Р Е Ш Е Н И Е
№ 262281
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15733 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Т.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, че последният дължи на ищеца сумата от 514,49 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 12.05.2017 г. – 13.12.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № *, ап.*, както и мораторна лихва в размер на 51,66 лв. за периода 31.07.2017 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед № ***/ *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/ *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *** в качеството си на собственик и ползвател на водоснабден недвижим имот, който бил придобит от него въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Община *** от *** г. Посочва, че в имота има монтирано измервателно устройство № ***, като за процесния период отчетът е извършван по показания на измервателното устройство, които са били вписвани в карнет, подписван от представител на ответника. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.05.2017 г. – 13.12.2019 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, ***гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.К.М., чрез *** адв. И.М., със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. От същия се възразява, че задълженията от началната дата на престацията с тригодишен период преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са погасени по давност. Навеждат се доводи, че само на някои от отчетните стойности, посочени от инкасатора, е налице подпис на представител на ответника. По този начин, според ответника, липсва яснота по какъв начин е извършвано измерването на потребеното количество вода. Твърди, че са налице нарушения в отчитането, което води до разминаване в отчитането и изразходеното количество вода. Доколкото ответникът не е подписал карнета при отчитането на измервателното устройство, счита, че показанията, отразени в него, не се установяват по несъмнен начин. Възразява се, че по отношение на ответника са отчитани количества вода за двама и повече души, което не съответства на изложеното в исковата молба, че задължението принадлежи единствено на ответника. По отношение на представените фактури се излагат доводи, че в същите е вписан единствено номерът на водомера, но липсва отразяване в коя карнета се води водомерът, както и неговото местонахождение. Във връзка със счетоводните записвания се посочва, че същите са нередовно водени и неистински, доколкото цялата счетоводна документация изхожда единствено от ищеца. Излагат се съображения, че ищецът не е установил, че се явява изправна страна по облигаторно отношение между страните, поради което се достига до извод за произволно начисляване на количества доставена вода. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/*** г. на Районен съд Пловдив, *** граджански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ***/*** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул„***” № *, ап.*, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответника притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е представена схема от СГКК гр. П. на водоснабдения обект, с отбелязване, че ответника Т.М. е собственик на имота по силата на акт от ***г. издаден от *** – ***. По делото е представено от Община *** и прието като писмено доказателство копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от *** г., видно от който ответникът е придобил собствеността върху процесния водоснабден обект. Без значение за изхода на спора е дали имотът е съсобствен, доколкото в отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партида с аб. № *** /видно от представените фактури и карнетни листи/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР.
По делото се установи и, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 12.05.2017 г. – 13.12.2019 г., поради което се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите на количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.20 от Общите условия на ищеца. От приложените по делото карнети /л.* – */ и разпитания инкасатор се установи, че в обекта има разположен водомер с № ***, чрез които съобразно посочената правила се е осъществявало отчитането на потребената вода.
От разпита на с. Т.Ч., работела като *** при ищцовото дружество и инкасирала процесния водоснабден обект за периода 2017 г. – 2020 г. и е водила представения по делото карнет за периода м. юли 2017 г. до м. юли 2019 г. Показанията й са кредитирани от съда, независимо от служебното и правоотношение с ищеца, доколкото същата излага подробни и последователни сведения относно факти и обстоятелства, които пряко е възприела и отразила в процесния карнетен лист. Съгласно изложеното от с., същата е влизала в процесния водоснабден обект, като същия имал водомер. Водата се е отчитала ежемесечно, като достъпът бил осигуряван от една жена, на която *** била записал телефона за връзка. Същият е посочен и в карнета. С., в качеството си на ***, е съобразявала отчитането на данните от водомера и с предоставяната от живущите в апартамента лица информация, относно това, кога жилището ще се обитава и кога не, като е отразила нулеви показатели за месеците, през които имота не е бил обитаван. През месец *** г. е подала известие за нередовен водомер, като още през следващия месец *** г. е видяла новия водомер и е сложила пломба. Според с. не всеки месец й е бил осигуряван достъп, поради това и не на всеки отчетен месец има поставен подпис.
