор от адв. К. Д., който не му е известен, не го е подписвал и не го
6
поддържа, заради което заявява, че оттегля пълномощията си от адв. К. Д.
поради това, че не е уведомяван за отговора, за признание на иска, което не
може да прави по чл. 237, ал.3 от ГПК. Изтъква се, че в хипотезата на
конкретния казус, предмета на иска е имот СИО, а това съобразно чл. 24, ал. 3
от СК е пречка един от съпрузите да се разпорежда еднолично.
Освен това се изтъква, че адв. К. Д. има съвместна кантора с адвоката на
ищцата - адвокат Д. Г. К., а интересите на двете страни били противоречиви,
което не било разяснено и не е давал съгласие за упълномощаване при това
условие.
Счита, че с това са нарушени процесуалните му права по предявените
искове.
Ответникът М. М. счита предявеният иск за изцяло неоснователен и
недоказан, предвид следните съображения:
Страните по сделката са сключили възмезден договор за покупко-
продажба, оформен с нотариален акт № 134 том.IX дело 2677/96 г. на нотариус
К. Т., като продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от
купувача сумата по сделката 3748 лева. Текста на нотариалния акт бил
прочетен от нотариуса и разбирайки го се съгласили да се подпишат.
Тъй като и двамата им родители са починали, продавачите по сделката,
то страните като наследници са обвързани с направеното от тях изявление в
нотариалния акт, че са получили напълно и в брой от купувача посочената в
нотариалния акт сума.
За П. Ж. М. - негова майка изявлението в нотариалния акт е обвързващо
за наследниците.
Представена е декларация от М. М. М. - техен баща, по отношение на
която се заявява, че не е подписана от него, тъй като не носи неговия подпис и
той не е направил такова изявление. Оспорва се подписа под декларацията на
М. М. М..
Възразявайки изтъква още, че към момента на сделката страните са
имали намерението и са реализирали сключването на възмездна сделка по
договор за покупко- продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт
№ 134, том. IX, дело 2677/96 година на нотариус К. Т..
Акцентира се върху обстоятелството, че в същия ден са сключили и
7
друга сделка, отново възмездна за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, като и този възмезден договор е оформен с
нотариален акт № 130, том. IX, дело 2673/96 година на нотариус К. Т., която от
изложението на адв. А. по-горе става ясно, че е била предмет на ГД №
3523/2023 година на Районен съд - Сливен.
В отговора на исковата молба се прави възражение за давност за
заплащане на сумата 3748 лева.
Иска се постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени на
исковите претенции.
В законоустановения срок от назначеният особен представител адв. Ц.
Б. на ответника Н. К. М. е постъпил отговор на исковата молба, в който не се
оспорва обстоятелството, че с Нотариален акт № 134, т. IX, дело № 2677 от
24.09.1996 година на Нотариуса при Районен съд Сливен ищецът по делото и
съпругата му са продали на сина си – ответникът М. М. М., подробно
описания в исковата молба и приложения нотариален акт недвижим имот,
находящ се в с. ***.
Не е спорно и обстоятелството, че по това време първият ответник е бил
в брак с втората ответница, което е видно от приложеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, т.е. процесният имот
представлява семейна имуществено общност.
Оспорват се всички останали обстоятелства, изложени в исковата молба,
с които ищците обосновават допустимостта и основателността на исковата
претенция.
Възразявайки сочи, че не е налице относителна симулация, тъй като от
приложените към исковата молба доказателства не се установява страните по
договора за продажба да са сключили привидна сделка, прикриваща
действителните им намерения. Сделката, чиято недействителност се цели да
бъде установена е извършена на 24.09.1996 година. Позовавайки се на
твърдения в исковата молба и от признанието в отговора на ответника, имотът
е бил в разпореждане на последния до момента на предявяване на иска. По
тези причини се счита, че твърденията на ищеца и ответника не отговарят на
истината.
Изтъква още, че продажбата на имота е извършена с нотариален акт,
който е бил съставен от нотариуса при Сливенски районен съд, в канцеларията
8
му в гр. Сливен и в присъствието на ищеца и неговата съпруга, двамата като
продавачи и ответникът М. М. М., като купувач. Видно от съдържанието на
нотариалния акт, имотът е бил продаден на М. за сумата 3749 лева, която сума
продавачите са потвърдили, че са получили напълно и в брой от купувача, а
последният е заявил, че е съгласен и купува имота при посочените в договора
условия. Нотариалният акт е бил прочетен на страните, последните са го
одобрили и са се подписали пред нотариуса. Никъде в нотариалния акт не е
посочено, че продавачите са отказали плащането по сделката.
Оспорва се и подписа в декларацията на ищеца като неположен от него.
Счита се, че оспорената по отношение на авторството декларация няма
характер на обратно писмо /contre lettre/, тъй като не е подписана от всичките
страни по сделката. Обратното писмо няма действие и обвързваща сила
спрямо ответницата М., тъй като същото се отнася за факт, който е общ за
съпрузите и следва да е налице обратен документ и по отношение на нея,
макар и да не е страна по договора. От това следва, че твърдението за
постигнато между останалите страни по сделката съгласие, че волята им е
била да сключат договор за дарение и че няма да си дължат нищо, не касае
същата. В случая това обратно писмо, в което не е участвала съпругата-
ответник, евентуално ще служи само като начало на писмено доказателство
по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК по отношение на същата и не доказва
симулацията.
Акцентира се върху обстоятелството, че в исковата молба не се излагат
твърдения, че такова писмено доказателство изобщо е съставяно.
Оспорва се съдържанието и истинността на т. нар. „обратно писмо“ по
отношение на това къде, кога и от кои лица е съставено, както и дали същото е
подписано лично от ищеца.
От съда се иска отхвърляне на предявения иск и се претендират
разноски.
Извън срока за отговор от адв. А., надлежно упълномощена с
пълномощно от 12.08.2024 година – лист 95 от делото е депозирано писмено
становище, наименовано „Писмен отговор“, заведено под № 18433/02.09.2024
година по входящия регистър на РС – Сливен.
Ответницата Н. М. научила от ответника М. М. М., че е ответник по
настоящото гражданско дело.
9
Изтъква се, че по делото е установено, че работи в Гърция, но много
често се връща в страната, имала е и друго дело № 20232230103523 на СлРС и
се явявала в съдебно заседание.
Веднага след като научила за делото упълномощила като свой
процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв. Л.А.,
АК-Сливен. Заедно със своя съпруг М. М. М. са упълномощили един адвокат
по делото, тъй като считат, че нямат противоречиви интереси по това дело.
Счита, че ответникът М. М. М. не е направил валидно признание на
иска, тъй като адв. К. Д., не го е уведомявала за представения от нея отговор
като смисъл, съдържание и последици, не го е уведомявала за направено
признание на иска, което той сам не може да прави по чл. 237, ал. 3 от ГПК,
тъй като имота е СИО и чл. 24, ал. 3 от СК не допуска един от съпрузите да се
разпорежда със СИО еднолично, каквото представлява признанието на иска,
не е уведомяван за хода на делото, постъпилите молби и доказателства,
предприетите от страните процесуални действия, указанията на съда и пр.
Освен това се изтъква, че адв. К. Д. има съвместна кантора с адвоката на
ищцата - адвокат Д. Г. К., а интересите на двете страни били противоречиви,
което не било разяснено и не е давал съгласие за упълномощаване при това
условие.
Счита, че с това са нарушени процесуалните й права по предявените
искови претенции.
Ответникът Н. М. счита предявеният иск за изцяло неоснователен и
недоказан, предвид следните съображения:
Страните по сделката са сключили възмезден договор за покупко-
продажба, оформен с нотариален акт № 134, том. IX дело 2677/96 година на
нотариус К. Т., като продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой
от купувача сумата по сделката 3748 лева. Текста на нотариалния акт беше
прочетен от нотариуса и разбирайки го страните се съгласиха да се подпишат
договора, оформен в нотариален акт.
Тъй като и двамата продавачи са починали, наследниците им са
обвързани с направеното от тях изявление в нотариалния акт, че са получили
напълно и в брой от купувача посочената в нотариалния акт сума.
За П. Ж. М. изявлението в нотариалния акт е обвързващо за
наследниците и всички трети лица.
10
Към момента на сключване на сделката са имали намерението и са
реализирали сключването на възмездна сделка по договор за покупко-
продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 134, том IX, дело
2677/96 година на нотариус К. Т.. В същия ден по сключване на цитираната в
предния абзац сделка са сключили и друга сделка, отново възмездна за
продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като и
този възмезден договор е оформен с нотариален акт № 130 том.IX дело
2673/96 година на нотариус К. Т.. Страните са били наясно с видовете
договори, които подписват и техния възмезден характер.