В таза насока, като съобрази показанията на с. Т.Ч., съдът намира, че отчета в имота се е извършвал по показания на водомера при спазване на нормативните изисквания и при условията на годно измервателно устройство. Показанията са периодично отчитани от служител на В и К оператора, като съставяните за това карнети са разписвани от представител на потребителя. Независимо, че липсват подписи за всеки месец, това не опорочава отчитането, защото представителят е могъл да се запознае с извършените за предходните месеци отчитания и да направи съответните възражения с оглед данните на водомера. Водомерът също се намира за изправен, тъй като ***, който редовно е посещавал адреса, е констатирал проблем с измервателното устройство едва през м. *** г., като още на следващия месец, същото е било заменено с годно такова, което също е констатирано от ***. Следователно липсва период от време, през които да не е било отчитано правилно количеството потребена вода. За отбелязване е и че 10-годишния срок за задължителна метрологична проверка на новото измервателно устройство не е изтекъл.
За доказване исковата претенция по размер е прието по делото заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено от експерт в съответната област на науката, който е отговорил пълно и обосновано на поставените задачи. Съгласно експертното заключение за периода 12.05.2017 г. – 30.06.2020 г. не са извършвани плащания от стана на ответника в полза на ищцовото дружество. За същия период са начислени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода в размер на 514,49 лева и лихви за забава за изпълнението на посочените задължения в размер на 51,66 лева. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно, при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, като издадените фактури съответстват на въведените цени на питейна вода, както и на записаните количества в карнетите. Задълженията на ответницата за период от три години назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г. възлизат на 459,63 лева главница и 38,82 лева мораторна лихва.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно представения карнетен лист, за периода от м. януари 2020 г. до 30.06.2020 г. не е отчитано количеството вода, доставена до процесния обект, респ. липсват данни да са начислявани суми за този период.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да се отбележи, че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, приложими в настоящия случай, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането, в противен случай дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа. С оглед данните от експертизата длъжника не е заплатил сумите, за които са съставени процесните фактури, поради което същият е изпаднал в забава след изтичането на 30 дни от дата на издаване на съответната фактура. В тази насоки искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание, а с оглед на приетото експертно за заключение по ССчЕ – доказан и по размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно ответникът, в качеството му на потребител на В и К услугите да заплати на ищцовото дружество стойността на доставената от последното питейна и отведена канална вода.
От направените от особения представител на ответника оспорвания и възражение за основателно се явява възражението, че част от претендираните суми са погасени по давност. Доколкото в случая се касае за повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, то процесните вземания са явяват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Следователно същите се погасяват с изтичане на краткия тригодишен давностен срок. Както вече посочено, дължимите суми от ответницата за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 459,63 лева, а обезщетението за забава – на 38,82 лева. До този размер предявените искове следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции в общ размер на 523,86 лв., от които 66,03 лв. за заплатена държавна такса за исковото производство, 264,13 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника, 176,09 лв. – депозит за вещо лице и 17,61 лв. – депозит за възнаграждение на свидетел. На основание чл. 78, ал.8 ГПК в полза на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 88,04 лв.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно – сумата от 66,03 лв., от които 44,02 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 22,01 лв. за държавна такса, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 459,63 лв. (четири стотин петдесет и девет лева и 63 ст.), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 30.07.2017 г. – 31.12.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ап. *, както и обезщетение за забава в размер на 38,82 лв. (тридесет и осем лева и 82 ст.) за периода 31.07.2017 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № ***/ *** г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № ***/ *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр. състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата над присъдените 459,63 лева до пълния претендиран размер от 514,49 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 12.05.2017 г. до 30.07.2017 г. и иска за обезщетението за забава върху главницата за разликата над присъдените 38,82 лева до пълния претендиран размер от 51,66 лева, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Т.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от общо 523,86 лева (петстотин двадесет и три лева и 86 ст.) – съдебноделоводни разноски пред първата инстанция съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 88,04 лева (осемдесет и осем лева и 04 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и сумата от общо 66,03 лв. (шестдесет и шест лева и 03 ст.) – разноски в заповедното производство, от които 44,02 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 22,01 лв. за държавна такса, сторени по ч.гр.д. № ч.гр.д. № ***/ *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр. състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.