Прави се възражение за давност за заплащане на сумата 3748 лева.
От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло
предявените от С. М. Д. искове, а именно да се приеме за установено, че в
конкретния случай сключената сделка за покупко - продажба на недвижими
имоти, инкорпорирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
134, т. IX, дело № 2677/965 от 24.09.1996 година по описа на Нотариус при PC
- Сливен, с том № 22627/22628, стр. 22629, по описа на Служба по
вписванията, не е действителна правна сделка, а същата съставлява
симулативна такава (относителна симулация) по реда на чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД, доколкото страните по нея не са имали намерение да встъпят с
посоченото намерение в облигационната връзка, а с друго прикрито
съглашение, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Съдът УКАЗВА, че по правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи и докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания и възражения. За да бъде успешно провеждането на иск за
прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба като привиден,
както и за установяване действителността на прикритото с него действително
съглашение между страните, в случая като такова по договор за дарение,
доказателствената тежест лежи върху ищцата, която следва да докаже, че
действителната воля на страните, сключили договора за покупко-продажба на
имотите не е такава, каквато е отразена в него, както и че между
съконтрахентите е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността чрез
дарение, а във връзка с твърденията за наличие на прикрито съглашение,
в нейна тежест е и да установи неговото съдържание и действителност.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
11
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и дадените указания.
Поддържам заявеното по-горе. Във връзка с разпределената доказателствена
тежест, моля да ми бъде предоставена възможност с допълнителна молба да
посоча трите имена на лицето, което желая да бъде разпитано като свидетел.
Да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред ТП на
НОИ Сливен относно това дали в периода 1992-1997 година Н. М. и М. М. са
имали регистрирани трудови договори и какво възнаграждение са получавали.
Доказателственото ми искане е в насока установяване на факта дали същите са
били платежоспособни да заплатят цената по оспореният договор за покупко-
продажба на недвижим имот. Ще се ползвам от оспорената декларация в
оригинал. Моля да откриете производство по реда на чл. 193 от ГПК. Нямам
други доказателствени искания към момента.
АДВ. А.: Нямам възражения по доклада и дадените указания,
разпределената доказателствена тежест. Поддържам доказателствените
искания. Моля да ми се даде възможност да конкретизирам имената на
поисканите до разпит двама свидетели. Поддържаме оспорването на
декларацията, от която ще се ползва ищцовата страна, като твърдим, че не е
положен подписа и текста от М. М. М. с ЕГН: **********. Не възразяваме по
доказателствените искания на ищеца. Аз бих искала да представя сравнителен
материал. Ние също ще искаме да зададем въпрос към почерковата експертиза
в случай, че такава бъде назначена и да посочим сравнителен материал.
АДВ. К.: Считам, че за равнопоставеност на страните или след като бъде
допусната на всяка една от тях по един свидетел, в такъв случай, моля да бъде
допуснат още един свидетел.
Съдът след като изслуша изразените становища и заявените
доказателствени и процесуални искания намира, че следва да уважи
редовните от тях, а по отношение на тези, които не отговарят на изискванията
на ГПК да даде съответните указания.
По тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

12
УКАЗВА на страните и им дава ВЪЗМОЖНОСТ в едноседмичен срок
от днес с писмена молба, представена в препис за връчване на всички
участници в производството да приведе доказателственото си искане за разпит
на свидетели в съответствие с изискванията на чл.156 от ГПК, като се посочи,
трите имена на лицата, които се иска да бъдат разпитвани като свидетели,
адресите им, в случай че се иска призоваването им, както и конкретните факти
и обстоятелства, които се цели да се установи и докаже по отношение на всяко
едно от лицата, сочени като потенциални свидетели.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от ищцовата страна съдебно
удостоверение след представяне на документ, удостоверяващ внасянето на
държавна такса за издаването му.
ОТКРИВА процедура по оспорване истинността на документ,
приложен на лист 8 от делото – декларация, подписана от М. М. М. с ЕГН:
**********, починал на 01.11.2023 година досежно авторството като
постановява да се извърши проверка на истинността на документа.
УКАЗВА, че съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, а когато
се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на
страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху
страната, която го е представила.
ДАВА възможност на страните да изчерпят доказателствените си
искания с оглед твърденията и възраженията си.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда
доказателства, се приема, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.01.2025 година от 11:00 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно чрез процесуалните си
представители от съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:47 часа.

13
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
14